Ангел димов злодеяния на кобургите в българия второ преработено и допълнено издание

Кобургите в България причиняват много злини на работния български народ. При тях-ното царуване и властване са убити (в граж-дански и междудържавни войни) над половин милион българи. Направен е мъчителен жи-вотът на милиони наши сънародници. Нацията ни преживява повече национални катастрофи, бедствия и мъки, отколкото във времената, ко-гато по български земи е върлувала смърто-носната болест “чума”.

През четиригодишният си мандат (2001-2005 г.) бившият министър-председател Си-меон Сакскобургготски извърши множество големи злодеяния. Вследствие на това българ-ската нация и държава понасят големи загуби. В стопанската сфера тези загуби възлизат на милиарди левове и евро. Особено големи са:

• 
  присвоените държавни „царски имоти”;
  
• 
  щетите, причинени на държавата при сделките по външния дълг на страната;
  
• 
  извършените продажби (предимно на чужденци) на крупни наши държавни компа-нии и банки.
  

Създадени са икономически и юридичес-ки предпоставки за разпродаване на българс-ките земеделски земи на чужденци, главно от Израел и Турция, където има чувствителен не-достиг на земя за изхранване на населението. Страната ни е включена в несправедливата война, водена срещу иракския народ. До края на 2004 г. в тази война са убити и осакатени десетки наши войници и цивилни граждани.

Бившият цар Симеон Сакскобургготски се подигра с българите, като ги излъга, че само за осемстотин дни ще им преобрази живота и ще вдигне техния жизнен стандарт до нивото на богатите народи и държави. През неговото четиригодишно властване обаче почти нямаше повишение на крайно ниското жизнено равни-ще на повечето български граждани. Нарастна само социалното разслояване, диференциация-та на обществото. Малцина (в т.ч. и той) ста-ват свръхбогати, а мнозинството от населени-ето ни продължава да обеднява и да губи дори достъпа си до медицинското обслужване.

Бившият цар и министър-председател Симеон Сакскобургготски дава пример за про-повядвания от него “нов морал в политиката” и като заграбва държавни имоти. Това той ус-пява да постигне с помощта на подобни нему наследници на отявлени (по време на Втората световна война) крепители на монархофашист-ката диктатура.

Очевидно Симеон се проявява като не-поправим потомък на Сакскобургготите. Поч-ти изцяло е наследил лисичия характер на своя дядо – цар Фердинанд. Стриктно изпълнява неговите писмени съвети:

• 
  да гледа на българския народ като на дойна крава и да го дои до изтощаване;
  
• 
  да властва, като се опира на богатите и при конфликти между тях да им бъде арбитър;
  
• 
  да подкупва влиятелни лица;
  
• 
  да прави гешефти и да се обогатява;
  
• 
  да се преструва на набожен.
  

Очевидно партията, наречена на името на своя създател и бивш цар “Симеон Втори” (преименувана в Национално движение за ста-билност и възход), няма идеи за подобряване на живота на българите.

Нейната дейност е насочена главно към реализация на мерки за удовлетворяване на от-въдокеански олигархични интереси и осигуря-ване на власт, богатство и привилегии на Ко-бургите и техните български ортаци. За целта у нас е установена диктатура на богатите. Без-скрупулно се разпродава и разграбва създаде-ната в продължение на близо половин век (от работния народ) държавна собственост.

При това положение е целесъобразно на-шият народ да обърне гръб на политическите лидери и активисти, които правят политическа кариера и получават лични облаги, обслуж-вайки интересите на Симеон Сакскобургготски и на отвъдокеанските му покровители. Тези лица са съучастници в престъпната реабилита-ция на Кобургите и трябва завинаги да бъдат изхвърлени от българския политически живот.

Понастоящем е целесъобразно Минис-терският съвет да предприеме адекватни мерки за отмяна на приетите през 2001–2005 г. пра-вителствени и други административни актове, довели до прехвърляне на държавни имоти на тогавашния министър-председател Симеон Сакс-кобургготски и неговата фамилия.

Симеон Сакскобургготски трябва да бъде изправен пред съд за злоупотреба с държавна власт и нарушаване на Закона, одобрен на със-тоялия се през септември 1946 г. референдум за премахване на монархията и за провъзгласява-не на Народна република.

Историята учи, че през годините (включително и след 1989 г.), когато в България се води антируска и прозападна политика настъпват национални катастрофи, рязко нама-лява броя на местното население и се при-свояват български земи от чужденци. Държав-ниците, които следват тази политика, (като ца-рете Фердинанд и Борис ІІІ и премиерите Сте-фан Стамболов, Васил Радославов, Александър Цанков, Богдан Филов, Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски) завършват безславно и позорно политическата си кариера.

Изглежда с такова реноме ще напусне политическата сцена и министър-председателя Бойко Борисов, който отказа да изпълни вякои от постигнатите по-рано двустранни договоре-ности за изграждане на българо-руски геостра-тегически енергийни обекти на българска територия. При неговото управление в България капиталистическата икономическа криза се задълбочава и непрекъснато расте броя на безработните хора, но с предимство и държавни пари се извършва строителство на трансевро-пейски автомобилни магистрали и се създават имуществени, демографски и инфраструктур-ни предпоставки за по-нататъшно превръщане на българската държава в неоколониална провинция.

2. Андреев, Г. Кобургите и катастрофите на България. Изд. “Агато”, С., 2005 г.

3. Ардити, С. Спомени от годините на Холокоста – 1940–1943 г.

4. Бар-Зоар, М. Извън хватката на Хитлер. С., 1999 г.; 2011 г.

5. Бар-Зоар, М. У вас все изскачат нови хора на власт. В. “Труд” от 17 март 2011 г.

6. Белярски, Ц., Цар Фердинанд, циник, из-мамник, лицемер. Изд. “Анико”, С., 2009 г.

7. Беровски, А. Корона и кръв. Изд. на ОФ, С., 1967 г.

8. Библия, изд. Библейско дружество, 1991 г.

9. Близнашки, Георги, Петко Каравелов –патриархът на българската демокрация, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С. 2011 г.

10. Бояджиев, В. Срещал ли се е цар Борис с Молотов? В. „Галерия” от 10 март 2011 г.

11. Бурмов, А. и др., История на България. Изд. “Народна просвета”, С., 1964 г.

12. Българските политически водители 1879–2007 г., Изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2007 г.

13. Васил Т. Василев, Нищо измислено, нищо случайно, ИК „Христо Ботев”, С. 1999 г.

14. Ганчев, Д. Спомени за княжеското време. Изд. на ОФ, С., 1973 г.; 1983 г.

15. Гиндев Евгений, България – синдромът на неумиращата надежда, „ЕкоПринт”, С. 2005 г., с. 75.

16. Груев, С. Корона от тръни. Изд. “Български писател”, С., 1991 г.

17. Гънтър, Д. Европа без маска. Изд. “М.. Смрикаров”, С., 1945 г.

18. Данев, С. Мемоари. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С. 1992 г.

19. Даскалов, Дончо, Политическите убийства в новата история на България, ИК „Петър Берон”, С. 1999 г.

20. Де Гол, Ние предупредихме Израел, Седмичен бюлетин „По света”, 1967 г., № 43, с. 14-16.

21. Димитров, И. Проф. Богдан Филов и не-говият дневник. Изд. на ОФ, С., 1990 г.

22. Димов, А. Българският път. Изд. “Христо Ботев”, С., 1999 г.

23. Димов, А. Българската геополитика. Изд. “Христо Ботев”, С., 2001 г.

24. Димов, А. Религиозна политика. Издателска къща „Христо Ботев”, С., 2009 г.

25. Димов, А. Аграрна политика, Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив, 2010 г.

26. Димов, А. Българските „царски имоти”, Български аграрен съюз, С., 2010 г.

27. Дневник на 25-ото Обикновено народно събрание (ОНС), ІІІ редовна и ­IV извънредна сесия.

28. Желев, Ж. Фашизмът. Изд. на БЗНС, С., 1990 г.

29. Жуков, Г. Спомени и размисли. Държавно военно издателство, С., 1969 г.

30. Иванов, В. Борбата против фашизма и за демокрация в Народното събрание 1923–1944 г. С., 1997 г.

31. Йовков, И., Кобургът, Издатилство „Христо Ботев”, С., 1990 г.

32. Карпов Владимир, Генералиссимус, Издательский дом „ВЕЧЕ”, М. 2007 г.

33. Коларов Васил, Антисъветската и антипартийна дейност на Трайчо Костов, Изд. на БКП, С.1949 г.

34. Константинов, П. История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 г. С., 2001 г.

35. Конституция на Република България. Изд. „Сиела”, С., 2007 г.

36. Краткая история СССР, Издательство „Наука”, М. 1983 г.

37. Крумов, Р. Записано в концлагер Бе-лене. Изд. къща „Христо Ботев”, С., 1995 г.

38. Куманов, М. Абдикацията на цар Фердинанд: документи, спомени, факти, С. 1993 г.

39. Любими песни. Съставил В. Павлова, С., 1992 г.

40. Любомирова, М. Планът “Шипка”. В. “Новинар” от 11 и 24 септември 2003 г.

41. Малинов, А., Под знака на острастени и опасни политически борби, Издателство .“Христо Ботев”, С., 1991 г.

42. Маркс, К., Ф. Енгелс. Съчинения. Изд. на ЦК на БКП, т. 1,4, 8, 19, С., 1957 г.

43. Муравиев, К. Събития и хора. Изд. “Български писател”, С., 1992 г.

44. Наумов, Г. Атентатът в катедралата “Св. Неделя”. Партиздат, С., 1980 г.

45. Недев, Н. Цар Борис III. Изд. “Хераклит”, С., 1997 г.

46. Недев, Н. Цар Борис III (второ допълне-но издание). Изд. “Хермес”, С., 2009 г.

47. Несим, Г. Човекът, който спря Хитлер. Изд. Народно събрание на Република България, С., 1999 г.

48. Орешарски, П. Сделката добра само на пръв поглед. В. “24 часа” от 23 декември 2004 г.

49. Папандреу Георгиос, Манипулират българите, за да ги грабят безпрепятстнено, Annews media от 13.ІV.2010 г.

50. Пешев, Д. Спомени. Изд. „Гутенберг”, С., 2004 г.

51. Писмо на председателя на Американ-ската търговска камара в София Кенет М. Лефковиц до зам.-председателя на Народното събрание Камелия Касабова и посланиците на САЩ, Израел и Турция. В. “Нова Зора”, бр. 9 от 1 март 2005 г.

52. Попов, Р., България на кръстопът: Регентството 1886-1887 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, С. 1991 г.

53. Радев, Симеон, Строителите на съвременна България, Издателство „Български писател”, С., 1990 г., Том 1 и 2 и Изд., „Св. Климент Охридски”, С., 2009 г., Том 3.

54. Сакскобургготски Симеон, Обръщение към българския народ. В. “Монитор” от 7 април 2004 г.

55. Свето Евангелие от Матей. Гл. 23, т. 33.

56. Стамболийски, А. Избрани произведе- ния. Изд. на БЗНС, С., 1979 г.

57. Стамболийски, А. Какъв трябва да бъде политикът. Акад. изд. на ВСИ, Пловдив, 1999 г.

58. Стамболов, Стефан, Избрани речи пред Народното събрание, С. 1995 г.

59. Статистически справочник. НСИ, С., 2004 г., 2005 г.

60. Стивън Констант, Фердинанд – Лисицата. Изд. “Интерфед”, С., 1992 г.

61. Тошкова, В., България и Третият райх 1941-1944 г., Издателство „Наука и изкуство”, С., 1975 г.

62. Филов, Б. Дневник, Издателство на Отечествения фронт, С., 1990 г.

63. Цанев Стефан, Български хроники, Изд. „Труд”, С. 2010 г., Т. ІV.

64. Цанков, А. Моето време (мемоари). Изд. „Прозорец”, С., 2002 г.

65. Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство “Св. Климент   Охридски”, С., 1991 г.

66. Шалафов, Ивайло, Царъ Фердинанд Български, ИНС, С., 2010 г.

67. Шарланов, Д. Националното обедине-ние и еврейския въпрос в България. Exsterme Centre Point от 6 януари 2010 г.


СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР	3
І. ЗЛОДЕЯНИЯ НА ЦАР ФЕРДИНАНД	9
1. Как Фердинанд Сакскобургготски е станал български княз? 2. Злодеяния на княз Фердинанд при Стамболовия режим (1887-1894 г.) 3. Как княз Фердинанд е убил Стефан Стамболов? 4. Злодеяния, извършени от цар Фердинанд до Междусъюзническата война (1913 г.) 5. Злодеяния на цар Фердинанд след Балканската война	9 45 80 133 154
ІІ. ЗЛОДЕЯНИЯ НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ	188
1. Злодеяния на цар Борис Трети след първия (9 юни 1923 г.) военен монархофашистки преврат в България 2. Злодеяния на цар Борис Трети след втория (1935 г.) военен монархофашистки преврат в България 3. Злодеяния на цар Борис Трети спрямо евреите 4. Как цар Борис Трети се превръща от изтребител в „спасител” на евреи? 5. За седемте срещи на цар Борис Трети с германския фюрер Адолф Хитлер	188 208 247 276 319
ІІІ. ЗЛОДЕЯНИЯ НА БИВШИЯТ ЦАР СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ	358
1. Как бившият цар Симеон Сакскобургготски става министър-председател 2. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски за присвояване на държавни имоти 3. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски в българския политически и стопански живот 4. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски при подготовката за изкупуване на български земеделски земи от чужденци	358 396 413 431
ЗАКЛЮЧЕНИЕ	454
ЛИТЕРАТУРА	459