При Стамболовия режим княз Фердинанд е извършил редица злодеяния

С възкачването на княз Фердинанд на българския престол е поставено началото на източването на парични ресурси от държавната хазна. Това правили княжески и министерски служители, които с държавни пари купували германски оръдия, пушки и военно снаражение, а също и железопътни транспортни средства и материали (за линиите Ямбол-Бургас и София-Перник) Те плащали тези и други доставяни на държавата стоки по цени по-високи от международните срещу комисионни. Освен това извършвали плаща-нията не като ползват услугите на държавната Българска народна банка, а с посредничество-то на чуждестранни частни банки, които им давали част от реализираните печалби от камбиото (разликата при привеждането на суми от една държава в друга).

Особено големи гешефти на държавни пари правил княз Фердинанд. Обикновено той възлагал на чиновници в своя дворцов „таен кабинет” да уреждат държавни заеми (чрез намиращия се в Австрия негов брат, княз Филип) от чуждестранни банки, да закупуват железоптни транспортни средства и оръжия от германски, белгийски и други западни фирми срещу даваните му (лично на него) тлъсти комисионни. (например по значително завише-ни цени били закупени и доставени у нас два белгийски паравоза, които освен, че донесли комисионни на княза били кръстени на синовете му – „Борис” и „Кирил”).

През 1890 г. българското княжество взело от английски банки голям паричен заем и с получените пари в София били построени дълги булеварди, нови мостове, обществени сгради и градини. Само две години след пристигането на Фердинанд в България, нейния държавен дълг е нарастнал шест пъти³⁹.

Няклко десетилетия след Стамболовия режим Фердинанд е писал: „Моето царуване до войната (1912 г.) беше един период на материално процъфтяване, защото аз позволих на много гешефтари и вагабонти да бъркат дълбоко в държавната хазна и чрез спекулации на гърба на народа да се обогатят. Ти (цар Борис ІІІ) няма, освен да се поразходиш някога из София и в околностите, където ще видиш истински дворци, вили, самостоятелни къщи с разкошни градини; всичко това е строено за сметка на стомаха на народа, от спекуланти, на които аз помогнах, от мои доверени кучета, които могат да лаят против всекиго, но не и против мен”⁴⁰. .

Впрочем това откровение на цар Фердинанд красноречиво доказва, че при неговото князуване е имало котерийно, мафиотско а не индустриално, стопанско „процъфтяване”. То опровергава онези българ-ски драскачи, които в кампанията за реабили-тация на Фердинанд пишат и говорят, че той направил България модерна и високо развита европейска държава.

По указание на княз Фердинанд в Министерския съвет, Министерството на външните работи, на обществените сгради и други министерства били създадени и така наречените безотчетни фондове. Пари от тези фондове са предоставяни на двореца за строителство на дворци и резиденции, за покриване на разходи, направени при честите и продължителни пътувания на княз Ферди-нанд в чужбина.

В началото на февруари 1890 г. са арестувани двадесетина заговорници (предим-но офицери) начело с майор Константин (Коста) Паница. Това станало по нареждане на княз Фердинанд, който научил за замисления заговор от бившия български княз Александър Батемберг.

През първите дни на 1890 година, Батемберг бил поканен от майор Паница да оглави подкрепяно от Русия македонско въстание, насочено срещу султана Абдул Хамид ІІ и княз Фердинанд. Бившият княз Батемберг отказал да участва в това въстание и информирал за него княз Фердинанд.

Князът получил устно донесение за заговора и от специално посетил го офицер. Донесението било направено в княжеския дворец, където през ноща на 19 януари (стар стил) 1890 г. имало бал и присъствали много офицери. Князът разпоредил да повикат премиера Стефан Стамболов и поискал от него да организира хайка за залавяне на заговорни-ците. Той недоумявал, че ръководител на заговора е майор Паница, който по време на офицерските бунтове 1887 г. е бил главен прокурор на войската. Лично е водил дознанието на задържаните лица в Черната джамия, където е участвал в побоя и малтрети-рането на великия българин Петко Каравелов. Макар и природно лишен от чувство на признателност, князът бил озадачен от обстоятелството, че срещу него е възстанал офицер, на когото е давал преднина, защото се проявил при смазването на въпрсния русофил-ски бунт.

Още при първия разпит майор Паница (участник в освободителната Руско-турска война и един от най-буйните български офицери) признал, че стоял начело на заговор, чрез който княз Фердинанд да бъде свален от престола и изгонен от България. По такъв начин е трябвало да бъде сложен край на вътрешнополитическата криза и най-вече на изолацията на страната от братска Русия.

Според заговорниците княз Фердинанд е бил главната пречка за установяване на братски отношения между България и нейната освободителка Русия. От това страдал българ-ският народ, който бил подложен на грабеж и експлоатация от местни, австрийски и герман-ски търгаши и експлоататори.

Като българин от македонски произход, поборник и военен стратег, майор Паница е прозрял (с известно закъснение), че освобож-дението на македонската земя от турско владичество е можело да стане само с помоща на великата руска държава. А нейното спечелване за „светата” македонска кауза било невъзможно, докато княз на България е ненавиждания от руския цар натрапник и узурпатор на българския престол Фердинанд Сакскобургготски.

През май същата година майор Паница е осъден на смърт чрез разстрел с възможност за замяна на смъртната присъда с 15 години строг тъмничен затвор (по преценка на княза). Княз Фердинанд отказал да отмени въпросната смъртна присъда, въпреки че за това ходатайствал и премиерът Стефан Стамболов, който е бил Търновски съгражданин и приятел на майор Паница, с когото през детските си години заедно са се къпели и ловили раци и мренки в р.Янтра.

В дните, когато изтичал срокът за помилване на майор Паница, князът заминал „на почивка” в чуждестранни балнеосанато-риуми за поредно лечение от подагра. На 16 юни 1990 г., напускайки пределите на страната той изпратил в София телеграма, с която наредил до завръщането си, негов заместник да бъде Стефан Стамболов, „който винаги с умение и познаване на работата е ръководил държавните дела” Същият ден майор Паница показно е разстрелян пред войниците и офицерите от Първа софийска бригада. Така Фердинанд в качеството на главнокомандващ българската армия искал да злепостави премиера Стефан Стамболов и да подготвя общественото мнение за бъдещето му сваляне от премиерския пост. Пет пари не давал за живота на българския „каналия” майор Паница.

Вината за екзекуцията на майор Паница била умело прехвърлена изцяло върху преми-ера Стефан Стамболов. Повечето хора не знаели, че в дъното на този акт стои измъкна-лият се с хитрост от страната княз.

Такива внушения се правят от монархически животописци, които се мъчат да оневинят княз Фердинанд за екзекуцията на майор Коста Паница. Според разпростра-няваната от тях версия, за подготвяната от майора конспирация най-напред е съобщено на премиера Стефан Стамболов, а не на княз Фердинанд⁴¹. Това станало четири дни преди, насрочения за 1 февруари (нов стил) 1890 г. в княжеския дворец бал, по време на който следвало да бъде извършен пуча. Конспира-торите били предадени от коменданта на Софийския гарнизон полковник Кьосев, който „на чашка” получил от майор Паница предло-жение в деня на преврата „да предаде командването на столицата, като в замяна получи поста главнокомандващ”⁴².

В тази версия се правят внушения, че с въпросната конспирация се е занимавал главно Стефан Стамболов. Следователно той е глав-ният виновник за показния разстрел на майор Коста Паница. Княз Фердинанд уж бил против екзекуцията на майор Паница и искал „да смегчи присъдата”, но премиерът Стамболов проявил непреклонност, защото „един акт на снизхожденение би се тълкувал като слабост и страх”. Този „дълъг и разгорещен спор” между двамата бил се състоял на 27 юни (нов стил) 1890 г., когато смъртната присъда на майор Паница била потвърдена от военния трибунал, а княз Фердинанд пътувал с яхтата „Крум” по Дунава за Австрия. Той (Фердинанд) бил настигнат от премиера Стамболов (неизвестно с какъв по-скоростен плавателен съд) и изнуден да сложи подписа си под потвърждението на смъртната присъда. На следващия ден т.е. на 28 юни, майор Паница бил заведен в летния лагер на софийския гарнизон, вързан за една върба и разстрелян пред войници и офицери от два пехотни полка.

По-нататък автора пише: „Всичко това беше режисирано от Стамболов. Той беше решен да накара всички да разберат неговото верую: „Ще пожертвам когото и да е и каквото и да е без изключение, за България и нейната независимост”.

Изложената версия е неправдоподобна и съдържа противоречиви факти и дати (по Юлианския и Григорианския календар). Освен това чрез лансирането й се прикрива извърше-ното непростимо злодеяние от княз Фердинанд, който по закон е имал решаващата дума за размера на присъдата и живота на осъдения майор Паница.

В случая княз Фердинанд е следвал втълпяваните му от неговата майка Клементина съвети, а именно: винаги да помни, че „победата може да придаде най-възвишен смисъл на всяка неправда”⁴³.

Злепоставеният премиер Стефан Стамбо-лов все още бил главозамаен от своите полити-чески успехи и подценявал вероломния и отмъстителен монарх. Въобразявал си, че още дълго време ще го държи под свой контрол и ще направи България конституционна монар-хия. А е трябвало в онзи момент, когато е притежавал огромна власт (на негова страна е била и командваната от зет му полковник Сава Муткуров българска армия) да използва инцедента за прогонване на коварния злостор-ник Фердинанд от пределите на страната.

При Стамболовия режим само за закрепване на княз Фердинанд на българския престол са репресирани и убити хиляди българи. В княжеството са извършва-ни масови арести, атентати, интернирания, преследвания и убийства. Организирани са заговори и свирепи терористични актове и са пратени в затвора и убити много невинни народни синове, като добросърдечния журналист с поетични наклонности Светослав Миларов, някогашния секретар на Георги Бенковски, Тома Георгиев – Томето, Констан-тин Попов, Александър Караголев. Тези мъже нямали нищо общо с извършения през март 1891 г. (срещу Софийската Градска градина) терористичен акт, при който вместо премиера Стефан Стамболов бил прострелян и убит движещия се до него министър на финансите Христо Белчев. Но през лятото на 1892 г. по политически причини, те били осъдени на смърт и обесени в затвора Черната Джамия. По това дело несправедливо са били осъдени по на няколко години затвор Петко Каравелов и бореца за национално и социално освобож-дение на Македония, Трайко Китанчев, който след излизането си от затвора бил избран за председател на учредения към края на 1894 г. Върховен македонски комитет.

В борбата за лична власт и съпротива срещу Русия, княз Фердинанд е изисквал да бъдат преследвани хиляди русофили. Много от тях са затваряни (като бившия премиер Петко Каравелов) и принуждавани да емигрират в чужбина (подобно на народния поет Иван Вазов), а други са били поставяни под домашен арест (като Възрожденския поет и строител на България Петко Рачов Славейков), интернирани (като председателя на работническата социалдемократическа партия Димитър Благоев), пребити (като живеещия във Варна капитан Петко войвода - Киряков) и убивани.

Още при посрещането на княз Фердинанд на българска земя, Стефан Стамболов е останал с впечатлението, че изборът на български княз е неудачен. Вместо очаквания здравотелесен и одухотворен западноевропейски аристократ, той пострещ-нал женствен, префърцунен, тънкоглас и натруфен с украшения младеж.

Въпреки разочарованието от направения избор, Стефан Стамболов бил доволен, че най-сетне е приключило търсенето на български княз. Като първи регент, той смятал, че след положената от Фердинанд княжеска клетва е изпълнил историческия си дълг към отечество-то и три дни гулял с приятели, задето се отървал от бремето на Регентството.

След идването на княз Фердинанд в българското княжество на 26 август 1887 г. е вдигнато въведеното дни по-рано военно положение. За септември същата година били насрочени парламентарни и местни избори. Смятало се, че така ще бъде нормализиран вътрешнополитическия живот в страната.Тези избори, обаче преминали в условията на масов терор над политическите опоненти и показали, че и след идването на княза в България продължава да се засилва конфронтацията между политическите сили в българското общество..

По това време много българи очаквали с възкачването на Фердинанд на българския престол в страната да се смирят разбунтува-ните духове. Надявали се, че чрез роднинските му връзки с богати фамилии в Европа, той ще осигурява парични заеми и инвестиционни ресурси от чужбина и България ще може да се възмогне. .

Но заради престъпния му избор за български княз и неговото продължително (близо едно десетилетие) непризнаване от правителствата на великите държави, България изпаднала в пълна международна изолация. В страната се разширявала стопанската разруха, все повече хора обеднявали и с нова сила се развихрили борбите за власт между русофили и ресофоби.

Същевременно се засилвало власто-гонството и съперничеството между княз Фердинанд и премиера Стефан Стамболов. Двубоят между тях се ожесточавал макар, че и двамата защитавали предимно интересите на буржоазната класа и водили противонародна политика. Заедно заблуждавали обществото, че отстояват „националната независимост на България” от Русия, за да укрепват своята власт в княжеството, издигайки предимно русофоби в управлението на армията и държавната администрация. В този двубой князът имал по-изгодна позиция, тъй като по силата на Търновската конституция, той не подлежал на наказателна отговорност (в нейния чл. 8 е записано, че „лицето на княза е свещено и неприкосновено”) и назначавал премиера и всички министри.

Двамата съперници използвали държав-ната власт за постигане на различни политически цели. Княз Фердинанд е използвал тази власт главно за създаване на Кобургска династия, която вечно да господства в България. Самобитният политик Стефан Стамболов се стремял да направи българското княжество конституционна мо-нархия и да го освободи от опеката на руския царизъм.

До разстрелите (юни 1890г) на майор Коста Паница и финансовия министър Христо Белчев. (юли 1892 г.), надарения с някои политически качества (борбеност, сладко-думство, популизъм) Стефан Стамболов дър-жал здраво в ръцете си княза и изпълнител-ната власт. Изградил действена полиция, която в зародиш разкривала и прекратявала всеки опит за пропъждане на княз Фердинанд от България. Предприемал сурови мерки срещу организаторите на антикняжески атентати и комплоти. С демагогия, митингуване, побои-ща и изборджийски погроми печелил парла-ментарните избори и държал опозиционните лидери и партии извън управлението на страната.

Но след разстрелите на доскорошните му приятели майор Олимпий Панов, майор Коста Паница.и Христо Белчев колкото и да се правил на коравосърдечен Стефан Стамболов е преживял големи стресове В неговия органи-зъм се нарушила обмяната на веществата и твърде млад се разболял от диабет (захарна болест). Станал напрегнат, раздразнителен и прекалено подозрителен. Поддавал се на емоции и при упражняването на властта допускал все по-големи грешки.

„Спокойствието на смелия държавник се покруси.. Атентатите, заговорите, нападките чрез вестници и анонимни писма смутиха му силния дух..... Съзаклятия и атентати навред му се мерджеяха”⁴⁴.

Вследствие на продължителното прилагане на репресивна политика в страната, народният гняв се пренасочвал от княз Фердинанд към премиера Стефан Стамболов. Още повече, че в страната се задълбочавала всеобхватната стопанска криза, при която се увеличавал броя на разорените, безработните и бедните български граждани. Заговорниците започнали да си въобразяват, че немецът „ще бяга сам от България, ако му е мил животът”, щом бъде премахнат главния му защитник (премиера Стефан Стамболов). В това започнали да вярват и някои македон-ски екстремисти, които били решени да отмъстят за показния разстрел на техния сънародник майор Каста Паница.

След неговата екзекуция още на другата сутрин на стъблото на върбата, за която той бил вързан преди разстрела, бил намерен при-крепен лист с надпис: „Тук ще бъдат застре-ляни Стамболов и княз Фердинанд”. Пратени-ци на властите отсекли върбата.

Македонските революционери обвинява-ли премиера Стефан Стамболов в предател-ство, защото водил политика на сближение с Турция и не подкрепял бунтовете за освобож-дение на Македония от турско иго. Почти не ги трогвал неговия дипломатически успех през лятото на 1892 г., когато е издействал от турския султан берати (укази) за българските училища в Македония и за назначаване на трима български митрополити (в Скопие Охрид и Велес).

Както е известно майор Паница е организирал заговор за детрониране на княз Фердинанд и за махането му от България, за да бъде постигнато помирение с Русия. А това било належащо, тъй като от личен опит стигнал до извода, че само с помоща на великата руска държава могат да бъдат освободени поробените от Турция негови съ-народници в Македония. Той изобщо не възна-мерявал да посяга на живота на своя съграж-данин и приятел от детинство Стефан Стамболов.

Въпреки това, княз Фердинанд успял да припише на Стефан Стамболов вината за убийството на майор Паница. С интриги и платени публикации в печата, той заблуждавал обществото, че много искал да спаси живота на майора, но подписал смъртната му присъда, притиснат от своя яростен (фуриозен) премиер.

Тази лъжа се повтаря, макар да е известно, че по закон само княза е имал право да отменя смъртни присъди. С нея се цели Стефан Стамболов да бъде представен, като неумолимо жесток злодей, който е убивал дори свои най-близки приятели.

Интриганските похвати на княз Фердинанд са били добре познати и на германския кайзер Вилхем ІІ, който в свои писма до короновани глави го наричал „балкански архиинтригантин”⁴⁵.

Навярно някои от съвременниците на Стефан Стамболов са имали основания да осъждат негови гневни изблици, при които е заповядвал да бъдат пратени в затвора или интрнирани достойни и невинни хора. Но в повечето случаи се стремял да демонстрира пред външния свят, че в българското княжес-тво има законност и ред.

В спомените си Добри Ганчев пише: „Обичаше (Стамболов) песните, поезията, красотата на нашата хубава земя. Съчувстваше на ближния, на слабия, често бе готов да положи живот на унизения, онеправдания..... Казват човек, който обича музиката, песните, веселието, не бил способен на жестокости. Стамболов с целия си живот бе олицетворено опровержение на таз приета от мнозина мисъл”⁴⁶.

Заради княз Фердинанд, премиерът Стефан Стамболов се скарал и с ръководи-телите на българската православна църква. Повод за това било приетото към края на 1888 г. от Светия Синод и митрополит Климент църковно становище, потвържда-ващо, че Фердинанд е незаконен български княз. Това официално становище на българ-ската православна църква задължавало нейни-те „божи” служители в своите ектении и мо-литви да не споменават името на Фердинанд.

В отговор на въпросното становище, премиерът Стамболов наредил на софийския градоначалник да запечата синодалната каце-лария и да застави владиците в срок от два-десет и четири часа да напуснат столицата.

Княз Фердинанд демонстрирал фалшиво великодушие към синодалните старци и измо-лил от своя премиер да прекрати предприе-тите срещу тях брутални мерки. Същевремен-но им подсказал (чрез своите дворцови служители), че той ще ги закриля и пази от произволите на Стамболов

През ноември 1891 г. князът поканил църковните лидери на коктейл, почерпка в двореца и постигнал померение с „черно-капците” и хилядите миряни. Контрата остана-ла у престараващия се пазител на княза и коро-ната български премиер.

Пропастта межу българската православ-на църква и премиера Стефан Стамболов станала още по-непреодолима и при внесената от него конституционна поправка (на чл. 38 на Търновската конституция), даваща право на членовете на княжеското семейство (княза, княгиня Мария-Луиза и първия престоло-наследник) в православното княжество да изповядват своята католическа вяра.

На 14 февруари 1893 г. авторитетният митрополит Климент бил поканен в черквата на Търново да отслужи молебен за здравето на княза по случай годежа му. Вместо това, той произнесъл реч, в която призовал народа да пази православната си вяра. През следващия ден премиера Стамболов наредил с шифрована телеграма митрополит Климент да бъде задържан и подведен под углавно преследване „за развратния му и бунтовнически живот”.

След продължителното автократично властване на „тиранина” Стамболов, настъпи-ли и социални сътресения. Против режима му започнали да се обявяват цели обществени групи, които били разорени, пролетаризира-ни и изхвърлени на трудовия пазар.

През последните две години от седемгодишното си управление, Стефан Стамболов взел да „осамотява”. Един след друг го напускали достойните му сътрудници, сподвижници. и приятели, които не били съгласни с прилаганата политика на полицей-щина, насилие и терор Едни обидил, други унижил, на трети „нащърбил интересите”. Той се обиколил с „нищожества, някои – кръгли невежи, други с лоша репутация. Видя се (Стамболов) исполин повежду им, стана самоуверен, властен до цинизъм, надменен към чужда воля, желания, мнения”⁴⁷.

Обграждането на Стамболов с непочтени и некадърни хора било използвано за оправдаване на неговото сваляне от премиерския пост. През март 1894 г. в разговор с кареспондента на вестник „Кьолнише Цайтунг” в София Рихард фон Мах, княз Фердинанд казал, че назначените от премиера чиновници са „пачаври”, а префекти-те (полицейски или административни началници) – „конекрадци, които отдавна трябмаше да бъдат обесени или пратени на каторга”⁴⁸.

Впрочем продължилия седем години режим на Стефан Стамболов потвърждава тезата, че и най-способния държавен ръково-дител е прогресивен през първите пет годи-ни.от своето управление. Тогава той упражня-ва властта с подбран екип и реализира набеля-заните по-рано (докато е бил в опозиция) свежи идеи. След този срок започва да става реакционен. Обгражда се с лично предани, но посредсвени управленци и състредоточава усилията и енергията си в пазене и укрепване на носещата облаги и привилегии държавна власт. Ето защо всеки политик, който изкара два последователни мандата, като президент, премиер или депутат би следвало да премине на друга държавна длъжност или в опозиция. Преди отново да се върне на стария си дър-жавен пост, той би трябвало да има време да осмисли натрупания опит, да се занимава с изследователска дейност и да се зареди с нови идеи..

Междувременно княз Фердинанд следвал даваните му от Виена съвети. В тях основните препоръки на австро-унгарското правителство били да стои далеч от държавно-то управление, докато великите сили го признаят за законен владетел на България и княжеското му положение се узакони.

Князът се оплаквал на Виенските си господари от ставащото „все по-злъчно и уни-зително” за него саркастично нахалство на премиера Стефан Стамболов.

Още през пролетта на 1888 г. т.е. 7-8 месеца след идването му в България, австрийския пратеник в София Фон Буриан изпратил до Виенското правителство доклад, където писал, че княз Фердинанд вече се бил „отвратил от твърдия и непреклонен характер на министър-председателя” (Стамболов). Кня-зът бил казал: „Ние сме двама