Ангел димов злодеяния на кобургите в българия второ преработено и допълнено издание

Но чувствайки се още не укрепнал на престола, князът решил „да си придава любезен вид”, запазвайки си предварително „правото за всякакви промени в бъдеще”.

При Стамболовия режим настъпили събития и обстоятелства, които предопре-делили победата на княз Фердинанд. През февруари 1891 г. по здравословни причини бил освободен от длъжността министър на войната генерал Сава Муткуров, който бил търновец, зет и опора на Стефан Стамболов в борбата му за овладяване и одържане на държавната власт. Месец по-късно генерал Муткуров починал в Неапол. Премиерът Стамболов загубил най-верния си офицер и сигурната подкрепа на българската армия.

В същото време князът вече бил спечелил приятелството и верността на най-висшите офицери. Целенасочено ги обсипвал с отличия и подаръци (предимно пръстени и часовници). Особено ухажвал родения в Шумен безскрупулен началник на щаба на българската армия полковник Рачо Петров (син на кръчмар), който в началото на 1887 г. потушил военните бунтове в Русе и Силистра и потвърдил смъртните присъди на техните водачи.

Полковник Рачо Петров е завършил военна академия в Русия, но не бил русофил, т.е. отговарял на първия критерий на княза за лоялност. При свалянето на Стефан Стамболов от премиерския пост, той бил назначен от княза за военен министър, повишен в чин генерал и изпратен лично да командва войсковите части, които разгонили подкрепя-щите премиера хиляди митингаджии на територията на страната.

През ноември 1893 г. при неуспешна операция от апендицит на 36 години починал Александър Батемберг. Вестта за неговата кончина се пострещнала с облегчение от княз Фердинанд, който години наред се безпокоял, че предшественика му може да бъде върнат на българския престол.

Кназ Александър Батемберг абдикирал (през август 1886 г.) от България, след като седем години се стремял да й осигури „независимост” от Русия и да я постави в пълна зависимост от Австро-Унгария. Тази политика предизвикала неговото детрониране и разсърдила руския цар Александър ІІІ, който използвал решенията на Берлинския договор и наложил вето на връщането на княза на българския престол.

Но след нелегитимното поставяне на княз Фердинанд на българският трон и изолиранео на страната от външния свят се открили реални възможности за връщане на княз Александър Батемберг в България Това зависило главно от неговото решение, тъй като в сравнение с Фердинанд, бил предпочитан от почти всички короновани глави.

Княз Фердинанд се опасявал, че голяма част от българите могат да го прогонят от пределите на страната, използвайки като свое знаме княз Александър Батемберг (камандвал българската войска в Сръбско-българската война през 1885 г.). Той бил държан в шах и от премиера Стефан Стамболов, който можел отново да повика радващия се на щаслив семеен живот в Австрия Александър Батемберг.

Ето защо неговата смърт придала увереност на княз Фердинанд, че може да се закрепи на българския престол. Отнела още един коз от ръцете на неговото страшилище Стефан Стамболов.

Доволен от този развой на събитията, княз Фердинанд предложил погребението на бившия български княз да се извърши на държавни разноски, тленните му останки да бъдат пренесени от Грац (Австрия) в София. Народното събрание набързо гласувало да бъдат отпуснати от държавния бюджет 20 хил. лева за построяване на мавзолей на Батемберг и на вдовицата му ежегодно да се изплаща пенсия в размер на 50 хил. лева.

При пренасянето на ковчега с тялото на Александър Батемберг от гарата до църквата „Свети Георги” (бул. „Васил Левски”) начело на траурната процесия били княз Фердинанд и премиера Стефан Стамболов.

Друго важно събитие, спомогнало за закрепването на княз Фердинанд на българския престол е раждането на престолонаследника княз Борис Търновски. Това станало на 18 януари 1894 г. и се възприело, като ново династично начало след петвековното турско владичество на българ-ското царство.

Раждането на престолонаследника се посрещнало с удовлетворетие от премиера Стефан Стамболов. След зачестилите убийства на хора от неговия екип (финансивия минис-тър Христо Белчев, посланика в Турция Георги Вълкович), той загубил „душевното” си „равновесие” и по-често карал княз Ферди-нанд да се ожени и да се сдобие с наследник. Смятал, че това ще спомогне за признаване на княза от великите държави, за умиротворява-не на княжеството и за заздравяване на българските позиции в Европа. Все още вярвал, че след като се сдобие с престоло-наследник, князът ще се посвети на семейството и ще го остави да управлява страната. Продължавал да живее с илюзията, че без него нелигитимния княз Фердинанд ще бъде незабавно пропъден от България. През есента на 1893 г. близкия до Стамболов в „Свобода” писал: „Има Стамболов, има княз, нема Стамболов, нема и княз”.

Изглежда княз Фердинанд с нетърпение е чакал раждането на престолонаследника, защото само няколко седмици по-късно той е дал старта на кампанията за премахване на Стефан Стамболов от българския полити-чески живот. В края на януари 1894 г. княз Фердинанд заедно с княгинята и младенеца заминал за Австро-Унгария. Преди това, той дал разпореждания на министъра на войната генерал Михаил Савов повече да не се подчинява на премиера Стефан Стамболов и да не докладва на Министерския съвет за състоянието на войската. Показал, че вече е решил с помоща на военните командири да унищожи короновалия го премиер.

Същевременно дал указания на свои дворцови служители да подготвят и публикуват в опозиционния печат компромати срещу премиера Стефан Стамболов. С тях е трябвало да се предизвика враждебно отношение на обществото и най-вече на офицерството към него и да се улесни уволне-нието му.

В компроматната война бил включен и „душата на опозицията” против Стамболов Григор Начович, който бил разведен, живеел с дъщеря си и поради потайния, „тъмния” си начин на живот, пресмехулника Фердинанд го наричал по прякор Велзевула (Бухала). В тази война, Начович (поддържник на партията на чорбаджиите) вложил всичките си умения и средства - перо, труд, интригантство.

Най-напред ординареца на княза Димитър Марков и Христо Басманджиев се заели да предизвикат оставката на родения в Хасково военен министър полковник Михаил Савов (син на селски поп), за да може княза да назначи на негово място своето протеже полковник Рачо Петров (наричан „дворцов куртизанин”). Така княз Фердинанд си осигуря-вал пълната подкрепа на войската в предстоя-щия му сблъсък с премиера Стамболов.

Княжеските интриганти (за които се знаело че изпълняват задача на княза) внушили на ревнивия и „лекоумния” полковник Михаил Савов да обяви дуел на премиера. Преди това с негово съгласие поканили леконравната му жена Смарайда в дома на Д. Марков, където й обещали да я сдобрат с генерала (който отдавна искал да се разведе с нея, но като офицер не получавал разрешение от главнокомандващия княз Фердинанд), ако им признае „греховете”: где с кого е изменявала на съпруга си”⁵⁰. Тя повярвала на измамниците и с пикантни под-робности разказала за многобройните си нимфомански прелюбодеяния, в т.ч. и с министъра на търговията в Стамболовия каби-нет Панайот Славков. Докато траела тази „изповед” зад открехната врата военния министър полковник Савов търпеливо слушал и се убедил, че колеги са сквернили ложето му и се подигравали със семейната му чест. Там бил и поканения от него началник на щаба на българската армия полковник Рачо Петров.

Савовица не споменала името на Стефан Стамболов, тъй като между двамата никога нищо не е имало. Но тя признала за блудствата си с неговия министър на търговията.

Вместо на него да се сърди, обезумялият и с „разбурмената глава” полковник, като хипнотезиран следвал внушенията на княже-ските интриганти и изпратил секунданти да се договарят с хората на Стамболов за обявения му дуел. Вероятно това е било част от сценария за обвиняване на Стамболов в „блудство” и морално разложение и за неговото орезиляване.

После Димитър Греков (член на делегацията, която от Виена предложила Фердинанд за български княз) от името на Стамболов се стрещнал със секундантите на Савов (полковник Ковачев и Петрунов) и ги убедил да осуетят дуела. Мълвата за него обаче се разгласявала по улици и кафенета в София и чрез многотиражните вестници. В тях еже-дневно е извеждана на челните страници тема-та за дуела. Но в коментариите почти не се споменавало името на главния герой (министъ-ра на търговията) на скандала, а се сипели хули и се лепили обидни етикети на премиера Стефан Стамболов, който вече бил болен и твърде далеч от раздухваната мръсна афера.

Този начин на нейното отразяване бил инсцениран и направляван от саможивия и жаден за мъст Григор Начович, който през 1893 г.(т.е. при Стамболовия режим) във в. „Свобода” бил оклеветен, че живеел със свидната си дъщеря. Неговата цел била да бъде свален от власт премиера Стефан Стамболов, .

Някои видни историци са написали, че премиера Стефан Стамболов е призовал военния министър полковник Михаил Савов на дуел⁵¹. Това направил чрез изпратените от него секунданти полковник Кутинчев и минис-търа на външните работи Димитър Греков. Премиерът се решил на тази отчаяна стъпка, когато научил, че военния министър полковник Савов е изнудил невярната си съпруга да му подпише разписка, удостоверяваща нейната измяна със Стамболов. Някакъв поп и под-полковник преподписали тази разписка, а началник щаба на армията полковник Рачо Петров засведетелствал, че над Смарайда не е извършено насилие.

Междувременно княз Фердинанд ловувал и се развличал в Австрия, но редовно четял българската преса и най- вече развоя на инициираната от него долнопробна интрига. Той посетил и България, за да подготви по-нататъшното разчистване на пътя към установяване на свои едноличен режим.

Най-напрад уволнил военния министър полковник Михаил Савов и на негово място назначил лично предания полковник Рачо Петров. Това било „началото на Стамболовото падане”⁵².

След това княз Фердинанд продължил да раздухва скандала срещу Стамболов. Провел серия от срещи с опозиционни водачи на партии и свои доверени лица, включително учителя Добри Ганчев. Пред тях се правил на неутрален наблюдател в разразилата се (от дворцови служители) компроматна свада, но по време на разговорите все зачеквал въпроса за евентуална оставка на своя премиер. Не про-пускал да изрече измислен от него (и смятан за остроумен) педераски израз, а именно: „Във всеки случай имаите впредвид, че когато ще трябва да меня правителството си, няма да се възползвам от мръсните гащи на г-жа Савова”⁵³.

През април 1894 г. княз Фердинанд отново отишъл във Виена с твърдото си решение да се освободи от Стамболов. В австро-унгарската столица съгласувал това свое решение с имперски министри и руски дипломати.

През това време княжеските интриганти успяли да подплашат уволнения полковник Михаил Савов, че скоро щял да бъде убит от Стефан Стамболов. По тяхно внушение, полковника започнал да праща до двореца писма, в които молил княза да пази живота му от Стамболов, който искал да го убие.

Князът посъветвал изплашения полков-ник Савов да се махне за известно време от България. По негово нареждане княжеския съветник Димитър Станчов връчил (на софийската железопътна гара) на трусливия беглец двеста наполеона държавни пари и му пожелал добри „забавления” в Париж (година по-късно Стефан Стамболов молил княз Фердинанд да му разреши да замине в чужбина на собствени разноски, за да се отърве от дебнещите го убийци, но бил държан в София докато бъде убит).

Както се очаквало Фердинандовият израз за „мръсните гащи на г-жа Савова” бил отпечатан във вестниците. Макар, че княз Фердинанд изрекъл този израз на редица свои индивидуални срещи, за поместването му в печата, той набедил своя премиер. От Виена изпратил до личния си секретар Димитър Станчов телеграма, изобличаваща Стамболов в „гнусно клеветничество”⁵⁴. Телеграмата била отпечатана на страниците на опозиционния вестник „Свободно слово”. С нея се давало сигнал, че княз Фердинанд е пристъпил към разправа с губещия власт и приятели министър-председател.

Другояче е представен епизода, свързан с въпросната телеграма в монархическата литература.. В нея Стефан Стамболов е заклеймен, задето е публикувал писмо, в което полковник Михаил Савов молил княза да опази живота му. Княз Фердинанд нарекъл това деяние на Стамболов „долна постъпка на грубиян”⁵⁵. Той демонстрирал безрезервната си подкрепа на въвлечения в антистамболо-вистката интрига полковник Савов, комуто било внушено, че Стамболов се готви да го убие.

В историческата литература се съобщава, че през пролетта на 1894 г. княз Фердинанд е изпратил до Д. Станчов и друга телеграма, в която наричал Стамболов „подлец”⁵⁶. Той бил сигурен, че тази телерама ще бъде прочетена от премиера, който цензурирал кореспонденцията.

След тези провокативни телеграми, експулсивния премиер Стефан Стамболов изпратил до княз Фердинанд оставката на правителствения кабинет. Той все още смятал, че княза (който бил във Виена и посещавал австрийски и руски представител-ства) няма да приеме поредната му премиерска оставка..

В онзи момент княз Фердинанд не е бил сигурен дали незабавното премахване на Стефан Стамболов ще бъде достатъчно да бъде признат за български княз. Опасявал се, че такава крайна мярка може да не получи одобре-нието на западноевропейските кралски особи, които имали интерес Стамболов да премиер-ства в българското княжество и да продължи да прилага антируска политика.

Но след смъртта на княз Александър Батемберг, раждането на престолонаследника и назначаването на полковник Рачо Петров за военен министър, княз Фердинанд е преценил, че е настъпил момента за нанасяне на смърто-носния удар на падналия в краката му премиер.

На 15 май 1894 г. той се завърнал в София, на гарата го пострещнали всички министри, с изключение на премиера Князът намекнал на военния министър и на приближе-ни областни управители, че вече е решил да се отърве от своя пръв министър. Но продължавал да се придържа към по-рано дадените му от австро-унгарския външен министър Калноки напътствия на този етап да не изоставя Стамболов, защото неговите позиции в страна-та и чужбина са все още силни.

На другия ден князът провел дълъг разговор с подалия оставка премиер, който бил дезориентиран и правил опити чрез заплахи да получи отстъпки от княза. Изглежда вече изхабения от политически битки Стефан Стамболов не е допускал, че отстраняването му от политическия живот е предрешено и предло-жил да бъде избран за председател на Народното събрание, а новото правителство да бъде съставено само от народни представители (повечето от които били негови „креатури”).

Този маньовър не минал, тъй като княз Фердинанд вече бил решил да пожертва Стефан Стамболов, комуто дължал българската княжеска корона. Той (Фердинанд) се стремял на всяка цена да бъде признат от руския цар за български владетел и смятал, че кото ликвиди-ра Стаболов ще си открие пътя за помирение с Русия.

С присъщия си фарисейски морал, княз Фердинанд започнал да се претворява в ролята на освободител на България от най-големия русофоб Стефан Стамболов. Прикривал факта, че заради непризнаването му от руския цар, българското княжество години наред е държано в изолация от братска Русия. Не го трогвало и обстоятелството, че благо-дарение на Стефан Стамболов е станал българ-ски княз и владетел. Можал е да основе Кобургска династия и да осигури паразитен живот на своите наследници.

По указание на княз Фердинанд в Народното събрание била внесена интерпела-ция (питане) за „беззаконията”, вършени в страната при Стамболовия режим и особено по време на състоялите се през 1893 г. избори за ІV Велико народно събрание (свикано за уза-коняване на католицизма на княжеското семейство, заради което Стефан Стамболов си навлякъл омразата на милиони православни българи и на прогресивната българска общественост). В София се състояли (на 17 и 18 май 1894 г.) бурни манифестации на студенти и столичани срещу Стамболовото правителство. На 19 май княз Фердинанд самодоволно приел депозираната от Стефан Стамболов оставка.

Същият ден князът назначил антистамболовистки правителствен каби-нет. В него били включени: за първи министър Константин Стоилов (от Виенското вариете „Ронахер”) и изпълнените с омраза към „тирана” Стамболов министри: на външните работи и изповеданията Григор Начович (при Стамболовия режим било оскърбено бащинско-то му чувство); на вътрешните работи Васил Радославов (ренегат, който от доскорошен съюзник на премиера станал негов безпощаден враг); на войната полковник Рачо Петров (безпрекословен изпълнител на княжеските заповеди).

След като се отървал от своя премиер, княз Фердинанд оправдавал решението си с оплакване, че бил жертва на неговия деспотизъм. „Той (Стамболов) - казал княза - винаги ме е третирал като ученик, държеше се наставнически сякаш съм непълнолетен”⁵⁷. .

Новината за отстраняването на Стефан Стамболов от властта се разнесла бързо из България. В двореца били получени стотици телеграми, в които негови привърженици настоявали княза да преразгледа решението си. В София се събрали хиляди хора на митинг в подкрепа на бившия премиер, но били нападнати и разгонени от войници и кавале-ристи, действащи по нареждане на новия военен министър Рачо Петров, току-що произведен от княза в чин генерал. По негова заповед военните командири в провинцията поели властта на префектите, по-голямата част от които били кадри на Стамболов и можели да вдигнат антикняжеско въстание.

За успокояване на обстановката в княжеството, княз Фердинанд си давал вид, че продължава да изпитва приятелски чувства към уволнения Стамболов. Написал му официален рескрипт (благодарствено писмо), в който благодарил за неговата вярна служба и изтъквал, че под княжеския „надзор” е защи-тавал короната и е поддържал „честта и наза-висимостта на България”⁵⁸.

Княжески адютант занесъл писмото в малката къща на Стефан Стамболов и от името на княза го поканил да посети двореца.

Към края на май 1894 г. Стамболов за последен път ходил в двореца и се срещнал с княза. Изглежда тази среща е била нагласена, защото княз Фердинанд е задържал Стамболов около два часа, т.е. докато пред двареца се събере столична сган от платени гамени и лумпени елементи. При излизането му от двора на двореца клакьорите започнали да го плюят и замерят с камъни и да викат „Долу Стамболов”! „Долу тирана”.

След този инцидент Стефан Стамболов най-сетне разбрал, че е изигран от княз Фердинанд и подел яростна кампания срещу него във вестник „Свобода”, списван от останалия му верен приятел Димитър Петков (Свирчо). Но вместо да се разкриват и изобли-чават злодеянията на княз Фердинанд, във въпросния вестник се публикували материали с изтъркани клишета. Например след седем-годишното прекъсване на българо-руските дипломатически отношения, малцина българи приемали на сериозно заплахите, че „княз Фердинанд е готов да жертва независимостта на България заради едно кимване на Русия”. Още повече, че широките народни маси отдавна ратували за помирение с руската държава.

Когато свирепствувала войната между Стамболовия вестник „Свобода” и правител-ствените вестници, един младеж помолил приятел на Стефан Стамболов да му предаде, че княз Фердинанд го извикал в банята и „направил мръсно посегателство на честта му”

В интервю за германски вестник и пред журналиста Стефан Стамболов казал, че князът няма да спечели от унизителната „хермафродитска (hermafrodite) политика (едновременно насочена към признаванено му за български владетел от Русия и към обслужване интересите на Австро-Унгария на Балканите). С този термин, той за първи път публично открехнал завесата за бисексуал-ността на княз Фердинанд и намекнал, че може да го компроментира.

След развихрилата се вестникарска война между двамата български управници, австро-унгарския представител в София Буриан писал на външния си министър Калноки, че княз Фердинанд „мрази” Стефан Стамболов и се „страхува” от него и „никога не знаел как да го държи под своя власт, ето защо охотно би спомогнал за унищожаването му”⁵⁹.

Няколко месеца по-късно настъпило още едно изгодно за княз Фердинанд събитие. През ноември 1894 г. след тринаде-сетгодишно царуване умрял (на 49 годишна възраст) руски цар Александър ІІІ.

По този повод тогавашния царски министър Витте писал, че цар Александър ІІІ имал неголям („небольшой) „ум на разсъдъка” („ум рассудка”), но у него бил силен „ума на сърцето” („ум сердца”)⁶⁰. Недостатъчно било и неговото образование.

Тронът на руския цар Александър ІІІ заел синът му Николай ІІ. В отличие от своя баща, той бил външно по-възпитан и склонен към компромиси.

С кончината на руския цар Александър ІІІ била премахната най-непреодолимата бариера по пътя за узаконяване на незаконния княжески статут на Фердинанд. Изчезнал него-вия най-опасен и могъщ враг, който преживе не позволявал на турския султан и на евро-пейските короновани глави да го приемат дори и като частно лице.

Тази смърт, обаче сигурно е съкрушила Стефан Стамболов, който смятал, че руският цар Александър ІІІ дълго ще живее и няма да признае княз Фердинанд за български владе-тел. А един нелегитимен княз лесно може да бъде пропъден от пределите на България. Вероятно това е имал впредвид Стефан Стам-болов, когато е казвал: „Княжеският въпрос ще се реши, като умра или аз или Александър ІІІ” ( Иван Йовков, Кобургът, Изд. „Христо Ботев”, С. 1990 г., с. 195). Сякаш по поръчка в растояние на шест месеца са умрели и двамата.

Преди да почине руския цар Александър ІІІ, княз Фердинанд все още се колебаел дали да ликвидира физически Стефан Стамболов. Но след това пристъпил към изпращане в небитието на този омразен, неубоздан и силен политически боец.

За целта бил даден импулс на изпълнителите на „македонската вендета”. Главатарите на отмъстителите за убийството на майор Паница били ангажирани да убият Стефан Стамболов от дворцови служители.

Един от тези главатари бил родения в Ресен (Македония) терорист и пиротехник Наум Тюфекчиев, който до свалянето на Сте-фан Стамболов от премиерския пост, живеел нелегално в Одеса. Той и роденият през 1862 г. в Битоля публицист Димитър Ризов са организирали извършения на 15 март (стар стил) 1891 г. атентат, при който вместо Стефан Стамболов по погрешка е застрелян тогаваш-ния министър на финансите Христо Белчев. Преки изпълнители на това злодеяние са Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо), братята Наум, Никола и Димитър Тюфек-чиеви. След атентата повечето от тях избягали в чужбина, но на следващия ден най-малкият брат на Наум, Димитър Тюфекчиев е бил заловен, подложен от полицията на мъчения и след няколко месеца починал.

Впрочем в своята книга „Балканската война 1912-1913” смятания за победител на Турция генерал Иван Фичев е нарекъл Димитър Ризов „един от главните виновници на Междусъюзническата война”. Тази вина е осъзнал и самият Димитър Ризов, който след настъпилата у нас първа национална катастро-фа казвал, че „ако да бе нямал деца, щял да се самоубие”⁶¹.

След смъртта на непълнолетния си брат, Наум Тюфекчиев с още по-голяма злоба и жажда за мъст си поставил задача да убие Стефан Стамболов и княз Фердинанд. Две години по-късно, обаче настъпили събития, които променили първоначалните му закани и планове. Премиерът Стефан Стамболов бил принуден да подаде оставка и неговото прави-телство паднало от власт. Дворцови лица и министъра на външните работи Григор Начович издействали от турския султан разре-шение да получат съдебното дело на задочно осъдения на 15 години затвор и укриващ се в Русия Наум Тюфекчиев (под предлог, че ще бъде съден в България). Тази присъда му била дадена от турски съд за извършеното през фев-руари 1892 г. в Цариград убийство (с нож) на тогавашния български посланик д-р Георги Вълкович, който бил за добросъседски отно-шения с Турция.и против изпращането на антитурски чети от България в Македония

След като новите български власти дали на Наум Тюфекчиев уверения, че ще му осигурят свобода и гаранции за бъдещето, той се завърнал в България и започнал да подготвя убийството на Стефан Стамболов. Министър Григор Начович обещал (от името на княза) на Наум Тюфекчиев, че ако той и другите убийци бъдат заловени, след година затвор ще бъдат помилвани. След съгласуване с двореца, той дал на разбойниците държавни пари за подготовка на убийството на Стамболов и за тяхната издръжка.

На 3 юли (стар стил) 1895 г.