Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| ГЛАВА XIX
Потьомкин Погълната от политически грижи, Екатерина би искала да се опре на мъж, който с любовта и енергията си би й помагал да носи бремето на властта. Младият хубавец Василчиков "бе празноглавец" и не можеше да й е полезен. Вечната одобрителна усмивка, милото смирение на безличен любовник бяха недостойни за великата й съдба. Тя нямаше за какво да му говори, в негово присъствие се чувствуваше най-самотна, душата й не участвуваше в мълчаливите им любовни игри. Накратко, той я отегчаваше. Екатерина не можеше да си прости, че в минути на слабост му бе дала някои привилегии. Все по-настойчиво мислеше за Потьомкин, тъй забавен, тъй груб и тъй смел, който се биеше сега под стените на Силистра. Отдавна го държеше в резерва. Беше му писала чрез секретаря си няколко кратки приятелски писма. На 4 декември 1773 г. му писа отново: "Господин генерал-лейтенант, тъй като много сте зает със Силистра, обзалагам се, че нямате време да четете писмата ми. Макар да не зная и до днес дали нападението ви е успешно, уверена съм, че всичко, което предприемете, трябва да се отдаде единствено на вашето пламенно усърдие лично към мен и към скъпата ни родина, на която желаете да служите. Но тъй като искам да щадя ревностните, смелите, умните и прозорливите мъже, ви моля да не губите времето си напразно и да се чудите защо ви пиша тези редове. Мога да ви отговоря веднага, че го правя, за да потвърдя какво мисля за вас! Оставам ваша много благоразположена Екатерина". Това едва прикрито обяснение в любов създаде голяма радост на Потьомкин и той стана нетърпелив. Някога мислеше да се покалугери от отчаяние, че не може да спечели вниманието на императрицата, насочено изцяло към Григорий Орлов. "О, господи, каква мъка е, че обичам жена, на която не се осмелявам да го призная и която не може да бъде моя, писа тогава той. Жестоки боже, защо я направи тъй хубава, тъй велика? Защо нея и само нея мога да обичам?" А ето че "Недостъпната" го зове с нежен глас през грохота на битките. През януари 1774 година той поиска разрешение за отпуск и напусна фронта, за да се яви бързо в двореца. Там го очакваше тежко разочарование: фаворитът Василчиков беше на мястото си. Той беше толкова хубав, че Потьомкин, като се гледаше в огледалото, загубваше всяка надежда да бъде избран за негов заместник. Някога приличаше на Алкивиад, но днес, на 35 години бе смръщен и недодялан. Имаше черни коси, тъмна кожа и не носеше превръзка на изваденото си око. Чертите му бяха отпуснати, едрото му тяло бе натежало и обезформено; но лицето му излъчваше благородно безразсъдство, озаряваше го първична сила. Той правеше впечатление на жените. Едни го намираха отвратителен, други усещаха приятно смущение от огъня на единствената зеница и от блестящите му зъби. Около него се носеше атмосфера на сладострастие. Приличаше на циклоп, облечен като придворен сановник. "Циклопът има един мил недостатък, отбелязва Рибопиер. Гризе ноктите си усърдно, дори лакомо, чак до кожата." Английският посланик сър Робърт Гънинг пише, че новодошлият е "с гигантски, несъразмерен ръст" и че "лицето му далеч не е приятно". После добавя: "Изглежда има широки познания за света и по-големи умствени способности от всички свои сънародници". Потьомкин ревнуваше императрицата от Василчиков и се страхуваше, че няма да излезе победител в съперничеството си с него. От любовна мъка той отново съобщи, че ще се оттегли в манастир. Надяваше се, че ще трогне императрицата, която като всяка жена сигурно съдеше за искреността на чувствата по отчаяните решения, които взема влюбеният. Екатерина това и чакаше. Поклонникът й едва-що бе стигнал до манастира и тя изпрати при него графиня Брюс със заповед да го върне за светския живот, където щеше да намери желаното удовлетворение. Той отговори с дълго писмо, в което скромно я молеше да му окаже чест като го назначи за "главен личен адютант" на нейно величество, което означаваше, че се готви за мястото на фаворита. "Това няма да оскърби никого, пише той, но аз бих го счел като връх на моето щастие, още повече, че, намирайки се под специалното покровителство на ваше величество, ще имам честта да получавам мъдрите ви заповеди. Като ги изучавам, бих бил по-годен да служа на ваше императорско величество и на родината." Екатерина на драго сърце прие молбата му и заповяда на Василчиков да напусне столицата по"здравословни причини". За двайсет и два месеца лоялна служба тя възнагради отпратения фаворит със сто хиляди рубли, седем хиляди селяни, куп диаманти, пожизнена рента от двайсет хиляди рубли и един дворец в Москва, който не можеше да напуска. Щом се освободи апартаментът на Григорий Орлов, Потьомкин се настани в него. Мястото бе още топло. Трябваше да направи само две крачки, да изкачи една извита стълба, за да влезе в спалнята на императрицата. Той се появи същата нощ, точен, огромен, гривест, едноок, гол под халата си. Въпреки неправилните черти на лицето му тя го намираше хубав. И силен. Телом и духом. Той я забавляваше, смайваше, очароваше, покоряваше, тревожеше, връщаше й младостта. Тя пише на Грим: "Разделих се с прекрасен, но много скучен човек, който веднага бе заместен, не зная точно как стана, от един от най-големите, най-смешните и най-забавните особняци на нашия суров век." Още на другия ден, след като новият фаворит се бе настанил в двореца, съпругата на фелдмаршал Румянцев писа на мъжа си: "Един съвет, съкровище мое, ако искаш нещо, обръщай се към Потьомкин." Дъщерята на Кирил Разумовски се възмути: "Как може да се ухажва такъв едноок грозник и защо?" Сър Робърт Гънинг уведоми началника си лорд Суфолк: "Той (Потемкин) естествено може да се надява, че ще се издигне до онази висота, към която го тласка безграничната му амбиция.и "Тя е луда по него", каза сенаторът Елагин на Дюран дьо Дистроф. И още: "Сигурно много се обичат, защото напълно си приличат!" Един ден, когато срещна по стълбите на двореца Григорий Орлов, Потьомкин любезно го попита: "Какво се говори в двора?" "Нищо, отвърна Григорий Орлов, освен това, че вие се качвате, а аз слизам". Потьомкин се "изкачи" много високо. Очевидно никой преди него не бе достигнал дотолкова голяма физическа и интелектуална близост с императрицата. За първи път в живота си тя изживяваше свободна, пламенна, безкористна и обогатяваща любов, забравяйки ранга и могъществото си, когато се безпокоеше за настроението на любовника си. Бе четирийсет и пет годишна. С десет години по-възрастна. Всяка минута мисълта й летеше към него. Когато не бе при нея, бързаше да му напише любовно писъмце, било нощем или на съвещание, или призори, докато всички в двореца още спяха. Някой верен слуга изтичваше да му го занесе. Потьомкин й отговаряше. Тя изгаряше писмата му. Той ги пазеше в широкия джоб на сакото си, до сърцето. Обикновено бяха няколко набързо надраскани реда. Поток от нелогични мисли. Трескаво нашепване. Нейно величество, императрицата на Русия измисляше за любовника си най-неподозирани обръщения: "Скъпи мой, сладък мой… родна моя душа … мила моя кукла … скъпа моя играчка… тигър мой, папагалче мое, гяур мой, малък мой Гришенка… златен мой фазан, мое златно петле, мой лъв от джунглата, вълк такъв и врабче…" Тя го обожаваше и му признаваше: "Моя мраморна красота … скъпи мой, никой крал не е като теб… никой мъж на света не може да се сравни с теб…" Изведнъж се стряскаше от собствената си страст и се опитваше да се овладее: "Заповядах на цялото си тяло до най-мъничкото си влакънце, да не ви издава на никаква цена моята любов. Заключих любовта в сърцето си с десет ключа и тя се задушава там, изнемогва и се страхувам, че ще изригне." После се признаваше за победена: "От главата ми извира поток от безсмислени слова. Не разбирам как можеш да търпиш жена с толкова непоследователни мисли". И добавяше гордо: "О, господин Потьомкин! Какво проклето чудо направихте, та размътихте ума ми, който преди минаваше за един от най-бистрите в Европа … Какъв срам! Какъв грях! Екатерина Втора —жертва на безумна страст! С безумието си ще го отвратиш, си казвам." Преливаща от възторг, понякога рязко подхвърляше: "На света има една жена, която ви обича и която има право да чуе нежни слова от вас. Глупецо, татарино, казако, гяурино, московецо. По дяволите!" Ако не намереше думи, в обикновения речник, тя смело импровизираше "Пъпчица моя"… мое специално бонбонче…" Беше благодарна на своя "гяурин" за шегите му. "Скъпи, какви смешки ми разказа вчера! Като си помисля за тях, още се разсмивам… Прекарваме заедно по четири часа без сенчица отегчение и все те напускам с мъка. Скъпо мое гълъбче. много ви обичам. Ти си хубав, умен, забавен. Друг път му пишеше не за приятните разговори, а за съвършената хармония на физическото им привличане. Тя добре познаваше насладите на плътта, а ласките на новия фаворит й харесваха. Пълното сходство на чувствеността им повишаваше още повече цената на духовното им сходство, мислеше тя. И скромно изповядваше неудържимия си стремеж към това тежко, ухаещо мъжко тяло: "Всяка частица от моята плът се устремява към вас, о, гяурино. ."Благодаря ти за голямата снощна наслада. Моят малък Гришка утоли жаждата ми и ме опи, но не с вино…" "Приличам на разгонена котка…" "За теб ще бъда жена-огън, как-то често ми казваш. Но ще се опитам да крия своя пламък…" "Вратите ще бъдат отворени и ще зависи от желанието и възможността на този, комуто се полага, да влезе, а аз си лягам …" "Скъпи, ще направя тъй както заповядаш, аз ли да дойда при теб или ти при мен?" Настроението на Потьомкин беше непостоянно. Той бе своенравен, ту суетен, ту навъсен, ревнив, преминаваше от най-буйна радост към болезнено униние. Един ден я упрекна, че имала петнайсет любовника преди него. Уязвена, тя призна, че са били само пет. "Първият приех по принуда, четвъртият — от отчаяние! — провикна се тя. Бог ми е свидетел, че другите трима не бяха от разврат, към какъвто никога не съм била склонна."95 Той й заговори за Василчиков. Не бе ли влюбена все още в него? Тя отговори: "Нямаш ни най-малко основание да се съмняваш. Доста се опарих от този тъп Василчиков… Можеш да прочетеш в душата и сърцето ми… Безкрайно те обичам." Понякога Потьомкин ставаше дързък, студен, безпричинно раздразнителен. Може би защото бе облачно или защото, ставайки сутринта от леглото, е стъпил с левия крак. Тогава тя го вразумяваше с писъмца, в които нежно го гълчеше: "Когато ви напусне глупавото лошо настроение, благоволете да ме уведомите… Вие сте лош татарин!" "Дойдох да ти кажа колко много те обичам и намерих вратата затворена!" "Измъчваш ме за дреболии…" "Тъкмо когато се почувствувам напълно защитена, цяла планина се стоварва върху ми.."Наистина, време е да заживеем в съвършена хармония. Не ме мъчи с грубостта си. И аз никога няма да съм студена…" "Душичко, завързах камък на края на една връв, а на другия й край — всичките ни разпри и я хвърлих в бездънна пропаст… Здравей, скъпи! Здравей, без разпри, без спорове, без хокане…" Екатерина се чувствуваше тъй здраво физически свързана с него, че не криеше и най-интимните си неразположения: "Няма да дойда при теб, защото се потих цяла нощ и всички кости ме болят както вчера…" "Днес имам леко разстройство, но инак съм добре, обожаеми мой." "Не се тревожи за разстройството ми, то добре прочиства червата."96 Мнозина предполагаха, че, увлечена от страстта си, императрицата тайно се е омъжила за Потьомкин. Някои очевидци твърдяха, че брачният обред се е състоял в края на 1774 г. в черквата "Свети Симеон" в Санкт-Петербург в присъствието на вярната камериерка Перекузикина, граф Самойлов, племенника на Потьомкин и шамбелана Чертков. Тайните брачни свидетелства са изчезнали. За това пък, двайсет и три от писмата на Екатерина до фаворита й показват, че отношенията им са били съпружески. "Любими съпруже… скъпи мой мъжо, най-нежен, най-добър… мили съпруже, сладък мой съпруже, моля те да не ме унижаваш повече… Не е хубаво да постъпваш така към когото и да било, особено пък към жена си… Целувам те с цялото си сърце и тяло, о, скъпи съпруже… Защо ли да вярвам на болното ти въображение, а не на фактите, които потвърждават думите на жена ти? Нали от две години с теб ме свързват най-светите връзки? … Оставам ваша вярна съпруга, която ви обича с вечна любов." Независимо дали бе свързана с брак или не, двойката Екатерина и Потьомкин представляваше съюз на две същества, силни, властни, изключителни, преливащи от здраве и ум, жадни за удоволствия и труд. Макар и окован за леглото на императрицата, Потьомкин още отначало показа, че няма нищо общо с временните фаворити. Пленена от другаря си, Екатерина се съветваше с него, когато й предстоеше да вземе важни политически решения и понякога приемаше мнението му. Преди или след като са се любили, денем или нощем, между две милувки, те обсъждаха държавните проблеми, проучваха докладите на различни министри, телеграмите на посланиците, трупаха купища проекти за реформи, разглеждаха възможностите за сключване на съюзи, прекрояваха Русия и Европа. "Ние не се разбираме само по въпросите на управлението, но не и на любовта, пишеше му тя. Говорете ми за себе си и никога няма да ви се сърдя." Всъщност дори различията в убежденията им я очароваха. Тя бе щастлива, че за първи път имаше пред себе си мъж със силен ум, който й бе равностоен. Най-после не царуваше сама в Русия. Потьомкин бързо зае най-висши служби. Той бе назначен за член на Тайния съвет, за заместник-председател на Военния съвет с ранг генерал, бе отрупан със задължения и отличия, стана кавалер на ордена "Свети Андрей". Фридрих II му връчи пруския "Черен орел", полският крал, бивш любовник на Екатерина, го награди с "Белия орел"; Дания — с "Белия слон", Швеция . — със "Свети Серафим"; Йосиф II, въпреки съпротивата на Мария-Терезия, го направи принц на Свещената империя. Имаше два неуспеха — Франция отказа да присъди на фаворита на Екатерина ордена "Свети дух", защото с него се награждаваха само католици, а Англия — с Ордена на жартиерата. Междувременно, при тържествата по случай сключването на мирния договор с Турция, Екатерина го обяви за граф на Руската империя и го награди с миниатюрния си портрет в диамантена рамка. Той щеше да го носи, както някога Григорий Орлов, на дрехата си. Руските поети от онова време възпяха добродетелите му в хвалебствени стихове. Дворът беше в нозете му. Посланиците се стремяха да спечелят неговото разположение. Отвсякъде се чуваше шепот на долни ласкателства. Цялото му семейство бе настанено в двореца: майка му, сестра му, петте му племеннички, тъй хубави и тъй достъпни, че той щеше да ги прелъсти една след друга. Скоро щеше да стане губернатор на южните провинции — Нова Русия. Когато трябваше да вземе важно решение, той се затваряше в кабинета си, играеше си със скъпоценни камъни, събираше ги на купчини и ги разпръскваше по масата, докато най-доброто се избистри в съзнанието му; или безкрайно дълго почистваше пръстените си с четчица. Дарове в пари, в накити, земи и селяни се сипеха като дъжд. Той получаваше дванадесет хиляди рубли месечно, а домът му се издържаше изцяло от императорската каса. Храната и виното му се плащаха от дворцовия бюджет. Екипажите и прислугата на двора бяха на неговите услуги. Бившият нисш и беден офицер, сега плуваше в охолство. Харчеше, без да прави сметка, губеше на хазарт, трупаше дългове и всеки път се обръщаше към императрицата, която уреждаше дълговете му с усмивка, защото самата тя бе голяма прахосница и не можеше да обвинява за същия порок фаворита си. Обаче мъжът, чийто успехи удивляваха света, изпадаше в кризи на отчаяние и отвращение, които го караха да съжалява, че не е отишъл в манастир. Надарен с най-редки способности — музикант, поет, любител на изкуството, военен, администратор, дипломат, икономист, строител, той подхождаше към всички проблеми с жар, но изведнъж затъваше, отказваше да мисли за каквото и да било, прекарваше цели дни полугол, отпуснат на един диван, без да се мие, без да се реши, ядеше само корички хляб и гризеше ситно ноктите си. Веднъж когато обядваха заедно, племенникът му Енгелхарт го поздрави за доброто му настроение. Потьомкин помръкна веднага и каза: "Има ли по-щастлив човек от мен? Всичките ми прищевки, всичките ми желания бяха изпълнени като по чудо. Исках да имам високи длъжности — имам ги; ордени — имам всякакви; обичах хазарта — загубих несметни суми; обичам да устройвам тържества — устроих най-блестящите; обичах да купувам земи — притежавам колкото си искам; исках да строя къщи — издигнах дворци; обичах скъпоценностите — никой друг няма по-красиви и по-редки от моите. С една дума, заситен съм." После разби на паркета скъпа чиния, изчезна в спалнята си, и се затвори вътре.97 Беше човек на крайностите. Славянин до мозъка на костите. Бе нежен и буен, весел и тъжен, ленив и деен, суров и деликатен. Ядеше и пиеше ненаситно безразлично дали бяха най-изисканите или най-простите ястия и напитки. На трапезата му в Санкт-Петербург сервираха стриди, чиги, провансалски смокини, астрахански дини, но преди това можеше с апетит да се е налапал с чесън и пирожки и да е пил квас. В двореца се появяваше в дрехи, украсени със златни бродерии, целият обсипан с диаманти и ордени, а у дома си стоеше по широк халат. Под тази удобна дреха не носеше нито панталон, нито гащи и в този вид приемаше не само императрицата, но и придворните дами, министрите, дори посланиците. Когато граф дьо Сегюр го посети, след пристигането си в Санкт-Петербург, завари едноокия гигант с буйна коса, изтегнат на леглото си. Той дори не понечи да стане, за да даде аудиенция на пратеника на френския крал. Сегюр описва доста живо неговия портрет: "Силата на ума му и разпуснатостта на тялото му са ненадминати. Никаква опасност не може да постави на изпитание смелостта му, никакви трудности не могат да го спрат, но успехът на всяко негово начинание му носи горчиво разочарование… При него всичко е сложно: работата, удоволствията, настроението, екипажите… Той е навъсен с угодниците и приветлив с всички, които се приближаваха непристорено до него. Щедър е на обещания, но рядко ги изпълнява, не забравя никога какво е видял и чул. Едва ли има човек, който да е чел по-малко от него, но малцина са подобре осведомени … Непостоянният темперамент му диктува най-чудновати желания, поведение и начин на живот… Странностите му често сърдят императрицата, но го правят още по-интересен." Ето как го описва от своя страна принц дьо Лин: "Той е най-необикновеният човек, когото съм срещал някога. Изглежда мързеливец, а работи неуморно… лежи непрекъснато, а не спи ни денем, ни нощем, защото усърдието му да служи на императрицата, която обожава, го вълнува постоянно.. .Тъжен в удоволствията, нещастен, задето е щастлив, преситен от всичко, отвратен, начумерен, променчив, задълбочен философ, способен министър, висш политик и в същото време десетгодишно дете…; баснословно богат, а няма стотинка; на генералите си говори за теология, а на архиепископите — за война; не чете никога, а е проницателен, когато беседва; иска да има всичко като дете, но може да се лиши от всичко като голям човек. Каква е всъщност магията му? Талант, талант и пак талант!" Потьомкин задържаше постоянно вниманието на императрицата със смесица от копнеж и пренебрежение, нежност и грубост. Дори когато с времето затихваше огънят на плътската им страст, искаше да бъде за нея последно убежище. Той ли пръв изпита умора до застаряващата жена? На нея ли дотегнаха внезапните промени в настроението на "гяура" и търсеше по-обикновено и по-свежо приключение? Тъй или иначе, след двегодишна близост, той започна тайно да заглежда млади жени, а тя се заинтересува от млади мъже. Нито единият, нито другият драматизираше взаимното разочарование. Плътското привличане бе отслабнало, но с нищо не попречи на любовта и възхищението им един от друг. Главната грижа на Потьомкин, когато установи, че се бяха променили отношенията им, бе да запази влиянието си върху Екатерина чрез избран от него заместник. Тя ще принадлежи другиму, но той нямаше да престане да я притежава. Този "друг" щеше да е младият и очарователен украинец Петър Завадовски. Едва представен на вниманието на императрицата като негов заместник, той бе одобрен и подложен на проверка. Опитът бе убедителен. Когато научиха за смяната в леглото на Екатерина, всички в двореца сметнаха, че Потьомкин бе изпаднал в немилост. Някои се зарадваха. "Със своето високомерно държание, докато бе силен, си спечели много неприятели и можеше с основание да се очаква, че ще му отмъщават сега, когато е отхвърлен, пише сър Ричард Оутс в шифрован доклад. Нищо чудно, ако съвсем неочаквано, завърши кариерата си в някой манастир. Той винаги е проявявал предпочитание към такъв начин на живот." Но сър Ричард не познаваше добре Потьомкин. След кратък престой в Новгородска губерния, той се върна в Санкт-Петербург и отстъпи "служебния" си апартамент на Завадовски срещу сто хиляди рубли. Освен своеобразния откуп, новият фаворит купи и правото на достъп до спалнята на императрицата. Плащаше на бившия фаворит такса за преминаване. Но Потьомкин нямаше никакво намерение в бъдеще да стои настрана от любимата си. Настина нито за миг не смяташе да си възвърне мястото в леглото на Екатерина, но нямаше да позволи на никой натрапник да го обсеби за по-дълго време, отколкото трае една прищявка. Не бе вече любовник на императрицата, но щеше да стане неин посредник. Колкото по-мимолетно бъде благоразположението й към новия, толкова по-голяма щеше да бъде неговата власт над Екатерина. Трябваше да я подтиква към промяна, към разнообразие. И, странно, колкото повече ревнуваше императрицата, толкова по-последователен бе и толкова по-силно желаеше младите мъже да се сменят често в ложето на жената, която обичаше. Докато тя не търсеше в партньорите си нищо друго освен плътска наслада, той щеше да е господарят. Сметката му бе точна. Настани се в замък. Една галерия го свързваше с императорския дворец. Императрицата можеше да го посещава всеки миг, без да събуди ничие любопитство. И тя се възползува от удобството. Никога не бе изпитвала по-остра нужда от съветите на своя Гриша. Нейният живот имаше две страни. Нощните буйни игри с някой фигурант и ползотворното приятелство с човека, когото считаше за свой съпруг. Отсега нататък Потьомкин щеше да определя "избраниците" на императрицата. Царството им нямаше да продължава повече от няколко месеца. Завадовски бе отстранен през юни 1776 г. "Той получи дар от нейно величество петдесет хиляди рубли, пет хиляди годишна рента и четири хиляди селяни в Украйна, където струват скъпо", пише на брат си кавалерът дьо Корберон, новият управляващ легацията на Франция в Русия. И добавя: "Признай, приятелю, че този занаят тук е много доходен".98 След Завадовски дойде Семьон Зорич, наречен от придворните дами "Адонис". Императрицата нежно го наричаше "Сима" и намираше, че има "великолепна глава". Корберон пише: "Потьомкин, който е приет подобре от всякога и който сега играе същата роля. като мадам дьо Помпадур в края на живота си при Луи XV,. представи на императрицата един млад мъж на име Зорич, хусарски майор, когото произведоха полковник-лейтенант и инспектор на кавалерийските части. Новият фаворит вечеря с нея. Казват, че е получил хиляда и осемстотин се; ляни за първия опит. След вечерята Потьомкин пи за здравето на императрицата и падна на колене пред нея." Красивият Зорич, сърбин по произход, бе толкова щастлив от удостояването си, че подари на Потьомкин сто хиляди рубли в знак на благодарност. По дяволите скрупулите! Потьомкин прие и се създаде обичай "поканените" да дават в деня на отличаването им сто хиляди рубли на човека, който бе ходатайствувал за тях пред императрицата. Цената не бе висока за възможността фаворитът да завърши кариерата си в разкош и достойнство, след като за известно време е живял със славата, че дели леглото с императрицата. Но скоро положението на Зорич се оказа разклатено. Новият английски посланик Джеймс-Хауард Харис съобщава на правителството си: "Сегашният фаворит Зорич по всяка вероятност клони към залез. Възможно е да възложат на Потьомкин да намери следващия. Вече чух да се говори, че хвърлил око на някой си Ахаров." А в едно свое частно писмо същият пише: "Зорич чака да го отпратят, но казват, че решил да потърси сметка от този, който ще го смени. "Зная добре, казваше онзи ден, че трябва да се махна, но бога ми, ще отрежа ушите на оня, който заеме мястото ми".99 Той подозираше, че "началникът му" има вече под ръка нов кандидат, направи му ужасна сцена, обсипа го с ругатни и дори го извика на дуел. Потьомкин се отнесе към гнева му с пренебрежение и прикани императрицата да се отърве бързо от този размирник. Същата вечер, тя поръча да съобщят на младия мъж, че неговото присъствие в двореца е нежелано и че ще направи добре, ако си замине. Разгневен, той се втурна към покоите на любовницата си, за да иска обяснение, но намери всички врати заключени. Съветите на Потьомкин, обещаната пожизнена рента, подарената хубава земя със седем хиляди селяни сломиха озлоблението на отпратения любовник. Той събираше багажа си, когато някой си Римски-Корсаков, подтикван от Потьомкин пристъпваше срамежливо пред поощрителния поглед на императрицата. Щяха да последват и други. Благодарение на Потьомкин, който й откри прелестите на похотта, Екатерина, мъдрата, вярната, господарката, малко по малко започна да краде оттук-оттам своите сластни приключения. С всеки нов любимец си мислеше, че е открила рядка перла. Влюбена, подмладена, възбудена, тя го представяше в двора като свръхчовек, мъкнеше го, прекрасно облечен, по официални приеми, прехласваше се и пред най-малката духовитост, но му забраняваше всякаква волност в присъствието на хора. Работният му ден бе от двайсет и четири часа. Денем трябваше да е галантен кавалер, а нощем буен любовник. Страхът, че може да не се окажат на висота в сюблимния момент, при някои се превръщаше в натрапчива мисъл. Младият Ланской например, за да не си навлече нейната немилост, прибягна до възбудителни средства, които накрая се отразиха зле на здравето му. Опитната Екатерина от време на време приемаше по някоя неустойка. Но ако случаят се повтаряше често, посочваше вратата на виновника. Когато любимият престанеше да й се харесва, отрупваха го с подаръци, осигуряваха му щедра рента и той незабелязано напускаше работния си апартамент, Потьомкин започваше да търси друг адютант. "Гениалният едноок мъж" познаваше предпочитанията на императрицата подобре от всеки друг. Тя рядко му връщаше стоката, която бе изнамерил за нея. Откровеността, с която се сключваха безпътните сделки, стигаше до цинизъм. Процедурата по избирането изискваше елементарни предпазни мерки. Привикваха в двореца младия мъж, определен от Потьомкин и одобрен от императрицата. Там лекарят на нейно височество, англичанинът Роджерсън старателно го преглеждаше. После го представяха на графиня Брюс, която любезно го разпитваше, за да прецени умствените възможности, културата и характера му. После същата графиня Брус (по-късно ще я смени госпожица Протасова) го подлагаше на интимно изпитание и даваше оценка за "физическите му възможности".100 "Изпробващата" или "изпитателката" представяше подробен доклад на императрицата, която имаше последната дума. Ако заключенията биваха благоприятни, отвеждаха младия мъж в работния апартамент, освободен от предишния му обитател. Там, в писалището намираше касетка със сто хиляди рубли в злато — първия дар, предшествуващ много други. Вечерта той се появяваше в двора до императрицата под съучастническия поглед на Потьомкин. Когато в десет часа приключваше играта, Екатерина се оттегляше в покоите си, а след нея идваше и новият фаворит. После се чуваше любовен шепот. Но положението на новия беше критично. Знаеше, че в този миг се решава бъдещето му. Екатерина се съгласи Потьомкин да й бъде посредник, защото беше препалено заета, за да се занимава сама с малките сантиментални покупки. Когато човек е претрупан с интелектуална работа, мислеше тя, добре е да се опре на сигурен човек, който да се грижи за удоволствията му. Тя не криеше любовните си предпочитания. Задоволяването на плътските й щения беше за нея напълно естествена потребност и тя не се срамуваше и не се хвалеше с тях. Малко жени пренебрегваха като нея тъмните лабиринти на подсъзнанието, тайнствените вълнения, катаклизмите в човешките глъбини. Чудовище от светлина. Дневен гений. Чуждестранните дипломати бяха скандализирани от произвола на императрицата. "Постепенно дворът, пише Харис, се превърна в сцена на покварата и разврата… Няма изгледи императрицата да излезе от това блато и не можем скоро да се надяваме, освен ако не стане чудо, че на тази възраст, когато вече е много късно, ще настъпи благоприятна промяна било в общественото или личното й поведение. Княз Потьомкин има пълна власт над нея. Той познава издъно слабостите, желанията и странностите й и ги направлява по своя воля. Не само има влияние върху нея, но я държи в подчинение, като непрекъснато подклажда страха й от великия княз. Успя да я убеди, че е единственият човек в света, който може да разкрие навреме всеки опит да бъде свалена и който може да я защити". Същият Харис анализира характера на Екатерина така: "Според мен императрицата има силен, мъжки ум и неотстъпно изпълнява плановете си. Но й липсват мъжки добродетели: задълбоченост, когато обмисля нещата, умереност, когато иска нещо и точност, когато преценява. Затова пък в нея особено силно са развити слабостите, които обикновено минават за слабости на нежния пол: обича ласкателствата и е суетна, две неделими неща, не обича да изслушва и да приема здрави, но неприятни мнения, склонна е към сладострастие, а то я води към крайности, които биха опозорили всяка друга жена, независимо от положението й". Пратеникът на Версайския кабинет, кавалерът Корберон допълва: "Но, ще запита някой, как се управлява тази държава, как се крепи? Ще отговоря: управлява я почти изцяло случайността, поддържа я естественото й равновесие, подобно на равновесието на огромните маси, които стоят непоклатими благодарение на собствената им тежест и които превъзмогват всякакви въздействия с изключение на непрекъснатото разрушително въздействие на годините." Тази наистина строга оценка се различаваше много от оценката, която Екатерина дава за себе си и за своето дело. Koгато хвърляше поглед назад във времето, тя виждаше само верига от успехи. На четирийсет и шест години, изправена пред враждебно и подигравателно настроена Европа, тя бе анексирала част от Полша и настанила на трона свой приближен, който да управлява остатъка от нещастната страна; сразила бе Турция, разширила южните граници на Русия и открила за флота си нови морски пътища? държала бе в шах френската външна политика; потушила въстанието на Пугачов; бе заслепила философите с миража на своите велики идеи; отстранила бе заплахата, която създаваше за трона й сянката на Иван VI… Сега, най-голяма грижа й причиняваше нейният син. Бракът на Павел бе неуспешен. "Великата княгиня обича крайностите във всичко, пише Екатерина на Грим. Не се вслушва в никакво мнение, не намирам в нея нито привлекателност, нито ум, нито разум." И още: "Всичко в тази дама е прекаленост! Всичко е само пумпалщина (sic)". Освен това тази глупачка, която отказваше да учи руски, бе и интригантка. Тя мечтаеше да възкачи мъжа си на трона. В двореца се разнасяше списък на съзаклятниците. Екатерина научи за това, повика великия княз и великата княгиня и пред тях хвърли изобличителния лист в огъня. Двамата заговорници разбраха урока и се оттеглиха с наведени глави. Наталия изпитваше силна нужда да се домогне до властта, защото бе дълбоко разочарована от живота си като жена. Тя бе надценила своята способност да се примирява като се омъжи за грозния, подигравателен, ограничен и жесток княз. За щастие съвсем близък на семейството бе привлекателният Андрей Разумовски, най-добрият приятел на Павел. Наталия много скоро се влюби в него и се хвърли в обятията му. Любовниците даваха редовно малко опиум на съпруга, за да могат след вечеря да сведат "тройката до двойка", по израза на граф д’Алонвил. Всички придворни знаеха за изневярата на великата княгиня. Императрицата искаше да отстрани Андрей Разумовски от двореца, но Павел, който бе в неведение, възрази, че никога няма да позволи да го разделят от най-скъпия човек на света след съпругата му. Екатерина можеше да му открие безпътството на Наталия, но бременността й я възпираше. От Павел или от Андрей беше заченала тя? Не бе там въпросът. В утробата си носеше обещание да даде престолонаследник на Русия. Значи, че е и неприкосновена, както навремето Екатерина бе неприкосновена за императрица Елисавета с "официалната" си бременност. Павел се опияняваше от гордост при мисълта, че скоро ще има син. Екатерина подхранваше илюзията му. Когато Наталия усети първите болки, императрицата върза върху роклята си голяма престилка и се зае да помага на акушерката. Раждането бе трудно; родилката виеше от болка три дни; повикаха лекарите на помощ. "И мен като родилката силно ме боли гърбът, пише Екатерина в писмо до Потьомкин. Сигурно е от тревогата, която изпитвам". Най-после изтръгнаха детето от утробата на майката. Беше малка купчина посиняла и мълчалива плът. Син. Огромен. Мъртвороден. Не пожелаха да направят "цезарово сечение". Наталия нямаше да бъде спасена. Появи се гангрена. В стаята се разнесе воня. Малко по-късно, към шест часа вечерта на 15 април 1776 година младата изтощена жена издъхна. Екатерина беше потресена, но запази хладнокръвие. Налагаше се, защото Павел, обезумял, чупеше мебелите в своя апартамент и се опитваше да се хвърли през прозореца. Екатерина го вразумяваше, но той нищо не искаше да чуе. Не позволяваше да погребат жена му. Настояваше да я оставят при него. Тя е жива! Лекарите лъжат! Екатерина пише на госпожа Биелке: "Никаква човешка сила не можеше да спаси принцесата … Тя беше обречена… След смъртта и при аутопсията се установи, че е имало само четири пръста разкритие, а раменете на бебето били осем". Кавалерът Корберон беше на друго мнение. След като бе разпитал хирурга Моро по време на един обед пише: "Той (Моро) ми каза, че според него дворцовите хирурзи и лекари са магарета. Иначе великата княгиня нямаше да умре. Необяснимо е как не са взели повече предварителни мерки за една велика княгиня. Народът е много недоволен, ридае и се озлобява. Вчера и днес из дюкяните се говореше: "Младите жени умират, бабите не101." Императрицата също беше разстроена от загубата, но със студена прозорливост и практическа жестокост тя завършва писмото си до госпожа Биелке: "В края на краищата, щом се доказа, че тя (Наталия) не може да има живи деца, или по-скоро не може да ги роди, не трябва да се мисли повече за това". Странното надгробно слово не й бе достатъчно. Както винаги когато бе изправена пред злополука, мислеше за ново настъпление. Тя ненавиждаше унинието, примирението, които подкопаваха волята на личността. Да се живее означаваше според нея да се гледа право напред, а не назад. Най-важното сега беше да замести покойницата. И то бързо. Още в деня, на нейната смърт, Екатерина изпрати на Потьомкин набързо надраскано с молив писмо, в което споделяше намеренията си. Имаше план в шест точки за втория брак на великия княз. Да го изпратят в Берлин, да му изберат друга германска принцеса, да задължат девойката да се покръсти и да направят годежа в Санкт-Петербург: "Шшт, пълно мълчание, докато всичко се уреди." Още не бяха подредили покойната, а императрицата вече прехвърляше в мисълта си имената на възможните кандидатки. София-Доротея Вюртемберг на пръв поглед и се виждаше най-подходяща, но трябваше да се хареса на този глупак Павел. Той все още не преставаше да хлипа, да ридае, да ругае околните. Както често се случва със слабохарактерните, нещастието засили омразата, която той изпитваше към майка си. Смяташе, че тя е виновна за всичко. Неговата ярост накара Екатерина да пристъпи към сериозни действия. Тя разби малкото писалище на Наталия и, както очакваше, намери любовната й кореспонденция с Андрей Разумовски. Милосърдието й повеляваше да изгори писмата, за да пощади чувствата на сина си. Но държавническите съображения се оказаха по-силни, както и желанието и да отрезви безумеца със здравословен шок. С хладна пресметливост, с безмилостна грубост тя натика под носа на опечаления си син веществените доказателства за неговото семейно злополучие. Той зачете, смути се, зачерви се от мъка, срам и гняв, после сломен, се подчини на всички решения на майка си. Екатерина ликуваше. В отговор на Грим, който й изпрати патетично съболезнователно писмо, тя пише сухо: "Никога не се вайкам… Не си губя времето. Веднага сложих желязото в огъня, за да поправя бедата и успях да разсея дълбоката скръб, която ни сполетя… После казах: "Мъртвите са си мъртви. Трябва да мислим за живите!… Ако сме вярвали, че сме щастливи и сме загубили тази вяра, трябва ли да се отчаем и да смятаме, че сме я загубили безвъзвратно? Не, разбира се! С две думи: да потърсим друга жена." "Но коя?" — "О, имам една под ръка." — "Как, нима вече?" — "Да, да, и даже е чудна!" И любопитството се пробужда. "Коя е? … Кестенява ли е, руса ли е, дребна, едра?" — "Мила, хубава, очарователна, бижу, бижу..И ето че свитите сърца започват да се отпускат". Андрей Разумовски бе изпратен в Ревал. Великата княгиня бе погребана с песнопения и сълзи. Великият княз носеше траур, но в опечалението му прозираше безразличие. Дворът се премести в Царское село. Там, в приятни пикници и разходки сред природата, Екатерина и пруският принц Хайнрих, който бе на дипломатическа работа в руския двор обсъждаха възможността да срещнат в Берлин младия вдовец и малката София-Доротея Вюртемберг. Писаха на Фридрих II, който царуваше сред пъргаво гъмжило от принцеси за омъжване. Той бодро се залови пак със сватовство, за да укрепи връзките между двете страни. Тайнствени писма летяха между Берлин, Щутгарт и Санкт-Петербург. Трескаво се подготвяше пътуването на великия княз. Той замина от Царское село с голям екипаж и достойна за ранга му свита. Придружаваше го и принц Хайнрих. При първата спирка в Рига, принц Хайнрих получи писмо от Екатерина. "Не вярвам да има друга сделка от подобен характер, пише тя, която да се уговаря по такъв начин. Тя е плод на приятелство и дълбоко доверие. Принцесата (София-Доротея) е залогът. Когато и да я видя, ще си спомням как започна, как протече и как завърши всичко под грижите на кралския двор на Прусия и императорския двор на Русия."102 Тя чакаше с безпокойство отзивите за първата среща между младежите. Дано глупавият й син не се отдръпне в последната минута! Може да го направи, дори само за да я затрудни. Какво да предприеме, ако той пренебрегне София-Доротея? За всеки случай Екатерина започна да прехвърля други имена. Всички с германско звучене. Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|