Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| Екатерина е скъпа народу блажен.
Славата името й ще възнася. Не ще пребъде враг непобеден. Историята с радост ще я короняса. Всички възкликнаха от възхищение. Екатерина пише на Грим: "…Несъмнено най-добрият поет на Франция е граф дьо Сегюр. Досега не познавам друг като него". Потьомкин бе добре разположен към французина Мамонов—Червенодрешко търсеше компанията и съветите му. Екатерина виждаше в лицето на Сегюр повече приятел, отколкото дипломат. Тя му засвидетелствува доброто си разположение като заповяда да поставят пиесата му "Кориолан". Сегюр й бе признателен за проявеното уважение. Той смяташе, че Мамонов е "надарен с голям външен и душевен чар", ценеше безредния, непоследователния и капризния Потьомкин и се изказваше много тактично за интимния живот на Екатерина: "Можем да си затворим снизходително очите пред греховете на една сърцата жена, когато дори и в слабостите си проявява голямо самообладание и е тъй милосърдна и великодушна. Рядко се срещат толкова хармонично съчетани абсолютната власт, ревността и умереността; подобен характер може да осъди само безсърдечен човек или безгрешен княз". Френският посланик не бе тъй мил към великия княз Павел. Неговият "непостоянен характер" му се струваше опасен за бъдещето на Русия. "Никога не съм срещал, пише той, по-повърхностен, по-страхлив, по-капризен човек, по-неспособен да създава радост за себе си и за околните… Преследва го натрапчивия спомен за всички детронирани или убити царе… Непрекъснато го обсаждат техните призраци. Помрачават духа му, замъгляват разума му." След завръщането си в Русия, Павел се оттегли в Гатчина с жена си и дъщерите си. Той се отнасяше към тях строго и грубо и проклинаше императрицата, която не му позволяваше да вижда синовете си Александър и Константин, освен в редки случаи със специално разрешение. Той се срещаше с майка си само на официални тържества. Те поддържаха връзка като си пишеха хладни, протоколни писма. "Моя добра и скъпа майко, писмото на Ваше императорско величество ми достави голямо удоволствие. Моля Вида приемете моята благодарност", й пише той. А тя му отговаря: "Скъпи сине, получих писмото Ви от пети, този месец с изразените от вас чувства. Те отговарят на моите. Сбогом, бъдете здрав". В Гатчина Павел даде воля на военната си страст. Заобиколен от любимите германски войски, той назначаваше офицери, обличаше ги по свое хрумване, подлагаше ги на желязна дисциплина, омаломощаваше ги с всекидневни учения. Потънал в мечтата си, той нямаше никаква връзка с политическия живот на страната. Екатерина не смяташе за необходимо да го приобщава към държавните си планове. Тя подготвяше голяма мирна експедиция, в която бе редно да участвува и великокняжеската двойка. Ставаше въпрос да отговори на поканата на Потьомкин за едно тържествено и пищно пътуване до Крим. С посещението си в новите южни провинции, императрицата можеше да установи на място какво административно, архитектурно и военно дело бе извършил таврическият княз. Чуждестранните министри, които щяха да придружат нейно величество, щяха да информират правителствата си за руското чудо. А турците, като разберяха колко силно заинтересувана бе императрицата от тези територии и с каква мощ разполага, за да ги отбранява, щяха да си помислят дали да противопоставят военна сила на опитите й за ново изменение на границите. Целият двор се вълнуваше от приготовленията за изключителната обиколка. Екатерина покани Йосиф II и принц дьо Лин да се присъединят по пътя. Посочи и чуждестранните дипломати, които щяха да вземат участие в пътуването: граф Кобенцл, австрийски посланик, сър Фиц-Хърбърт, английски посланик, граф Сегюр — посланик на Франция. Руски министри, висши сановници, почетни дами и, разбира се, сегашният фаворит Мамонов щяха да придружават императрицата. Потьомкин замина напред, за да подготви посрещането на владетелката. Екатерина очакваше, че промяната ще й създаде голямо удоволствие. Искаше да вземе и двамата си внука. Но родителите им възразиха — защо децата, а не ние? Екатерина не посмя да им каже, че дори само присъствието им щеше да й развали пътуването, а щеше да бъде щастлива и горда ако можеше да разходи Александър и Константин из империята. Писа на Павел и жена му: "Децата са ваши, но те са и мои, и на държавата. Още от най-ранното им детство поех задължението и имах удоволствието да полагам за тях най-нежни грижи… Ето как разсъждавам: за мен ще бъде утеха, когато съм далеч от вас, да ги имам край себе си. От петте деца, три остават с вас130. Само аз ли да бъда лишена на стари години за шест месеца от радостта да бъда с някой член на семейството?" В крайна сметка Александър и Константин останаха при родителите си от страх, че ще понесат тежко умората от пътя. Приготвиха набързо шейните, събраха цели стада коне в пощенските станции, подновиха гардеробите, изпратиха вестоносци в големите градове, където щяха да спират. В края на декември 1786 година, всичко за пътуването беше готово. На 1 януари 1787 година императрицата прие, както обикновено, поздравленията на двора и на чуждестранните дипломати по случай Новата година. Но докато изслушваше блудкавите и банални приветствия и отговаряше на реверансите с леко кимване на глава, мисълта й летеше вече по заснежения път към баснословните богатства на Юга. Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|