Анри Троая Екатерина Велика глава I фигхен
Изтегляне 1.73 Mb.
|
| ГЛАВА XXIII
Войни Както можеше да се очаква, пътуването на Екатерина до Крим предизвика в Константинопол гняв, който британският, пруският и дори френският посланик се опитваха да подклаждат. Въпреки успокоителните уверения на императрицата, Абдул Хамид се чувствуваше лично оскърбен от маневрите на руския флот и сухопътните войски в района, неотдавна изтръгнат от неговото влияние. Таврическият полуостров вече не бе място за приятни удоволствия, мислеше си той, а изходна база за военни експедиции, бойна машина, насочена право в сърцето на Турция. Той мобилизира набързо войските си. Пред Екатерина, която се показваше възмутена, Сегюр иронично отбеляза: "Представете си, че султанът, заобиколен от своите сановници, придружен от могъщ съюзник, се беше появил в Очаков заедно с огромен флот и сто и петдесет хиляди души войска, щеше ли някой да се учуди, ако вземехте предохранителни мерки?" Сегюр получи нареждане от правителството си да отправи официално предупреждение към императрицата. Тя го изслуша презрително, взе на подбив приятелството му с брадатите чалмалии и го нарече: "Сегюр-ефенди". Не можеше да разбере защо мнозинството западни държави, вместо да подкрепят европейските християнски народи, заставаха на страната на азиатските мюсюлмани. Нима всички тези страни с мнима цивилизация толкова се страхуваха от руското превъзходство, та бяха готови да се продадат на дявола само за да могат да противодействуват на Русия? Във всеки случай Франция на Луи XVI бе политически болник в тежко състояние и не заслужаваше да се обръща внимание на нейния гняв. Англия и Прусия щяха да покажат зъбите си в случай на война, но нямаше да помръднат и пръста си. Да можеше Австрия да сложи край на затрудненията си с Холандия, за да подкрепи енергично Русия! Така или иначе благоразумно бе да изчака, преди да е запалила фитила. Защото гладът опустошаваше източните губернии, а руската армия и флотът, макар да бяха превъзходни за парад, още не бяха готови за битки. Нужно бе да бъдат преустроени, превъоръжени, обучени, снабдени … Но през това време френски офицери обновяваха турската армия, а руски емисари проникваха на Балканите, в Египет, Сирия, за да купуват нови съюзници. Екатерина се надяваше, че султанът, сплашен от неотдавнашната демонстрация на руската мощ в Крим, ще преглътне гнева си и няма да се реши да напредне, а през това време Потьомкин ще успее да опече работата си както трябва. Но Абдул Хамид без съмнение добре осведомен за положението, връчи ултиматум на Булгаков, руския посланик в Константинопол, с който задължаваше Русия да върне Крим на Турция. Разбира се, Булгаков отхвърли искането и бе затворен в замъка "Седемтe кули". Войната избухна! Англия и Прусия застанаха на страната на Високата порта. Франция обяви неутралитет, Швеция, враждебно настроена към Русия, изчакваше "благоприятен случай", а Йосиф II, прекрасният спътник от обиколката, писа на Екатерина: "Безкрайно съжалявам, че в тази минута не сме в Севастопол, откъдето можехме да се насочим към Константинопол, за да поздравим султана и неговите безразсъдни съветници с оръдейна стрелба". Въпреки приятелството, което и засвидетелствуваше, Екатерина бе неспокойна. Напоследък нейният секретар Храповицки често я виждаше подпряла чело на ръцете си, с блуждаещ поглед, уморена, отсъствуваща. Тя знаеше, че войната няма да бъде лесна. За турците щеше да бъде свещена война срещу неверниците. Великият везир бе преминал из улиците на Константинопол под знамената на Мохамед, призовавайки народа да не щади кръвта си за тържеството на правата вяра. В руския лагер към организационните слабости и лошото въоръжение на сухопътните и на морските войски се прибавяха и разногласията във върховното командуване. Опитни генерали като Суворов, Репнин, Румянцев не искаха да получават заповеди от някой си Потьомкин, който досега не бе доказал никакви способности на бойното поле. А от него зависеше изходът на войната. По волята на императрицата той получи ранг фелдмаршал и велик адмирал. Но в момента изживяваше криза на потиснатост и обезвереност. Сякаш подготовката на пътешествието до Крим бе изсмукало цялата му издръжливост и не намираше сили да се изправи с лице пред суровата действителност на битките след толкова сладка самоизмама. "Представлението свърши, завесата е спусната, директорът спи", пише принц дьо Лин. Фанатичните турци вече атакуваха крепостта Кинбурн, а Потьомкин съветваше в писмо Екатерина да сключи мир, докато не е станало много късно. Императрицата се изумяваше, че той позорно се изплъзва от трудността и се опитваше от разстояние да го поощри. "Събери силите си пред трудността, му пише тя, и бъди уверен, че ще се справиш с малко повече търпение; ако подцениш способностите си и се оттеглиш, ще проявиш истинска слабост". През октомври 1787 г. Суворов разби турците пред вратите на Кинбурн. Неприятелят понесе големи загуби. Екатерина си отдъхна: ако Кинбурн бе паднал, щеше да е невъзможно да се задържи Керч. Целият юг щеше да бъде открит, слаб и беззащитен пред настъплението на нашественика. Но руският черноморски флот претърпя сериозни щети при силна буря, която продължи пет дни. И Потьомкин отново изпадна в отчаяние. Още веднъж Екатерина се опита да го насърчи: "Вече съвсем не те разбирам: защо трябва да се откажем от предимствата, които сме завоювали? Когато човек е на кон, трябва ли да слезе и да тръгне пешком?" Но той продължаваше да мисли, че се налага флотът да премине в отстъпление и Крим да бъде изоставен. Тогава Екатерина избухна: "Какво означава? Сигурно си го измислил в първата минута, когато си сметнал, че целият флот е загубен! Но какво ще стане с този флот, ако се изтеглим? А как да започнем отстъпление от район, който не е застрашен? Подобре е да нападнем Очаков или Бендер и да преминем към настъпление. Нали сам казваш, че отбраната е по-неудобна за нас. Представям си, че вятърът не е духал само срещу нас! Смелост! Смелост! Пиша ти като на най-добрия си приятел, като на мой питомец и мой ученик, който понякога е по-решителен и от мен, но в този момент аз съм по-смела, защото ти си болен, а аз съм напълно здрава… Мисля, че си нетърпелив като петгодишно дете, а задачите, които са ти възложени понастоящем, изискват несломимо търпение". Въпреки насърчението и нежно, и твърдо, Потьомкин продължаваше да прави уговорки. Като изпаднал в зимен сън той мислеше не да превземе Очаков, а да ограничи човешките загуби. Грижеше се много за доброто на войниците си, смекчаваше дисциплината, даваше указания на офицерите да намалят телесните наказания и напълно промени военното облекло. Старите неудобни униформи, високите ботуши, тежките каски замени с удобни пелерини, с ниски ботуши, с леки каски. Той заповяда да се острижат плитките — "мишите опашки", и да не се пудрят косите, а да бъдат късо подстригани. "Войнишко занимание ли е да се къдрят, да се пудрят, да се сплитат косите?, казваше той. Войниците нямат прислуга. За какво им е да си навиват косите на книжки? Всеки знае, че е много по-здравословно главите да се мият, косите да се вчесват вместо да се сплъстяват с пудра, лой, брашно, фуркети и да се плетат на плитка. Прическата на войника трябва да бъде такава, че щом стане накрак и вече да е готов." Военните посрещнаха възторжено новия правилник, а императрицата обнародва указ, в който изрази задоволството си. Но тя все съжаляваше, че фелдмаршалът не проявява военна настъпателност. С безразсъдно упорство Потьомкин попречи на Суворов да използува първите си успехи. Личната му стратегия бе построена не върху настъплението, а върху тъпченето на място. Той разчиташе на времето, на изтощението на противника, а Суворов възмутен възразяваше: "Крепост не се превзема с гледане". Екатерина бе силно обезпокоена. Тя притискаше таврическия княз: "Какво става с Очаков?", "Ще превземете ли Очаков?", "Кога ще падне Очаков?" Забравил ли бе причините на тази война? Искаше ли той Крим да бъде завладян? Императрицата се терзаеше от грижи, твърдеше, че е отслабнала и поиска да й стеснят всички рокли. Но повече се безпокоеше за здравето на своя бездействуващ забележителен мъж. "В момента, скъпи приятелю, му пише тя, вие не сте невзрачно частно лице, което прави каквото си ще. Вие принадлежите на държавата, принадлежите на мен. Вие сте длъжен и аз ви заповядвам да се погрижите за здравето си." Екатерина му пише още: "Изпращам ти цяла аптека от моите лекарства, но ти пожелавам от все сърце да не ти потрябват… Втората пратка съдържа кожух от лисици и самурен калпак, за да не се простудиш… Лавровият ти венец ще бъде готов едва след петнайсет дни." През юни 1788 година турският флот претърпя сериозно поражение в две последователни сражения и руската ескадра успя най-сетне да обсади Очаков откъм морето. Същевременно Потьомкин постави обекта под обстрела на многочислена сухопътна артилерия. Ала макар че в този момент му бе възможно да превземе крепостта с пристъп, той остана глух към увещанията на Суворов и продължи обсадата. Но погледът на Екатерина се насочваше вече не на юг, а на запад, към друга точка от картата на Русия. Шведският крал, Густав III, преценявайки, че императрицата, неговата съседка, е достатъчно погълната от тревогите си с турците, обяви война на Русия. Своевременно се бе досетил, че е съюзник на Високата порта и се надяваше, че с военните си успехи ще се наложи над шведските благородници, които още оспорваха неговата власт в страната. Германия и Англия подкрепиха войнствените му кроежи. Франция не ги одобряваше. Ултиматумът на шведския крал, когото Екатерина закачливо наричаше "Братко Гу", бе крайно безочлив. Сегюр го определи като напълно "необоснован". "Струва ми се, каза той на Екатерина, че на шведския крал, унесен в сладостна дрямка, му се е присънило, че вече е спечелил три големи битки срещу ваше величество". "Дори да е спечелил три големи битки, господин графе, отвръща разгорещено Екатерина, дори да е завладял Санкт-Петербург и Москва, пак ще мога да му покажа на какво е способна една жена със силен характер, която стои начело на смел и предан народ и е стъпила върху развалините на голяма империя." Екатерина реши да направи за посмешище противника си като представи в театъра на Ермитажа комичната си опера "Злополучния воин", в която Густав III е изобразен като трътлест принц, с голяма каска, чак до корема и с огромни ботуши, чак до пояса му. В този вид той бяга подгонен от сакат комедиант на малко руско укрепление, който го бие с патерицата си. На представлението присъствуваха чуждестранни дипломати. По тяхното притеснение и по блудкавите им комплименти Екатерина отгатна какво разочарование им е причинила с хлапашките си шеги. Но тя чувствуваше нужда да излее своята злъч в един момент, когато страната й воюваше на два фронта пред недоброжелателните погледи на големите европейски държави. Тя бе принудена да изтегли от Север най-добрите поделения, за да ги изпрати да се сражават на юг. Шведите лесно можеха да се придвижат към столицата. За щастие новият флот, който тя възнамеряваше да изпрати в Черно море след като заобиколи цяла Европа, още не бе напуснал Балтийско море. Екатерина натовари принц Насау, който бе преминал на служба на Русия, да организира морските операции в този сектор. Под негово пряко ръководство, вещият и сигурен адмирал Грейг щеше да се опита да разпръсне шведската ескадра. И тъй, имаше известна надежда за успех по море. Но по суша положението бе тежко. Руските войски бяха разбити. Укреплението Нислот падна в ръцете на врага; Густав III напредваше към Фридрихсхам. Пътят към Санкт-Петербург бе открит. Уверен в успеха си Густав III обяви, че ще даде голям бал в Петерхоф за своите придворни дами, че ще заръча тържествен молебен в катедралата "Свети Петър и Павел" и ще срине със земята статуята на Петър Велики. В столицата настъпи паника. Докато сержантите набираха и обучаваха набързо слугите и работниците, из салоните се разпространяваха най-мрачни слухове. Говореше се, че градът скоро щял да падне и че шведите се готвели да го подложат на сеч. В правителствените канцеларии вече обърканите чиновници пакетираха архивите. Ценностите бяха затворени в каси и натоварени на коли. Дворът чакаше заповед от императрицата да се оттегли в Москва. Онези, които не бяха задължени да останат по местата си, вече потегляха в безпорядък. Пеш, на коне, с коли, богати и бедни бягаха от една и съща беда. Екатерина не задържаше никого. Дори се шегуваше: "Трябва да се признае, казваше тя, че Петър I е построил столицата много близо до Швеция!" Имаше ли намерение да замине и тя? Не можеше да поеме риска да бъде пленена. Но как тя, наследница и продължителна на делото на Петър Велики, щеше да преклони глава пред шведите, които той разби при Полтава? Чуждестранните посланици не можеха да отгатнат намеренията на императрицата и не знаеха дали не е време да бягат със своите досиета или да останат, докато се предаде градът. Те натовариха Сегюр да посети нейно величество в Зимния дворец и да се опита да разбере какво мисли тя. На въпроса й какви слухове се разпространяват по неин адрес, той се осмели да каже: "Почти навсякъде твърдят със сигурност, че ваше величество ще отпътува за Москва или тази нощ или следващата". Невъзмутима, тя го запита: "А вие повярвахте ли, господин графе?". "Госпожо, отговори Сегюр, източниците, от които изхожда този слух, му придават голяма достоверност; единствено вашият характер ме кара да се съмнявам в него." В противовес на безпокойството на събеседника си, Екатерина с високо вдигната глава изрази увереност, която го изуми. Лошите новини от последните дни не бяха разколебали ни най-малко вярата й в крайната победа. Наистина бе заповядала всяка пощенска станция по пътя за Москва да разполага с петстотин коня, но го бе направила единствено, както тя потвърди, за да се придвижат по-лесно необходимите подкрепления за отбраната на Санкт-Петербург. "Предайте на вашия двор, добави тя, че оставам в столицата и че ако изляза, ще го направя само за да посрещна краля на Швеция." Сегюр прие нейното поведение като предизвикателство към очебийни неща. Но фактите оправдаха поведението на императрицата. Адмирал Грейг застигна вражеския флот, отблъсна го и го обгради в пристанището на Свеаборг. Шведските благородници бяха възмутени. Офицерите бяха разочаровани и упрекваха Густав III, че е обявил войната, без да се допита до Диетата. Разцеплението, известно под името Анялски съюз, рязко сложи край на настъплението. Смелата мечта на Густав III, като че изведнъж се провали. Екатерина искрено се зарадва на предателството в противниковите редици. "Ако кралят беше друг човек, можехме да се смилим над него, каза тя. Но какво да се прави? Щом ни се удава случай, трябва да се възползуваме, за да го принудим да свие знамената". Тя позволи на сина си, който неотстъпно следваше примера на Фридрих II, да вземе участие във военните действия срещу Швеция. Но го повери на зорката грижа на генерал Мусин-Пушкин и много скоро великият княз Павел, възмутен от наложеното му опекунство, се върна в Санкт-Петербург. Още веднъж той доказа некадърността си пред очите на света. Както обикновено, хвърли върху майка си вината за своя провал. Подозираше, че Потьомкин е направил някаква сплетня заради която са го изпратили на северния фронт, вместо на южния, за да не бъдат на едно място. А южният фронт тъкмо започна да се раздвижва. След като остави лятото на 1788 г. да премине в незначителни схватки с врага, най-сетне Потьомкин реши да предприеме генерално настъпление срещу Очаков. Суворов бе тежко ранен. Избухна епидемия. Въодушевен от битките, Потьомкин се излагаше смело на опасността, като млад офицер, жаден за слава. За да увлече след себе си войниците, той им обеща, че ще им позволи свободно да грабят. Настъплението започна на 6—17 декември 1788 година. Изкачваха редути под картечен обстрел, водеха ръкопашни улични боеве, превземаха града къща по къща. В тази касапница загинаха шейсет хиляди турци и двайсет хиляди руси. Плячката бе огромна. Най-красива от всички бе един смарагд голям колкото яйце, който Потьомкин изпрати на Екатерина. Полковник Бауер бе натоварен да съобщи хубавата новина на императрицата. Той пристигна посред нощ и завари нейно величество неразположена, на легло. Полковникът предаде съобщенията на нейния фаворит Мамонов, който, силно развълнуван, събуди Екатерина. Тя се разплака от радост. Когато стана на другия ден, заяви: "Бях болна, но радостта ме излекува". Вестоносецът, князът на Таврида, офицерите, войниците бяха засипани с награди. Поетът Державин съчини ода: Изтегляне 1.73 Mb. Сподели с приятели:
|