81
Където искаш,
можеш да вървиш сега,
освободен от тежко обвинение,
(Към Антигона)А ти кажи ми с кратък, ясен отговор,
известна ли ти е била забраната?
АНТИГОНАДа, как не! Тя бе разгласена публично.
КРЕОНИ дръзна да престъпваш тая заповед?
АНТИГОНАНи
Зевс ми повели това, ни Правдата
[2]
,
съжителката на подземни демони —
а те закони дадоха на хората.
Не смятах за така могъщи твоите повели, че да нарушава смъртният неписаните вечни божи правила.
Не са от вчера, ни
от днес, а винаги са живи. Кой би казал откога са те?
Не исках затова, от страх пред заповед на смъртен, да получа наказание от боговете. Знаех — смърт. Защо пък не?
Дори без твойта заповед. Облага е за мене да издъхна предивременно.
Та да живееш като мене, в
толкова беди, смъртта не ще ли бъде щастие?
Така, от туй, че ме улучи зла съдба,
не ме боли. Но истински бих страдала,
ако трупа на брат си бях оставила без гроб. От всичко туй сега не ме боли.
Ако това за глупост смяташ, ето що:
един глупец ме назовава глупава.
82
ХОРЛичи си, с
твърд характер е девойката,
от твърд баща. Не трепва пред нещастие.
КРЕОНО, много често твърде упоритите души разбити падат; и най-твърдото желязо, щом се закали над огъня,
ще видиш — раздробява се на късове.
А с
малката юзда, аз зная, буйните коне притихват. Гордост? Неуместна е за роба, над когото тегне чужда власт!
[3]
А ето, тя говори оскърбително,
макар да е престъпила законите.
След първата й дързост иде втората —
тя с нея се гордее, подиграва се!
Не аз
ще бъда мъж, а тя, разбира се,
ако това й мине безнаказано!
Да! Нека ми е племенница, нека е най-близката от всички мои сродници —
не ще избегне тя, нито пък нейната сестра от най-ужасен дял! И нея тук аз обвинявам като съучастница!
Извикайте я! Преди миг в
палатите я виждам побесняла, не на себе си.
Издава се душата на потайния злодей, преди да се явят делата му.
Аз мразя, щом при явно провинение виновникът се смята горд с простъпката!
Сподели с приятели: 
