Антични трагедии

79
че твоите заплахи тъй ме стреснаха!
Но радостта, която не очакваме,
не се сравнява с други удоволствия.
Дойдох, макар че се заклех в противното с девойката, която беше сварена да кити гроба. Жребие не хвърляхме —
че мое, не на друг е туй откритие.
Сега вземи я, царю, обвинявай я,
тъй както знаеш. А за мене — право е да си вървя, свободен от опасности.
КРЕОН_Отде_я_водиш_Где_и_как_е_хванатаСТРАЖЪТ_Ти_знаеш_всичко_—_тя_погреба_мъртвия.КРЕОН_Самият_ти_разбираш_ли_словата_сиСТРАЖЪТ'>КРЕОН
Отде я водиш? Где и как е хваната?
СТРАЖЪТ
Ти знаеш всичко — тя погреба мъртвия.
КРЕОН
Самият ти разбираш ли словата си?
СТРАЖЪТ
Видях я да посипва с пръст умрелия —
което забраняваш ти. Разбра ли ме?
КРЕОН
А как сте я видели? Как я хванахте?
СТРАЖЪТ
Тъй беше: щом се върнахме, уплашени от твоите закани, ние махнахме пръстта, с която бе покрито тялото,
и тлеещия труп добре разголихме,
па горе, на върха, на завет седнахме,
за да не ни удари миризмата му.
И живо всеки ругатни отправяше към другия — да гледа свойта работа.
Така седяхме там, додето слънцето

80
застана сред небето и наоколо захвана пек. Тогава изведнъж изви вихрушка — гняв небесен, — мигом вятърът постла полята с прах, раздърпа шумата на ниските гори, изпълни целия простор. Стояхме ний с очи затворени под този бич. Когато стихна той,
съглеждаме девойката. Тя плачеше горчиво като птичката, намерила гнездото си от малките опразнено.
Така и тя. Щом зърна голо тялото,
заплака с глас и запроклина людете,
които бяха осквернили мъртвия.
Донесе мигом суха пръст с ръцете си,
па отвисоко, с медния кован кратер
[1]
,
трупа зачете с тройно възлияние.
Ний, щом видяхме туй, веднага скочихме и — хванахме я. Тя не бе уплашена.
Разпитахме я всичко за предишното и за сега. Тя нищо не отричаше,
И радвах се тогава, но и жал ми бе.
Да те не дебне зло — това е радостно,
ала да водиш към беда приятели,
е тежка скръб. Но всичко туй не е за мен тъй важно, както моето спасение.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: