Антични трагедии
Изтегляне 2.54 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- КОМОС Първа строфа АНТИГОНА
| ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД ХОР Ала ето сега, че пристъпвам и аз тоя царски закон, като гледам това, и не мога поройните сълзи да спра, като виждам към тъмния брачен чертог Антигона навек да отива! (Влиза Антигона, водена от стражи.) КОМОС Първа строфа АНТИГОНА Ах, гледайте вий, граждани на града ми, как за последен път днес вървя и за сетен път гледам слънце, което вече няма да зърна! Хадес, който всичко приспива, към брега, на Ахерон ме е повел жива, недочакала брак! И никой никога сватбен химн за мене не е редил! Ах, мой жених Ахерон ще бъде — в ада! ХОР Но богата с похвали, прославена, ти ще отидеш в оная мъртвешка земя — не сломена от болест, която топи, 101 не получила удар от вражески меч, а свободна и жива — единствена ти между смъртните — в ада ще слезеш. Първа антистрофа АНТИГОНА Научих и аз — бил е печален краят, там, при Сипил островръх, на фригийската чужденка, на Ниоба — сякаш бръшлян, камъкът в миг я обгърнал. Тя се топи, а ни проливен дъжд (тъй казва людската мълва), нито сняг я оставя за миг. Облива с плачещи вечно очи върха. Като нея днес и мен приспива навеки божеството. ХОР Но богиня бе тя и родена от бог. [1] Ний сме смъртни, и смъртен е нашият род. Ала чест е да кажат за твоята смърт, че и ти си получила жребий на бог. Но понасяй сега като нея и ти — във живота, и после — в смъртта си! Втора строфа АНТИГОНА Присмива се! Родни, бащини богове! Защо се присмиваш? Чуй! Чуй! Още съм жива! Граде мой, вий честити мъже на моя роден край! 102 Уви, диркейски изворе свещен, тивански лес, колесници бойни — вас — за свидетели аз призовавам днес! Как, без да съм оплакана от свой човек, и по какъв закон ще вляза във нечувания гроб! Горко ми! Клета аз! Ах, аз не съм ни с живите, ни с мъртвите, и нито съм в смъртта, нито в живота съм! ХОР До крайна смелост стигна ти, но падна пред високия трон на Справедливостта, дете. Навярно тежък бащин грях заплащаш. Втора антистрофа Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|