13
прибули с мрак тъмна мъгла и цял порой горки сълзи,
щом, Прометее, зърнах как изсъхва бавно на тоя скат твоята плът в стоманни връзки.
Защото днес нови царе държат Олимп. Властвува днес безбожно Зевс с новия свой закон.
Той стъпка всичко, което преди бе свято.
ПРОМЕТЕЙПод земята, дълбоко под мрачния ад,
под мъртвешкия пристан, в Тартара
[2]
глух да ме беше запратил,
окован в несломими вериги, та тъй нито бог, нито другиго моята скръб да не може да радва!
А
сега съм играчка на вихъра лих,
враговете ликуват над мене!
ХОРВтора строфаКой бог е толкова жесток,
че да злорадства над теб?
И кой не би се възмутил пред твоето тегло?
Единствен Зевс. А с бесен гняв и с непреклонна мисъл стария род на Уран
[3]
той изкоренява.
Няма да спре, доде не се насити или додето не бъде отнета с тежък бой властта му!
14
ПРОМЕТЕЙНо от мене, от мене, макар че сега съм
потънал в позор и търпя железа,
ще почувствува нужда блаженият цар съзаклятния план да разкрия! Че той ще отнеме от него и скиптър, и чест.
И тогава с подкупваща медена реч той не ще ме измами, не
ще ме сломи със заплахи, и няма за тайния план да му кажа, додето не паднат от мен тия хищни вериги и той не плати,
както трябва, за моите мъки!
Сподели с приятели: