Антични трагедии



Pdf просмотр
страница9/77
Дата09.11.2023
Размер2.54 Mb.
#119221
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   77
Библиотека за ученика - Антични трагедии
ПЪРВИ СТАЗИМ
ХОР
Първа строфа
Над този твой гибелен дял аз плача днес. Буен поток сълзи струят моите очи —
и аз облях с влажен порой прекрасен лик. Ето че сега ужасно зло пратил е Зевс —
по свой закон действува той,
че с дръзка власт отколешните богове заплашва.
Първа антистрофа
Но прокънтя цяла земя от жалбен вик. Вредом скърбят за почитта, древната чест,
която ти, Атлас, Тифон и всички вий имахте преди.
И днес навред в светия край азийски, знай, плачат за теб —
за твоя дял,
за твоята многопечална участ.
Втора строфа
Жителките на Колхида —
доблестните в бой девойки
[1]
,
скитските тълпи, които


26
живеят чак накрай земя,
при Меотийското море
[2]
Втора антистрофа
и арийците — Ареев цвят, — и всички смели воини
[3]
от кавказките твърдини —
окайват твоята съдба със остри копия в ръце.
Епод
Реват високите вълни,
простенват дълбините и глухо тътнат бездните на ада.
Твоята страшна беда оплакват бистроструйните реки.
[1]
Жителки на Колхида са амазонките, митологическо племе на войнствени жени, които населявали източния край на Евксинския понт
(Черно море), на юг от Кавказ.

[2]
Меотийско море — дн. Азовско море.

[3]
С арийци Есхил означава един от народите, които населявали
Персия. Арийците са Ареев цвят, т.е. отбрани воини на Арей — бога на войната.



27
ВТОРИ ЕПИЗОД
ПРОМЕТЕЙ
О, не от гордост и високомерие мълча. Разкъсват мислите сърцето ми,
когато виждам свойто унижение.
Нима не аз, а друг дари на младите сегашни богове и власт, и почести?
Но аз ще премълча това — че знаете какво бих рекъл. Чуйте за неволите на смъртните — че тях, които нямаха разсъдък, аз дарувах с ум и знания.
Ще кажа не за да обиждам хората,
а само да посоча добрините си.
Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши, ала не чуваха. И цял живот,
подобни на видения, прекарваха в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите и здрави къщи, нито дърводелството,
и — сякаш мравки пъплещи — живееха из пещерните кътища безслънчеви.
Не знаеха с какво започва зимата,
обкитената с цвете пролет, лятото със плодните си дни — и всичко вършеха без ум, додето им показах изгрева и заника на светилата. Пак за тях,
за хората, измислих най-великата наука за числата, още буквите —
всепамет и всемайка на изкуствата.
Аз пръв запрегнах във ярем добитъка и го зажеглих, за да бъде в тежките усилия помощник пръв на смъртните,
и после впрегнах във кола покорните


28
коне — украса дръзка за охолници.
Едничък аз измислих платнокрилите блуждаещи в морето бързи кораби.
Да, толкова неща открих за смъртните,
нещастен аз, а ето сам не зная как да се спася от днешните страдания!


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница