Антични трагедии
Изтегляне 2.54 Mb. Pdf просмотр
|
| ПРОМЕТЕЙ Какво, и ти ли идеш — теглилата ми да гледаш? Как, оставяйки потока си и тъмните скали на пещерите си, посмя да дойдеш тук, в железородната земя [2] ? Какво, да гледаш участта ми ли, дохождаш тук, да споделиш скръбта ми ли? Тогава гледай зрелище: приятелят на Зевс, установителят на царската му власт, когото той премазва с бедствия! ОКЕАН Да, виждам, Прометее, и макар че си разумен, ще ти дам един добър съвет. Виж кой си, промени си и характера — да стане нов, защото нов е властникът. Ако отправяш груби и ругателни слова, от висотата на престола си ще чуе Зевс, и знай — тогава днешната беда ще ти се стори само някаква игра. Злочести, чуй ме, остави гнева и подири избава от бедите си! Ще кажеш, че говоря стари приказки. Все пак, ти знаеш, Прометее — тази е наградата за дръзките ругателства. Не си смирен и не отстъпваш в бедствие, та ще прибавиш ново към сегашното. Ако послушаш моите напътствия, ти няма на ръжен да риташ, виждайки, че властвува жесток, безотговорен цар. 21 Сега, отивам, ще опитам — може би с успех ще те избавя от бедата ти. А ти кротувай тук и дръж езика си. Какво, нима не знаеш ти, премъдрият, че скъпо струва всяка празна приказка? ПРОМЕТЕЙ Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен споделя всички дързости. Недей сега, не се грижи. Ти никога не ще го преклониш. Че непреклонен е. Виж сам да не напакостиш на себе си! ОКЕАН Съветваш мене по-добре, отколкото сам себе си. Аз съдя не по думите, а по делата. Тръгвам вече — моля те, не ме задържай повече. Уверен съм, ще го склоня, ще те спася от мъките. ПРОМЕТЕЙ Благодаря, навеки съм признателен. На всичко си готов. Ала не се труди за мене. Знай, напразен, безполезен е трудът ти, ако си решил наистина да се потрудиш. Стой си, в безопасност си. Че ако страдам сам, не искам бедствия да връхлетят главите и на другите. О, да, защото ме разкъсват мъките на брат ми Атлас [3] , който сред просторите на Запада поддържа с раменете си стълбът между Небе и Твърд. Ужасен дял! Скърбя и за Тифон, земероденият, поселникът суров на киликийските скали, Тифон [4] , стоглавото чудовище, разбит сега. Въстанал срещу всички там, в небето, и забълвал смърт с устата си, 22 а с поглед стрелял страховити мълнии — поискал да низвергне Зевс от трона му. Но долетяло будното оръжие на Зевс, гърмът, от който веят пламъци, и той го поразил заради дръзките слова. Ударен във сърцето, паднал той безжизнен, изгорен от пламък мълниен. И мъртвото му тяло днес е проснато край теснините при морето. Смазано е то под Етна [5] , дето, на самия връх, е седнал и кове нагорещеното желязо Хефест. Но ще рукнат огнени реки [6] и ще разръфат с алчни челюсти широките поля на плодородната Сицилия. Тифон ще запламти от гняв с горещите стрели на буря огнена, макар свъглен от Зевсовата мълния. Но ти не си неопитен, съветът ми не ти е нужен. Сам спасявай себе си. А аз ще нося дотогава мъките, додето Зевс смири гнева в сърцето си. Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|