ПРОМЕТЕЙДа, жалък съм за своите приятели.ХОР

18
ХОР
А как намери цяр за туй страдание?
ПРОМЕТЕЙ
Надежди слепи вселих във душите им.
ХОР
Голяма благодат си дал на смъртните.
ПРОМЕТЕЙ
Освен това, дарувах им и огъня.
ХОР
Как? Огън имат днес и еднодневките?
ПРОМЕТЕЙ
А той ще им разкрие много работи.
ХОР
И Зевс за тези твои провинения…
ПРОМЕТЕЙ
… ме мъчи и не намалява мъките.
ХОР
Не ще ли имат свършек теглилата ти?
ПРОМЕТЕЙ
Тук важи само неговото хрумване.
ХОР
Как тъй? Какво очакваш? Та не виждаш ли,
че си сгрешил? А как — да не приказваме:
нерадост е за мен, за теб — страдание.
Но стига. Помисли за изход някакъв.

19
ПРОМЕТЕЙ
Когато сам не страдаш, твърде лесно е да увещаваш и кориш разбития от зло. Аз знаех всичко предварително.
Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!
Пострадах сам, помагайки на хората.
Не мислех, че в такива страшни бедствия ще съхна върху зъбери приоблачни,
че този пуст връх ще ми бъде жребият.
Недейте плака вече за сегашното,
а слезте на земята, чуйте бъдната съдба, та всичко, всичко да узнаете.
Послушайте ме, чуйте; помогнете ми в бедата! Броди нашето нещастие —
днес едного сполита, утре — другиго.
ХОР
Прометее, с готовност словата ти аз ще послушам. Със пъргави млади нозе,
ето, скачам от моята бърза кола,
от свещения етер, от птичия брод,
и заставам на тая скалиста земя,
че желая докрай да узная за твоите мъки.

(Хорът слиза от колесницата си. На крилат кон долита Океан.)
ОКЕАН
Аз преминах далечни земи и дойдох,
Прометее, при тебе. Донесе ме тук тази птица с чевръсти крила. Не е юзди —
с мисълта си напътвах летежа й аз!
В тия тежки беди ти съчувствувам, знай!
Мисля, тъй повелява роднинската кръв да постъпвам сега,
а пък вън от рода си не зная кого

20
бих могъл да почитам така, както теб.
Ти ще видиш, че вярно е всичко това.
Не обичам ласкателства. Хайде сега,
обади ми какво да направя за теб,
и ти няма да кажеш, че имаш другар по-надежден от мен, Океана.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: