172
ХорАнтистрофаО, дай за челото му накит!
Ние пък,
нашият хор,
ще вием танец, драг на вас, о Музи!
Предишните скъпи царе на тази наша
земя ще царуват отново над нея,
че те сразиха с чест един безчестник!
Да екне вик, съзвучен с радостта ни!
[1]
Зевсов гръм подземен, т.е. тътен от земетръс.
↑
173
ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОДЯвява се на сцената Електра. След нея са Орест и Пилад.ЕлектраПобедоносен сине на победния баща-герой на битката под Ѝлион,
Оресте, дай да украся косите ти!
Ти
идеш не след празно състезание,
след седем плетра бяг
[1]
, а поразявайки
Егиста, погубителя на татка ни.
И ти, съюзник негов и
възпитаник на мъж почтен[2]
, Пиладе, приеми от мен венец. Ти имаш равен дял в борбата ни.
Дано честити виждат ви очите ми!
ОрестМисли, че първо бог реди съдбата ни,
Електро, после възхвалявай смъртния,
служителя на бога и на жребия.
Дойдох, убих Егиста —
туй е истина,
не думи. За да може всеки гражданин да го повярва, аз ти нося мъртвия,
когото
можеш да дадеш на хищници,
на птици, поколение на въздуха,
за плячка, прикован на кол. Твой роб е той когото преди малко цар наричаха.
Сподели с приятели: 
