Антични трагедии

168
Хор
Почакай миг и ясно чуй съдбата си.
Електра
О, аз съм победена! А вестителят?
Хор
Ще дойде той. Та цар убиват, мъчно е!

Влиза един Вестител.
Вестителят_Та_не_позна_ли_спътника_на_брата_сиЕлектра'>Вестителят_Девойки_от_Микена,_победителки,Орест_надви,_вестя_на_вси_приятели!Егист,_убиецът_на_Агамѐмнона,лежи_прострян!_Редете_реч_молитвена!Електра'>Вестителят
Девойки от Микена, победителки,
Орест надви, вестя на вси приятели!
Егист, убиецът на Агамѐмнона,
лежи прострян! Редете реч молитвена!
Електра
Но кой си ти? И как да ти повярваме?
Вестителят
Та не позна ли спътника на брата си?
Електра
О, скъпи мой, не разпознах лицето ти от страх и ужас, но сега — познавам те.
Как, мъртъв е омразникът, убиецът?
Вестителят
Да, мъртъв. Щом желаеш, чуй го втори път.
Електра
О богове, о правдо зряща! Ето ви!
Кажи ми за смъртта му и за начина,
по който бе извършено убийството.

169
Вестителят
Когато вече твоя дом напуснахме,
в коларски двуколесен път навлязохме,
и там бе царят славен на микенците.
Сред своите градини напоявани венец от мирта виеше за себе си.
Той викна: „Поздрав, странници, какви сте вий?
Отде сте, от коя земя дохождате?“
Орест отвърна: „Тесалийци. Тръгнахме за към Алфей, на Зевса там ще жертваме.“
И като чу това Егист, поканва ни:
„Днес вие ще сте мои сътрапезници в гощавката. Принасям тия бикове на нимфите. На ранина ще станете и пътя ще подемете. Да влизаме!“
Говореше и за ръце ни хващаше,
па ни поведе: „Няма да отказвате!“
Когато в къщи влязохме, провикна се:
„Подайте бързо съд с вода за гостите —
да дойдат при олтара и светената вода!“ Орест му проговаря: „Михме се току-що в чисто изворно течение.
Но ако трябва да помагат странници,
готови сме, Егисте, не отказваме.“
Остана недовършен този разговор.
Прислужниците в миг оставят копия,
охрана царска, хващат се на работа.
Тук носят кошник, там — съдина жертвена,
а там разпалват огън и над огъня котел поставят. Екнаха чертозите.
И в този миг любовникът на майка ти поръсва с ечемик олтара, казвайки:
„О нимфи скални, нека ние с моята съпруга Тиндарида ви почитаме все тъй, а зло да стигне враговете ми!“
Орест и тебе. Ала господарят ми безмълвно за противното се молеше:

170
дом бащин да спаси. Взе нож от кошника
Егист, отряза кичур бича козина и в огъня свещен я хвърли, в рамото прониза бика, както го придържаха слугите, и продума тъй на брата ти:
„За чест се смята между тесалийците да можеш бик да насечеш и буен кон да обуздаеш. Ето ножа, страннико,
и защити честта на тесалийците!“
Той взе в ръце кования дорийски нож,
отметна плаща скъп на раменете си,
Пилада за помощник взе и робите отблъсна. Хвана за крака добичето,
оголи белите меса с изпъната ръка и смъкна кожата за толкова,
за колкото не би направил конника два пробега, и тъй разпра корема му.
Егист се взира в жертвената вътрешност:
там няма дроб, а жилите и злъчният мехур вещаят ужас на гадателя.
Той свъси взор, а господарят — пита го:
„Какво ти е?“ — „Страхувам се от вънкашна засада, госте. А за мен, за моя дом е смъртен враг синът на Агамѐмнона.“
Пък той му казва: „Как, че от изгнаник ли се плаши царят? Но да се гощаваме!
Затуй ми донесете не дорийски нож,
а фтийски, за да разсека гърдите му.“
Той удря с ножа, и Егист внимателно разглежда вътрешностите, навежда се.
Орест на пръсти приближи, удари го по прешлените и пресече ставите гръбначни. Мигом се затресе тялото и се замята във предсмъртни гърчове.
Слугите към оръжието хукнаха —
на бой мнозина срещу двама. Доблестно ги срещнаха, размахали оръжия,

171
двамината. Орест мълви: „Не враг съм аз на своя град и своите прислужници,
а възмездител за убийство бащино —
аз, бедният Орест. Не ме убивайте вий, стари таткови слуги!“ При тая реч те свалят свойте копия. Познат бе той от някакъв служител стар в палатите.
И в миг с венец окичиха челото му,
възрадвани, ликуващи. Пристига той и носи не главата на Горгоната,
а на Егист, когото мразиш. Кръв за кръв е заплатил с горчива лихва мъртвият.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: