СтарецътКоито мразят мерзките престъпници!Електра

164
Че паднеш ли сразен от удар гибелен,
и аз умирам, няма ме сред живите,
ще поразя с двуостър меч главата си!
Ще вляза вътре да приготвя меча си и ако дойде радостно известие,
ще възликува този дом, но паднеш ли,
ще бъде нещо друго. Туй е, казах ти.
Орест
Да, зная.
Електра
Трябва мъж да бъдеш доблестен,

Орест и Старецът излизат.
Жени, а вие вярно известете ми глъчта на тази битка. И ще чакам аз тогова с меч в ръката. Победят ли ме,
аз няма жива да се дам и никога не ще ме жива позорят вразите ми!

Влиза в къщи.
[1]
Фригия — Троя; фригийци = троянци; вж. заб.6.
↑

165
ВТОРИ СТАЗИМ
Хор
Първа строфа
Изпод нежната майчица грабнато в планините на Аргос (тъй казва побеляла от старост легенда),
водел някога Пан, повелителят полски,
свирейки сладка песен със своята цафара звучна,
агне едно златорунно
[1]
. Тогава вестител,
изправен върху стълбите каменни, викнал:
„Бързо на стъ̀гдата, бързо,
люде микенски, вървете!
Там за царете блажени чудо ще видите!“
И хорове пеели в чест на дома Атреев.

Първа антистрофа
И тогава златните храмове се разтворили, блеснали в Аргос по олтарите пламъци ясни.
Флейта, дружка на музите, свирела сладко.
Звучни химни прославяли
Тиестовото златно агне.
Тайно съпругата той прелъстил на Атрея и в своя дом отнесъл великото чудо,
после се върнал и викнал към насъбраните люде,
че златорунното агне,
агнето рожесто,
той в своите двори, в своето стадо пази.

166

Втора строфа
И тогава, тогава Зевс променил блестящия път на звездите и светлия слънчев зрак,
и белия лик на зората.
От заник тръгва слънцето в път с палещ божествен пламък и вече вървят към север облаци влажни,
гине в суша страната на А̀мон
[2]
—
капка роса не познава!
Няма вече дъжда жизнедарителен Зевсов!

Втора антистрофа
Да, така се мълви, но аз —
аз не вярвам в такива неща —
златоликото слънце да смени горещата своя пътека и тъй за греха на един човек зле да накаже всинца.
Но страшните басни, които плашат човека,
са полезни за култа на бога.
Ти за това не помѝсли и уби своя мъж,
сестро на славни братя!
[1]
Златорунното агне осигурявало на притежателя си царската власт в Микена. Тиест съблазнил Аеропа, съпругата на своя брат
Атрей, и чрез нея получил златното агне. Като го показал на микенския народ, той обосновал правото си да бъде цар.
↑
[2]
Страната на Амон е Египет.
↑

167

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: