7
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕНА СУРОВИ ЯСТИЯЗЪРНЕНИ ХРАНИХилядолетия наред зърнените храни са били основна храна при всички културни народи. Под зърнени храни тук ще разбираме обаче смляното цяло зърно, без отсяване. Това са главно жито, ръж, ечемик и овес. Към тях можем да причислим и царевицата, ориза, едро смляното просо и елдата. Между най-известните днес са произведенията от целозърнести храни. Но това не винаги е било така.
В миналия век е започнало отделянето на триците и зародишите от
вътрешната част на зърното, в стремежа да се подобри този съвършен природен дар. Хората започнали по- често да използват бяло брашно и да пекат хляб от него. Бялото зърно малко по малко изместило пълнозърнестото.
В последно време обаче хората по света все повече се връщат към произведенията от целозърнест материал. В списание „Хлебар” от 1938 г. четем: „В цялото зърно е запазен неувредения зародиш. Той съдържа главно лецитин, мазнини, минерални вещества, като соли на желязото, фосфора,
сярата и калция, които съдействат за пречистването на кръвта, жлезите и укрепват костите”.
Във важността на храненето с целозърнести храни бил убеден още през 19-и век американският лекар д-р Грахам. Той проповядвал умереност при храненето. Препоръчвал зеленчуци, плодове и орехи, но главно наблягал на своето собствено откритие —
пълнозърнестия хляб. Сблъскал се обаче с неразбирането на обществеността. В 1837 г.
той пише следните, пълни с разочарование думи: „Тъй като хората у нас днес са изцяло отдадени на използването на груба храна без подбор, произлизаща от животински трупове, и тичат са- мо след богатството,
може би е празна работа, когато против това издига своя глас един самотник”.
Неговият глас обаче не звучал напразно. Чак след повече от 100 години той получил признание. Неговият хляб се е запазил до днес и чрез името си „грахам” напомня за своя от- кривател по целия свят.
За целозърнените храни пише и д-р Хардингс от университета в Лома Линда.Той съобщава, че пшениченото зърно можем да разделим на 4 слоя. Първият е външната обвивка, под нея се намира малко по-тъмен слой. На единия край е зародишът. Най-голямото количество хранителни вещества и витамини се намира точно в тези 3 части, докато четвъртата част — ендоспермът — е най-беден на хранителни вещества. Витамин В се намира около зародиша и външния слой. Целозърнестото брашно съдържа 100 % витамин
В1. Когато го отсеем частично — 21 %, получаваме така нареченото грахамово брашно. Ако премахнем от брашното
външния слой и зародиша, получаваме така нареченото 70 % брашно. „Сега нека проследим намаляването на хранителните вещества в тези брашна. Ако целозърнестото има 100 %, то грахамовото брашно има 78,5 % витамин В1, а 70 % брашно
— само 7 % витамин В1.”
Когато сами си мелим брашно (за тази цел трябва да се снабдим с ярмомелка или мелничка), не трябва да го оставяме да стои смляно по-дълго от седмица. Колкото по-прясно е брашното, толкова е по-полезно. Най-доброто брашно е това, което използваме веднага след смилането.
Хлябът от повече видове зърнени храни е по-ценен. В него се съчетават преимуществата на различните видове зърна.
Сподели с приятели: 
