Б и б л и я Стар завет

01O 24 12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

01O 24 13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

01O 24 14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

01O 24 15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

01O 24 16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

01O 24 17 А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

01O 24 18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие.

01O 24 19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят.

01O 24 20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

01O 24 21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не.

01O 24 22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

01O 24 23 Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

01O 24 24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

01O 24 25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

01O 24 26 Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа.

01O 24 27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

01O 24 28 А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си.

01O 24 29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.

01O 24 30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

01O 24 31 И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

01O 24 32 И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

01O 24 33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

01O 24 34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

01O 24 35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

01O 24 36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има.

01O 24 37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

01O 24 38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми.

01O 24 39 И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене.

01O 24 40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

01O 24 41 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

01O 24 42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

01O 24 43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

01O 24 44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти,- тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

01O 24 45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

01O 24 46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

01O 24 47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

01O 24 48 И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

01O 24 49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

01O 24 50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

01O 24 51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

01O 24 52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

01O 24 53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

01O 24 54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

01O 24 55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

01O 24 56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

01O 24 57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

01O 24 58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

01O 24 59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

01O 24 60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

01O 24 61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

01O 24 62 А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя.

01O 24 63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха.

01O 24 64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

01O 24 65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

01O 24 66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

01O 24 67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

01O 25 1 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

01O 25 2 Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.

01O 25 3 И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.

01O 25 4 А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.

01O 25 5 Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

01O 25 6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

01O 25 7 А числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

01O 25 8 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни ; и прибра се при людете си.

01O 25 9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,

01O 25 10 нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.

01O 25 11 А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.

01O 25 12 Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;

01O 25 13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден- Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,

01O 25 14 Масма, Дума, Маса,

01O 25 15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.

01O 25 16 Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

01O 25 17 И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.

01O 25 18 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.

01O 25 19 Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,

01O 25 20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.

01O 25 21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

01O 25 22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

01O 25 23 А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.

01O 25 24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

01O 25 25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав*.

01O 25 26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков+. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди.

01O 25 27 И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

01O 25 28 И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

01O 25 29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.

01O 25 30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво , защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом)**.

01O 25 31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

01O 25 32 А Исав рече: Виж, аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?

01O 25 33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

01O 25 34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

01O 26 1 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

01O 26 2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

01O 26 3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

01O 26 4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

01O 26 5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

01O 26 6 Затова Исаак се настани в Герар.

01O 26 7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше : Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

01O 26 8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

01O 26 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея.

01O 26 10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.

01O 26 11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му, непременно ще се умъртви.

01O 26 12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

01O 26 13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, догдето стана твърде велик.

01O 26 14 Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха;

01O 26 15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

01O 26 16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

01O 26 17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

01O 26 18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама,(защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

01O 26 19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

01O 26 20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата. Затова Исаак нарече кладенеца Есен*, понеже се караха за него.

01O 26 21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна+.

01O 26 22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И нарече го Роовот§, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя.

01O 26 23 От там отиде във Вирсавее.

01O 26 24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата ми Авраама.

01O 26 25 И той издигна там олтар призова Господното име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

01O 26 26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола

01O 26 27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

01O 26 28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

01O 26 29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

01O 26 30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

01O 26 31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.

01O 26 32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали и му рекоха: Намерихме вода.

01O 26 33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

01O 26 34 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

01O 26 35 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

01O 27 1 Когато остаря Исаак и очите му отслабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

01O 27 2 Тогава той му каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

01O 27 3 вземи, прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

01O 27 4 та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

01O 27 5 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

01O 27 6 Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

01O 27 7 Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

01O 27 8 Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

01O 27 9 Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

01O 27 10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

01O 27 11 Но Яков рече на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

01O 27 12 Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

01O 27 13 А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко, само послушай думите ми и иди, та ми ги донеси.

01O 27 14 И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

01O 27 15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син, Исава, които се намираха вкъщи при нея и с тях облече по-младия си син, Якова.

01O 27 16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

01O 27 17 Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, които бе приготвила.

01O 27 18 И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме. Кой си ти, синко?

01O 27 19 И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

01O 27 20 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.

01O 27 21 Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син, Исав, или не.

01O 27 22 И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

01O 27 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

01O 27 24 И каза: Ти ли си същият ми син, Исав? А той рече: Аз.

01O 27 25 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

01O 27 26 А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

01O 27 27 И той се приближи, та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ.

01O 27 28 Бог да ти даде от росата на небето и от И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

01O 27 29 Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

01O 27 30 Щом като свърши Исаак да благославя Якова и Якова току що се беше разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

01O 27 31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти,

01O 27 32 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

01O 27 33 Тогава Исаак се разтрепера твърде много и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових?- Да! И благословен ще бъде.

01O 27 34 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик, и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

01O 27 35 А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

01O 27 36 И рече Исав : Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

01O 27 37 А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

01O 27 38 И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

01O 27 39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

01O 27 40 С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

01O 27 41 И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови. И думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

01O 27 42 И казаха на Ревека думите на по-стария й син, Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син,Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

01O 27 43 Сега, прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата му Лавана в Харан,

01O 27 44 и поживей при него известно време, догде премине яростта на брата ти,

01O 27 45 догде премине от тебе гнева на брата ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

01O 27 46 И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

01O 28 1 Тогава Исаак повика Якова и като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

01O 28 2 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

01O 28 3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

01O 28 4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

01O 28 5 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

01O 28 6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и, че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

01O 28 7 че Яков послуша баща си и майка си, та отиде в Падан-арам;

01O 28 8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

01O 28 9 то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

01O 28 10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

01O 28 11 като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

01O 28 12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

01O 28 13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ Бог на баща ти Авраама и Бог на Исаака; земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти.

01O 28 14 Твоето потомство ще бъде многочислено , като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

01O 28 15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

01O 28 16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

01O 28 17 И убоя се и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна.

01O 28 18 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.

01O 28 19 И наименува онова място Ветил* ; а преди името на града беше Луз.

01O 28 20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,