Б и б л и я Стар завет

01O 28 21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

01O 28 22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

01O 29 1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

01O 29 2 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

01O 29 3 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

01O 29 4 И Яков каза на овчарите : Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

01O 29 5 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

01O 29 6 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те.

01O 29 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете.

01O 29 8 А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

01O 29 9 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си , защото тя ги пасеше.

01O 29 10 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

01O 29 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

01O 29 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си.

01O 29 13 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

01O 29 14 И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

01O 29 15 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата?

01O 29 16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил.

01O 29 17 На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

01O 29 18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

01O 29 19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

01O 29 20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

01O 29 21 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

01O 29 22 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

01O 29 23 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

01O 29 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

01O 29 25 Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

01O 29 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

01O 29 27 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата,която ще ми вършиш още седем години.

01O 29 28 И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

01O 29 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

01O 29 30 И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.

01O 29 31 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

01O 29 32 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне.

01O 29 33 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон+.

01O 29 34 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий§.

01O 29 35 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда**. И престана да ражда.

01O 30 1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.

01O 30 2 А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

01O 30 3 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

01O 30 4 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

01O 30 5 И Вала зачна и роди син на Якова.

01O 30 6 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан++.

01O 30 7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

01O 30 8 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефтали짧.

01O 30 9 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.

01O 30 10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

01O 30 11 И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад*.

01O 30 12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

01O 30 13 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир§.

01O 30 14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

01O 30 15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

01O 30 16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

01O 30 17 И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.

01O 30 18 Тогава рече Лия:Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар+.

01O 30 19 И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.

01O 30 20 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон**.

01O 30 21 И после роди дъщеря, която наименува Дина++.

01O 30 22 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

01O 30 23 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

01O 30 24 И наименува го Иосиф§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

01O 30 25 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

01O 30 26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

01O 30 27 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

01O 30 28 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.

01O 30 29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.

01O 30 30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

01O 30 31 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;

01O 30 32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

01O 30 33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

01O 30 34 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

01O 30 35 И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове

01O 30 36 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

01O 30 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

01O 30 38 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

01O 30 39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

01O 30 40 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.

01O 30 41 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

01O 30 42 А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

01O 30 43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

01O 31 1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

01O 31 2 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

01O 31 3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

01O 31 4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

01O 31 5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

01O 31 6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

01O 31 7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

01O 31 8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени.

01O 31 9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

01O 31 10 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

01O 31 11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме.

01O 31 12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

01O 31 13 Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

01O 31 14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

01O 31 15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

01O 31 16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

01O 31 17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

01O 31 18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

01O 31 19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

01O 31 20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

01O 31 21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат* и отправи се към Галаадската поляна.

01O 31 22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

01O 31 23 Тогава Лаван , като взе със себе си братята си, гони го седем дни+ и го стигна на Галаадската поляна.

01O 31 24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

01O 31 25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

01O 31 27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

01O 31 28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

01O 31 29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

01O 31 30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче , защо си откраднал боговете ми?

01O 31 31 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах , понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

01O 31 32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

01O 31 33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете . Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

01O 31 34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

01O 31 35 И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите.

01O 31 36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

01O 31 37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.

01O 31 38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

01O 31 39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото , било че се открадне деня или нощя.

01O 31 40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

01O 31 41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми.

01O 31 42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.

01O 31 43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

01O 31 44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

01O 31 45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

01O 31 46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

01O 31 47 Лаван я нарече Иегар Сахадута*, а Яков я нарече Галаад.

01O 31 48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад+

01O 31 49 и Масфа§, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

01O 31 50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел ; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

01O 31 51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

01O 31 52 тая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

01O 31 53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

01O 31 54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

01O 31 55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

01O 32 1 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

01O 32 2 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим*.

01O 32 3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

01O 32 4 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;

01O 32 5 придобих говеда, осли и , слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

01O 32 6 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

01O 32 7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

01O 32 8 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

01O 32 9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,

01O 32 10 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.

01O 32 11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.

01O 32 12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

01O 32 13 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

01O 32 14 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

01O 32 15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,

01O 32 16 и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.

01O 32 17 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

01O 32 18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

01O 32 19 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

01O 32 20 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно .

01O 32 21 И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.

01O 32 22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.

01O 32 23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.

01O 32 24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

01O 32 25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

01O 32 26 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш

01O 32 27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

01O 32 28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

01O 32 29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.

01O 32 30 И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше : Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

01O 32 31 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

01O 32 32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

01O 33 1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил, и на двете слугини.

01O 33 2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

01O 33 3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

01O 33 4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

01O 33 5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

01O 33 6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

01O 33 7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

01O 33 8 Тогава рече Исав : За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

01O 33 9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

01O 33 10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

01O 33 11 Приеми, моля, подаръка ми*, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

01O 33 12 Тогава рече Исав : Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

01O 33 13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни и, че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

01O 33 14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

01O 33 15 А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

01O 33 16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

01O 33 17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова мястото се наименува Сокхот+.

01O 33 18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя и разположи се пред града.

01O 33 19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

01O 33 20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил**.

01O 34 1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

01O 34 2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

01O 34 3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

01O 34 4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

01O 34 5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

01O 34 6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

01O 34 7 А като чуха за станалото , Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

01O 34 8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

01O 34 9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.