Б и б л и я Стар завет

01O 17 18 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

01O 17 19 Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

01O 17 20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племена ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

01O 17 21 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

01O 17 22 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог се възлезе от него.

01O 17 23 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

01O 17 24 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

01O 17 25 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

01O 17 26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

01O 17 27 И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

01O 18 1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

01O 18 2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

01O 18 3 Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.

01O 18 4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

01O 18 5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

01O 18 6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

01O 18 7 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

01O 18 8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.

01O 18 9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

01O 18 10 И рече Господ : До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

01O 18 11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

01O 18 12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

01O 18 13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

01O 18 14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

01O 18 15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй ; ти се засмя.

01O 18 16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

01O 18 17 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,

01O 18 18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

01O 18 19 Защото съм го избрал*, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

01O 18 20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

01O 18 21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

01O 18 22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

01O 18 23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

01O 18 24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?

01O 18 25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

01O 18 26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

01O 18 27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

01O 18 28 може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

01O 18 29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.

01O 18 31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града .

01O 18 32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.

01O 18 33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

01O 19 1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

01O 19 2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

01O 19 3 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

01O 19 4 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

01O 19 5 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

01O 19 6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:

01O 19 7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

01O 19 8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.

01O 19 9 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

01O 19 10 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

01O 19 11 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

01O 19 12 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

01O 19 14 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.

01O 19 15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

01O 19 16 Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

01O 19 17 И като го изведоха вън, рече единият на Лота : Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

01O 19 18 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

01O 19 19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.

01O 19 20 Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град ?) и така животът ми ще се опази.

01O 19 21 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

01O 19 22 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор*.

01O 19 23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

01O 19 24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

01O 19 25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

01O 19 26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

01O 19 27 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

01O 19 28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

01O 19 29 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

01O 19 30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

01O 19 31 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

01O 19 32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

01O 19 33 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

01O 19 34 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

01O 19 35 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

01O 19 36 Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.

01O 19 37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.

01O 19 38 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

01O 20 1 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.

01O 20 2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.

01O 20 3 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.

01O 20 4 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли един праведен народ?

01O 20 5 Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.

01O 20 6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

01O 20 7 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но, ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

01O 20 8 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.

01O 20 9 Тогава Авимелех повика Авраам и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.

01O 20 10 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?

01O 20 11 И рече Авраам: Сторих го понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият поради жена ми.

01O 20 12 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

01O 20 13 И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - На всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.

01O 20 14 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.

01O 20 15 И рече Авимилех: Ето, земята ми е пред тебе, засели се дето ти е угодно.

01O 20 16 А на Сара каза: Виж, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе и пред всички човеци си оправдана.

01O 20 17 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.

01O 20 18 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.

01O 21 1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

01O 21 2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

01O 21 3 И Авраам наименува сина , който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

01O 21 4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

01O 21 5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.

01O 21 6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.

01O 21 7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.

01O 21 8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

01O 21 9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

01O 21 10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й ; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

01O 21 11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил .
01O 21 12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

01O 21 13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

01O 21 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати.А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

01O 21 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст

01O 21 16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

01O 21 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

01O 21 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

01O 21 19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

01O 21 20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

01O 21 21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.

01O 21 22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

01O 21 23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

01O 21 24 И рече Авраам: Заклевам се.

01O 21 25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

01O 21 26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

01O 21 27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си .

01O 21 28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

01O 21 29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

01O 21 30 А той рече:Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

01O 21 31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

01O 21 32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

01O 21 33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.

01O 21 34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

01O 22 1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

01O 22 2 И рече Бог : Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

01O 22 3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

01O 22 4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

01O 22 5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

01O 22 6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

01O 22 7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак : Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

01O 22 8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

01O 22 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.

01O 22 10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

01O 22 11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

01O 22 12 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.

01O 22 13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

01O 22 14 И Авраам наименува това място Иеова-ире*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

01O 22 15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

01O 22 16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

01O 22 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

01O 22 18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

01O 22 19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

01O 22 20 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

01O 22 21 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.

01O 22 22 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.

01O 22 23 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

01O 22 24 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

01O 23 1 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.

01O 23 2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

01O 23 3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:

01O 23 4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, което да е мое , за да погреба покойницата си пред очите си.

01O 23 5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха:

01O 23 6 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.

01O 23 7 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки:

01O 23 8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,

01O 23 9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница.

01O 23 10 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки:

01O 23 11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си.

01O 23 12 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята

01O 23 13 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене и ще погреба покойницата си там.

01O 23 14 А в отговор Ефрон каза на Авраама:

01O 23 15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си.

01O 23 16 И Авраам прие казаното от Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.

01O 23 17 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий,- нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,

01O 23 18 станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.

01O 23 19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя.

01O 23 20 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.

01O 24 1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

01O 24 2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

01O 24 3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

01O 24 4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.

01O 24 5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

01O 24 6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

01O 24 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.

01O 24 8 Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

01O 24 9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

01O 24 10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

01O 24 11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.