автор: Труд, прочитания: 72, коментари: 0
|
 Виж галерия 1 2 3 »
|
Барелефи на проф. Марин Дринов и Иван Евстатиев Гешов откриха вчера учени пред централната сграда на Българската академия на науките в София. Поводът е 140-ата годишнина на БАН, а барелефите са дело на скулптора Георги Чапкънов. “Проф. Дринов е първият председател на Българското книжовно дружество, предшествало академията, а Иван Гешов е и дългогодишен негов дарител, преди да го оглави”, обяви председателят на БАН акад. Никола Съботинов.
|
Тържествената церемония уважиха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, и.д. кмет на София Минко Герджиков, Антон Дончев, както и много учени, членове на БАН и официални лица и граждани. По-късно учените се събраха на тържествен концерт в Народния театър, където се очакваше да присъства и президентът Георги Първанов.
|
Цветомир ЦЕКОВ
|
16.09.09
| България станала БАНанова държава |
автор: Труд, прочитания: 435, коментари: 0
|
 Виж галерия 1 2 »
|
Ако не друго, то докладът за икономическите перспективи пред страната, поръчан от президента Георги Първанов, роди виц: България вече била БАНанова република.
|
И както във всяка бананова република бащите на този епохален документ се скараха. Първи от него се отрече държавният глава, който обяви, че би спорил по някои тези с авторите. След това и шефът на научния колектив Митко Димитров заяви, че не бил съгласен с постановките в него. За капак и друго авторитетно име в доклада - бившият финансов министър Стоян Александров, каза, че идеята за премахване на плоския данък е едва ли не идиотска и той никога не би се подписал под нея.
|
Единственият, който я защити и я припозна като своя, беше икономистът Гарабед Минасян.
|
След като никой не подкрепя изводите в документа, каква беше ползата от него?
|
На първо място, докладът успя да измести от общественото внимание приемането на антикризисните мерки на ГЕРБ. Вместо да гледа в ръцете новото правителство, обществото се забавлява вече няколко дни с “малоумния”, както го определи финансовият министър, доклад за президента. Основателно срещу това вчера скочи и премиерът Бойко Борисов, който се оплака пред Би Ти Ви, че държавният глава си правел пиар на негов гръб.
|
Както знаем, министър-председателят винаги е прав. Докладът е най-вече пиар, но не на гърба на Борисов, а на Станишев.
|
Електоратът на левицата няма скоро да забрави, че въпросният плосък данък, който президентските ментори предлагат да се отмени, бе въведен от неговия кабинет “Станишев”.
|
Като истински народен трибун, Първанов не пропуска да чуе гласа на избирателя. Неслучайно през миналата година един от най-яростните критици на плоския данък бе бившият икономически министър Петър Димитров, считан за част от твърдото крило в БСП и близък до държавния глава.
|
Според данните на НОИ заплата под 1000 лв. получават 2 316 056 души. Случайно или не, двойката Първанов - Марин е избрана с гласовете на 2 050 488 българи. Логично е да се помисли, че точно това са хората, които ще бъдат освободени от плащането на налог.
|
Дано тази идея си остане чист пиар. Защото иначе би била пагубна за държавния бюджет. В момента хазната събира близо 2,5 млрд. лв. от данък върху доходите. Те се плащат от 2 628 202 българи. Ако от тях се изключат въпросните 2 316 056 души, вариантите са два. Или останалите 312 000 ги издължават, или на всички ни вдигат налозите. Да не говорим, че при подобно решение тези 312 000 нашенци веднага ще се скрият в сивия сектор и ще декларират заплати по 999 лв. В такава ситуация къде ще отидат и приходите за Националния осигурителен институт - в зоната на здрача.
|
Вярно е, че в БАНановите републики не се плащат данъци. Но пък за разлика от България там растат банани и поне жителите могат да се нахранят безплатно. Дано съветниците на Първанов скоро се захванат и с алтернативно земеделие. За да не останем гладни.
|
Николай СТОЯНОВ
| Молебен по повод 140 години от основаването на Българската академия на науките |
12 октомври 2009 17:23, Г-жа презвитера Александра Карамихалева
|
|
Тази година се навършват 140 години от основаването на БАН. По този повод на 12 октомври ръководството, членове и служители на Българската академия на науките застанаха в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, за да отправят към Всеподателя Бога благодарствена молитва за всичките Му благодеяния. Молебенът бе отслужен от Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит в съслужение с Негово Преосвещенство Стобийски еп. Наум, главен секретар на Светия Синод на БПЦ, преосвещения Знеполски еп. Йоан, викарий на Софийския митрополит, архим. Йоан (Стойков), началник на отдел "Богослужебен" към Светия Синод и столични свещеници.
|
В поздравителното си слово към празнуващата днес академична общност, митрополит Неофит каза: „Благодарим Богу, че през всички тези години щедро е изливал Своята благодат върху тази наша научна институция и всички, които са се трудили и се трудят в нея”. Той изтъкна традиционно добрите и ползотворни взаимоотношения между Българската православна църква и Българската академия на науките. Сред основателите на академията на науките и неин първи председател е проф. Марин Дринов, завършил Киевската духовна семинария, сред основателите на БАН е и Васил Друмев (Търновският митрополит Климент), който е и редактор на периодическото списание на дружеството. Сред членовете на БАН е и първият патриарх в новата българска история – приснопаметният Кирил. Преосвещеният Левкийски еп. Партений, викарий на Софийския митрополит при патриарх Кирил и патриарх Максим, е отличен от БАН за изключителните си заслуги към старобългаристиката с почетния знак „Марин Дринов”. Като подчерта, че вярата и знанието не само не се изключват, но и взаимно се подпомагат и допълват, в заключение архиереят изрази надежда, че Бог и занапред ще подкрепя усилията на българските учени за полза на обществото ни. Като преподаде първосветителското благословение на Българския патриарх Максим и неговите най-добри благопожелания по случай празника, митрополит Неофит пожела на академиците, член-кореспондентите и служителите на БАН: „На многая и благая лета!”
|
По-късно пред официалния вход на централната сграда на БАН бяха открити барелефи на първия председател на Българското книжовно дружество, което се преобразува в БАН - проф. Марин Дринов, и на Иван Евстратиев Гешов - дългогодишен председател и дарител на БКД.
|
Вечерта в Народния театър ще се състои тържествен концерт за годишнината на академията. На него са поканени президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова, както и учени от БАН.
|
По повод 140-годишнината БАН организира и редица съпътстващи изложби.
|
Българската академия на науките (БАН) е организация за научни изследвания с относителна автономност, финансира се от държавата. Основана е като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния, през 1869 г. През 1878 г. дружеството премества седалището си в София, а на 13 февруари 1911 г. се преименува в БАН. Днес БАН включва към 86 научни института и централна администрация с общ брой на служителите около 8 400 души.
|
Званията се присъждат чрез избор от съществуващите членове, като има ограничение на броя на действителните членове, които се наричат академици. Предшестващото звание, давано на дописните членове на БАН, е член-кореспондент.
|
БАН ще отбележи днес 140-годишнината от създаването си с благодарствен молебен, с откриването на барелефи на Марин Дринов и на Иван Евстратиев Гешов, както и с тържествен концерт в Народния театър "Иван Вазов".
Молебенът ще започне в 10 ч. в храма "Св. Александър Невски" и ще бъде отслужен от Русенския митрополит Неофит и от главния секретар на Светия синод епископ Наум.
В 11 ч. пред официалния вход на централната сграда на БАН ще бъдат открити барелефи на първия председател на Българското книжовно дружество, което се преобразува в БАН - проф. Марин Дринов, и на Иван Евстратиев Гешов - дългогодишен председател и дарител на БКД.
Също днес от 17 ч. в Народния театър ще започне тържествен концерт за годишнината на академията. На него са поканени президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова, както и учени от БАН, съобщи акад. Съботинов.
Той каза, че БАН ще организира и редица съпътстващи изложби за юбилея. Сред тях е експозицията "140 години БАН", която може да бъде видяна във фоайето на академията от 6 до 16 октомври. На нея ще бъдат представени експонати, книги, постери от всички научни звена на БАН. В Народния театър от днес до 24 октомври ще бъде представена изложбата с постери, наречена "По-важни дати от историята на БАН".
Българската академия на науките се основава като Българско книжовно дружество от Общо събрание, състояло се от 26 до 30 септември 1869 г. в Браила, Румъния. В учредяването участват представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Гюргево, Кишинев, Белград, Виена и Одеса. Участниците приемат устав и избират за първи председател на БКД Марин Дринов.
С решение на Общото събрание от ноември 1878 г. седалището на дружеството е преместено в София. През март 1911 г. БКД се преименува в Българска академия на науките.
|
Денят 1 октомври: 140 години БАН
|
На тази дата Българската академия на науките чества своята 140-годишнина.
Българската академия на науките е създадена през 1911 г., но на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила) и затова честванията се отброяват от тази година. Според приетия също през 1911 г. устав са обособени три клона на Българска академия на науките: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатният орган на Българска академия на науките е "Списание на Българска академия на науките".
Излиза от 1911 г. до 1945 г., а също и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други издания са: "Летопис на Българска академия на науките", "Сборник на Българска академия на науките" и др.
През 1947 г. се приема нов устав на Българска академия на науките. Съгласно новата политическа система в страната са усвоени и нови функции. До 1946 г. Академията е оглавявана от: Ив. Евстратиев Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.).
Събитията на 1 октомври:
|
|
|
Акад. Никола Съботинов: Международни експерти ще оценят БАН, а не наши чиновници
|
Нямахме министър на науката, слагам отрицателна оценка на министър Даниел Вълчев, казва академик Никола Съботинов
|
Нямахме министър на науката, слагам отрицателна оценка на министър Даниел Вълчев, казва академик Никола Съботинов
|
30 Юни 2009
|
Таня Киркова
|
|
Академик Никола Съботинов. Снимки: авторката
|
Акад. Никола Съботинов е председател на Българската академия на науките. Завършил радиофизика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в областта на лазерната физика. Създател е на световно утвърдена научна школа по лазери с метални пари. Зам. председател на БАН е от 1996 г., а от 18 март 2008 г. е председател на БАН.
|
- Академик Съботинов, напоследък вие критикувахте изпълнителната власт, че се разработва Национална стратегия за развитие на научните изследвания, забравяйки за академията. Други говорят за закриване на институти. Четвърти според вас искат да строят молове и бизнес центрове върху имоти на научната институция…
- Българската академия на науките (БАН) е най-старата българска институция, не само научна, а изобщо. Създадена е 9 години преди освобождението на България през 1869 година. От създаването й до настоящия момент, академията играе важна роля за материалното и духовно развитие на страната. Академията е мястото, където основно се работи в областта на научните изследвания и тяхното развитие в полза на обществото. БАН е основният национален научно изследователски център на страната. Такива национални академии имат над 120 страни по света. Към част от тези академии, както в българската, има научно-изследователски центрове. Тази форма е приета от Европейския съюз, приета е в света. Подобна структура имат повечето академии в Централна и Източна Европа, в страните от бившия Съветски съюз, в някои азиатски държави.
|
- Някои казват, че това е социалистическа форма на организация на научните изследвания.
|
|
Снимки: авторката
|
- Тази организация е изградена по немски модел, който е доразработен в Русия и другите източно европейски страни. Но и Австрия, без да е била социалистическа държава, има добре развита Академия на науките с изследователски институти. Шведската кралска академия също има изследователски институти към академията.
|
В БАН е концентриран най-високо развитият научен потенциал на България. В академията в момента работят около 3700 учени. Това е 18% от общия брой на учените в страната, хората с научни степени и звания, а те дават над 60% от научната продукция и близо 70% от международното сътрудничество. Останалите 82% от учените работят в други изследователски институти, най-вече в университетските структури и те са създали 40% от научната продукция.
|
Виждате, че в академията е концентриран най-високо ефективният потенциал в България и той всъщност представя българската наука в световен мащаб. Ако този потенциал бъде разпръснат, бъде разтурен, това ще бъде голяма загуба за нашата държава и за нашата нация.
|
- Обвиняват академията, че получава финансиране от държавния бюджет на калпак, че няма проектно финансиране.
- Не е вярно. За 2008 ние получихме бюджетна държавна субсидия 85 милиона лева. От тях близо 75% са фонд работна заплата, останалото е за поддръжка на инфраструктурата, на сградния фонд… Парите, които ползваме за наука, са по линия на проектното финансиране. Лабораториите, които имат проекти, получават средства за научни изследвания. Не случайно собствените ни приходи от научни продукти през 2008 г. са 58 млн. лева.
|
- Известен политик (б.р. - Ахмед Доган) ви обвини, че правите наука заради самата наука, че нямало нужда от фундаментални изследвания.
- В академията се промени съотношението между фундаментални и приложни изследвания. В началото съотношението беше 60 към 40 % в полза на фундаменталните изследвания. Сега приложните изследвания са 70 %, а фундаменталните само 30 %. Ограничихме фундаменталните изследвания, но ги съхранихме. Добре знаем, че ако нямаме фундаментални изследвания не можем да бъдем ефективни в приложните изследвания.
|
Академията засили сътрудничеството си с европейските страни. Започнахме активно да участваме в рамковите програми. Например БАН спечели близо 490 проекта на обща стойност 29 милиона евро по ІV, V, VІ и започващата VІІ рамкова програма. Това говори за добро представяне на нашите учени в европейските държави в конкурентност с техни институти. В академията бяха изградени по линия на рамковите програми, т.нар. Центрове за превъзходство.
- Какво представляват тези центрове?
|
|
Снимки: авторката
|
- Когато една страна има значителни постижения в дадена научна област, може в тази област да се организира такъв Център за превъзходство, в който учени от различни държави правят съвместни изследвания. България има общо 11 такива центрове и 8 от тях са в БАН. Това още веднъж показва, къде е концентриран научният потенциал на страната. Академията осигурява международното сътрудничество в областта на науката освен с всички европейски страни чрез преки договори и участие в различни програми, така и с всички развити страни по света, включително със САЩ, Китай, Япония, Индия.
|
- Ще закривате ли институти, както се говори?
- Искаме по-скоро да обединим редица институти, които са свързани тематично – например институтите, които работят в областта на материалознанието или по направления, свързани с биологичните, аграрните науки, с храните, със здравеопазването. Засега мислим да направим около 9 центъра. Но към създаване им ще се насочим след като бъде завършена международната оценка на академията.
|
- Защо е необходимо някой отвън да ви оценява?
|
- Ние твърдим, че извършваме сериозна научно-изследователска дейност. Но явно ни е необходим атестат за тази дейност, защото едно е ние да твърдим, друго е независима експертиза да го твърди. В последно време започнаха много сериозни нападки към академията: че едва ли не нивото на научните изследвания е лошо, че не се давали достатъчно средства за наука, защото сме нямали добре организирана и добре функционираща наука. Тези приказки започнаха да ни притесняват и решихме да възложим на независима организация да оцени науката, която прави БАН.
|
Обърнахме се към Европейската научна фондация, която има практика в оценяване на различни научни организации в Европейския съюз. Оценяването на БАН започна в началото на 2009 г., събрана бе информация от институтите по критерии, които включват – публикационна активност, цитируемост на научните резултати, патентна дейност, обслужване икономиката на страната, значими постижения, оказване влияние върху развитието на науката в световен мащаб. 40 независими международни експерти анализират събраните материали в Страсбург. Очакваме ги да пристигнат на 6 юли, за да проверят на място как работи БАН. В заключителните документи институтите ще бъдат подредени в 5 категории - институти А*, които са на супер световно ниво, институти категория А – които са на добро ниво, ще има институти В, С, D и E, като последни, ще са тези, които нямат резултати.
|
Международната оценка ще има препоръчителен характер и ще послужи на БАН, за да направи необходимите промени в области, в които не сме добре, погледнато отвън.
|
- Оценителите учени ли са?
|
|
Снимки: авторката
|
- Учени. Именно непрофесионална намеса от страна на разни ведомства, наложи да поискаме международна оценка. Министерствата на образованието и на икономиката започнаха да ни изпращат администратори, те - да изказват мнение каква е науката, какви са институтите, какво работят… Това много силно ни раздразни. Можем да приемем, че даден експерт ни оценява само ако е на нашето професионално ниво, познава и може да каже как се развиват научните изследвания в нашата страна. Поискахме външна оценка, за да няма случайни хора, които идват и казват – ама науката ви не струва. Или: нямате нобелови лауреати. Не се става така лесно нобелов лауреат.
|
БАН е независима организация по закон. Така е и в другите държави, защото академиите, в които е събран научния елит на нацията, са призвани да дават независими експертни оценки по различни въпроси. Иначе те ще са подчинени на съответната структура - било то политическа, или икономическа…
|
- Не идват ли оттам атаките срещу БАН?
|
- На политиците не им харесва да има независима организация, която ги боде в очите. Те смятат, че БАН трябва да им бъде подчинена, те да казват какво тя да казва… Събранието на академиците и член-кореспондентите ще започне да изготвя и да дава високо експертни и аргументирани становища по различни важни въпроси на развитието на нашата страна - свързани с българската енергетика, с екологичните проблеми, с промените в климата, болестите, които непрекъснато се появяват във все нови и нови форми, по демографските, икономическите проблеми. Те ще бъдат подкрепени от работата на научно-изследователските институти, тъй като там на практика е големият научен потенциал. Нашите становища ще бъдат обявявани публично и ще бъдат представяни на ръководните органи на държавата. Дали те ще се съобразяват или не с препоръките на учените, ще бъде тяхно политическо решение.
|
- Има критики, че сте далече от бизнеса.
|
- Не е вярно. Връзките между наука и бизнес са двустранен процес, който зависи от учените и от бизнеса. Бизнесът е този, който трябва да търси учените. Да каже - имам нужда от такова изделие или от такова качество на изделието. Да ни постави конкретни задачи, ние ще ги решим.
Проблемът е, че не винаги бизнесът се интересува от иновации. Нашият бизнес е обърнат преди всичко към услугите, към туризма, към строителството, дейности, в които иновативните процеси не са широко застъпени. За да потърси науката, бизнесът трябва да се бори за ново качество в своята политика. У нас това почти не го виждаме.
|
|
Снимки: авторката
|
В същото време нашите учени създават интересни продукти, които надхвърлят далеч възможностите на българския пазар и чужди фирми, в повечето случаи европейски, ги използват. Немски фармацевтични компании например ползват наши продукти… В Австралия са внедрени мои технологии. Австралийска фирма купи лиценза и произвежда тип лазери, които навремето създадох и патентовах и продава изделието на свободния пазар. Имаме много такива случаи в академията…
|
- Какво е решението?
|
- БАН обяви, че започва да организира фирми, които ще произвеждат продукти, създадени в нейните научни институти. Няма да чакаме или да се молим на съществуващите фирми да ни търсят и да внедряват нашите продукти. Ние ще направим необходимото, за да създадем нови фирми за производство на нашите нови продукти. Създаването на т.нар. стартиращи фирми е световна практика. Тази седмица в големия салон на БАН започнахме да анализираме научните продукти, които могат да бъдат комерсиализирани, насочени към икономиката. Едновременно с това правим нормативна база за създаване и функциониране на стартиращите фирми. Това е нашата краткосрочна Стратегия за развитието на науката и приложението й в икономиката на страната. Такова нещо в Стратегията на министерството да сте видели?
|
- Защо БАН беше изключена от проекта на МОН за Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България?
- Голяма борба. Предложеният от Министерството на образованието и науката проект всъщност не беше Стратегия за развитие на научните изследвания в страната. Това беше една ограничена Стратегия за развитие на научните изследвания в три водещи български университета – в Техническия университет, в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и в Медицинската академия. Министерството реши, че само там трябва да се създадат научно-изследователски центрове. Но за съжаление това трябваше да стане за сметка на Българската академия на науките.
|
- Защо за сметка на БАН?
|
- Защото, за да се създаде научно-изследователски център, трябва да имаш потенциал от учени. Студентите ли ще направиш учени веднага? За изграждането на един учен са необходими десетилетия. Студентите са млади образовани хора, които стават постепенно учени.
После образователна и научните дейности са различен тип. Прави се баланс, но винаги едната остава за сметка на другата. Когато решаваш конкретен научен проблем, трябва отделиш цялото си време за него. Ако започнеш да разделяш времето си и за преподаване, научните решения се постигат по-бавно и по-трудно.
|
|
Снимки: авторката
|
Министър Даниел Вълчев се мъчеше да се наложи. Понеже сме заинтересовани в България да се развива ефективна наука, БАН направи отстъпки с цел да се променят някои неща в стратегията и тя да стане по-приемлива. Министърът запази основната си позиция – науката да се развива в тези три центъра. БАН проведе форум за развитието на науката, за да се чуе становището на учените. Президентът, а след това Народното събрание, председателят, комисиите в парламента разбраха, че такава стратегия няма да бъде от полза за науката като цяло, защото проектът на МОН не стъпваше върху задълбочен анализ на състоянието на науката в страната. Когато нямаш анализ можеш да хвърлиш много средства там, където не трябва. А може би и затова няма анализ, за да могат да се изхарчат парите в други области, където няма действително наука, но някои имат желание да харчат средства. Това е голям проблем.
|
Стратегията за развитие на науката освен това се правеше като че ли не съществува БАН. “Ние тръгваме оттук. Това е началото на развитие на науката в България и така трябва да бъде.” Чакайте. Ние имаме стари традиции. Академията в различни етапи на развитие на нашето общество е изиграла своята полезна роля. Не можеш да сложиш кръст на това, което е правила БАН толкова години наред. Дори в социалистическото време – с всички проблеми и всички тежки условия, все пак българският учен успяваше да покаже своите индивидуални възможности.
Малко хора знаят, че навремето в академията стартира ядрената енергетика на България. Във Физическия институт на БАН беше създаден първият експериментален реактор. Там хората видяха как протича ядрена реакция, как се получава енергия.
|
Ами микроелектрониката? На базата, на която започнахме да правим компютри, единствени в социалистическия лагер… Кой направи първите компютри на базата на нашите интегрални схеми, на нашата микроелектроника? После оттук тръгнаха информационните технологии, разни иновации. Ами кой създаде лазерната техника и технология. Оптоелектрониката? Ние снабдявахме големия Съветски съюз с лазерни техники и технология.
|
- Защо отстъпихме назад? Заради финансови причини ли?
|
- И финансови. Когато тръгнеш в областта на високите технологии, не можеш да създадеш нещо и да решиш, че си решил въпроса. На всеки 5 години трябва да има пълно обновление, за да се поддържа огънят. Не само да направиш един пробив, а да създаваш нови поколения изделия, да има развитие. Проблемът на социалистическата система беше, че беше затворена система. В повечето случаи нашите учени бяха изолирани. Продуктът, който се създаваше, не винаги беше на най-новото ниво, особено, когато се взимаше чужд продукт (крадеше – б. р.) и се внедряваше. Правим в затворената система добри продукти, помежду си ги разменяме, защото няма конкуренция. Но светът край нас се развива. И когато в 1989 г. границите паднаха, изведнъж тази наша индустрия трябваше да съществува в силна конкуренция със страни, които бяха стигнали много напред. Нашите продукти “Правец”, например, за затворения пазар бяха добри, но вече никой вече не искаше да ги взима. Руснаците казаха: А–а, ние живеем в отворен пазар, ще си купим китайски.” Същото стана и с лазерната техника. Правихме за нашите условия добри лазери, но в сравнение с конкурентните западни фирми, които произвеждат лазерна техника, с по-ниско качество.
|
- Сега може ли да се говори, че в БАН правите конкурентна наука?
|
- Имаме конкурентни учени. Но тези учени трябва да бъдат мотивирани за работа.
|
- Днес младите трудно решават да се отдадат на наука в България.
|
- Трябва да бъдат добре платени, за да са мотивирани. Това е един от сериозните проблеми, който не беше решен от Министерството на образованието и науката. Ниският социален статус на българския учен, е причина много млади хора да отидат в чужбина или да не желаят да постъпят на работа в нашите институти. В стратегията за науката никъде не се говори за социалния статус на учения, а той трябва да бъде въпрос на въпросите. Трябва да се направи нещо за т.нар. на Запад “развитие на човешкия капацитет”. Ако не решим въпроса с човешкия потенциал, след някоя и друга година, няма да има кой да прави наука.
|
- Как политиците влияят на науката?
|
|
Снимки: авторката
|
- Аз давам отрицателна оценка на работата на нашия министър, който е политик. На практика проблемът, който създаде господин Даниел Вълчев е много голям. Той нямаше правилно отношение към науката. Не говоря само за БАН, а въобще. ЕС даваше възможност с 10% от средствата, които се отпускат на страната по оперативните програми, да се развие програма „Наука, технологии, иновации”, която да послужи за развитие на потенциала на научния продукт. Всички източноевропейски държави използваха тази възможност. Министър Вълчев не направи нищо България да има Оперативна програма за наука и научни изследвания. Чрез нея щеше да се създаде добра база на научните институти, от която се нуждаят, за да се повиши нивото на научната дейност. Министърът допусна за 2007 - 2009 г. да се запази един и същ процент от БВП за наука – 0,4% и да се замрази развитието. Той допусна социалният статус на учените да се запази много нисък. Нашите учени получават средна работна заплата – 628 лева, колкото учителите. Стратегията за развитието на науката на МОН говори за неадекватно отношение към науката. Слагам голям минус на министъра и смятам, че ние нямахме ресорен министър за наука.
Във връзка със 140-годишнината на БАН помолихме министър Вълчев за финансова подкрепа за честването, той дори не отговори на моето писмо. Миналата година министърът помогна на Софийския университет с 6 млн. лева, за да отбележи 120 годишнината си. Нежеланието дори да отговори на БАН, също говори за отношение. Разбирам, че е криза, че няма пари. В същото време, когато за други неща се дават средства, е недопустимо да не се подкрепи организация, която родолюбивите българи са създали, за която Левски е отделял последните си грошове, за да подпомогне организирането на Книжовното дружество преди 140 години.
|
- Кой има интерес от закриване на институти на БАН?
- Някой е казал на нашия министър, че в Европа науката се развива в университетите.
|
- Този някой вероятно има някакви интереси.
|
- Има интереси, защото смята, че по-добре да я няма академията, за да може всички пари за наука да се стичат към университетите. Министърът за съжаление не е чел дори Зелената книга за развитие на науката в Европейския съюз. Там ясно и точно е казано. В Европа съществуват три типа научни организации. Едните са висшите учебни заведения. Другите са научно-изследователски научни институти и центрове, а третите са индустриални научни центрове. 35% от учените в Европа се намират в университетите. Останалите 65% са в изследователските центрове. Това е средно за Европа. В Германия 25% от учените са в университетите. Другите са в големи изследователски центрове. Нашият министър не иска да го разбере, не иска да чуе.
|
- Не тръгват ли някои проблеми на БАН от апетити към собствеността на академията?
|
- Има и такъв елемент. Българската академия на науките безспорно е богата организация. Защото още от началото на създаването й преди 140 години, родолюбиви българи непрекъснато са дарявали на академията своето богатство, жилища, къщи, библиотеки. Не случайно на много места в страната имаме добри имоти. Имаме къщи, дарени от такива учени като Иван Евстатиев Гешов, един от богатите българи, както и от много други. Те са ги дали за да подпомогнат институцията, която работи в областта на развитието на знанието, толкова необходимо на нацията и за държавата… Когато се създаваха научните институти, на БАН бяха дадени терени, върху които да се изградят…
|
- Но нали имотите са собственост на Българската академия и имате документи за тях?
|
- Някои тези имоти ги дразнят. Горе долу мислите им текат в следната посока: “Всичките държавни и общински имоти се раззеха, а на академията на науките стоят. Как можем да ги вземем, след като Законът за БАН ги пази? Единствено, като я разформираме.“
|
|
Етикет: наука
|
|
|
напиши коментар
|
| -
1) Уагабунга 30 Юни, 2009 в 10:29 am
А к а д е м и я на НАУКИТЕ? Егати и тъпия виц!!!
| -
2) наблюдател 30 Юни, 2009 в 11:56 am
Даниел Вълчев е корумпиран боклук, който е УВОЛНЕН от собствените си съдружници преди години от адвокатската кантора, в която е работил. И това корумпе тръгна да риформира (т.е. ликвидира)образованието и науката в България! Та този боклук закри над 1300 училища в България. Боже, колко ниско паднахме. Хора, събудете се! Цървула от Мадрит е заобиколен само от бандити и крадци! Накажете НДСВ като НЕгласувате за тях. И дано доживеем да видим Д. Вълчев, царя&Со като питомци на Централния Софийски затвор!
| -
3) Соmfort 30 Юни, 2009 в 1:24 pm
4удесно интервю!!
| -
4) IB 30 Юни, 2009 в 2:29 pm
Интервюто дава една много добра картина на състоянието на науката у нас и отговор на много въпроси. БАН е национална институция, а не само на Софийския Техническия и Медецинския университети. Все пак БАН трябва да се отвори и в посока преподавателска дейност - магистърски и докторски степени. Даниел Вълчев не разбира от наука, той е доста вдетенен и става само да се бъзика с учениците, да им прави министерско шоу.
| -
5) Хростова 30 Юни, 2009 в 2:48 pm
В Института по литература на БАН от десетилетия се "трудят" разни некадърници. Преди време ходеха на работа два дни в месеца. Откак си получават парите от банкомат - нито веднъж. На тая ясла преживяха и преживят писателят Георги Господинов, жената на Еди Сугарев, хайтоведът Ивайло Христов и прочие знаменитости. Български му работи - поне един свестен речник на БГ литературата да бяха стъкмили. Ако е така и в другите институти на БАН - с основание се поставя въпросът за ползата от нея.
| -
6) иван 30 Юни, 2009 в 4:11 pm
Напълно е прав председателят на БАН.Единственото добро, което направи министъра на образованието и науката Д. Вълчев е, че изрита с як шут бившия председател на БАН,известен сатрап и влюбен в себе си администратор.
| -
7) Мара 30 Юни, 2009 в 5:45 pm
БАН мирише на мухъл. БАН трябва да бъде не само закрит, а забранен!
| -
8) Алфабет Бабилонски 30 Юни, 2009 в 5:53 pm
Аз предлагам да ви оценяват тричленки от ЧК
| -
9) чичата 30 Юни, 2009 в 6:48 pm
баннннн, баннннн, банннн, банн, бан
| -
10) Бенчо Тарабата от Перник 30 Юни, 2009 в 6:52 pm
бАНВАНЕ!!!
| -
11) ziguli 30 Юни, 2009 в 6:58 pm
Не знех,че таксиджията е по-грамотен от академика.Чиче,да ти имах самочувствието.
| -
12) чичата 30 Юни, 2009 в 7:08 pm
бан до ден днешен я водят за организация с идеална цел, при положение че трябва да ни учи на забогатяване/ а ти се посъветвай с г-жа алгафари, на какво дължиш скромния си ник
| -
13) Миро - САЩ 30 Юни, 2009 в 7:37 pm
Цитат: "...Създател е на световно утвърдена научна школа по лазери с метални пари.............." Ако наистина е създал световно утвърдена научна школа, то това би означавало,че към БАН се стичат потоци от пари. А така ли е в действителност ? Не е! Защото нищо не са създали, само лъжат и мажат. Аз работих почти 20 години в т.н. научни институции на България и ден не минаваше да не бъда потресен от въпиющата неграмотност на професори, доктори, академици и пр.В България след 1944 г. не е имало наука, няма и до ден днешен. Няма стойностно образование, няма и да има скоро. Но очевидно мнозинството българи не са наясно с тези очебийни истини, които крещят от всякъде и по всяко време. Когато един народ реши да се самопрецака, нищо не може да го спаси. И Господ дори. Най-показателен е случаят с Иван Костов. Съдбата милостиво ни го предостави в един много критичен за оцеляването ни като народ. Но "благодарният" масов българин при първа възможност го натири и хукна да гони дивото.И оттогава насам "цъфти и процъфтява".
| -
14) Руми 30 Юни, 2009 в 11:17 pm
БАН е институция, която задължително трябва да се запази.
| -
15) Anonymous 1 Юли, 2009 в 6:14 am
 на № 13. Макар че е тъжна реалност.Че няма наука в България, това е неоспорим факт. Но то и свестен народ няма.Дай Боже Синята коалиция да спечели изборите и да започнем полека-лека да променяма нещата в стойностна посока
| -
16) Alarming report 1 Юли, 2009 в 10:13 am
Навсякъде са се набутали партийни п а р т и з а н и и ятаци ( предимно на Тройната Измама) и с м у ч а т ли...,смучат.
| -
17) Хростова 1 Юли, 2009 в 12:24 pm
БАН - туй значи Българска акадения на нЕУките! Повечето баничарски светила са анонимни и напълно непознати на публиката с научните си уж дирения. Туй са нескопосни деца, внуци, снахи, любовници, жигола на разни комунистически величия, ченгета, с една дума - партизани в нелегалност в науката и обществото. Тия анонимници имат едно-единствено нещо, с което да се гордеят - титлата пред името си. Но ги движи еднаква стръв - ако се появи някой кадърен, нахвърлят се върху него, вместо да го пуснат да поработи в институтите за народно и свое благо.
| -
18) Anonymous 1 Юли, 2009 в 1:30 pm
Да се закрие това комунистическо сметище. 
| -
19) Любима ЙордановаА 10 Юли, 2009 в 1:15 pm
Акад. Никола Съботинов е на 68 г. Според европейските стандарти трябваше да се пенсионира при навършване на 65 г. Т.е. той няма законното право да заема държавна служба, в частния сектор - може, ако си направи някое НПО и тръгне да обучава главно в рамките на учене през целия живот. От 1996 г. той управлява в БАН, значи - 13 години. Значи - повече от три мандата. Кой позволява всичко това? А кога и какво работи? Комунистическата номенклатура не работи. Тя само ръководи. С комунистически плам.
| -
20) хахахах 10 Юли, 2009 в 1:19 pm
Егати академията! Червени боклуци - право на сметището. Да се закрие това псевдонаучно каканижене.
| -
21) Йорданова е менте 10 Юли, 2009 в 1:22 pm
Некоя лисица е направила менте на доцентката. Моля лисицата да се обади коя е.
| -
22) научно доказателство: 10 Юли, 2009 в 1:24 pm
Йорданова не може да не е знаела, че шеф й се явява Юхновски.
| -
23) оффффф 10 Юли, 2009 в 1:26 pm
21, менте си ти, наукоподобен плазмодий, генно модифициран в АБПФК и пуснат в БАН да заеме мястото на честен и способен изследовател. Пуста тояга!
| -
24) изкукуригал млад учен 10 Юли, 2009 в 1:26 pm
Съботинов защото е "съботничав", т.е. вампирясал се е, хахахах
| -
25) до оффффф 10 Юли, 2009 в 1:30 pm
Тояга или точилка? Малка грешка - аз не съм генно модифициран, но съм старателно селекциониран. За останалото си права: аз съм Шаро Гуджев Мурджев, син на героя на овчарския труд, Гуджо Мурджев Караманов.
| -
26) Гинзенозид 10 Юли, 2009 в 1:56 pm
Цялата тази "Академия" е менте...,но иде Видовден.
| -
27) бащата на Погодил 10 Юли, 2009 в 2:13 pm
Не си правете илюзии - тия дърти вампири събират само ненормалници като тях и ги хранят с корички съсирек - самовъзпроизвеждат се. Това обуславя отвратителния облик на българската наука за десетилетия напред.
|
БАН: Криза е, а заплатата расте
|
|
Top of Form
|
Оценка: / 0
Слаб  Отличен       
|
Bottom of Form
|
Автор Компас
|
29 September 2009
|
Нарастването на средната месечна работна заплата у нас в условията на икономическа криза през тази година е парадоксално, твърди ст.н.с. Росица Рангелова от Икономическия институт на БАН.
На научна конференция на тема „Социални аспекти на членството на България в ЕС в контекста на световната криза" тя съобщи, че в годините на икономически растеж от 2004 до 2007 г. средната месечна работна заплата е нараснала от 292 лв. до 431 г., което е нормално.
През 2008 г. е била 524 лв. Но за първото тримесечие на 2009 г. достига 563 лв., а през второто тримесечие е станала 588 лв.
„Това е парадокс и се приема като отклонение от каноните по време на криза. Работната заплата по принцип би трябвало да намалява", коментира Рангелова.
Според Рангелова като последица от икономическата криза у нас се увеличава делът на скритата икономика. Според различни източници нейният дял е от 25 до 40% от БВП.
В условията на криза са намалели паричните трансфери от чужбина, отчете Рангелова. Нормално е да има масово връщане на български емигранти, но в България това не се случва. Ако има връщане на хора, те са нелегалните емигранти с ниска квалификация.
25% от хората на възраст между 15 и 25 години нито учат, нито се обучават, нито работят, нито се квалифицират, нито имат желание за това, съобщи в същото време министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.
С цел да се подпомогнат младите хора у нас, се приема нов пакет краткосрочни мерки. Една от тях е удължаването на срока за получаване на обезщетения с 3 месеца, но само за лицата, включени в курсове за преквалификация. Тя цели защитата на младежите до 29-годишна възраст. 11.5 млн. лв. са необходимите средства, които ще се осигурят от бюджета, и над 25 хил. души ще се възползват.
Той обясни, че 110 млн. лв. има в Националния осигурителен институт за пасивни мерки на пазара на труда. Тези средства са били предвидении за 56 хил. безработни.
„В момента обаче безработните са 110 хил. и затова средствата за пасивни мерки на пазара на труда, които са предвидени за догодина, са около 200 млн. лв", съобщи министърът. И отбеляза, че не е възможно хем да се увеличава срокът за получаване на обезщетение при безработица, хем да расте размерът на обезщетението.
В условия на криза няма да бъде увеличавана вноската за фонд „Безработица". Според министър Младенов намаляването на тази вноска в условията на работеща икономика е било необосновано.
|
БАН отбелязва 140-та си годишнина
|
12 Октомври, 2009 - 05:20 - Новини от bTV
|
Празникът ще започне с молебен и откриване на барелефи на Марин Дринов и Иван Гешов
|
Top of Form
|
 
| | |
Скучно
|
Okay
|
Интересно
|
Много интересно
|
Топ новина
|
Гласувахте: None
|
  
|
Bottom of Form
| | | | |
 Още по темата
-
Галерия "Възраждане" в Пловдив празнува 13-годишнина
-
100-годишен юбилей празнува училище "Проф. Марин Дринов"
-
Временно спират водата по улиците "Марин Дринов" и "Хан Омуртаг"
-
35 години ОДЗ "Мечта", тържество за учениците от ОУ "Марин Дринов"
-
Откриха барелеф на Марин Дринов в БАН
-
С празничен молебен и шествие в Свиленград ще честват 24 май
-
Бюст-паметник на проф. Марин Дринов беше открит в Панагюрище
-
Национално честване в Панагюрище на 170 годишнината от рождението на проф. Марин Дринов
-
Национално честване в Панагюрище на 170 годишнината от рождението на проф. Марин Дринов
-
Спасовден е
-
Пакистан отбелязва 61-та годишнина от създаването си
-
Днес е празникът на Минерални бани
-
София ще спира задръстванията с естакади и хай-тек
-
Благодарствен молебен и общоградско поклонение в Свищов за Трети март
-
Станишев в Пловдив за тържествата по повод Съединението
-
Патриарх Максим ще посрещна в Троянския манастир 93-я си рожден ден
|
Най-четено днес
-
Зверско клане потресе Карнобат
-
Лукойл Академик победи Ахилеас в Кипър
-
Слави се обясни в любов на Сонгюл Йоден
-
Над 1000 избити в Източен Конго
-
17-годишният убиец от Карнобат изнасилил майката
-
Майка и дъщеря открити мъртви в Карнобат
-
Двойно убийство в Карнобат
-
Тежка катастрофа край Хасково, двама загинали и трима с опасност за живота
|
Услуга на Форт Колор. Хостинг - FColor.bg.
| | |
Сподели с приятели: |
