Бенжамен констан

Подобно на Русо и мнозина други, абат Мабли се позовава на древните и приема властта на общественото тяло за свобода, като оттам насетне е готов с цената на всякакви средства да разпростре тази власт върху противящата се част на човешкото съществуване, чиято независимост окайва. Навред в съчиненията му се среща съжалението, че подвластни на закона са само действията. Той би искал да бъдат включени и мислите, и най-беглите усещания, а човекът да бъде неотклонно преследван, оставен без всякакво убежище. Веднага щом съзре у ня­кой народ погазваща човешкото достойнство мярка, тутакси решава, че е направил откритие и я предлага за образец; той ненавижда индивидуалната свобода ка­то личен враг и когато изнамери в историята нация, напълно лишена от нея, неу­държимо й се възхищава, дори тази нация да не е имала понятие от политическа свобода. Той изпада във възторг от египтяните, защото, както заявява, всичко при тях е уредено от закона — дори отдихът, дори нуждите, всичко е под похлупака на законодателя, всеки миг от денонощието е запълнен с някакво задължение. И любовта е представлявала обект на тази височайша намеса и законът ту отварял, ту затварял брачното ложе.

Спарта, съчетание между републикански форми и същото заробване на ин­дивидите, докарва до още по-неудържим възторг духа на нашия философ. Този обширен манастир му се представя като идеал за съвършената република. Към Атина изпитва дълбоко презрение и с охота би заявил за тази нация, най-достой­ната в Гърция, онова, което един достолепен академик казва за Френската акаде­мия: „Какъв ужасен деспотизъм! Всеки прави каквото си иска." Длъжен съм да добавя, че почитаемият велможа говори за Академията такава, каквато беше преди трийсет години.

Грешките на Монтескьо, надарен с по-проницателен разум поради по-хлад­ния си дух, са от малко по-друго естество. Различията, за които говорих, не са му убягнали, но той не стига до истинската причина за тях. „Гръцките политици — казва той — живеят под републиканско управление и не признават друга сила освен добродетелта. Днешните политици ни говорят единствено за производство, търговия, финанси, богатство и дори за разкош." Той приписва тези различия на републиката и на монархията, а те са породени от противоположния дух на древните и на модерните времена. Съвременният народ, който преди освобождението на Франция бе най-силно привързан към свободата, в най-голяма степен държи и на насладата от живота и пази свободата си най-вече защото вижда в нея гаранция за тази наслада. Някога там, където имало свобода, лишенията ставали поно­сими; днес навред, където има лишения, е необходимо и заробване, за да бъдат понасяни. В наши дни е по-възможно превръщането на един народ от роби в на­род от Спартанци, отколкото създаването на Спартанци за свободата.