ГЛАВА 10. ПОЖАРИ – ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАЧИНИ ЗА ГАСЕНЕ. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОМЕЩЕНИЯТА ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ

ГЛАВА 10. ПОЖАРИ – ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАЧИНИ ЗА ГАСЕНЕ. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОМЕЩЕНИЯТА ПО ПОЖАРНА ОПАСНОСТ.

ПОЖАРЪТ е неконтролируемо горене, което нанася морални и материални щети на обществото. Моралните щети се заключават главно в стрес на хората. Материалните щети се разделят на: преки – от загуби на унищожени или повредени от огъня материални ценности и косвени – от загуби от спиране на производството, прекратяване на договори и др..

Според горимостта им, веществата се разделят на:

• 
  Негорими – под действието на огън и при висока температура не се запалват, но тлеят;
  
• 
  Трудногорими – трудно се запалват и продължават да горят само при наличие на източник на огън (понякога те се наричат самозагасяващи)л
  
• 
  Горими – лесно се самозапалват и след отстраняване на източника горят
  
• 
  Леснозапалими – при поставяне в пламъка на кибритена клечка за време от 10 s и последно изваждане, продължават да горят или да тлеят за време най-малко от 30 s;
  
• 
  Самозапалваяи – растителни продукти като сена, слама и др; масла и мазнини (главно при наличие на голяма повърхност на окисляване и малко топлоразсейване); железни сулфиди; въглища, някои газове и газови смеси при химически производства, както и леснозапалимите течности с пламна температура до 45⁰ С (бензин, нафта, спирт) и горими течности – с пламна температура над 45⁰ С (мазут глицерин, минерални и растителни масла)..
  

Освен димът, вредно въздействие върху човешкия организъм оказват паниката, високите температури, евентуалните експлозии, разрушаването на строителни конструкции. Металните конструкции са по-опасни от дървените, защото вследствие големите коефициенти на линейно разширение се получават разрушаващи напрежения при връзките между металните части, докато дървените греди издържат по-дълго време до достигане на критичното сечение, ккоето не може да издържа натоварването.

Развитието на пожарите се разделя на три фази:

1 фаза – характеризира се с малка скорост на разпространение на пожара. В тази фаза работещите в помещение, където е избухнал пожарът, трябва да започнат да го гасят с наличните противопожарни уреди;

2 фаза – характеризира се с голяма скорост на разпространение на пожара и продължава до пълното обхващане на горимите вещества от огъня. Гасенето на пожарите в тази фаза е работа на противопожарната охрана. Хората в помещението трябва веднага да го напуснат.

3 фаза – характеризира се с понижаване на температурата в помещението и намаляване скоростта на горене при постоянна площ на пожара. Горимите вещества догарят.

В зависимост от горимото вещество пожарите се разделят на пет класа, които са посочени в табл.10.1. В третата колона е посочен препоръчваният реагент в пожарогасителя при първата фаза на пожар, избухнал в помещеният.

За вземане на необходими превантивни мерки срещу избухване на пожар се извършва консултиране с органите на противопожарната безопасност.

Таблица 10.1

Поставят се табелки за предупреждения и забрани – посочени на фиг. 10.1.

Фиг.10.1.

На фиг. 10.1.а е посочена табелката за опасност от пожар, на фиг. 10.2.б – за опасност и повишено внимание, на фиг. 10.1.в – за забрана за пушене и на фиг. 10.1.г – за забрана за палене на огън. На вратите на производствените помещения се поставят табелкки за степента им на пожарна опасност.

За производствените сгради, обекти и др., където масово пребивават хора (над 15 души), се правят планове за евакуация, съгласувани с органите на ППО, с които задължително се запознава целият персонал. Веднъж годишно се прави учение за спазване мерките за евакуация.

На вратите на производствените помещения се поставят ясно видими табели:

- зона клас П-I – там, където има твърди горива;

- зона клас П-II-а – там, където има и твърди горива, и горими течности с пламна температура под 61⁰ C.

- зона клас П-II-а – там, където има твърди горива;

- зона клас П-III – там, където има твърди горива и горими течности с пламна температура под 61^о С.

На фиг.10.2. са посочени знаците за мястото на пожарогасителите.

- строго да се спазват противопожарните изисквания и предписания;

- да се спазват технологичния режим и инструкциите за работа на машините, апаратите и съоръженията;

- на пожароопасните технологични места трябва да има противопожарен пост, снабден с необходимите противопожарни уреди, който да е добре инструктиран как да действува при възникнало запалване;

- да се ползват само стандартни и изправни отоплителни и елекктрически уреди, поставени на огнеустойчиви подложки;

- отоплителните уреди се монтират и разполагат най-малко на 0,80 m от горими и паянтови стени;

- да не се оставят отоплотелни и нагревателни уреди без наблюдение;

- да не се претоварва електрическата инсталация. Изгорелите патрони на термичните предпазители да се заменят само с нови (стандартни). Най-добре е да се изплозват защитни прекъсвачи;

- при напускане на помещенията се изключват отоплителните уреди.

При използване на електрически уреди трябва да се има предвид, че нагретият въздух излиза през отворите със значителна температура, която може да запали поставените върху тях предмети.

Газовите отоплителни уреди с гориво пропан-бутан в отделна бутилка се монтират над равнището на околния терен, тъй като пропан-бутанът е горима газова смес по-тежка от въздуха и вследствие недобра херметизация в инсталациите може да се натрупа на пода, без да изтича към по-долните помещения. Фабрично му е „даден” мирис на чесън. Те не трябва да се монтират дори в спални, коридори, тавани, стълбища, гаражи, бани и перални, във вентилационни и инсталационни шахти, тунели и складове и в помещения с повишена опасност от пожар, заедно с леснозапалими, избухливи и поддържащи горенето вещества.

На неиструнктирани лица е забранено да манипулират с тях и да ги пренасят.

След монтирането на бутилките се проверява годността на инсталациите, към които са свързани чрез сапунена пяна за проверка на херметичността.

Запалването на горелките на печката се извършва, като най-напред се отваря редуцит-винтил на бутилката, с което се осигурява приток на газ към горелките и се поднася пламък към тях (от кибрит или запалка), след което се отваря кранът им и газта се запалва (при наличие на пиезозапалка към печката, както и при печки с термозащита, първо се отваря редуцир-винтилът на бутилката, след което се натиска бутонът за заплване).

При пламъци около крана на горелката, вентила на бутилката или редуцир-вентила, веднага се затваря редуцир-вентилът, а пламъкът се угасва с влажна кърпа, след което се съобщава на служба „ГАЗ”.

При спиране на използването на газовия уред след работа, най-напред се затваря редуцир-вентилът на бутилката, а след това кранът на горелката.

Негоден за употреба е всеки уред за втечнен газ, чийто пламък има жълти върхове. Не се разрешава какъвто и да е ремонт на газови бутилки и газови съоръжения от неспециалисти и в неспециализирани сервизи.

При използване на газ за гориво на МПС, също се спазват правилата за безопасност. Гаражите за такива МПС се считат за взривоопасни.

Правилата за работа с естествен газ (метан) са аналогични на тези при пропан-бутан, но трябва да се има предвид, че той е по-лек от въздуха.

10.3. Начини на гасене.

Начините на гасене на възникнал пожар зависят от горящия материал и мястото на пожара.

За прекратяване на пожар е необходимо да се наруши поне едно от условията, посочени по-горе (наличие на горимо вещество; източник на възпламеняване, кислород).

За целта се действа в определена последователност за спиране на горенето:

- охлаждане на зоната на горене и на горящите вещества, т.е. температурата им да бъде под температурата на възпламеняване. Това се постига с пожарогасителни средства с голяма топлоемкост;

- зоната на горене се изолира. Основното тук е да се прегради пътят на въздуха, парите и газовете, които постъпват в нея, чрез покриване на горящата повърхност с пяна, вода, плътни покривни одеаяла, пердета, пожарогасителни прахове и др.;

- разреждане на горящите вещества в зоната на горене;

- спиране на горенето по химичен път. Основава се на химическото взаимодействие на пожарогасителното средство с горящите вещества. Най-употребяваните пожарогасителни средства от този вид са с прах.

Абсолютно е забранено гасенето на течни горива и електроинсталации с вода! Гасенето на електроинсталации се извършва с въглероден диоксид, а на течни горива - с прах!

Използването на пожарогасителни средства не по предназначение е абсолютно забранено!

При невъзможност да се загаси възникнал пожар с наличната пожарогасителна техника, се затварят прозорците на помещението и се излиза навън, като се затваря вратата. Напуска се сградата, а ако това е невъзможно, се отива в най-отдалечения й край. Обаждаме се на тел.160.

Какви пожарогасители да се използват, броят им и мястото на поставянето им се посочва от органите на пожарна и аварийна безопасност!

Веднъж годишно се прави учение за спасителни действия. В случай на пожар се евакуират най-напред възрастните хора и децата. Хората трябва да минават по най-късите и безопасни пътища – през основните и евакуационните изходи, стълбищните клетки и коридорите. По изключение, когато няма друга възможност, спасяването става преж терасите, прозорците, покривите на съседните сгради и др., а в производствените сгради – през отворите на транспортни ленти, улеи, но само когато спасяващият се увери, че преминаването през тях е безопасно. Отварят се аварийните изходи в помещенията с много хора. Предварително се поставят указателни табелки, които показват къде са поставени противопожарните средства (фиг.10.3).