СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА
относно използването на скенери за целите на сигурността на летищата в ЕС
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА
относно използването на скенери за целите на сигурността на летищата в ЕС
(текст от значение за ЕИП)
1.Въведение
Темата на настоящото съобщение е нарастващото и регламентирано на национално равнище използване на скенери за целите на сигурността на летищата в Европейския съюз. В следствие на различните стандарти, които важат за разпространените в момента в Европа скенери, възниква сериозен риск от нееднородност по отношение спазването на основните права на гражданите на ЕС, което накърнява техните права за свободно движение и подхранва загрижеността им относно здравните рискове, свързани с новите технологии за сигурност. Независимо че скенерите за целите на сигурността все още са рядкост по европейските летища, нуждата да се даде бърз отговор на тази загриженост и да се намери общо решение нараства.
В съобщението се проверяват аргументи в полза на тезата, че единствено общи европейски стандарти за сигурност в областта на въздухоплаването могат да предоставят рамка, която да гарантира хармонизиран подход към използването на скенери за целите на сигурността на летищата. В него се търси начинът, по който този хармонизиран подход трябва да включи стандартите на ЕС за основните права, както и общи изисквания за защита на здравето, за да стане възможно добавянето на тази технология към съществуващия списък на допустими технологии за проверка на хора на летищата.
2.Общ контекст
2.1.Контекст на сигурност на въздухоплаването
След атентата на 9/11 беше разработена обща европейска политика за сигурност на въздухоплаването. Преди 2001 г. сигурността на въздухоплаването беше отговорност на отделни държави. След споменатите събития беше разработена политика на Общността, а международното сътрудничество по въпросите на сигурността значително се засили. Сериозни инциденти в областта на сигурността предизвикаха дискусии и реакции на международно равнище.
Още през декември 2001 г. случаят с атентатора, който се опита да скрие взривни вещества в токовете на обувките си, накара някои държави да въведат специални мерки за по-добра проверка на обувки. Опитът да бъдат взривени няколко самолета над Атлантическия океан с помощта на течни взривни вещества през 2006 г. доведе до забраната на течности на борда на самолети в Европа и в някои други държави.
Опитът за терористично нападение със скрити взривни вещества по време на полет 253 на Northwest Airlines на 25 декември 2009 г. от Амстердам за Детройт напомни за границите на възможностите на използваните обикновено по летищата метални детектори по отношение на откриването на неметални опасни предмети, носени от пътници. Някои страни реагираха незабавно, като ускориха разработката и евентуалното внедряване на по-напреднали технологии, способни да откриват също неметални и течни взривни вещества. Допълнителни мерки за проверка на пътници за целите на сигурността бяха въведени за полетите от и до САЩ.
Тези инциденти подчертават факта, че сигурността на въздухоплаването днес е изправена пред нови видове заплахи, които не могат да получат адекватен отговор чрез традиционните технологии за сигурност, използвани на летищата. Поради това някои държави-членки на ЕС започнаха да изпитват и инсталират скенери за целите на сигурността на своите летища. В резултат в ЕС възникват различни правила.
От известно време в ЕС се анализират възможностите на скенерите за целите на сигурността и тяхното потенциално въздействие върху здравето и основните права. За да се сложи край на съществуващото състояние на раздробеност, при което държави-членки и летища решават едностранно дали и по какъв начин да инсталират скенери за целите на сигурността на летищата (вж. следващата глава), използването на скенери за целите на сигурността следва да се основава на общи стандарти, задаващи базови показатели на откриване и гарантиращи съвместимостта с европейските основни права и разпоредби за здравеопазване.
Настоящото съобщение има за цел да предостави фактическата основа за дискусията на въпросите, свързани с възможното въвеждане на скенери за целите на сигурността, като мярка за проверка на хора на летищата в ЕС.
2.2.Раздробеност в държавите-членки
Съгласно законодателството на ЕС държавите-членки могат да въведат използването на скенери за целите на сигурността на своите летища или i) като упражнят правото си да прилагат мерки за сигурност, които са по-строги от настоящите изисквания на ЕС, или ii) временно, като упражнят правото си да изпробват нови технически процеси или методи за максимален период от 30 месеца1.
Експерименти с оборудване могат де се провеждат с цел оценка на нови технологии; формални експерименти със скенери за целите на сигурността като първичен метод за проверка на пътници са проведени във Финландия на летище Helsinki–Vantaa, в Обединеното кралство на летище London Heathrow (като в момента се провеждат такива на летището в Манчестър2), както и в Нидерландия на летище Amsterdam Schiphol. Неотдавна във Франция3 и Италия4 също започнаха изпитвания. Съгласно информацията на Комисията в други държави-членки не са инсталирани скенери за целите на сигурността.
В момента в Европа съществува раздробеност, тъй като, когато се използват скенери за целите на сигурността, те не се използват систематично и по единен начин от държавите-членки на техните летища. Освен това тяхното използване не е хармонизирано относно условията за експлоатация, тъй като те са регулирани на национално равнище. Поради това пътниците са подложени на излишни допълнителни проверки и не могат да се възползват от принципа за еднократна проверка за сигурност.
