2.3.Опасения във връзка с използването на скенери за целите на сигурността на летищата на ЕС
Опасенията във връзка с използването на скенери за целите на сигурността, възникнали през последните години, са свързани основно с два въпроса — създаването на изображения на тялото и използването на рентгенови лъчи. До неотдавна всички скенери за целите на сигурността създаваха изображение на тялото на проверяваното лице, за да дадат възможност на проверяващо лице да установи липсата на предмети, забранени за внасяне на борда на самолети. Освен това част от технологиите, прилагани при скенери за целите на сигурността, използват ниски дози на лъчението — както за йонизиращо (рентгеново), така и за нейонизиращо — за целите на откриването. Особено използването на йонизиращо лъчение предизвиква въпроси относно здравните рискове.
Вече съществуват технологии, които нито създават изображения, нито излъчват лъчение, обаче посочените по-горе опасения доведоха до ожесточена дискусия относно съвместимостта на скенерите, използвани за целите на сигурността, с принципите и законодателството за основните права и общественото здравеопазване, които се прилагат в ЕС.
Цялото законодателство на ЕС, включително това за сигурността на въздухоплаването, трябва да е напълно съвместимо със стандартите в областта на основните права и здравеопазването, които са установени от правото на Европейския съюз и са под негова защита.
Основните права са под защитата на Хартата за основните права на Европейския съюз и на множество актове на вторичното законодателство на ЕС. В контекста на скенерите за целите на сигурността трябва да се отбележат особено човешкото достойнство (член 1), зачитането на личния и семейния живот (член 7), защита на личните данни (член 8), свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието (член 10), недискриминацията (член 21), правата на децата (член 24) и осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве при определянето и прилагането на всички политики и действия на Съюза (член 35).
Спазването на правата, гарантирани от Хартата и вторичното законодателство, по принцип не предотвратява приемането на мерки, ограничаващи тези права. Всяко ограничение обаче трябва да бъде въведено чрез закон и да не нарушава смисъла на тези права. То трябва да е оправдано, което означава, че трябва да е необходимо и целесъобразно за постигане на цели от общ обществен интерес (например сигурност на въздухоплаването), признати от Европейския съюз, и да е в съответствие с принципа за пропорционалност.
Що се отнася до опазване на здравето, и по-конкретно до използването на йонизиращи лъчения, европейското законодателство съгласно Договора за Евратом определя прагове за дози на облъчване (еднократни и годишни) и изисква разумно основание за подлагането на хора на облъчване, като и гарантирането с помощта на защитни мерки на възможно най-ниско ниво на облъчването.
Излагането на въздействието на лъчение, включително йонизиращо, е част от ежедневния живот. Освен това ограниченото излагане на хора на лъчение не е забранено само по себе си, но държавите-членки трябва да осигурят съвместимост с правните принципи на ЕС за всяка категория случаи. Честото (например професионално) и немедицинско излагане на лъчение може да доведе до прилагането на по-строги правила.
2.4.Законодателство и основни принципи на сигурността на въздухоплаване
През 2002 г. беше прието европейско законодателство, установяващо общи стандарти за сигурност на въздухоплаването5. Първоначално то отразяваше почти буквално международните стандарти за сигурност на въздухоплаването, установени в приложение 17 на Чикагската конвенция6 и доразвити от Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO). След сравнително кратък период възникналата необходимост от по-подробно хармонизиране на европейските правила доведе до включването на множество законодателни актове за прилагане7. Беше завършена работата по основно преработена версия на европейската законодателна рамка, която замени изцяло съществуващите правила на 29 април 2010 г.
Основният принцип както на европейските, така и на международните правила е да не се допускат на борда на самолети обекти, представляващи заплаха, като оръжия, ножове, взривни вещества („забранените предмети“). Поради това всеки пътник, всеки багаж и товар, тръгващи от летище в ЕС или идващи от трета държава с прехвърляне през летище в ЕС, трябва да бъдат проверени или контролирани по друг начин, за да се гарантира, че забранени предмети няма да бъдат внесени в зоните с ограничен достъп и/или на борда на самолети. Други елементи на законодателството за сигурността на въздухоплаването са: (1) правомощия (и задължения) за извършване на инспекции, предоставени на Комисията и на органите в държавите-членки, отговарящи за сигурността на въздухоплаването, с цел да се гарантира непрекъснато съответствие с правилата на летищата; (2) възможност за държавите-членки да установят по-стриктни мерки за сигурност в случай на повишен риск и (3) редовни координационни срещи по въпросите на сигурността на въздухоплаването между експерти от държавите-членки и представители на промишлеността няколко пъти в годината.
Тази обща регулаторна рамка позволява „сигурност чрез еднократна проверка“ в Европейския съюз, което се явява и най-същественият елемент на облекчаване както за промишлеността, така и за пътниците. Това означава, че не е необходимо пътници (или багаж, или товари), пристигащи от друго летище в ЕС, да бъдат проверявани отново при прекачване8. В концепцията „сигурност чрез еднократна проверка“ успешно бяха включени трети държави9 с еквивалентни равнища на сигурност на въздухоплаването. Подготвя се и допълнително разширяване.
2.5.Дългосрочни предизвикателства в областта на сигурността на въздухоплаването
Бъдещето на сигурността във въздухоплаването е предмет на текуща дискусия. В последните години тя повлия съществено върху начина на функциониране на летища и полети. Сигурността все пак не е единствената цел на операциите на летищата.
Европейските летища са част от границата на ЕС. В тази своя роля, освен че гарантират на сигурността на въздухоплаване, те изпълняват множество задачи от обществен интерес и предоставят услуги, свързани с имиграцията и митническото обслужване, като освен това подпомагат борбата с престъпността (контрабанда на наркотици, трафик на хора, фалшификати и т.н.). Методи и/или технологии за сигурност, прилагани в гражданското въздухоплаване, могат да бъдат използвани за различни цели10; най-често обаче различните цели изискват различни подходи към проверките и контрола. Всяка промяна в законите, всяка нова задача като тенденция добавя нови слоеве от мерки, като въздействието им се усеща от всеки пътуващ гражданин. Поради това е законен въпросът дали добавянето на нови слоеве за сигурност след всеки инцидент е ефективно средство за подобряване на сигурността на въздухоплаването.
В действителност добавянето на нови слоеве от методи и технологии след всеки инцидент се оказва все по-неефективно. Контролните пунктове са все по-претоварени с ново оборудване и изпълнението на новоразработени задачи по сигурността. Необходим е по-цялостен подход, сред чиито ключови елементи в бъдеще да бъдат обменът на разузнавателни данни и анализите на човешкия фактор, като например наблюдение на поведението.
Научноизследователската програма на Комисията в областта на сигурността подпомага разработването на нови технологии за сигурност във въздухоплаването и ще продължи да следи бъдещото развитие на скенерите за целите на сигурността.
