3.1.Правно основание за оборудването и методите за проверка в областта на сигурността на въздухоплаването
Съгласно правната рамка на ЕС за сигурност в областта на въздухоплаването11 на държавите-членки и/или летищата се предоставя списък с методи и технологии за проверка и контрол, от които те трябва да изберат елементите, необходимите за ефективното и ефикасното изпълнение на техните задачи по сигурността на въздухоплаването.
Настоящото законодателство не позволявана летищата да заменят систематично признатите методи и технологии за проверка със скенери за целите на сигурността. Само въз основа на решение на Комисията, подкрепено от държавите-членки и Европейския парламент12, може да бъде разрешено използването на скенери за целите на сигурността като един от методите, допуснати в областта на сигурността във въздухоплаването. Държавите-членки обаче имат правото да въведат в пробна експлоатация13 скенери за целите на сигурността на летищата или да ги използват като по-стриктна мярка от предвидените в законодателството на ЕС14.
3.2.Предложение на Комисията от 2008 г. и последващи действия
На 5 септември 2008 г., въз основа на положителното мнение на експертите на държавите-членки по сигурност на въздухоплаването15 Комисията предложи на Съвета и на Европейския парламент проект за регламент с основни изисквания за проверка, които да бъдат доразвити в законодателството за прилагане на по-късен етап. В този акт беше включен списък от методи и технологии за проверка, комбиниращи скенери за целите на сигурността като признато средство за проверка на индивиди.
На 23 октомври 2008 г. Европейският парламент прие резолюция за въздействието на мерките за сигурност на въздухоплаването и на скенерите за тялото върху човешките права, личния живот, човешкото достойнство и защитата на личните данни, в която се изисква по-задълбочена оценка на състоянието16. Комисията се съгласи да преразгледа тези въпроси и оттегли темата за скенерите за целите на сигурността от своето първоначално законодателно предложение. Законодателният проект се превърна в Регламент (ЕО) № 272/200917 на Комисията, който се прилага от 29 април 2010 г., датата на влизане в сила на новия набор от правила за сигурност на въздухоплаването.
Съгласно резолюцията на Европейския парламент и с цел допълнителна оценка на състоянието Комисията организира среща със заинтересованите страни18 и започна публична консултация в навечерието на 2009 г. Около 60 заинтересовани страни предоставиха на Комисията информация и своите мнения относно технологията на скенерите за целите на сигурността и нейното евентуално приложение в областта на сигурността на въздухоплаването. Като цяло мненията за потенциала на скенерите за целите на сигурността бяха положителни, въпреки че бяха посочени някои сериозни опасения във връзка с основните права и здравните рискове на базата на достъпните тогава технологични решения.
През 2009 г. Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), работната група19 по член 29 и Агенцията за основните права изразиха резервираност относно скенерите за целите на сигурността, създаващи изображения при проверката, тъй като се предполагаше, че това има съществено въздействие върху личната сфера и защитата на данните на пътниците. Според тяхното становище20 скенери за целите на сигурността могат да бъда счетени за подходящо средство, единствено ако е обоснована по подходящ начин необходимостта от тяхното използване в съответствие с изискванията за защита на данните, а правата на индивидите на летищата са гарантирани. През 2010 г. ЕНОЗД посочи, че „ … предстои да се появят модели, които ще бъдат съвместими със законите на ЕС и горепосоченото становище, прието от ЕНОЗД и работната група по член 29“21.
4.Скенерите за целите на сигурността като инструмент за повишаване на сигурността
4.1.Какво представляват скенерите за целите на сигурността и каква може да бъде тяхната роля в областта на сигурността на въздухоплаването
Скенер за целите на сигурността е родово понятие и се използва за технология, способна да открива обекти, носени под облеклото. Множество различни форми на лъчение, различаващи се по дължината на вълната и излъчената енергия се използват за откриването на обекти, различаващи се от човешката кожа. В областта на сигурността на въздухоплаването скенерите биха могли да заменят проходните детектори на метал (които могат да откриват повечето оръжия и ножове) като средство за проверка на пътници, тъй като те са способни да откриват метални и неметални обекти, включително пластични и течни взривни вещества.
След като едно лице премине проверка със скенер за целите на сигурността по принцип не са необходими допълнителни проверки. Понастоящем неспособността на проходните детектори на метал да откриват неметални предмети изисква проверяващите да предприемат пълно ръчно претърсване на тялото, за да се постигнат резултати със сравнимо качество.
Следователно в областта на сигурността на въздухоплаването скенерите за целите на сигурността могат да заместят напълно проходните детектори на метал и в голяма степен пълното претърсване на тялото.
4.2.Технологии
Съществуват различни технологии за скенери за целите на сигурността. Съществуващите скенери, които са достъпни в търговската мрежа, използват основно една от следните технологии:
Пасивни, с милиметрови вълни: Системите с пасивни милиметрови вълни създават изображение на базата на естественото излъчване на тялото в милиметровия обхват или на отразеното от тялото естествено излъчване на околната среда. Самите системи не излъчват, а изображенията, които създават, са груби и размити; скритите обекти (особено по-големите), метални и неметални, се възпроизвеждат ясно.
Активни, с милиметрови вълни: Активните системи с милиметрови вълни облъчват тялото с радиовълни с малка дължина на вълната с честота между 30 и 300 GHz и възпроизвеждат изображение на базата на отразените радиовълни. Тези системи произвеждат изображения с висока разделителна способност както на метални, така и на неметални обекти и разкриват някои подробности на повърхността на тялото.
Системи с обратно рентгеново разсейване: Системите с обратно разсейване на рентгенови лъчи облъчват тялото с ниска доза рентгенови лъчи и измерват обратното разсейване за да формират двумерно изображение на тялото. Системите с обратно разсейване произвеждат изображения с висока разделителна способност както на метални, така и на неметални обекти. Изображението разкрива някои подробности на повърхността на тялото.
Формиране на изображение с проникване на рентгенови лъчи: Формирането на изображение с проникване на рентгенови лъчи използва рентгенови лъчи, проникващи през облеклото и тялото, за да създаде изображения (радиографии) по подобие на медицинските рентгенови технологии. Тя позволява откриването на погълнати или скрити в кухини на тялото метални и неметални обекти.
Тези четири технологии се използват и за други цели. От няколко години те се изпробват също на летища и се оценяват с цел използване в областта на сигурността на въздухоплаването. Понастоящем повечето технологии, които се използват или се предвижда да се използват в световен мащаб, се основават на активни уреди с милиметрови вълни и на обратно рентгеново разсейване. Конкретно, технологията с обратно рентгеново разсейване е най-разпространената и използвана технология в САЩ и Обединеното кралство. Активни системи с милиметрови вълни се изпитват на летище Schiphol в Нидерландия и бяха демонстрирани на летище Charles De Gaulle в Париж, Франция; те ще бъдат инсталирани и в САЩ през идните месеци в допълнение към оборудването с обратно рентгеново разсейване. Поради високите дози на рентгеново облъчване понастоящем за проверки по сигурността на въздухоплаването в Европа не се използват скенери с проникване на рентгенови лъчи, нито се предвижда да се използват в бъдеще.
Съществуват множество нововъзникващи технологии, които използват пасивно или активно нейонизиращо лъчение и които са или на етап разработка, или все още не са надлежно изпитани. Нито една от тях не е била оценена цялостно като система за проверка на сигурността във въздухоплаването. Принципните технологии в тази категория са:
Активно и пасивно формиране на изображение с вълни в субмилиметровия обхват,
Активно и пасивно формиране на изображение с вълни в терахерцовия обхват,
Топлинно формиране на изображение,
Акустично формиране на изображение.
Всички тези технологии, както и други допълващи технологии, като например молекулярен анализ за откриване на взривни вещества и наркотици, могат да предложат в бъдеще предимства по отношение на техническите и работните показатели, но все още не са достигнали пазарна зрялост. Дали те предлагат потенциални предимства и какъв е техният обхват ще трябва да бъде установено в рамките на допълнителен анализ и подробна проверка с помощта на лабораторни изпитвания на показателите и пробна експлоатация на летища. За отбелязване е, че технологии, използващи инфрачервено лъчение, посочени под номера (6) (за активно формиране на изображения), (7) и (8) трябва да са съгласувани напълно с Директива 2006/25/ЕО22. Ефективността на инфрачервените технологии се изпитва понастоящем в лаборатории в САЩ.
