Библейска Мисия "гедеон"

След като родителите и заминаха, Дарлийн като че ли не бързаше. Запътихме се бавно към разпуснатия и черен Форд и говорехме до следобеда. Беше един от идеалните калифорнийски дни с лек бриз, идващ откъм Тихия океан. Научих, че Дарлийн работеше като регистрирана медицинска сестра и работата и я задоволяваше. Самата тя произхождаше от дълъг списък проповедници и мисионери в Божието събрание. Когато казах това. се надявах да видя хиляди млади хора в мисионерското поле, обаче Дарлийн се умълча. "Не мислиш, че всеки християнин има призвание, нали Лоурън?"- най-после попита тя.

"Не всеки може да бъде проповедник, но всеки един има призвание." Направих пауза. Нещо ме накара да допълня негово или нейно собствено. Дарлийн. Ти трябва да се подчиниш на това призвание - без значение кой се опитва да те изкара извън релсите."

Настъпи нова тишина. Някъде надолу по улицата чувах виковете на деца, играещи в квартала на топка. Страхувах се, че може би съм обидил това момиче и изненадващо се надявах, че не съм го направил. Най-после тя проговори. И с усмивка. "Напълно си прав Канингъм!"

Харесваше ми. Нямаше срамежливост, нямаше игри на котки и мишки. Защо изведнъж си спомних Тадж Махал? Радвах се да бъда отново в Южна Калифорния на време, за да срещна Далас и Лари, които летяха обратно от своята година в Либерия. Докато пътувахме с колата, те ми разказаха историята си. Квадратното лице на Далас блестеше от вълнение, когато той ми разказваше за построяването на пътя през джунглата и за евангелизаторската им работа през уикендите. Той каза, че това събитие бе най-важното нещо. което му се бе случило в живота. Казах довиждане, знаейки, че каквото и да вършат след това Далас и Лари. ще носят в себе си свръх измерение-знанието, че са изиграли жизнено важна роля в разпространението на Словото по света.

Въпреки, че бяхме завършили тази опитност с първите си доброволци, беше ми известен невероятния размер на задачата, която стоеше пред нас.

Карайки към къщи си спомних разстройващото преживяване, което имах по време на моето пътешествие в Африка, преди да изпратя Лари и Далас. Посетих едно село. където бях първия човек, който им носеше посланието на Исус. Стария вожд потвърди одобрението си с кимване, когато му казах чрез преводач, че Бог е дал Сина си за света. Наблюдавах, когато вождът и останалите преценяваха решенията си.

Няколко седмици по-късно се качих на самолет за Конго. Погледнах през вентилационния отвор и видях тънък димен стълб- вечерен огън. идващ от село като това, което току-що бях посетил. Тогава видях още две, три. Навсякъде по хоризонта се издигаха димни стълбове от вечерни огньове в селата. Огромността на това. което Исус ни бе казал да правим-вървете по-целия свят и проповядвайте Словото на всяко същество-ме бодна, като че ли бе графически нарисувано под моя самолет, издълбано от стотиците селски огньове в небесния полумрак.

Далас и Лари се бяха върнали в Бейкърсфийлд. Бях отново на път и установих.че продължавам да си спомням момичето в глупавата рокля. Обадих се на Дарлийн. която бе достатъчно приятелски настроена, но чувствах, че все още се държи на разстояние. По-късно и се обадих пак и писах, но като че ли никога нямаше да намерим начин да се видим.Най-после реших да променя политиката. Научих, че Дарлийн бе отхвърлила плана да дойде в Лос Анжелос да посети леля си.

"Дарлийн,"казах по телефона", искам да те видя. Има полет от Сан Франциско този петък 8 осем часа. Ще те чакам на аерогарата в Лос Анжелос. Ако не пристигнеш, ще долетя при теб."

Това беше първата ни действителна среща няколко дни по-късно. Дарлийн беше красива в жълтия си костюм, и всеки рус косъм на мястото си. Все пак държанието и бе все още резервирано. Бях разбалансиран, радвах се на компанията и. но се чудех какво криеше от мен.

На четвъртата ни среща откарах Дарлийн с моята буболечка VW на Връх, който допускаше панорамен поглед към Лос Анжелос. Светлините на града блещукаха като скъпоценни камъни в черно кадифе. Дарлийн основно се опитваше да прегърне далечната страна на моята буболечка.

"Дар. - започнах аз, използвайки галеното й име - има ли нещо, което трябва да ми кажеш?". Тя погледна точно в мен и каза: Ти си добър приятел. Лоурън. Наистина си. . ."

"Имаш намерение да кажеш "но". Но какво?" "Лоурън, ти наистина беше прав, като каза, че не бива да позволявам на никого да застава на пътя ни да се подчиним на Бога. Имах някого - сърцето ми се сви при тази дума имах казваше се Джо."

Бавно разказът се разгърна, когато Дар втренчено гледаше към сияещите градски светлини. Тя ми каза, че когато била на девет години видяла себе си заобиколена от азиатски деца. Сърцето й казало, че това било призив: трябвало да бъде мисионерка. Но минали четиринадесет години и тя се влюбила в Джо, който изобщо не бил заинтересован от мисионерство. Без да знаят родителите и. Дар възнамерявала да се омъжи за Джо, избутвайки призванието си някъде дълбоко в паметта си.

Родителите ми чувстваха, че нещо не е наред и бяха загрижени. Затова татко ме принуди да замина с тях на хижата на Дайана онзи ден - те се надяваха, че ще срещна някого, който ще отвлече вниманието ми от Джо. Бях толкова ядосана, че реших да направя минималното - просто да бъда учтива. И облякох най-грозната си рокля!

Аз се изкикотих, но тя се усмихна и продължи. Моят коментар за подчинението на Божието призвание я убедил, че трябва да спре да се заблуждава. Същата нощ тя коленичила и се отказала от Джо. "Казах на Бога, че ще се подчиня, колкото и да ми струва това! Ще бъда стара мома-мисионерка." Опитах се да я прекъсна, но тя продължи. "Поисках от Бога да отнеме любовта ми към Джо."

На следващия ден се случило нещо изумително. Джо и се обадил, за да я попита какво се е случило предната вечер в 10.30 ч. Той и казал, че В този момент, вече знаел, че я е изгубил.

"Но, Дар," - казах, когато тя спря да говори - има нещо, което не е наред. Бог ли ти каза да бъдеш стара мома-мисионерка или ти изрече от себе си тази част?"

Нейното мълчание ми каза, че бях уцелил. Тя си бе помислила, че за нея служението на Бога като мисионерка, изключва брака. Сега знаех защо бе приятелски настроена, но се придържаше към внимателна дистанция.

Имаше още едно нещо. което трябваше да разбера за това момиче. Знаех сега, че и двамата имахме призвание за мисионерство. Нейният кураж и бодрост ли казваха, че може би щеше да се справи с живота на път с мен. Но дали можеше да свърже механизмите с моето семейство? С мама?

На следващата ни среща откарах Дар в къщата на моите родители - същата, чиято спалня бе превърната в първата канцелария на "Младежи с мисия" преди две години. Минавайки край кактусите и яка (американско растение подобно на лилия) и отивайки към предната врата, установих, че се питам как щеше да протече всичко. Щеше ли Дар да види, че маминия лай беше много по-лош от ухапването й? Щеше ли мама да я хареса?

Мама и татко ни посрещнаха на вратата. Татковото квадратно лице изпълваше вратата, мама стоеше висока, черните й очи приятелски оглеждаха Дар от главата до петите. "Добре дошла девойко!" - избумтя татко, предлагайки огромната си длан. Мама нищо не каза. Аз затаих дъх. И тогава.. .възможно най-лошото се случи. Мама започна да опипва раменете и ръцете на Дар и избърбори: Толкова си костелива.. .и полата ти е толкова къса!" "Аз не съм и тя не е." Дарлийн отговори моментално без пауза. Тя го каза с усмивка! "Приятно ми е да се запознаем, мисис Канингъм!" Дарлийн протегна ръка към нея. сините й очи блещукаха. Около секунда майка ми стоеше, вирейки глава . След това протегна ръце, изсмя се и обви Дар в прегръдка. Започнах да дишам. Бях намерил момиче, което да понася мама и също да я обича! През следващите две седмици Дар и аз държахме авиолиниите между Сан Франциско и Лос Анжелос заети. Преди Рождество само четири месеца след като се запознахме. Дарлийн и аз седяхме в ресторант Блам. върху изработените от желязо столове, наслаждавайки се на хрускав сладкиш. "Дарлийн, бих искал да прекарам остатъка от живота си стеб." Тя измърмори нещо и промени темата. По-късно се опитах отново. "Сериозно говоря, Дар.

Моля те да се омъжиш за мен!"

Този път тя каза:Трябва да помисля" И след това бързо добави: "Обмислила съм вече. Да!"

Взех я в прегръдките си и я целунах. Бог ми бе дал партньор и сърцето ми се обливаше в радост!

ГЛАВА СЕДМА

БОГ ЩЕ ВИ ГОВОРИ ДИРЕКТНО
По време на Великденските празници тръгнах за Бахамските острови, два месеца преди сватбата ни. Щеше да е хубаво отново да видя тюркоазено-синята вода и океана след 7 години, но целта ми беше да открия подходящо място за нещо наистина голямо. За първи път от 3 години насам, откакто започнахме експеримента с обучението на тинейджъри на Хавайските острови, аз реших да изкарам група от стотина и повече души на практическо обучение. До момента бяхме набрали 20 желаещи, но аз жадувах за нещо по-динамично, по-близко до онова, което получих ВъВ видението си. Знаех, че Бог често дава предварителна картина на онова, което щеше да предизвика бъдещи, неизвестни все още събития. Помислих си, че ако имахме 100 души. много скоро щяхме да успеем да обхванем всеки един дом от 30-те острова на Бахамите.

На следващата сутрин заедно с местните лидери посетихме Евангелския храм, ниско панелно здание в Насау, за да обясним желанието си да изпратим там стотина младежи за следващото лято. Казах, че всеки от тях ще си плати пътните. Те ще дойдат, за да работят, а не да играят; ще жертват свободното си лято. заради проекта за евангелизиране. Наименованието на кампанията се обяснява Всичко.Лято за Служение. Ние ще се отдадем в служение на Исус.

Отговорът беше точно такъв, какъвто се надявах да бъде - сърдечна покана. Напуснах църквата развълнуван. Когато се върна след няколко дни ще мога да разкажа на Дар, че вече ще работим върху нашия пърВи голям проект на YWAM.

Нямах търпение да се Върна в Калифорния. Венчавката ни беше съвсем класическа. Направихме я В провинциалната църква на Дар. Тя вървеше по пътеката между скамейките, облечена в дълга, бяла копринена рокля. Сините и очи блестяха под воала. Бащите ни ни водеха към олтара. Сестра ми филис пя соло, а съпругът и Лен беше един от шаферите. Джени носеше свещите, докато мама тихо плачеше на последния ред. Специални гости бяха леля Арнет и леля Сандра. Те седнаха на противоположните места около тържествената маса и разливаха кафето и чая в сребърни сервизи. "Заповядай, скъпи Лоурън - каза леля Сандра, предлагайки ми плодов пунш. - Годеницата ти е много симпатична и съм сигурна, че ще ти помага в работата."

Тя се зае отново с разливането на кафето, но аз знаех, че сега вече всичко е наред и, че леля ми, която преди се опитваше да ме отклони сега се съгласи с работата, която вършех, защото разбра, че тя беше моето призвание.

Пред Тадж Махал бях молил Бог да ми даде партньор. Разбрах, че това е била молитва за момиче, което също да чувства мисионерско призвание, да може да се впише и в моя налудничав начин на живот и в семейството ми. Дар отговаряше на всички тези условия. Имаше още едно нещо. което бях любопитен да открия, по какъв начин тя ще приеме ролята си.

Решихме точно след медения месец да предприемем мисионерски пътувания през Европа и Азия, за да видим дали Дар ще чуе Божията воля относно нейното място. Прекарахме медения месец в Кармел, Калифорния, след това събрахме сватбените подаръци, а аз поведох Дар, за да и покажа нашето "гнездо"- къщичка с четири стаи в Ла Пуените. Успях да я купя съвсем евтино, като една малка част от цената заплати баща ми.

Това ще бъде нещо по-сигурно за нас в бъдеще" -отбелязах пред невестата си.

Оставаше 1 година до нашето служение на Бахамите и засега трябваше да се опитаме да живеем и работим заедно и в група. Аз вече имах три години прекарани с различни групи младежи зад гърба си. но за Дар това беше едва началото и не исках тя да се чувства извън борда.

Пътуването ни беше наполовина преминало, когато заедно се озовахме пред Тадж Махал. Пристигнахме при пълнолуние. Стояхме прегърнати вперили очи В тази прилична на перла сграда, проблясваща на синята лунна светлина. Можех да разбера защо един мъж е готов да постави такъв екстравагантен паметник на съпругата си; наистина го разбрах, когато гледах как косите на Дар улавят лунните отблясъци.

Всичко вървеше толкова добре, че това, което се случи по-късно, ме изненада. Бяхме в Сингапур, живеехме в малка стаичка за гости в мисията, построена по време на Британско владичество. Къщата беше с дебели стени, висок таван, дървени подове и квадратни прозорци.

Един ден влязох в стаята и видях Дар. просната върху леглото. Втурнах се с мисълта, че може би е болна, но когато тя се обърна към мен видях, че очите бяха целите червени и плувнали в сълзи - тя плачеше. Не ми отговори нищо. Една муха бръмчеше над леглото, чуваше се как ходжата призова правоверните към молитва. Дар промълви:

"Скъпи. аз.. .всички искат да бъда това, което не съм. Навсякъде приятелите ми, които се запознаваха със съпругата ми питаха: Свирите ли на пиано?. Пеете ли? А Дар трябваше да казва кратко "не". Кое Библейско училище сте завършили?" и отговорът: "Училището Сейнт Френсиз са медицински сестри". "Лоурън, молих се Бог да направи нещо с гласа ми, знаеш как пея. . . Засмях се и я успокоих, че ако държах на момиче, което да пее и свири на пиано, щях да се оженя за такова." "Струва ми се. Дар, че ти искаш да ти кажа каква ще бъде ролята ти. Много съжалявам: не мога да ти помогна. Това е нещо, което трябва Бог да ти каже лично, директно." Аз я прегърнах. Беше тежко, но нямаше какво друго да направя, освен да я оставя сама в стаята. Когато се върнах по-късно, намерих Дар щастлива. Тя ме посрещна с думите: "Лоурън, Бог ми говори чрез историята за Давид и Авигея. Авигея казва, че е готова да измие краката на слугите на своя съпруг. Това е моето служение! Аз ще бъда слуга" - мияч на крака.

Звучеше толкова просто и изглеждаше толкова дребно! Но не ми оставаше нищо друго освен да я прегърна и да стана съпричастен с радостта и. Дар беше първата от многото, които щяха изцяло да се посветят на работата в YWAM, които сами трябваше да открият служението си. което не биваше да следва нечий стереотип: Бог има специфична работа за всеки. И всеки човек ще трябва лично да чуе за нея директно от Господа. Основният критерий си оставаше качествата на сърцето. Дар правилно го беше усетила. Наистина.

След Сингапур я наблюдавах как прилага на практика служението си на "мияч на крака". Винаги бързаше да помогне на нечия мисионерска съпруга в почистването, миенето или гледането на децата. Дар се стремеше да превърне в "дом" всяко местенце, всяка стаичка в която отсядахме. Ако нямаше друга възможност, просто слагаше няколко стръка диви цветя в каната. Тогава забелязах, че нейното служение поема в друга много по-важна посока. Тя усещаше нуждите на хората и отговаряше на въпросите им. даваше им съвети, изслушваше търпеливо идеите и мечтите им. Бях толкова щастлив, че Бог ми беше дал Дар точно преди да започне работата на Бахамите.

Една мразовита февруарска вечер на 1964 година, цялото семейство се беше събрало пред камината. Отсъстваше само Джени, която беше в колежа в Спрингфийлд. Мисури. Децата на Филис и Лен играеха с кубчетата в кухнята. Ние с Дар непрекъснато обсъждахме предстоящото пътуване на Бахамите. Разпънахме картата на Карибските острови върху пода във всекидневната и показахме на мама веригата от точици, представляващи островите от Флорида до Доминиканската Република. Щяхме да насочим всички английско говорещи младежи към островите а онези, които говорят испански, трябваше да отидат в Доминиканската Република за два месеца. Щяхме да пътуваме от Маями за Насау на първи юли. тоест оставаха 5 месеца до тогава, от там нашите групи трябваше да се отправят с пощенските корабчета към островите. Лятото на Служението щеше да коства на всеки по 160 $ за два месеца, включително с двупосочния билет за самолета от Маями до Насау.

Двамата с Дар непрекъснато обикаляхме и навсякъде, където ни канеха обяснявахме на младежите, че могат да участват в лятното служение, но че ще им трябва препоръка от техния пастор и удостоверение от лекар за добро физическо състояние. Основното, което искахме да разберат беше, че това ще промени живота им. Желаещите се увеличаваха и колкото повече наближаваше първи юли. толкова по-настоятелни бяха молитвите ни Бог да ни изпраща при най-подходящите.

Бяхме в Колорадо и аз говорех пред няколко стотин души за Бахамите. когато забелязах едно момче. Беше на около 18 години, със съвсем права кестенява коса и ме наблюдаваше съвсем настойчиво. По същото Време Дар усетила, че Бог иска тя да заговори това момче в зелен пуловер. След срещата тя се обърна към него и му каза всичко, а той се удари по гърдите някак особено развълнуван, като обясни, че в началото е помолил Бог да ни каже да го заговорим лично, ако трябва и той да замине за Бахамите. Името му беше Дон Стефанс.

Чудех се каква ли ще да е специалната задача на този Дон в работата на YWAM, щом Бог ни го представи по такъв необичаен начин. По време на едно от пътуванията ни ние с Дар посетихме сестра ми Джени В Евангелския Колеж. Тя ни запозна с приятеля си - къдрокос Оклахомец на име Джими Роджърс. Седнахме В нашата мотелска стая и им разказахме за лятното служение. И двамата незабавно се въодушевиха от идеята.

С приближаването на първи юли открихме, че ние с Дар нямаме необходимите ни за лятото 320 долара. И така аз продадох нашата двуместна кола VW. Сметнахме, че Всичко е готово, когато купихме три стари училищни автобуса, с които превозихме младежите от Калифорния до Далас, а след това щяхме да натоварим идващите от Флорида.

Една седмица преди полета ни за Насау, нашите три стари автобуса, претъпкани с багаж и хора, се отправиха към Флорида. Татко се обади, за да ни съобщи, че Филис и Лен също са решили да дойдат. С нотки на хумор В гласа, той заяви, че мама имала да ни каже няколко думи. "Какви са те, тате?". Тя ми каза да ти предам, че това име е Божия идея, или Вие сте луди. И Лоурън. . ." "Да, татко." "Аз съм съгласен с нея." И двамата се разсмяхме.

ГЛАВА ОСМА

СИНИ ВОДИ, БУРНИ ВОДИ

Докато се организирахме в Евангелския Храм, забелязах две особено активни момчета. Единият беше приятелят на Джени - 19 годишния Джими Роджърс а другият беше 18 годишния Дон Стефанс - момчето със зеления пуловер, с което се запознахме Колорадо. Той, заедно с русокосата си приятелка Даян, винаги намираше какво да свърши и го вършеше просто, без суетене и шум. Може би тези две момчета щяха един ден да израснат като пълновременни работници на YWAM?

Бяхме готови за 8-седмична работа. Разделихме се на 25 групи момчета и момичета, от по 6 души всяка. Най-сетне беше дошъл моментът всеки от YWAM да прехвърли борда на малката лодка с пощата. Първите 4 момчета вече бяха настанени. Сред големи гроздове банани.ф"Колко време ви трябва, за да стигнете до острова?"-извиках към капитана.Той потри ръце в мръсната си униформа и отговори: "Не знам, може би 24 часа. ако морето е милостиво!" После отплуваха. Трябваше да се превозят още 24 групи до Андрос отиваше групата на Дон Стефанс; до Лонг Айсланд. където Джими Роджърс щеше да води 17 души; до Емутера начело с Джени; до Грант Бахама с лидер русокосата приятелка на Дон. Щяхме да разполагаме с шест седмици, през които да разкажем на всеки човек от островите за Исус Христос, а през последните две седмици трябваше да посещаваме домове в Насау.

След като изпратихме последната група, ние с Дар започнахме да обикаляме от остров на остров, за да посетим всички групи. На едно място бяхме посрещнати от шест сякаш изведнъж избуяли момичета. Помогнаха ни да разтоварим багажа си и ни поведоха към "къщи" - стара дървена постройка на някогашно училище с прозорци, подпрени с пръчки. Прашен портрет на кралица Елизабет втренчено ни гледаше висейки над напуканата черна дъска. "Как я карате, момичета?" - попита Дар. Не се оплакваха и разказаха, че са били във всеки дом и, че най-хубавото е, че младежите от острова редовно присъствали на срещите, организирани на открито пред магазина.

"Това е единственото място, където има генератор, така че можем да имаме осветление вечер." - допълниха те.

На следващото място ни разказаха подобна история. Младежите работиха упорито и постигаха резултати, които се опитвах да запомня.

1.Дребен търговец решил да следва Христос и решил да продаде стоката.

2.Старец бил изцерен и вече можел да движи неподвижната си ръка.

3. Напълно сляпа жена за първи път в живота си започнала да се учи да чете.

4. Мъж с болки в кръста започнал да стига пръстите на краката си без проблем.

5. Група момчета накарали рибар да ги качи в лодката си. за да ги откара на отсрещния остров. Той отказал, защото се надигнало силно вълнение. Момчетата са помолили и разпенените вълни утихнали. Шокираният рибар се втурнал да вика хората, за да видят и чуят "младите Божии мъже".

Шестте седмици отлетяха и 130-те младежи отново прекрачиха борда на лодките към Насау, за да прекарат в столицата последните две седмици.

Бяхме настанени в стар хангар на Военно въздушните Кралски сили в покрайнините на града. Всичко беше разбито и неизползвано от края на Втората Световна война. От ляво на летището бяха стаите за момичетата, а отдясно за момчетата. Разположихме къмпинговите печки, а Джени и Даян всяка сутрин ставаха в пет часа за да организират готвенето.

Докато се подготвяхме за последните дни в Насау, отново прегледахме направените бележки. Около 6000 души бяха проявили интерес към Христос. В резултат на усилията ни бяха организирани две църкви. Но най-добрите резултати се проявиха не в статистиките, а в опитностите. в преживяванията. Като например един случай, когато две момчета от YWAM спрели мъж, втурнал се в бар с ръка в джоба на якето. Той стоял и ги слушал после изведнъж паднал пред тях и със сълзи на очи се отдал на Исус. След това им показал какво носи в джоба си- имал пистолет. Искал да влезе в бара, за да застреля жена си. а вместо това я привел при Исус. Двамата заедно станали първите основатели на местната църква.

Планът ни беше да обиколим всички жители на Насау. Започнахме срещи, митинги, посещавахме домове, но с всеки изминат ден ми се струваше, че няма да можем да завършим лятото до край. Хората с напрежение следяха струпването на тежки черни облаци по хоризонта, говореше се за тропическа депресия и порои. И всичко започна. Всяка вечер (винаги в края на обиколките ни) небето сякаш се отваряше и се изливаха тонове вода. Децата се връщаха весели и пееха, неподозиращи евентуалната заплаха, а аз се оглеждах наоколо , в нашите хангари, от тавана на които сега тук-там струеше вода.

Какво въведение към евангелизирането! Ставаше все по-лошо. На 22 август чух, че се е сформирал ураганът Клео и обикаля Атлантика. Втурнах се към метеорологичната станция, за да разбера подробности. Думите му бяха: "Сър, ако имаше някакъв начин да отпратя семейството си, веднага бих го направил."

Ураганът беше преминал с разрушителна сила през Хаити и Домениканската република, където, слава Богу. всички 16 души от YWAM. бяха живи и здрави. Бурята бушуваше по това време в Куба и може би щеше да се насочи направо към Насау.

Евакуирахме се от хангара и си преселихме в Евангелския храм. Момичетата постлаха избените стаи с надуваеми дюшеци, а момчетата спяха между столовете горе.

И зачакахме.Докато водата и вятъра напираха по прозорците, ние се събрахме за молитва. Молехме се не толкова за себе си, защото се чувствахме на сигурно място, а за хората, с които се бяхме срещнали по островите и в преградията и бедните квартали на Насау.

Онази нощ когато бурята атакуваше острова, аз осъзнах, че много от нас опасно бяха пропуснали да наблегнат върху основната част на Благовестието на Евангелието. Исус ни е казал, че има две важни задачи. Едната е да обичаме Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила; а да се учат хората на това. беше евангелизъм. Другата заповед беше да обичаме ближните си както себе си. Имаше две страни на единното Благовестие: да се обича Бог и да се обича ближния. Беше невъзможно да бъдат разделени и да се говори за всяка една от тях поотделно. Вече усещах цялата нова концепция в мисионерството-трябваше да се комбинира евангелизма с милосърдието.