Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| на гените ускорява еволюцията, тъй като по този начин организмите се сдобиват с „натрупания" опит на други организми (Nitz, et al, 2004; Penissi 2004; Boucher, et al, 2003; Dutta and Pan 2002; Gogarten 2003). Като имаме предвид предаването на гени, организмите вече не могат да бъдат възприемани като отделни същества; не съществува стена между видовете. Даниъл Дрел, ръководител на програмата за микробния геном към Департамента по енергия, споделя със „Сайънс" (2001 294:1634): „Вече не можем така лесно да даваме определение за това какво представлява един вид" (Penissi 2001). Подобно предаване на информация не е единичен случай. Това е метод, чрез който природата увеличава шансовете за оцеляване на биосферата. Както споменах по-рано, гените представляват физическите спомени на организмите за преживяното от тях. Според наскоро възприетата теория за обмяната на гени между индивидите тези спомени се разпределят, като така влияят върху оцеляването на всички организми, съставящи общността. Сега, когато знаем за този механизъм на трансфериране на гени между видовете, се появява опасността от генно модифициране. Например човъркането в гените на домата може да причини такива изменения на цялата биосфера, които не можем дори да си представим. Вече има проучване, според което, когато човек яде генетично модифицирана храна, изкуствено създадените в нея гени преминават в него и променят бактериалната му флора (Heritage 2004; Netherwood, et al, 2004). По същия начин трансферът на гени между генно модифицирани селскостопански култури и виреещите около тях растения е причина за увеличаването на високоустойчиви видове, наричани суперплевели (Milius 2003; Haygood, et al, 2003; Desplanque, et al, 2002; Spenser and Snow 2001). Генните инженери не са вземали предвид генния трансфер, когато са внасяли в природата генно модифицирани организми. Сега ние започваме да усещаме ужасните последствия от тяхното безхаберие, докато модифицираните от тях гени се разпространяват сред останалите организми и им влияят. (Watrud, et al, 2004) Гениите еволюционисти предупреждават, че ако не съумеем да приложим на практика познанията за нашата обща генетична съдба, според които е много важно всички видове да си взаимодействат, ние поставяме под въпрос собственото си съществуване. Трябва да надскочим теорията на Дарвин, която набляга върху значението на индивида, и да се обърнем към онази теза, според която обществото е по-важно. Британският учен Тимъти Лентън доказва, че еволюцията зависи повече от взаимодействието между отделните видове, отколкото между индивидите от един вид. Еволюцията се превръща в основа на оцеляването на най-силните групи, а не на най-силните индивиди. В една статия в „Нейчър" от 1998 г. Лентън пише, че вместо да се вторачваме в отделния индивид и неговата роля и еволюцията, „трябва да обърнем внимание на общността от организми и средата им на живот, за да разберем напълно кои техни черти са устойчиви и доминират" (Lenton 1998). Лентън подкрепя хипотезата на Джеймс Лавлок за Гея, според която Земята и всички видове, които я населяват, образуват един интерактивен, жив организъм. Онези, които подкрепят тази хипотеза смятат, че намесата в равновесието на суперорганизма, наречен Гея, като унищожаването на тропическите гори, изтъняването на озоновия слой или изменението на организми с генно инженерство, я заплашват с унищожение, а следователно застрашават и самите нас. Скорошни изследвания, финансирани от Британския съвет за изследване на околната среда, подкрепят тези опасения (Thomas, et al, 2004; Stevens, et al, 2004). В историята на планетата има пет масови унищожения и за всички тях се смята, че са причинени от извънземни събития, като разбиваща се в земята комета например. Едно от новите проучвания стига до извода, че „естественият свят преживява шестото масово унищожение в своята история" (Lovell 2004). Този път обаче причината за унищожението не е външен фактор. Според един от авторите на проучването Джеръми Томас: „Доколкото можем да кажем, този път причината е в един животински организъм - човекът." Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|