Бизнес план На тема „Модернизиране на земеделските стопанства”

Склонността му да узрява рано е спомогнала за култивирането му в по-студени региони и в края на краищата го е направила доминиращ сорт в някои от тях – Елзас например. Сортът се чувства най-добре върху влажни, дълбоки почви.

Мускат отонел е доста разпространен и в Австрия, където могат да се намерят много добри екземпляри от благородно сладки вина. Това по всяка вероятност е истинското му амплоа, защото подобни добри резултати идват и от Унгария и Румъния.

Сортът е широко разпространен в Русия, Украйна, Молдова, Казахстан, и Узбекистан.

Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от английски лавандулови находища. Българското лавандуловото масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци.

Лавандулото масло има жълтозелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо отличава от аромата на цветето. Разредено със спирт то добива фин аромат.

Качествени характеристики на българското лавандуло масло (по БДС) :

• 
  Външен вид – лесноподвижна прозрачна течност;
  
• 
  Цвят – жълтеникав;
  
• 
  Миризма – характерна за цветовете на лавандулата;
  
• 
  Съдържание на вода – не се допуска;
  
• 
  Специфично тегло – 0.880 – 0.900;
  
• 
  Рефракция при 20 С – 1,46;
  
• 
  Поляризация при 100мм тръба – 1 до 10 С;
  
• 
  Киселинно число – най-много 1,00;
  
• 
  Линалилацетат – най-малко 33%;
  
• 
  Разтворимост в 70% алкохол – 1:10;
  

Бенефициента с ЕД с ограничена отговорност под фирма „Темида” ЕООД гр.Ямбол с предмет на дейност: Производство и търговия с растителна и животинска продукция,производство и търговия с етерично-маслени култури и техните производни, производство и търговия с вино, ракии, високоалкохолни спиртни напитки и оцет, внос и износ и реекспорт на вина и спиртни напитки, търговско посредничество и представителност на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, маркетинг, комисионни, спедиционни и складови сделки, строителство, превоз на пътници и товари, търговия с хранителни и промишлени стоки и други дейности.

Дружеството се представлява и управлява от Иван Петров Петров. За всички дейности до момента фирмата е наемала фирми за извършване на външни услуги.

С реализацията на настоящия инвестиционен проект ще бъдат наети на трудов договор 5 броя постоянно ангажиран персонал.

Г. Пазарна среда

Най-голям дял от произведеното винено грозде в България заемат Югоизточния район (Бургас, Сливен, Ямбол) и Южния централен район (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково) – по 28 %, Североизточния (Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен) – 20 %, Северозападен (Видин, Враца и Монтана) – 9 %, Северен централен (Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен и Русе) – 8 % и Югозападен (Благоевград, Кюстендил, Перник, София окръг и София град) – 7 %.

Полученият среден добив от винено грозде през 2007 г. е 527 кг/дка. В сравнение с 2006 г. добивът бележи ръст с 20 %. Точното определяне на средния добив е доста трудно поради факта, че част от гроздето се преработва за семейна консумация, друга част се продава по пазарите на дребно, а в кооперациите се раздава като рента.

В отделните макрорайони добивът варира в широк диапазон – от 289 до 504 кг/дка, в зависимост от климатичните условия и проведените агротехнически мероприятия. Най-висок добив е получен в Югоизточния район – 504 кг/дка, следван от Югозападния – 488кг/дка, Северния централен – 280кг/дка.

През 2003 г. площите, заети с лозя са 1310,7 хил. дка. В тях обаче не са включени лозята на малки и разпокъсани площи, които не са изследвани. Около 71 хил. дка са изкоренените лозови насаждения. Нови насаждения с лозя се създават едва през последните няколко години, благодарение на осигуреното финансиране от ДФ „Земеделие” и програма „САПАРД”. Размерът им все още е твърде малък, което не позволява дори просто възпроизвеждане на плододаващите площи.

На 280,6 хил. дка е преустановено временно прилагането на агротехнически мероприятия. Като огнища на болести и неприятели тези площи са заплаха за близко разположените до тях културни масиви.

Стопанисваните площи са в размер на 30 хил. дка. Поради различни причини (измръзване,нападения на болести и неприятелите и дп.) 47,2 хил. дка. от тях не са реколтирани през 2003 г. Реколтираните плододаващи площи намаляват с 190,2 хил. дка. и през 2003 г. са 956,1 хил. дка. От тях площите, заети със сортове, предназначени за производство на вино са 897,4 хил. дка, което е с 18% по-малко в сравнение с 2002 г. Площите заети със сортове, предназначени за производство на десертно грозде са 58,8 хил. дка, което е с 13% повече в сравнение с предходната година.

Младите лозя, невстъпили в плододаване са около 26,9 хил. дка. Техния размер намалява поради това, че голяма част от тях са встъпили в плододаване.

Експерните наблюдения показват, че лозята засадени със сортове, имащи по-висока изкупна цена (Шардоне, Мустат отонел, Каберне совиньон, Мерло) се стопанисват по-добре. Лозята, заети със сортове към които има по-слав интерес от страната на винарските предприятия се стопанисват по-лошо.

Основните проблеми, свързани с прилагането на агротехнически мероприятия се свеждат до:

Недостатъчна и некачествена обработка на почвата;

Голям процент на заплесеняване особено в частните лозя, заети със сортове, които имат ниска изкупна цена;

Маломерни площи в рамките на един масив, което води до прилагане на различна технология и ненавременно извършване на растително-защитните мероприятия;

Площите, засадени със сортове, предназначени за производство на червени вина са 529,7 хил. дка. (59% от винените лозя). Спрямо предходната година площите намаляват със 79,5 хил. дка. Най-голям дял от тези площи заемат Южния централен район – 38%, Югоизточния – 19%, Северен централен – 14% и Северозападен – 13%. Площите, засадени със сортове, предназначени за производство на червени вина са около десет пъти повече в сравнение с белите в Югозападния район около пет пъти повече в Южния централен и в Северозападния район и около два пъти повече в Северния централен район.

Площи, засадени със сортове, предназначени за производство на бели вина 367,8 хил. дка. (41% от винените лозя). Спрямо предходната година площите намаляват с 117,5 хил. дка. Най-голям дял от тези площи заемат Североизточния район – 43% и Югоизточния -30%. Площите, засадени със сортове,предназначени за производство на бели вина са около пет пъти повече в сравнение с тези, предназначени за червени вина в Североизточния район.

Процесът на възстановяване на лозовите насаждения от винени сортове лози продължава и през 2004 г. Наблюдава се повишен интерес към условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя.

Добри природно-климатични условия за развитие на лозарството. Наличие на потенциал от местни и интродукцирани сортове. Наличие на лозаро-винарски области и райони.

Липса на финансиране в лозарството. Необходимост от законодателни промени, свързани с уедряване на собствеността на земята. Слабости в науката и образователната система в сектора. Липса на координация между лозарството и винарството. Затруднена регистрация на лозарските стопанства.

Наличен капацитет за производството на качествени вина. Наличие на квалифицирани експерти.

Физически и морално остаряло и технологично оборудване. Остарели програми за обучение и научни изследвания. Неспазване на модела за добра производствена практика. Липса на пазарна ориентация в стила на вината. Недостатъчна защита на потребителя и нелоялна конкуренция. Неорганизирано производство на вина в домашни условия.

Добра сортова структура на лозовите насаждения. Национален шовинизъм по отношение на потреблението на местни вина. Развит вътрешен туризъм

Липса на национален бюджет за промоция на винарски сектор. Голям брой на качествените вина с контролиран и гарантиран произход – доказателство за липса на култура за произхода и създаването на добавена стойност на качествените вина. Високо потребление на спиртни напитки в България. Липса на развита система за пласмент и дистрибуция. Слабо развита култура за консумация на вино.

Добра сортова структура: Сортове грозде, предназначени за производството на червено вино съставляват около 56% от общата площ. България пази доброто си име на винопроизводител в бившите социалистически страни. Нарастващия брой на чуждестранните туристи в България

Липса на национален бюджет за промоция на винарски сектор. Голям брой на качествените вина с контролиран и гарантиран произход – доказателство за липсата на култура за произхода и създаването на добавена стойност за качествени вина. Малък брой на осъществяващи експорт винарски предприятия – доказателство за липса на развита система за пласмент и дистрибуция. Визия за развитие на българското лозарство и винарство до 2025 година. Визията дава основните насоки за бъдещето и не изключва прилагането на по-обширни мерки и разширени действия. Лозаро-винарският сектор в България има дълбоки корени и голям потенциал със своите характеристики да се впише в модела на сектор, произвеждащ продукт, отговарящ на предизвикателствата на 21-ви век. Виното отговаря на бъдещите изисквания за екологично чиста, здравословна и безопасна за природата стока.Развитието на лозаро-винарския сектор до 2025 година трябва да го превърне от една страна във водещ за националното стопанство, а от друга да осигури автентично място на България на международните пазари на вино и най-вече на общия европейски пазар.

Въз основа на оценката за състоянието на лозаро-винарския сектор и съвременното развитие на потенциалните конкуренти, постигането на визията следва да се реализира в следните основни направления:

Изграждане на съвременна структура на сектора

Експанзия на лозаро-винарския сектор в три посоки :

-подобряване на качеството

-увеличаване на производството

-увеличаване на цената

Утвърждаване на автентичния образ на българското вино на националния и международния пазар
На зърнения пазар цените на интервенцията са стабилизирани на цените и осигуряване на един минимален стабилен доход на земеделските производители. В момента обект на инвестиция са обикновената пшеница, твърдата пшеница, ечемика и царевицата. Интервенционната цена е твърдо фиксирана и еднаква за всички зърнени продукти – 101,31 евро и се увеличава в периода на интервенция, като по този начин се компенсира на земеделските производители разходите по съхранението на зърното. Интервенционната цена се коригира и в зависимост от качеството на зърното. Периодът на интервенция за България е от 1 ноември до 31 май. При интервенцията има изисквания за минималното количество, което може да бъде предлагано – 100 тона, като изключение се прави само за твърдата пшеница – 10 тона. Трябва да се има в предвид, че офертите могат да се подават и от група производители и така да се изпълни горепосоченото изискване.
През следващите няколко години пазара на зърнено-житните култури се очертава със стабилност на цените. Поскъпването на хранителните продукти в световен мащаб е един от факторите на пазара. Поскъпването на горивата и използването на част от произведената продукция за производството на биогориво е един от факторите за повишаване на изкупната цена на произвежданата земеделска продукция.
Миналата година цената на лавандулата скочи и тенденцията е да се повиши, тъй като има търсене на лавандулов цвят – най-вече в Северна България да се създават нови насаждения от лавандула, тъй като отново започна да се търси българското лавандулово масло. В момента то се реализира отлично на международния пазар при добрата цена от 25-35 евро на килограм. Килограм от розовите цветове обикновено се дава по 2 лева, но може да падне и на 1.20. Производството на розово масло през тази година може да достигне рекордните 2500 килограма. Прогнозите се основават на очакваните високи добиви от цвят, след като преди 3 години бяха направени големи инвестиции в засаждане на нови градини. Според последните данни на агроминистерството площите с маслодайни рози вече достигат 35 хил. дка. Това е заявил пред агенцията SeeNews директорът на Института по розата в Казанлък, Недко Недков.
Лавандулата има широко разпространена употреба в парфюмерийната индустрия, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др. С разширяване на парфюмерийния пазар и непрекъснатата нужда от намаляване на разходите за производство, пазари като Балканските и особено Българският са много подходящи за развиване не подобен вид дейност. Местни и международни компании от козметичният, текстилният и други са сред участниците на пазара, чиито производствени нужди се увеличават с всяка изминала година. Тези факти са предпоставка за едно успешно развитие на лавандуловото стопанство.

Традиционно консервативният пазар на розово масло постепенно излиза от стагнацията си и наред със старите компании се появяват и нови производители.

Освен с традиционните региони около Карловско и Казанлъшко розопроизводителите през последните години става търсен поминък и във високопланинските региони около Панагюрище, Стрелча, Средногорие и в Пазарджишко… Не случайно бабите ни са се срещали на раздумка със сладко от рози. Все още има хора, които успяват да измайсторят този специалитет. Розовото масло е и сред най-важните лечебни средства за стресирана, раздразнена и застаряваща кожа, защото стабилизира клетъчните стени. За чиста и красива кожа може да се използва дори и розова вода. Маслото помага и при рутинна лъчетерапия на онкоболни. В комбинация с витамин А се използва при лечение на алкохолизъм. Преди три години друг германски учен открива научно доказателство за това защо хората обичат да миришат рози – 0.2 секунди след като се помирише, се получава химична реакция. Розовото масло попада в таламуса и стимулира произвеждането на енцефалии – това е нещото, което ни кара да се чувстваме добре. Японски и немски професори изследват как действа върху човешкото тяло розовото масло. Те твърдят, че то има невероятно действие върху жлъчката и действа екстремно върху сърцето. Сърдечния ритъм може фантастично да се третира с розово масло.

Предприемачи от други региони също се ориентират към все още незаетата ниша на пазара на етеричните масла, чиито цени са значително по-високи. Световните цени на розовото масло, отглеждано по конвенционален начин се движат около 3800-4000 евро за килограм. Основните пазари за българските продукти са Франция, САЩ, Дания, Германия, Япония и др. Въпреки че производството се възстановява, търговците все още трудно могат да възстановят пазарите си.

Капацитета на техниката, специализирания транспорт и технологичното оборудване, включено в строително монтажните работи са тясно свързани с технологичните изисквания за промишлено производство на култивирана печурка.

Накратко и схематично описано производствения цикъл и необходимостта от оборудването и специализирания транспорт при отглеждането на култивирана печурка от „Темида” ООД е следната:

1/ Транспортиране на готовия компост и мицел под формата на торби или блокчета до производствената сграда чрез Пежо Boxer FT 3351.3112 с товароподемност 1.5 тона. За зареждането на всички помещения с компост то ще извърши около 4-5 транспортни курса.

2/ След това с помощта на Газокар Mitsubishi Caterpillar компостните блокчета (торби) ще се транспортират до подготвителното помещение на гъбарника. За тази дейност ще се използва по ден за всяко помещение.

3/ Подреждат се върху Стакер Mitsubishi и се внасят в помещенията за отглеждане на гъби по всеки стелаж. Подреждането става по-бавно и ще са необходими 1.5 дни.

4/ След внасянето на компостния материал върху стелажите помещението се почиства основно и целия район на гъбарника.

5/ Следващите важни стъпки са поддържане на нужната температура, влажност на въздуха и проветрение на помещението за отглеждане.

Тези важни условия за постигането на максимални добиви ще се постигнат:

• 
  Чрез доставка и монтаж на котел за твърдо гориво за поддържане на нужните температури през зимните месеци.
  
• 
  Доставка и монтаж на чилър, чиято функция е особено важна, тъй като неговите функции са да осигури нужната влажност на въздуха, да осигури охлаждането му, когато е необходимо.
  
• 
  Доставка и монтаж на вентилаторни конвектори, които ще осигурят принудителното движение на въздуха във всяка точка на производствените помещения.
  

6/ След прорастването на мицела в торбите с компост, ще започне покриването им с покривна почва и равномерното и притъпкване в торбите. Транспорта на почвата ще се извършва с Пежо Boxer с товароподемност 1.5 тона, а след това с помощта на транспалетните колички всеки работник, ангажиран с тази дейност ще си внася покривна почва в помещенията за отглеждане и ще извърши описаните по-горе дейности.

7/ След тази операция се извършва пак основно почистване и дезинфектация на помещенията за рекултивиране.

8/ Важна стъпка в следващите дни е поддръжката на нужните температури за прорастване на мицела 24-26 градуса, а при проникването му в покривката температурата трябва да се понижи до 17 градуса и да се задържи такава по време на целия период на плододаване – 5-6 седмици. Да се поддържа необходимата влажност и проветрение на помещенията.

9/ При започване на беритбата работниците, които берат на високите стелажи ще поставят набраните гъби в касетки върху Газокар Mitsubishi Caterpillar и Стакер Mitsubishi, а на ниските стелажи ще използват транспалетните колички. В противен случай след напълването на всяка касетка с гъби работника ще се налага да слиза и се качва по стелажите. Това ще води до загуба на много време.

10/ След обирането на гъбите за деня, част от работниците влизат пак в помещенията и подсипват образувалите се дупчици при беритбата върху торбите върху всички стелажи. Извършва се и оросяване на торбите с вода, почистване и оросяване на подовете и стените на помещенията. Друга част от работещите почистват пънчетата, подреждат гъбите в касетки, предназначени за продажба; в подготвителното помещение. След това растителните остатъци се почистват и изхвърлят на отдалечена от района на гъбарника сметище с помощта на Пежо Boxer. Помещенията, в които се е работило се дезинфекцират. Разнасянето на почистващи средства ще се извършва с транспалетните колички.

11/ Подготвената за пазара продукция се съхранява в нулева хладилна камера. При нормално плододаване на ден ще се съхраняват 450 килограма, а по време на вълна по 700-800 килограма гъби дневно.

12/ За реализацията на пазара на пресни гъби, транспортирането им ежедневно до контрагентите ще се извършва с Пежо PARTNER B9 с товароподемност 690кг.

13/ Важно условие за пълната реализация на произведените гъби е покупката на бланшор. С тази елементарна обработка на пресните гъби, която представлява пропарването им и възможност за съхранение до 6 месеца в солена саламура, производителите си гарантират 100% реализация при евентуални сътресения на пазара за прясна гъба.

14/ Периода за бране на гъби е от 5-6 седмици. След това торбите с компост и мицел се отстраняват от стелажите в помещенията, натоварват се на Пежо Boxer и се изхвърлят на отдалеченото от производствената сграда сметище. За извършването на тези дейности вътре в помещенията за отглеждане ще се използва Газокар Mitsubishi Caterpillar и Стакер Mitsubishi. С транспалетните колички се отстраняват от помещенията по-малки растителни отпадъци, предварително събрани в торби.

15/ Производствения цикъл завършва с основно почистване на производствените помещения и на целия район на сградата, дворното пространство и около него. Производствените помещения се дезинфекцират и обгазяват. 24 часа след обгазяването производствения цикъл се повтаря.

При обосновката капацитета на необходимото оборудване, техника и специализиран транспорт сме проследили и технологията за отглеждане на култивирани гъби.

• 
  Технологичното оборудване – котел за твърдо гориво, чилър и вентилаторните конвектори, нулева хладилна камера гарантират спазването на технологичните изисквания за производството на гъби и правилното съхранение на произведената продукция.
  
• 
  При покупка на Газокар Mitsubishi Caterpillar и Стакер Mitsubishi и транспалетните колички ще гарантират извършването на всички товаро-разтоварителни дейности, дейностите свързани с навременното обиране на реколтата и икономии на работна ръка, ще гарантират времето необходимо за почистване и дезинфекция на помещенията, без което реколтата може да бъде компрометирана.
  
• 
  Покупката на специализирания транспорт чрез Пежо Boxer с товароподемност 1.5 тона и Пежо PARTNER с товароподемност 690 кг. – един път гарантират навременно и според технологичните изисквания транспортиране на суровината за производство както към помещенията за отглеждане, така извън тях. Гарантират навременното снабдяване с покривна почва, дезинфекциозни и препарати за растителна защита. Пежо PARTNER с товароподемност 690 кг. гарантира снабдяването с амбалаж, навременно използване на произведената продукция до търговските обекти, може да се използва и за извозване на работещите в гъбарника. При производството на гъби е много важно да няма текучеството на персоната, той да спазва стриктно технологичната дисциплина и хигиена. Това води до определени изисквания към работодателите, не само като възнаграждения, но и като условия на труд.
  

III Финансов план

Доставчици и клиенти.