Описание на вероятните значителни въздействия и на мерките за тяхното предотвратяване/смекчаване

• 
  определяне на ясна максимална/стандартна ширина на работния коридор;
  
• 
  стриктно ограничаване на трасетата за превоз за доставка на материалите;
  
• 
  идентифициране на подходящи терени за временно съхраняване/складиране на строителните материали;
  
• 
  определяне на териториите, забранени за достъп/специфично чувствителните терени (напр. защитени зони или техните буферни зони, склонове или терени, податливи на ерозия (най-вече речно заливаеми равнини и други нискоразположени терени, които е възможно да бъдат наводнени при бури и т.н.);
  
• 
  ако е относимо към конкретния проект – физическо обозначаване на границите на строителния терен и на тези, забранени за достъп.
  

• 
  предварителни дейности – отстраняване на горния почвен слой от цялата строителна площадка; опазване с цел повторно използване/оформяне на ландшафта;
  
• 
  стриктно ограничаване на работните терени и трасетата за превоз
  
• 
  използване на подходящи машини за минимизиране на разрушаването на почвите;
  
• 
  след приключване на строителството – възстановяване на работната площадка в предишното й състояние; отстраняване на компактираните почви, оформяне на ландшафта и повторно засаждане на растителност, ако е подходящо.
  

• 
  възприемане на ефективни решения за избягване/защита срещу свлачища, свличания на кал, падане на скални отломки и ерозия на почистения терен, складиране на повърхностния слой, изложени склонове и т.н. (напр. техническо, био-инженерно, постепенно повторно засаждане на растителност в хода на строителния процес и др.)
  
• 
  дейностите по почистването и отстраняването на почвите се организират по начин, осигуряващ минимизирането на рисковете от ерозия (напр. придвижване на машините паралелно на контурните линии в посока отгоре надолу), използването на специализирано оборудване или човешка сила, където е подходящо;
  
• 
  изготвяне на график за основните изкопни работи в периода с малко валежи;
  
• 
  осигуряване на подходящо изпомпване на дъждовните води от работната площадка с цел улесняване на оттичането от повърхността;
  
• 
  ранно/постепенно повторно засаждане на растителност на оголените терени, податливи на ерозия (напр. стръмни склонове, речни брегове и т.н.).
  

• 
  неконтролирано изпускане/авариен разлив на строителната площадка или по трасетата за превоз или във връзка с разполагането и експлоатацията на инсталацията за производство на асфалт и бетон и т.н.;
  
• 
  изхвърляне или изпускане на произведен или влаган цимент/бетон от площадката, напр. от канализационните системи (води, замърсени със средства за втвърдяване на бетон, циментово мляко или други разтвори);
  
• 
  инфилтрация на излужвания от неконтролирано складиране на отпадъци и строителни материали и т.н.
  

• 
  определяне на възможни конкретни граници на физическото разпростиране на строителните дейности;
  
• 
  подходящи методи за временно съхраняване на строителните и изкопаните материали и т.н. на специално определени площадки; ефективно опазване на складираните материали чрез подходящо предотвратяване на замърсяването от ерозията и пожари;
  
• 
  възприемане/прилагане на ефективни оперативни системи за управление на контрола на замърсяването на потенциално критичните места (напр. на площадката на инсталацията за производство на асфалта, на площадката за подготовката на бетона, на строителната площадка на изпълнителя с определените за складиране терени, работилниците и станциите за зареждане с гориво) в съответствие с най-добрите практики и принципи и с приложимото национално законодателство и стандарти (напр. осигуряване на запечатани повърхности/насипи на критичните терени – местата за съхранение и зареждане с горива, работилниците, местата за паркиране за строителните машини), осигуряване на маслено-горивни сепаратори и др.;
  
• 
  дефиниране на процедури за почистване на строителното оборудване;
  
• 
  назначаване на специално обучен персонал за работната площадка, отговорен за дейностите по наблюдението и работата на критичните терени и за работа с опасни отпадъци и/или строителни материали;
  
• 
  възприемане/прилагане на стратегия за управление на отпадъците, включително и на опасните материали и възприемане на планове за задържане, ако това е подходящо и в съответствие с най-добрите практики и принципи и с националното законодателство.
  

• 
  правилна поддръжка на строителното и транспортното оборудване;
  
• 
  използване на покрити камиони за превоз на критичните материали.
  

• 
  отстраняване на повърхностния почвен слой преди започване на експлоатацията;
  
• 
  не е възможно избягването на крайната нетната загуба на почвите.
  

• 
  проектиране на жп линията, което осигурява умерени наклони и избягване на стръмните склонове;
  
• 
  оформяне на ландшафта, био-инженеринг, засаждане на растителност и поддържане растителната покривка по границите за да се ограничи ерозията на почвите и с цел контрол върху разпространението на отстранения материал при валежите.
  

Замърсяване чрез:

• 
  ПАВВ, произхождащи от съединенията, използвани за експлоатация на релсите (машинно масло, горивни масла, трансформаторни масла и т.н.;
  
• 
  Изпускане на тежки метали (напр. Pb, Cd, Cu, Zn, Hg, Fe, Co, Cr, Mo), причинено от изгарянето на горива, изтичания от превозвани товари и т.н.
  

• 
  използване на локомотиви и влакове, отговарящи на международните норми и подходящи за транспортиране на съответните товари;
  
• 
  гарантиране на готовност за превенция и контрол на разливите и за реакция при аварийни ситуации, изготвяне на съответни планове въз основа на анализа на опасностите – техния характер, последствията и вероятността от настъпване на аварии;
  
• 
  изграждане на бариери и предприемането на други технически мерки (напр. отводняване) на чувствителните места.
  

Временни въздействия върху морфологията на реките и потоците;

Замърсяване на повърхностните води, причинено от ерозия, проникване на седименти, разливи от строителната площадка, най-вече от помпи на площадката или цистерни с петролни продукти, от които се зареждат МПС, разположени в близост до водата. При такива ситуации може да възникне и замърсяване на подземните води.

• 
  разполагане на съоръжения за пресичане на реките на най-тясната точка на речното корито, където няма данни да се наблюдава ерозия на бреговете;
  
• 
  възприемане на подходяща методология, технология и оборудване за строителството;
  
• 
  изготвяне на график, осигуряващ извършване на дейности в периоди с малко валежи, включително и сезонни;
  
• 
  избягване/минимизиране на създаването на стръмни склонове и големи оголени терени в близост до реките;
  
• 
  при възможност да се избягват/ограничат до минимум критичните изкопни работи и съхраняването на материали или отпадъци на разстояние, например 50 м от високата точка на реките;
  
• 
  съхраняване на петролните продукти и на оборудването за зареждане с горива далече от речните корита; възприемане на подходящи предпазни мерки при зареждането с горива от помпите на площадката;
  
• 
  моментално възстановяване и повторно засаждане на растителност на работната площадка или постепенно и повторно засаждане на растителност с напредването на строителните дейности.
  

Разполагане на работната площадка

• 
  управление на безопасността (избягване на конфликти с движението на кораби при полагането на тръби или електропроводи – запазване на места за движението на кораби, обозначаване на трасето на линейната инфраструктура чрез буйове или поставянето на светлинна сигнализация);
  
• 
  определяне на безопасните места за акостиране на корабите за строителството;
  
• 
  гарантиране, че не се съхраняват материали, опасни за водите на строителната площадка/на местата, податливи на наводнения (напр. на дизеловите и електрогенераторите, използвани от помпите за обезводняване);
  
• 
  получаване на разрешение за изграждане на валове преди започване на изкопните работи – получаване на потвърждение за наличието на тръбопроводи, кабели и услуги (масла, газ, електричество), неексплоадирали артилерийски средства и т.н.;
  
• 
  ако се използват стени от листов пакет – следва да се обърне внимание на проблемите, свързани с шума и вибрациите;
  
• 
  изкопани материали – идентифициране на транспортните маршрути и площадките за обезвреждане. В случай, че е необходимо да се обезвредят големи количества кал – разработването на план за отделна площадка за това;
  
• 
  инсталация на точката на заустване на изпомпваната вода (в зависимост от количествата и изискуемите мерки за предотвратяване на ерозията).
  

• 
  осигуряване на временен достъп/строителни пътища в околностите на площадката за изграждането на моста;
  
• 
  използване на специализирана (тежка) техника и оборудване;
  
• 
  изкопаване и отстраняване на изкопаните материали;
  
• 
  електроснабдяване;
  
• 
  разполагане и експлоатация на временни помпи за извличане на водата.
  

• 
  идентифициране на ранен етап на терените, забранени за достъп – преди започване на строителството;
  
• 
  правилно ограничаване на тези терени;
  
• 
  инструктаж на персонала.
  

• 
  използване на помпи за определяне на конуса на усвояването;
  
• 
  заустване на изпомпваните води в река или поток (подземните води са трансформирани в повърхностни);
  
• 
  след изпомпването се образува работна площадка, която се поддържа постоянно без вода, следователно е необходимо да бъдат предприети смекчаващи мерки в случай на внезапно навлизане на вода.
  

• 
  разработване на авариен план за реакция на всеки риск или въздействие – определяне на конкретната реакция за всеки риск/въздействие и определяне на отговорностите, каналите за комуникация и осигуряване на подходящо оборудване, наемане на квалифициран, обучен и подходящо оборудван персонал за работа на площадка.
  

• 
  прилагане на превантивни мерки за управление/дължима добросъвестност в съответствие с националното законодателство и международните добри практики.
  

Замърсяване/органично и неорганично замърсяване на повърхностните и подземните води, чрез използвани масла смазват и кондензаторни течности, транспортиране на петролни деривати, метални руди, торове и различни химикали и хербициди. Замърсяване с ПАВВ и тежки метали (вж Таблица 3).

• 
  оптимизиране на маршрут, за да се избегне въздействието върху важни/ чувствителни зони за подземни води;
  
• 
  приемането на технически мерки в железопътния дизайн според случая в съответствие с националното законодателство;
  
• 
  прилагане на система за съответни проверки за допустимост (screening acceptance) и транспорт на опасни товари. Тъй като те могат да идват и от трети страни, процедурите за проверка и допустимост трябва да отговарят на международните стандарти относно пакетирането, маркирането и етикетирането на контейнерите, а превозвачът трябва да разполага с необходимите удостоверения и манифести;
  
• 
  контейнерите и останалият подвижен състав трябва да отговарят на стандартите за съответно транспортирания товар;
  
• 
  прилагане на програми за превенция;
  
• 
  гарантиране на готовност за превенция и контрол на разливите и за реакция при аварийни ситуации, изготвяне на съответни планове въз основа на анализа на опасностите – техния характер, последствията и вероятността от настъпване на аварии;
  
• 
  мерките за превенция и контрол могат да включват:
  

• 
  определяне на маршрутите и времето за транспортирането на опасните материали така че рискът за населението да бъде органичен до минимум (напр. ограничаване на транспортирането на такива стоки само по определени маршрути);
  
• 
  ограничаване на скоростта в застроени зони;
  
• 
  изграждане на бариери и изпълнението на други технически мерки (напр. за отводняване и т.н.) на чувствителните места.
  

• 
  изпълнение на програма за мониторинг на нивото на водите в близост до изкопите (преди, по време и след приключване на строителството). В случай на доказани значителни въздействия, причинени от проекта – издълбаване на по-дълбоки кладенци или свързване с основната мрежа за водоснадяване.
  

• 
  защита на естественото оттичане чрез внимателно направено проектиране; осигуряване на подходящ брой и достатъчни по размер канали, които по възможност да поддържат естествените потоци;
  
• 
  проектиране на мостовете и каналите по начин, осигуряващ минимизирането на смущенията в естествените условия в реката:
  

• 
  подходите към местата за пресичане на реките трябва да поддържат стабилност на стените на равнината и речните брегове и да ограничат до минимум промените, които била довели до свличания и други подобни неблагоприятни резултати;
  
• 
  избягване на въздействието от пресичане на оттичането, бреговата ерозия, миграция на канали на потоци; заледявания, събиране на води нагоре по течение или затлачване на водните корита;
  
• 
  включване на процедури за проектирането и/или за поддръжката, с които да се гарантира, че мястото за преминаване няма да бъде задръстено от плаващи отломъци.
  

Замърсяване на повърхностните води чрез ерозия и изхвърляне на повишени количества седименти; деоксидиране поради органичното съдържание на затлачените материали; замърсяване на речните течения със соли, използвани срещу заледяване, метали (най-вече от корозията на части на МПС), органични (напр. масла, битум, гума), хранителни вещества за растения, биоциди (от поддържането на границите на пътя) или инцидентен разлив на токсични материали.

• 
  възприемане на ефективни проектантски решения за опазване на почвите и водите от замърсяване, напр. чрез задържане на дъждовните води в специални съдове или други мерки за управление на седиментите; затворени/линейни дренажи на местата с висока уязвимост на водоносните слоеве; осигуряване на средства за прихващане на маслата в дренажната система, ако е подходящо и т.н.;
  
• 
  осигуряване на:
  

• 
  тревни крайрелсови отводнителни канали за ефективно улавяне на затлачванията;
  
• 
  пресечени отводнителни канали за пренасочване на оттичащата се вода преди да достигне до критичните терени;
  
• 
  претрасиране на отводнителните канали с цел избягване на концентрацията на потоци;
  
• 
  средства за регулиране на скоростта на потоците в отводнителните канали с цел намаляване на ерозивния им потенциал надолу по течението;
  
• 
  инфраструктура за задържане на наклона с цел увеличаване на стабилността му и т.н.
  

• 
  засаждане по границите с растителност, която да ограничи до минимум суспендираните частици от повърхностното оттичане;
  
• 
  елиминиране/минимизиране на директните зауствания в реки и потоци;
  
• 
  третиране или възстановяване на замърсените води до подходящо ниво;
  
• 
  изготвяне на аварийни планове за реакция при инцидентни разливи.
  

• 
  осигуряване на места за задържане на събраните води/басейни за задържане с цел намаляване на пиковите зауствания в реките и потоците и защита от наводнения.
  

• 
  доколкото е подходящо при сухо време – мокрене на трасетата на превоз и строителните площадки в близост до критичните рецептори; идентифициране на източниците на вода за мокрене, като се избягват конфликтите с други конкурентни нужди и по всяко време се гарантират минимални притоци към реките и потоците;
  
• 
  доколкото е подходящо – покриване на площадките за складиране, напр. чрез посаждане на трева на складирания горен почвен слой или покриване на строителните материали с платнища или други подобни средства.
  

• 
  гарантиране, че за всички съоръжения, МПС и машини, които се предлага да бъдат използвани при строителството, са налице доказателства за тяхната изправност и съответствие с приложимите национални стандарти и за поддръжката им през целия период на строителството.
  

• 
  идентифициране на критичните локации и задълбочено отчитане на възможните въздействия;
  
• 
  избягване на големите язовири в критичните локации; осигуряване на подходящо проектирани конструкции в съответните пресичания на равнини и на местата, където се изграждат мостове или подлези и др.;
  
• 
  осигуряване на достатъчно големи открити пространства на новите конструкции с цел гарантиране на теченията от свеж въздух, най-вече при чувствителните рецептори като градове, които вече са засегнати от замърсяване и повишаващи се екстремни летни температури в резултат на климатичните промени.
  

Засягане на близкоразположени жилищни зони и чувствителни рецептори от естествената околна среда, напр. поради вече деградирали географски райони, където местната топография и метеорология ограничават разпространението на замърсители извън района (airsheds)/съществуващи критични товари от замърсители и/или съществуващи топографски условия, и/или посоки на вятъра, които благоприятстват за критичното увеличаване на тези въздействия.

• 
  постепенното заместване на старите локомотиви с нови, които са по-ефективни от гледна точка на горива, изпускат по-малко емисии или замяна по график или подмяна на съществуващия състав, работещ с дизелово гориво с такъв, използващ електричество;
  
• 
  използването на затворени вагони или покриване на откритите, когато транспортират минерали или зърно, за да се ограничат неорганизираните прахови емисии;
  
• 
  приемането на цялостни програми за управление с цел намаляване на консумацията на горива/повишаване на енергийната ефективност и за ограничаване и контрол на емисиите от изгаряне;
  
• 
  осигуряване на наличието на растителност по трасето, където това е подходящо, с цел опазване на чувствителните рецептори и контрол на разпространението на прах и замърсители на въздуха;
  
• 
  налагане на ограничения на скоростта в специфично чувствителни сектори.
  

• 
  проектиране на трасета за превоз на строителните материали по начин, по който е възможно да се избегне допълнителното дразнене в жилищните райони и в чувствителните зони;
  
• 
  навременно осведомяване на засегнатите общности чрез подходящи канали за комуникация;
  
• 
  създаването на механизъм и процедура за реакция при постъпили оплаквания;
  
• 
  използване на заглушено строително оборудване/машини в случаи на работа при специфично чувствителни рецептори, ограничаване на часовете за работа;
  
• 
  гарантиране на съответствието на всички предлагани за използване при строителството съоръжения, МПС и машини с приложимите изисквания към нивата на шум;
  
• 
  определяне на графици за извършване на строителните дейности (напр. работно време през работните и почивните дни и официалните празници);
  

• 
  осигуряване на временен достъп до собствеността и подходящи дренажи за да се ограничи до минимум дразненето на местното население или собствениците на бизнес.
  

• 
  изготвяне на план за управление на трафика, показващ различните фази на строителството, трасетата за превоз, промените в движението; алтернативните временни промени в трафика; ограниченията на скоростта за тежки МПС;
  
• 
  приемане на стратегия за ранни консултации със засегнатото население и заинтересованите страни;
  
• 
  разработване на целенасочени информационни стратегии и процедури за реакция при оплаквания; отчитане на характеристиките на конкретния проект и интересите на засегнатите групи.
  

• 
  Замърсяване с шум чрез комбинираното въздействие от шума от движението на влаковете, шум от аеродинамиката и шум от траверсите;
  
• 
  Замърсяване с шум/бъдещи нива на шум от трафика (напр. в периода от проектирането до реалното откриване на линията): изчисляване на съответни изолационни линии* за чувствителните рецептори въз основа на общоприети/одобрени методологии.
  

• 
  прилагане на мерки за контрол на шума при източника:
  

• 
  използване на модерни неметални дискови спирачки;
  
• 
  ограничаване на неравностите по трасето чрез редовна поддръжка на колелата и релсите;
  
• 
  замяна на традиционно свързаните релси с изцяло излети такива;
  
• 
  усъвършенстване на шумоизолацията на подвижния състав: на местата, където се намират двигателите и т.н. при дизеловите двигатели; екраниране на колелата и др.;
  

• 
  предприемане на мерки, свързани с разпространяването на шума: шумови бариери*²¹/могили; жп каньони, частично покриване и тунели
  
• 
  управление на трафика: възприемането на мерки за ограничаване на скоростта в критичните участъци;
  
• 
  осигуряване на добра изолация на избраните за целта сгради;
  
• 
  предприемане на комбинирани мерки.
  

• 
  идентифициране на чувствителните рецептори, отчитане на преобладаващите посоки на вятъра с цел определяне на подходящите места за засаждане на растителност покрай трасето;
  
• 
  въвеждане на ограничения на скоростта в чувствителните сектори.
  

• 
  замяна на местните системи чрез разработването на телекомуникационна мрежа, предназначена на управление на железопътния транспорт, с цел хармонизация с комуникационната система на ЕС между влаковете и инфраструктурите.
  

• 
  загуба или намаляване на стойността на собственост или терен;
  
• 
  принудително преселване;
  
• 
  въздействия върху уязвими групи;
  
• 
  въздействия върху бизнеса и услугите.
  

• 
  осигуряване на компенсация въз основа на припознати процедури в съответствие с приложимите политики и законодателство;
  
• 
  разработване на подходящи комуникационни и информационни стратегии.
  

• 
  предвиждане на ранни консултации с местните общности за идентифициране на критичните въпроси и разработване на съответни стратегии;
  
• 
  идентифициране на местоположенията на подходящите конструкции за избягване на бариерните въздействия (напр. подлези или мостове) и за поддържане на важните комуникационни и социални връзки, най-вече в селските райони.
  

• 
  как изолацията е закрепена към полюсите;
  
• 
  реалното разстояние между кабелите и другите енергизирани и заземени части.
  

• 
  въпреки че това въздействие не може да бъде напълно избегнато, могат да бъдат предприети смекчаващи мерки с цел ограничаване до абсолютния минимум на дейностите по почистване и разширяването на работния коридор.
  

• 
  стриктно минимизиране на почистването от инцидентни вреди, най-вече в екологично чувствителните територии: проучване и маркиране на трасето на строителството чрез поставянето на мрежи или чрез прилагането на други мерки преди започване на почистването на растителността; стриктно минимизиране на другите механични дейности до технически изискуемия минимум;
  
• 
  след приключване на дейностите – пълно възстановяване на териториите/пейзажа, вкл. рехабилитация на почвите; осигуряване на растителност с местни видове дървета и храсти или друга растителност (напр. трева, тревисти многогодишни растения и т.н.), доколкото е подходящо – възстановяване до предишното съществуващо състояние;
  
• 
  в периода на юридическа отговорност мониторинг на растителността във възстановените територии, най-вече по отношение на защитените зони и местообитанията, чувствителни и/или защитени видове, с цел предприемането на корективни мерки в случай на проблем.
  

• 
  разработване на график на строителните дейности: поставяне на сезонни ограничения през чувствителните периоди (напр. избягване на строителните дейности по време на развъждането/миграция на потенциално засегнатите видове);
  
• 
  минимизиране на неблагоприятните въздействия чрез ограничаване на степента или магнитуда на дейностите, напр. прилагане на минимални инвазивни методи на строителство за специфично чувствителните локации (напр.на места извършването на работата на ръка, ако е подходящо – използването на специализирано светлинно и/или заглушено оборудване и т.н.).
  

Загуба или влошаване на качеството на местен хабитат и свързаната флора и фауна поради създаването на сянка или на пречки за попадането на дъждовна вода, напр. в случаите на големи по размер надлези

• 
  оптимизиране на трасето/дизайна с цел по възможност да се избегнат въздействията върху припознатите чувствителни елементи на околната среда и на техните буферни зони (напр. влажни зони, речни заливни равнини, брегове на водни течения и езера, устия на реди и много други);
  
• 
  възможно избягване на нарушаването на целостта на естествените повърхностни води и водните местообитания;
  
• 
  оптимизиране на трасето и/или на дизайна, доколкото това е подходящо с цел опазване на териториите и на свързаните с тях биологични съобщества.
  

• 
  осигуряване на подходящо проектирани, оразмерени и разположени подлези за преминаване на дивите животни или „зелени мостове“/био-коридори; тунели за амфибиите, влечугите и малките бозайници; оформяне на пейзажа, заобикалящ проекта с цел гарантиране на максималното му приемане от таргетираните видове;
  
• 
  осигуряване на подходящо проектирани/ оформени канали, подпомагащи движението на рибите и другата водна фауна;
  
• 
  увеличаване на ширината на моста с цел осигуряване на сухи био-коридори по протежението на речните брегове за движение на сухоземните видове;
  
• 
  ограждане с ограда на критичните отсечки жп трасето с цел предотвратяване на убийствата на жп линията и насочване на животните към безопасните подлези или канали;
  
• 
  мониторинг на приемането на съответните конструкции от таргетираните видове по време на експлоатацията и готовност за предприемане на корективни мерки, ако е необходимо.
  

• 
  рехабилитация и усъвършенстване на съществуващите железопътни трасета;
  

• 
  изграждане на нови електрифицирани железопътни линии.
  

• 
  замяна на всички полюси и другата инфраструктура, която към момента създава опасност за птиците с безопасни уреди, съответстващи на препоръките на Bird Life International и на релевантните национални ръководства и регулации;
  
• 
  отклоняване на новите електропроводи от местата, където редовно прелитат птици на ниска надморска височина (брегови ивици, топографски особени райони, влажни зони, размножаващи се колонии) и далеч от ОВМ/СЗЗ, обитавани от птици, които са силно податливи на токови удари и удари с кабелите;
  
• 
  проучване, преди планирането на новите електропроводи, на миграцията на птиците през деня и нощта и на другите сезонни феномени;
  
• 
  гарантиране, че новите уреди и оборудване са технически решения, които изключват възможността от токови удари на птици.
  

Дестабилизация на популациите поради убийства на пътя

• 
  намаляване на нивата на убийствата на жп линията/пряката смъртност чрез прилагането на технически мерки (напр. ограждане на критичните отрязъци от жп линията и на тези, подхождащи към мостовете; частично тунелиране).
  

• 
  адаптация на местно ниво или предприемането на технически мерки с цел избягване или смекчаване на критичните промени.
  

• 
  общо ограничаване на местата за контрол на растителността с цел избягнате на поникването на сукцесионни видове и ограничаване на вероятността от установяването на инвазивни видове по трасето;
  
• 
  прилагане на интегрирано управление на растителността;
  
• 
  прилагането на мерки за биологичен, механичен или термичен контрол на растителността;
  
• 
  избягване на химичните хербициди на определено разстояние от релсата и преходната зона (напр. 5 м от трасето);
  
• 
  поддържащото почистване на крайречните зони следва да бъде избягвано или минимизирано;
  
• 
  използването на хербициди трябва да бъде организирано по начин, по който се ограничава неумишленото разливане или изтичане.
  

• 
  ограничаване до минимум на пространствените изисквания на строителните дейности;
  
• 
  опазване на съществуващата растителност до възможно най-голяма степен; възможно ограничаване на строителството до трасето на пътя;
  
• 
  подходящо управление на строителната площадка;
  
• 
  пълна рехабилитация на всички временно използвани терени (вж мерките за предотвратяване на въздействията върху почвите и флората и фауната, съответно в таблици 3 и 7);
  
• 
  след приключване на изкопните работи, доколкото е практически възможно – връщане на използваните терени до предишните им естествени граници.
  

• 
  въздействие върху ландшафта и визуално такова чрез промяна на мащабите и измеренията на характеристиките на ландшафта и неговата естетическа стойност;
  
• 
  въздействие върху ландшафта чрез структурни промени (изправяне на речни корита, топографски промени, загуба на характерната растителност и т.н.);
  
• 
  фрагментация на гори;
  
• 
  въздействие върху естествената красота на пейзажите;
  
• 
  излагане на чувствителните рецептори и на тези, търсещи отдих на съответното място на постоянна промяна на перспективата и гледката.
  

• 
  оформяне на пейзажа: засаждане на растителност на границите и препроектиране на новоизложените повърхности като задържащи стени от естествени камъни, пълзящи растения и т.н., с цел визуално интегриране на жп линията със свързаните елементи на заобикалящия пейзаж;
  
• 
  моделиране на нивото и оптимизиране на вертикалните структури (ограничаване на височината на дейностите по изкопаване и запълване) с цел опазване на качеството на гледките;
  
• 
  избор на естествени и проектирани материали на чувствителните или съществено изложените места;
  
• 
  архитектурен дизайн на отделните конструкции или елементи като подпори на мостове, входове и изходи на тунели и т.н.;
  
• 
  възстановяване/засаждане на растителност по новите граници на гори с местни видове;
  
• 
  укрепване на ландшафта, напр. чрез постигане на целите по управлението на ландшафта за дадената зона, възстановяване на исторически ландшафти или характеристики и на изоставени терени.
  

Инцидентно повреждане на обществени или частни сгради поради транспортирането на материали и използването на тежки машини.

• 
  възприемане на подходящи процедури за управление на строителството с цел минимизиране на риска от инциденти и вреди на обществени пътища и обществени и частни сгради;
  
• 
  ремонт на всяка вреда и подходяща компенсация в съответствие с приложимото законодателство.
  

• 
  изготвяне на доклад относно срутването на пътя преди започване и след приключване на строителството на всички неартериални пътища, които е вероятно да бъдат използвани по време на строителството; представяне на копие от него на компетентните органи.
  

• 
  на индивидуални съоръжения за водоснабдяване (напр. чрез временното намаляване на нивата на подземните води или поради въздействието върху качеството на водите);
  
• 
  на инфраструктура, свързана с транспортирането на канализационните води;
  
• 
  на селскостопански дейности (напр. чрез временното намаляване на наличните водни ресурси или повреди върху напоителните системи и др.;
  
• 
  на посеви или парници (напр. чрез образуването на прах)
  
• 
  на сгради, стени или отделни фасади поради вибрации или образуването на прах.
  

• 
  навременно установяване на потенциално рисковите терени, площадки и предмети, разположени в близост до строителния коридор; избягване на места или проектиране, при което може да бъдат засегнати материалните ценности чрез прилагането на подходящите предпазни мерки/процедури на дължимата добросъвестност;
  
• 
  прилагане на процедури за получаване, документиране, проследяване и реакция на оплаквания и създаване на система за пълна рехабилитация/компенсация на вредите, доколкото това е подходящо и в съответствие с приложимите правни норми.
  

• 
  осигуряване на подходящо разположени подлези, позволяващи свободното преминаване на местния трафик.
  

• 
  консултации с компетентните органи и преглед на съществуващата информация с цел идентифициране на потенциалните конфликтни зони;
  
• 
  извършване на строителните дейности по начин, по който е възможно да се избегнат повреди върху територии с културна и археологическа стойност;
  
• 
  ако избягването на тези зони или терени не може да бъде изцяло постигнато, свързване с компетентните органи и предприемане на съответни мерки, позволяващи пълно обследване на района и ако е необходимо – възстановяване, документиране и предприемане на всяко друго действие, предписано от националното законодателство при започване на изкопните работи;
  
• 
  прилагане на специфични процедури в случаите на инцидентни открития по време на строителните работи, напр. временно спиране на дейностите и уведомяване на компетентните органи и търсене на съвет относно следващите действия или предприемане на мерки за предотвратяване в съответствие с приложимото национално законодателство.
  

• 
  прилагане на специфични превантивни мерки методи на строителство; използване на специализирано оборудване с цел минимизиране на риска от вреди.
  

• 
  провеждане на консултации с компетентните органи и преглед на съществуващата информация с цел идентифициране на потенциално конфликтните зони;
  
• 
  ако избягването на тези зони или терени не може да бъде изцяло постигнато, свързване с компетентните органи и предприемането на съответни мерки, позволяващи пълно обследване на района и ако е необходимо – възстановяването, документирането и предприемането на всяко друго действие, предписано от националното законодателство при започване на изкопните работи.
  

• 
  прилагане на технически/защитни мерки, подходящи за минимизирането на риска от експлоатационни вреди.
  

• 
  подходящо осигуряване на намаляването на шума (напр. шумови прегради и засаждане на растителност) с цел поддържане на съответните функции на тези места или предмети да доставят наслада на обществеността.
  

• 
  оформяне на пейзажа (засаждане на растителност и изкопни дейности).