Обща характеристика на дисертационния труд

Процесите, свързани с глобализацията и с експандирането на информационните технологии, особено от 1999-та година насам, налага радикално преосмисляне на традиционната концепция за текста и неговите интертекстуални граници. В този смисъл проследяването на същностните моменти от развитието на структурализма и на постструктурализма е изключително необходимо, тъй като тяхната методология дава възможност за прилагане в теоретичните изследвания върху различните типове текстове на сложен интердисциплинен концептуален апарат, чийто смислови и исторически измерения все още не са достатъчно ясни.

През 2008-ма година във Франция се проведоха редица семинари, посветени на както на семиотичната парадигма, възникнала вследствие на методологическите промени, които структурализмът и постструктурализмът налагат в хуманитарните и социалните науки, така и на творчеството на някои от техните основни представители. Добър пример за това е и наскоро излязлото у нас изследване на Стоян Атанасов Цветан Тодоров: Аксиология на разума”, 2011г.

Фокусирането върху проблематика на методологията на структурализма и постструктурализма предполага съсредоточаване върху творческата дейност на някои основни представители на тези периоди. Още по-важен е въпросът за проследяването на хода на идеите на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, в качеството им на мигриращи интелектуалци, което и налага поставянето на акцент върху техните произведения. Тъй като и двамата представители на структурализма и постструктурализма започват творческата си дейност в областта на литературознанието, логично е изследването да наблегне върху развитието и промените, които настъпват в тази област.

1) Да преодолее все още фрагментарното представяне на структурализма и постструктурализма, като акцентира върху евристичните моменти в методологиите на двете големи теоретични парадигми, разглеждайки ги съобразно: а) философската им основа и б) зависимостта от социокултурния им контекст.

2) Приносът на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, които в качеството си на мигриращите интелектуалци обогатяват френското теоретично пространство като пренасят в него съответно идеите на руските формалисти – ОПОЯЗ и на постформалистите – Бахтин и неговия кръг, допринасяйки по този начин за установяването на един задочен диалог, не само теоретичен, но и интеркултурен (и интертекстуален).

3) В процеса на този диалог самите мигриращите български теоретици се променят от вече обогатените благодарение и на тях парадигми, като започват да развиват оригинални изследователски подходи „на кръстопътя на идеите”.

• 
  По какъв начин се „чете” и „пише” историята (в случая на хуманитарната мисъл);
  
• 
  По какъв начин се интерпретира творческият процес – дали се приема като израз на някаква неподлежаща на описание и интерпретация „уникалност” или е зависим от социокултурната среда.
  
• 
  Как отделната творческа личност се вписва в историята на идеите, която, от една страна я обуславя, а, от друга, става обусловена от нея.
  

1. 
   Систематично проучване и класифициране на авторския принос в оригиналните трудове на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, свързани с техния научен принос за обяснителната и евристичната сила на структурализма, неговата жизненост и дисциплинна флексибилност.
   
2. 
   Ситуиране на постиженията на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева в контекста на хуманитаристиката от втората половина на ХХ век. Изследване на техния творчески потенциал и на начините, по който спомагат за интер- и трансдисциплинното разпространение на структурализма, за евристиката, която се демонстрира и доразвива извън началната дисциплина, от която е породен. Творческото им участие при трансформирането на структурализма в постструктурализъм.
   
3. 
   Установяване на постиженията на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева в методологията на съвременните хуманитарни изследвания в дългосрочна перспектива. Проучване на постструктуралните им изследвания и приносите им за отварянето на границите между дисциплините и налагането на интердисциплинарността. Проследяване на тази трансформация в трудовете им през 60-те и 70-те години, както и в последвалите им произведения.
   

1. 
   За изследването на структуралния метод ще ползвам науковедските постановки за трансдисциплинността – обща методологична система в няколко научни дисциплини, ориентирана към решаване на научни проблеми от типа на проблемите за структурните инварианти, взаимодействие във вътрешната структура на сложните системи, проблемът за обединяването на различните проекции на обектите. Става дума за проявяването на принципа на допълнителността, чието решаване е резултат от едновременните изследвания в няколко области и които са особено продуктивни при методи и процедури в отворени системи като тези от социален тип. Това ще спомогне за:
   
   • 
     Изясняване на обяснителната сила на структуралния метод в неговата първоначална употреба (от Сосюр до Леви-Строс).
     
   • 
     Изследване на неговият екстракт и на неговото разпространение.
     
   • 
     Отношения, в които този метод се дообновява, пренесен в друго предметно поле.
     
2. 
   За изследването на постструктуралния метод ще ползвам науковедските становища за интердисциплинността – подход, чрез който се преосмисля проблемът за взаимоотношенията между дисциплините, за взаимодействие между видовете знания от различните дисциплини, което да изследва типологично различна проблематика. Освен това, предвид изследваните периоди, интердисциплинността дава възможност за проследяване на синтактичните, семантичните и прагматичните аспекти на научното познание, което е особено продуктивно при изясняване ролята на „хетерогенезиса” при дисциплините. Това ще спомогне за:
   

• 
  Изясняване възникването на постструктурализма.
  
• 
  Изследване на начините, по които се разпространява.
  
• 
  Проявленията, които добива.
  

Първоначално Цв. Тодоров допринася за развитието на френския структурализъм, като запознава парижките интелектуалци с работите на руската формалистка школа, а Ю. Кръстева – с диалогизма на М. Бахтин. Възниква въпросът защо преодоляването на „желязната завеса”, отделяща социалистическия от капиталистическия лагер не само в политически, но и интелектуално, се осъществява от двама интелектуалци от български произход, а не от сънародници на руските изследователи.

Отговорът може косвено да бъде потърсен в едно становище на В. Набоков. Според писателя новите емигранти от СССР създават на Запад погрешна представа за руската култура, тъй като са прекъснали връзките си с предишната интелигенция. Набоков говори за изгубения за руската нация интелектуален елит с номадични метафори. „Огромният отлив на интелектуалци, съставляващи такава значителна част от емигрантите от Съветска Русия в първите години след болшевишката революция, изглежда днес като скиталчеството на някакво митично племе, чиито лунни и птичи знаци аз издирвам в пясъка на пустинята и ги показвам... Старите интелектуалци измират, без да намерят приемници сред лицата, които през последните две десетилетия пристигат в чужбина от Съветския Съюз, носейки със себе си провинциализма и филистерството на тамошната си родина (к.м. – П. Т.).” ²

В метафоричен план Набоков отбелязва прекъсната традиция в руската култура чрез невъзможните следи, оставени от изгубения интелектуален елит, в пясъка. Пустинята е мястото на заличаването на всички знаци ³, следите, които оставят птиците във въздуха са недоловими, а луната свети с отразена светлина, т.е. изгубените знаци могат да бъдат открити само като бегли отражения.

В този смисъл може да се каже, че Тодоров и Кръстева запълват липсващата брънка, която би трябвало да прокара мост между новото поколение руски интелектуалци и западноевропейската теоретична мисъл. Първоначално те пренасят чуждите идеи в духа на твърдението на М. Сер, че преходите/ преводи се осъществяват по-често по обиколни, криволичещи пътища, а не директно. Впоследствие евристичността на тяхното мислене се разкрива чрез прехвърлянето на мостове между различни области на хуманитарното знание.
Ресурсите или емпиричната база на изследването обхващат авторски трудове, коментари и дискусии, поредица от публикувани интервюта с Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, исторически трудове за структурализма и постструктурализма, оценки и преоценки, както и литература по теория и история на хуманитаристиката. Изследването се основава на предварителна историко-библиографска работа във Френската национална библиотека.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД