І. Историята на структурализма и постструктурализма е проследена като процес на взаимодействие между различни дисциплини, в хода на което се раждат нови идеи, методи и подходи за изследване на езиково конструираните човешки феномени. Посредством трансдисциплинното прилагане на две ключови понятия от областта на наукознанието – трансдисциплинност и интердисциплинност:
1. Формулиран е изводът за диалектическия характер на прехода от структурални към постструктурални изследвания на текста и културата;
2. Аргументирана е необходимостта от интегриране в хуманитарните науки на теорията на интертекстуалността като тяхна бъдеща методологична основа.
ІІ. Аргументиран е дискурсивният характер на транс- и интердисциплинните взаимодействия, който обикновено се подминава от позитивистично ориентираните изследователи на науката. Заимстването или преносът на понятия, методи и общи теоретични положения от една научна област в друга, както и производството на знаци, включително и изработване на неологизми, имат символен характер. На тази основа е формулиран изводът, че взаимодействията между различните дисциплини имат трансдискурсивен характер в двоен смисъл:
1. Съобразно първоначалното латинско значение на думата „discurso” (вървене напред-назад) – като обмен, водещ до взаимно теоретико-концептуално обогатяване;
2. Като интерпретативно опосредстван пренос/ превод от един специализиран теоретичен език (дискурс – Фр. Растие) към/ на друг.
ІІІ. Чрез следването на методологията на М. Вебер, приложена към постмодерния свят от З. Бауман, е разработен идеалният тип мигриращ интелектуалец. Смисълът му е да разкрие ролята и мястото на интелектуалците от български произход Цветан. Тодоров и Юлия Кръстева в западноевропейската хуманитаристика. Те способстват:
1. За интеркултурния диалог между изследователи, отделени политически по време на „студената война” от комуникативно непроницаемата „желязна завеса”;
2. За трансдисциплинния пренос на знания;
3. За промени в наложилите се на Запад парадигми, като:
А) Цветан Тодоров изяснява логиката на структуралистката интерпретация на понятието „поетика”.
Б) Юлия Кръстева въвежда постструктуралисткото понятие „интертекст” и уточнява семантичните ограничения, които трябва да бъдат свързани с термина „интертекстуалност” предвид бъдещите изследвания на литературното поле.
ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. « Le mouvement féministe et l’écriture au féminin d’après la conception de Julia Kristeva», G. Leduc (dir.) série Des idées des femmes, Harmattan, Paris (под печат).
2. „Свободата като споделена уникалност в психоаналитичната и литературоведска практика на Юлия Кръстева”, сп. Психологически изследвания, кн. 2/2011. (под печат)
3. „Бъдещето на интелектуалния бунт или „вечното завръщане” през погледа на Юлия Кръстева”, IV международна конференция на младите учени, СУБ – Пловдив, юни 2011 (под печат в годишника на СУБ – Пловдив).
4. „Речта и субектът в процес в интердисциплинните изследвания на Юлия Кръстева”, сб. Библиотечният и културен мениджмънт и информационно- комуникационните технологии (Library and Cultural Management and ICI) от научна конференция с международно участие, Бургас, септември, 2011. (под печат)
Сподели с приятели: |