Българска академия на науките
САМООЦЕНКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
САМООЦЕНКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУДІ. Историята на структурализма и постструктурализма е проследена като процес на взаимодействие между различни дисциплини, в хода на което се раждат нови идеи, методи и подходи за изследване на езиково конструираните човешки феномени. Посредством трансдисциплинното прилагане на две ключови понятия от областта на наукознанието – трансдисциплинност и интердисциплинност: 1. Формулиран е изводът за диалектическия характер на прехода от структурални към постструктурални изследвания на текста и културата; 2. Аргументирана е необходимостта от интегриране в хуманитарните науки на теорията на интертекстуалността като тяхна бъдеща методологична основа. ІІ. Аргументиран е дискурсивният характер на транс- и интердисциплинните взаимодействия, който обикновено се подминава от позитивистично ориентираните изследователи на науката. Заимстването или преносът на понятия, методи и общи теоретични положения от една научна област в друга, както и производството на знаци, включително и изработване на неологизми, имат символен характер. На тази основа е формулиран изводът, че взаимодействията между различните дисциплини имат трансдискурсивен характер в двоен смисъл: 1. Съобразно първоначалното латинско значение на думата „discurso” (вървене напред-назад) – като обмен, водещ до взаимно теоретико-концептуално обогатяване; 2. Като интерпретативно опосредстван пренос/ превод от един специализиран теоретичен език (дискурс – Фр. Растие) към/ на друг. ІІІ. Чрез следването на методологията на М. Вебер, приложена към постмодерния свят от З. Бауман, е разработен идеалният тип мигриращ интелектуалец. Смисълът му е да разкрие ролята и мястото на интелектуалците от български произход Цветан. Тодоров и Юлия Кръстева в западноевропейската хуманитаристика. Те способстват: 1. За интеркултурния диалог между изследователи, отделени политически по време на „студената война” от комуникативно непроницаемата „желязна завеса”; 2. За трансдисциплинния пренос на знания; 3. За промени в наложилите се на Запад парадигми, като: А) Цветан Тодоров изяснява логиката на структуралистката интерпретация на понятието „поетика”. Б) Юлия Кръстева въвежда постструктуралисткото понятие „интертекст” и уточнява семантичните ограничения, които трябва да бъдат свързани с термина „интертекстуалност” предвид бъдещите изследвания на литературното поле. ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД1. « Le mouvement féministe et l’écriture au féminin d’après la conception de Julia Kristeva», G. Leduc (dir.) série Des idées des femmes, Harmattan, Paris (под печат). 2. „Свободата като споделена уникалност в психоаналитичната и литературоведска практика на Юлия Кръстева”, сп. Психологически изследвания, кн. 2/2011. (под печат) 3. „Бъдещето на интелектуалния бунт или „вечното завръщане” през погледа на Юлия Кръстева”, IV международна конференция на младите учени, СУБ – Пловдив, юни 2011 (под печат в годишника на СУБ – Пловдив). 4. „Речта и субектът в процес в интердисциплинните изследвания на Юлия Кръстева”, сб. Библиотечният и културен мениджмънт и информационно- комуникационните технологии (Library and Cultural Management and ICI) от научна конференция с международно участие, Бургас, септември, 2011. (под печат) 1 Лазарова, Е. Ученият срещу политика д-р Найден Шейтанов, София, Унив. издателство „Св.Кл. Охридски”, 2005, с.17. 2 Набоков, В. Дар, София, Хемус, 1997, с. 6. 3 Бодрияр, Ж. Америка, Плевен, ЕА, 1996, с. 253. 4 Todorov, T. Qu’est-ce que le structuralisme? Poétique, Paris, Seuil, 1968, p. 102. 5 Ducrot, O., Todorov, T. Dictionnaire encyclopédique des sciences du langage, Paris, Larousse, 1972, p. 106. 6 Todorov, T. Mikhaïl Bakhtine. Le principe dialogique. Paris, Seuil, 1981, р. 8. 7 Бахтин, М. Проблемы поэтики Достоевского, Москва, Советский писатель, 1963, с.59. 8 Барт, Р. Избранные работы. Семиотика. Поэтика, Москва, Прогресс, 1989, с. 356. 9 Todorov, T. Théories du symbole, Paris, Seuil, 1977, p. 10. 10 Todorov, T. Symbolisme et interprétation, Paris, Seuil, 1978, p. 162. 11 Todorov, T. Symbolisme et interprétation, Paris, Seuil, 1978, p. 163. 13 Митова, Г. Мисли в зелено. http://gerganamitova.web.officelive.com/aboutus.aspx 14 Елиас, Н. Що е социология, София, Лик, 1999, с.46. 15 Сер, М. Атлас, София, Прозорец, 1996, с. 56. 16 Дос, Фр. Ходът на идеите. История на интелектуалците – интелектуалната история, София, Сонм, 2007, с.111. 17 Дос, Фр. Ходът на идеите. История на интелектуалците – интелектуалната история, София, Сонм, 2007, с.112. 18 Lichev, V. „Topology of the External and Internal Space”, В: Proceedings Papers of XXIІІ Varna International Philosophical School. Sofia: IPhR – BAS. 2004, с. 241. 19 Децентрирането на субекта е основна тема през ХХ в. Ключови понятия, които я отразяват са „неустановеността” на човека, която става предмет на изследване във философската антропология (Ницше, М. Шелер), ексцентричността (Х. Плеснер), „екзистенцията” (М. Хайдегер). Постструктурализмът децентрира структурата, за да отнеме властта на „центъра”, чието изследване е недостатъчно за разкриването на особеностите на текста и културата в по-общ план. Н. Елиас предлага серията от лични местоимения като възможен изход не само от субстанциализирането на социологическите понятия, но и като възможност за отчитане на перспективния характер на човешките отношения. 20 Сер, М. Атлас, София, Прозорец, 1996, с. 73. 22 Тодоров, Цв. На чужда земя, София, Отворено общество, 1998, с. 168. 23 Елиас, Н. Що е социология, Лик, 1999, с. 146. 24 Елиас, Н. Що е социология, Лик, 1999, с. 147. 25 Елиас, Н. Що е социология, Лик, 1999, с. 191-192. 26 Атали, Ж. Хилядолетие, София, Медиум 999-Колибри, 1992, с. 121. 27 Атали, Ж. Хилядолетие, Медиум 999-Колибри, София, 1992, с. 34. 28 Сер, М. Атлас, София, Прозорец, 1996, с. 279. 29 Сер, М. Атлас, София, Прозорец, 1996, с. 282. 30 Сер, М. Атлас, София, Прозорец, 1996, с. 111. 31 Кръстева, Ю. Обладаване, София, Хемус, 1998, с. 27. 33 Кръстева, Ю. Обладаване, София, Хемус, 1998, с. 26. 34 Lichev, V. „Topology of the External and Internal Space”, В: Proceedings Papers of XXIІІ Varna International Philosophical School. Sofia: IPhR – BAS. 2004, с. 241. 35 Сер, М. Атлас, София, Прозорец, 1996, с. 11. 36 Сер, М. Атлас, София, Прозорец, 1996, с. 30. 37 Рикьор, П. Прочити, Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, София, 1996, с. 150. 38 Theunissen, M. The other: studies in the social ontology of Husserl, Heidegger, Sartre, and Buber, Boston, MIT Press, 1984. p. 3 39 Waldenfels, B. « Normalité et normativité. Entre phénoménologie et structuralisme », Revue de métaphysique et de morale, 2005/1 n° 45, p. 57-67 40 Waldenfels, B. « Normalité et normativité. Entre phénoménologie et structuralisme », Revue de métaphysique et de morale, 2005/1 n° 45, p. 57-67. 41 Welsch, W. Subjectsein heute: Ueberlegungen zur Transformation des Subjects, In: Deutsche Zeitschrift fuer Philosophie, 1991/ 4, S. 360. Цит. по: Личев В. Аз-ът като образ на културата. Дисертация за присъждането на научната степен кандидат на философските науки, София 1993, с. 392. 42 Тодоров, Цв. Живот с другите. Опит по обща антропология. София, Наука и изкуство, 1998, с.70. 43 Бауман, З. Живот във фрагменти Есета за постмодерната нравственост, София, ЛИК, 2000, с. 182. 44 Бауман, З. Живот във фрагменти. Есета за постмодерната нравственост, София, Лик, 2000, с. 170. 45 Тодоров, Цв. Завладяването на Америка. Въпросът за другия, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски” 1992, с. 236. 46 Waldenfels, B. « Normalité et normativité. Entre phénoménologie et structuralisme », Revue de métaphysique et de morale, 2005/1 n° 45, p. 57-67. 47 Тодоров, Цв. Несъвършената градина, София, НБУ, с.300. 48 Господар и жертва са термини, отпращащи към затъването в „безизходицата на въображаемото” (Ж. Лакан) като следствие от отхвърлянето на Символния регистър и произтичащите от него норми и закони. Тогава алтернативата става: „Или аз, или другият”, подобно на Хегеловия мит за борбата за признание между Господаря и Роба. 49 Вание, А. Лакан, София, Лик, 2000, с.70. 51 Дамянова, П. и др. състав. Времето на жените, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1997, с. 37. 52 Тодоров, Цв. Поетика на прозата, София, Лик, 2004, с. 163. 53 Тодоров, Цв. Поетика на прозата, София, Лик, 2004, с. 169. 54 Тодоров, Цв. Несъвършената градина, София, НБУ, с.11. 55 Тодоров, Цв. Несъвършената градина, София, НБУ, с.305-306. 56 Растие, Фр. Изкуства и науки за текста, София, Лик, 2003, с. 384. (Дискурс – съвкупност от кодифицирани лингвистични употреби, свързани с определен тип социална практика. Например: медицински, юридически, религиозен.) 57 Изер, В. Обхватът на интерпретацията, София, 41Т ЕООД, 2004, с. 25. 58 Това „раз-стояние” е положено от превода/ интерпретация. Институциите на изящната словесност се опитват не да стеснят това гранично пространство, а да не допуснат полагането му от чужди за тях преводачи-интерпретатори. 59 Barthes, R. « L’étrangère », La quinzaine littéraire, Paris, n 94, 1970. 60 Dosse, F. Histoire du structuralisme, vol.2, Paris, La Découverte, 1992. 61 Личев, В. „Конфликтът на интерпретациите и наративната идентичност” (Планова работа) София, ИИОЗ – БАН, 2011, с.138 62 Богомилова, Н. Религия, право и политика на Балканите в края на ХХ и началото на ХХІ в. София, Изток – Запад, 2005, с. 30. 63 Тодоров, Цв. Несъвършената градина, София, НБУ, с. 299. 64 Личев, В. „Конфликтът на интерпретациите и наративната идентичност” (Планова работа) София, ИИОЗ – БАН, 2011, с.3 Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|