Румяна нейкова доктор по икономика основи на управлението



страница1/8
Дата11.01.2018
Размер1.67 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
-








РУМЯНА НЕЙКОВА

доктор по икономика


ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Доцент Румяна Николаева Нейкова,

доктор по икономика

ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Рецензент: Доц. д-р Веселин Савов
Формат:

Печатни коли:

Печат:

Българска. Трето преработено и допълнено издание.



ISBN

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Глава първа - Управлението - новите предизвикател-ства, история и развитие

1.1. Новите предизвикателства в управлението в началото на ХХI век

1.2. Управлението – характеристика и определения

1.3. Историческо развитие на науката за управление 1.4. Съвременни принципи на управление и условия за успешен бизнес


Глава втора - Управленски функции

2.1. Определения, характеристики и класификации на управленските функции

2.2. Основни (базови) управленски функции

1.3. СIпецифични (частни) управленски функции


Глава трета – Управленска структура

3.1. Характеристика и определение

3.2. Организационна структура на управление

3.3. Функционална структура на управление


Четвърта глава – Управленско решение – теория и практика

4.1. Определения, характеристика и условия

4.2. Етапи в изработването на управленското решение

4.3. Изисквания към управленското решение

4.4. Видове управленски решения

4.5. Методи за изработване на управленско решение


Пета глава – Управление в условията на конфликтни ситуации

5.1. Кратка характеристика и типология на конфликтите

5.2. Причини за възникване на конфликта

5.3. Видове конфликти

5.4. По-важни правила и принципи за преодоляване на конфликтите
Шеста глава – Предприемачество и управление на бизнеса

6.1. Историята на предприемачеството – възникване, развитие и представители

6.2. Функции и качества на предприемача

6.3. Условия и фактори за успех и фалит на предприемача



Седма глава – Реинженерингът в управлението

7.1. Определение и характеристика

7.2. Основни и ключови понятия
Приложение

Литература




ВЪВЕДЕНИЕ
Тази книга е трето преработено и допълнено издание на учебника по “Основи на управлението”. Основната цел на автора е да съдейства за разширяване и задълбочаване на знанията на студентите за настъпващата промяна в икономическите, политическите, културните и социалните отношения и да предизвика интерес към тяхното опознаване и изучаване, което е едно от най-важните условия за по-бързото и успешно приспособяване и адаптиране на личността към новите ситуации в живота.

Учебникът има за цел да подпомогне подготовката на студентите и специализантите от Техническия университет - гр. Габрово и Висшето училище по застраховане и финанси, които изучават дисциплината Основи на управлението. В него са включени възлови лекции от дисциплината като новите предизвикателства на управлението в началото на ХХI век, школите в историческото развитие на управлението, принципите на управление, технологията за изработване на рационални решения, управленските структури, механизми и технологии и тяхната специфика в условията на прехода. В преработеното издание са включени и въпроси, свързани с най-новите направления на управлението – предприемачеството и реинженеринга, като нова управленска технология.

Учебникът по Основи на управлението е предназначен и за обучение на студенти в магистърски програми, които са завършили бакалавърско обучение в други направления и не са изучавали тази дисциплина.

Във връзка с потребността от самостоятелна работа и самоподготовка, особено при обучаваните студенти в магистърски програми, след всяка лекция са разработени въпроси, казуси и задания, които студентите трябва да разработват в семинарните занятия или писмено в извънучебно време.

Учебникът "Основи на управлението" представлява интерес и за действащи ръководители, предприемачи, мениджъри и всички, които са оценили ролята на знанието за повишаване ефективността и резултатите от своята дейност в трудните условия на промяната и адаптирането на страната ни към Европейския съюз.

Научната задача на автора на книгата “Основи на управлението” се свежда до събиране, анализиране, систематизиране и селекциониране на натрупаните знания и опит в областта на управлението при новите условия, на тяхното актуализиране с новостите от последните години и на частични прогнози за характера и спецификата на бъдещето управление. Като приноси със значителна стойност за теорията и методологията на науката за управлението трябва да се посочи изследователска работа в областта на предприемаческото управление у нас и формирането на принципните положения на теорията “W”, както и частта за реинженеринговия подход в управлението в края на ХХ и началото на ХХI век.

Подборът на актуалните проблеми е направен според собствената преценка и възгледите на автора, от една страна, и според спецификата и потребностите на специалностите и целта на подготовката на студентите и специалистите - от друга.

Най-сериозните затруднения при подготовката и написването на настоящия учебник възникнаха при уточняване съдържанието на редица нови понятия, поради дискусионния характер на новите теоретични постановки и голямото разнообразие на термини и категории, които навлизат от чуждестранната литература у нас и в които отделните автори влагат различно съдържание. Сериозен проблем е и директното използуване на редица чужди думи в българските текстове вместо техния превод. Затова в тази книга се използуват като равнозначни думите “управление” и “мениджмънт”.

При подготовката на настоящата книга са използувани литературни източници и практически опит на утвърдени наши и чуждестранни изследователи и специалисти в областта на управлението, планирането и предприемачеството. Авторът уважава техния труд и усилията положени за събиране, обработване и популяризиране на проблемите на управлението при условията на прехода, както и изявените и разработени нови идеи за управлението в началото на ХХI век и затова предлага библиографска справка на литературните източници, от които компетентният читател може да се ориентира и да намери необходимите му допълнителни знания. При преработването на настоящата книга към библиографията са добавени и нови литературни източници под линия.

Разгледаните в книгата въпроси са дискусионни и голяма част от тях са и интердисциплинарни. Те засягат знания от утвърдени вече научни области, като икономика, психология, социология, математически методи и модели, статистика, информатика и пр. Голямото разнообразие от знания се пречупва през призмата на управлението с цел да се определят водещите правила, принципи и стратегии за неговата ефективност и конкурентоспособност.

Авторът

Човечеството е изправено пред качествено

нов скок напред. Очакнат го дълбоката

социална промяна и творческото

преустройство на всички времена.

Алвин и Хайди Тофлър

«Новата `цивилизация»


Глава първа
УПРАВЛЕНИЕТО - НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА,

ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ

1.1. Новите предизвикателства в управлението

в началото на ХХI век

В края на ХХ век станахме свидетели на необичайно бързи и резки промени в икономическата, политическата, културната и социалната област не само у нас, но и в редица други страни. У хората се създаде чувство за неудовлетвореност, неяснота и обърканост от хаоса, който обхвана целия стопански, културен и политически живот. Промяната, която се очакваше и която у нас настъпваше твърде боязливо в края на 80-те години на ХХ век, сега се разрази като стихия, която стана трудно контролируема. Естествено е при тази ситуация да възникнат множество въпроси за причините и необходимостта от промяна, за нейните измерения, за съпротивата и забавянето й, за възможностите за нейното овладяване и насочване и др. Безспорно е, че все още не е възможно да се получат точни и изчерпателни отговори на голяма част от посочените въпроси, а още по-трудно е да сe предвидят и новите, които постоянно възникват. При всеки опит обаче, да се правят анализи и изводи за икономическото състояние и да се определят политики и стратегии за по-нататъшното развитие, трябва да се има предвид, че резките промени, които настъпиха в световното стопанство и в стопанствата на трансформиращите се страни през последното десетилетие са резултат не само и не толкова на вътрешни противоречия и стагнация, колкото на отражение и следствие на сериозни промени в световното стопанство.

Според изследвания на крупни научни и образователни институции в световното стопанство настъпват дълбоки изменения по отношение на начина на формиране на връзките и взаимоотношенията между отделните държави и произтичащите от тях съдържателни характеристики в управлението на световното стопанство. До към 70-те години на ХХ век то представляваше сравнително добре изградена система от обвързани помежду си национални стопанства, които запазваха и се бореха за съхраняване на свои собствени приоритети, като се опитваха да ги налагат на световния пазар. След 70-те години обаче, и особено в края на 80-те години, икономическата и политическа ситуация в световен мащаб рязко се промени в резултат на тоталните политически и териториални промени в статута на редица държави, на засилващите се глобаластични процеси и тенденции, на силното преплитане на икономически и политически връзки между отделните държави, на качествено новата роля на науката и знанието, на активните комуникации и зараждането на информационното общество и пр. По това време се появи и новата концепция за устойчивия приоритет в съвременната глобална икономика. Майкъл Портът посочва, че една от основните причини за проблемите в икономическото развитие се дължат на неумението да се разграничава сравнителното предимство от новото конкурентно предимство на нациите, защото в една глобализираща се световна икономика ролята на труда, природните и финансовите ресурси постепенно се променя в полза на умението да се организира производителността на труда (62, с. Хі, Хіі). Той прокарва тезата, че богатството се управлява от производителността, а държавата е длъжна да създава, поддържа и обновява подходяща бизнессреда, която да подпомага нацията за резултатно и качествено използване на ресурсите.

В края на ХХ и началото на ХХІ век постепенно се формира и структурира интернационалната бизнессреда с нови характеристики (79, с. 100-105). Тя дефинира полето и пространството, в което се развива транснационалното стопанство и където поведението на отделните държави се определя от тяхната специфика и изискванията на глобализацията. Направените проучвания на литературните източници от края на ХХ и в началото на ХХІ век в областта на управлението и икономиката дават възможност да се формулират някои по-важни характеристики на световната икономика и на поведението на отделните държави в бизнес средата, създавана от тази икономика. Тяхното познаване и изучаване е изходна позиция за ръководителите за избор и провеждане на правилна стратегия на всички управленски равнища.



Някои от по-важните характеристики на транснационалното стопанство могат да се сведат до следните (18, с. 113-115):

  • Световното стопанство постепенно се трансформира от международно в транснационално и функционира на базата на мрежа от финансови потоци, които имат собствена динамика; финансовата и фискална политика на отделните правителства може само да реагира на поведението на транснационалните фондови и финансови пазари, но не и да участвува активно в тяхното формиране.

  • Рационалното управлението на световното стопанство и на новите структурни конфигурации се превръща в решаващ производствен фактор, а неговата цел е насочена не към максимизация на печалбата, а към максимизация на пазара; търговията се превръща във функция на инвестициите, а икономическата политика се определя на базата на реципрочните отношения между регионите и държавите. “През последните десетилетия на ХХ век бе достигнат най-високият етап от еволюцията на пазара и пазарното стопанство, който е свързан с появата и бурното развитие на срочно-опционните сделки и търговия, при които се разменят реално само разликите между старите и новите курсови или ценови равнища, без да се разменят носителите на стойността (акции, облигации, валути и пр.) – финансовите инструменти” (62, с. Xii-Xiii).

  • Действената икономическа политика в управлението на транснационалното стопанство се осъществява предимно на четири равнища:

- на национално равнище, което вече почти няма определящо значение за транснационалното стопанство, а играе подчинена роля за реализация на дефинираната вече икономическа политика на по-високите нива;

- на равнището на формираните вече световни региони (някои от които официално структурирани) - Европейски съюз, Страните от Персийския залив, Далечния Изток, Съглашение за свободна търговия в Северна Америка между САЩ, Канада и Мексико, Търговски блок между Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай и др.;

- на равнището на транснационалното предприятие, което не винаги развива голям и мощен бизнес, но действува на единния световен пазар като в свободно пространство, където се произвеждат и продават стоки и услуги при лоялна конкуренция;

- на равнището на световните финансови, кредитни и инвестиционни потоци, които са структурирани вече от транснационалните информационни връзки и които не зависят от националните ограничения, а ясно и точно ги определят.

  • Екологичната политика и стратегия вече се дефинират, осъществяват и контролират от транснационални корпорации, тъй като защитата на атмосферата, космоса, световните гори и води и др. не може да се гарантира от отделни правителствени решения и национални законодателства.

  • Развитието на транснационалната икономика предполага постепенно преструктуриране на съществуващите и изграждане на нови транснационални институции за нейното управление, а така също и създаване на транснационално законодателство;

  • Смяната на концепцията за сравнителното предимство с тази за конкурентното предимство, което лежи в основата на богатството и благосъстоянието на нациите.

  • Повишаването на ефективността на управлението в условията на глобална среда като важна част от Лисабонската стратегия1, която е насочена към изграждане на високо конкурентна динамична икономика на Европейския съюз (ЕС), базирана на знанието2.; за постепенното приближаване и постигането на тази цел са маркирани основни насоки като: насърчаване на иновациите, стимулиране на конкуренцията и предприемачеството, осигуряване на по-висока заетост, повишаване на образоването и квалификацията и пр.

  • Наличието на противоречиво отношение към процесите на глобализацията3 и нагласа на обществото и на неговата мотивация за промяна; чрез трите основни институции - МВФ, Световната банка и Световната търговска организация, които пряко са ангажирани с процеса на глобализацията се извършва директна интервенция на бизнес средата както на национално, така и на транснационално равнище.

  • Позитивни и негативни последици от присъединяването на по-бедните държави към Европейския съюз, в т. ч. нарастване на безработицата, намаляване на реалните доходи на населението, обезценяване на спестяванията и пр., които пораждат социално напрежение и конфронтация.

  • Зараждане на информационното общество и формиране на информационна и електронна политика и пр.

Горните характеристики са твърде разнопосочни, но те дават представа за спецификата на формиращото се транснационално стопанство, както и за по-съществените му различия от характера на сегашното световно стопанство. Тези характеристики нямат претенции за изчерпателност, а някои от тях са все още в рамките на прогнозата, но на сегашния етап те са достатъчни, за да се формира нагласата и отношението на читателя към настъпващите промени, които се очертават с колосални последици за световното общество.

Изграждането на рационална система за управление на транснационално стопанство, както и на националните икономики и на техните структурни подразделения в условията на посочената по-горе специфика, изисква задълбочено предварително изучаване и установяване на причините, факторите и условията, породили потребността от промяна, разкриване на нейните стимулатори и двигатели, изследване на нагласата на обществото и на неговата мотивация за промяна, анализиране на историческите събития и ситуацията, станала първоизточник на промяната.

Разглеждано в исторически план, началото на промяната беше усетено най-напред в САЩ още в края на 60-те години на миналия век. В стабилната американска икономика се появиха симптоми на застой, които от начало се свързаха с теорията на дългите вълни на Кондратиев. Обяснението беше, че икономиката е попаднала в период на застъпване на различни технологични вълни, всяка, от които се нуждае от значителни инвестиции и изисква често пъти продължителен период за тяхното усвояване. Освен това през 70-те години на ХХ век се разрази енергийна криза и се развиха дейности за търсене на нови енергийни източници и нови екологични технологии, които да намалят екологичното замърсяване и енергоемкостта на производствата. По-късно през 1977 г. се разрази Азиатската финансова криза, която постави на изпитание световната икономика. През 80-те години на ХХ век в САЩ се наблюдава постепенно спиране растежа на грамадните правителствени, държавни, обществени и със смесено участие институции (корпорации, учреждения, университети, болници и пр.), които се развиваха с огромна скорост след Втората световна война и осигуряваха нови работни места. В началото на 80-те години 500 от най-богатите компании в Америка загубиха почти 6 милиона работни места, което наложи потребността от незабавно преструктуриране на икономиката (17, с. 8-9). Парадоксалното обаче е в това, че въпреки стагнацията на “големите”, очаквания голям брой безработни не се появиха на трудовия пазар, защото малки и средни предприятия (част, от които се появиха в резултат от преструктурирането) и други институции, по същото време създадоха около 40 милиона нови работни места (65, с. 12-16).

Посочените по-горе факти показват, че в американската икономика се появява нещо ново, което не се вписва в известните стандарти за управление. Според изследванията на Питър Дракър (17) и неговия екип, новото явление, което се определя като чисто американски феномен е предприемачеството, а икономиката се разглежда в процес на адаптиране от добре подредена и управлявана към предприемаческа, наситена с много рискове и динамика. В исторически план обаче, предприемачеството не е ново и непознато явление - нова е само икономическата ситуация, при която то се развива и мащабите на неговия обхват. Това е силно мотивирана, нетрадиционна дейност с висока степен на риск, която се организира и осъществява от личности с изявени индивидуалистични качества и нагласа за извличане на максимална полза от всяка дейност.

Паралелно с изследванията за предприемача и предприемаческата икономика, през 70-те години на ХХ век се появява книгата на Алвин Тофлър4 "Шок от бъдещето" (84), в която се прави задълбочен исторически анализ на развитието на световната икономика и драстична прогноза за прехода към ХХI век. За разлика от другите изследователи, които акцентират върху икономическите показатели, той търси ролята и мястото на човека в процеса на управлението на обществото и на икономиката. Впоследствие се появяват още две негови книги - “Новата цивилизация или политиката на третата вълна" (85) и “Трусовете във властта" (86). В тази трилогия се използват и обобщават изследвания на широк кръг учени, политици, икономисти и др., които се опитват да прогнозират бъдещото развитие на американската и на световната икономика. Те стигат до извода, че в края на ХХ век човечеството се намира в основата на "третата вълна", определена като нова информационна революция, която предлага нови, коренно различни от традиционните възможности за осъществяване на производствена дейност и контакти между хората и дава отражение върху политиката, семейството, културата. През 90-те години на ХХ век управленската наука и практика се обогатяват с изследванията на Майкъл Хамър и Джеймс Чампи (104), които доразвиват постановките за новаторството и предприемачеството и извеждат нова концепция за изход от кризата в световната икономика. Тя се основава на реиженеринговия подход към управленските процеси. В основни линии реинженеринговият подход се определя като коренна промяна на структури, технологии и механизми на управление. Този подход характеризира новия тип организация на управленските дейности.

По същото време сред множеството литературни източници по въпросите на управлението при новите условия на промяната се появяват и изследванията на Наполеон Хил (94), Уйлям Милс и Майкъл Брук (41), които се опитват от свои позиции да обосноват шансовете за успех в бизнеса, като се базират преди всичко на мотивацията.



В края на ХХ век се формират критериите за конкурентноспособност на ресурсите. В книгата на Майкъл Портър (62, с. 25,27-28) се разглеждат новите парадигми и детерминанти на успеха на индустрията и конкурентното предимство в глобалната икономика. Посочва се, че технологичната промяна е всепроникваща и непрекъсната, а за успеха на организациите достъпът до най-съвременните технологии се превръща във водеща стратегия. Конкуренцията постепенно се интернационализира и организациите се конкурират с глобални стратегии, включващи продажби по цял свят, доставка на компоненти и материали от цял свят и локализиране на дейностите в множество държави с цел да се възползват от благоприятните фактори и условия (ниска цена на суровини и материали, на работна сила, на енергийни източници и др.)

В резултат на изследвания и наблюдения на автора, като обобщение, може да се посочи, че през 90-те години на ХХ век в американската и отчасти в световната икономика започват:

  1. активни промени в структурата на стопанството, процеси на активна глобализация и засилена конкуренция5;

  2. развитие и утвърждаване на предприемачеството, като стил на управление на стопански процеси в условията на мултинационална бизнессреда;

  3. формиране на нов тип мениджърско съсловие с нарастващ относителен дял на жените, както и нов подход на балансиране на отговорността за работата в организацията и семейството;

  4. изграждане на обществото на знанието6 и на информационното общество.

Изучаването на настъпващите промени в световната икономика и в нейното управление в края на ХХ и началото на ХХI век, дава възможност да се оформи изводът, че в исторически план се очертават три групи виждания за причините, довели до коренната промяна:

  • първата обединява автори, които възприемат предприемаческата икономика, като естествен "наследник" и последовател на добре подредената и организирана пазарна икономика на САЩ до към 70 – 80-те години на ХХ век;

  • втората обединява привържениците на "вълнообразното" развитие на световното стопанство;

  • третата – реинженеринговата, съхранява постиженията на първите две и доразвива идеята за коренна промяна на управлението.

Като се имат предвид новите реални промени в икономиката не само на развитите страни (САЩ, Япония, държавите от Западна Европа и др.), но и в икономиката и политиката на трансформиращите се страни7 в началото на ХХІ век, бизнес средата, в която се осъществява управлението може да се характеризира в най-общи линии със следното:

  1. в края на ХХ век се развихри вълна от политически и правителствени промени с важно историческо значение и се постави началото на търсене на нов модел на управление и демокрация;

  2. започва драстично разрушаване на управленски и производствени структури, защото те престават да действат ефективно и не съответстват на потребностите на едно ново радикално общество;

  3. рязко спада производството в големите компании и корпорации и започва процес на насочване на работниците към малките и средните предприятия, голяма част от които развиват нетрадиционни и нестандартни производства, особено в сферата на услугите;

  4. утвърждава се нов начин на съществуване, основаващ се на разнообразни, възстановими източници на енергия; на нетрадиционни технологии, които правят ненужни голяма част от съществуващите индустриални технологии;

  5. създава се нова необичайна институция, наречена “електронна къща”, нов тип училища и предприятия, нови технологии за предоставяне на знанията и пр.;

  6. извършва се бързо демасовизиране на производството в обстановка на високо социално напрежение и конфронтация (масмедиите се демасовизират, заедно с производството, а гигантските телевизионни мрежи се свиват поради възникването на новите частни канали);

  7. променя се ролята, значението и характера на познанието, създават се нови мрежи от знания, които позволяват все по-вече дейности да се извършват по домовете с помощта на компютри;

  8. настъпва рязка промяна в характера на труда - увеличават се изискванията за образование, квалификация и специализирани умения; променя се съотношението “пряк труд” - “косвен труд” в полза на косвения;

  9. утвърждава се производителността на труда като основен фактор за световно господство - историческото развитие показва, че водещата държава в ръста на производителността на труда е световен лидер в икономиката, политиката и военното дело; това обяснява силно изразената през последните години борба между развитите икономически държави за лидерство в областта на производителността на труда; така например САЩ заема лидерската позиция почти едно столетие, но през последното десетилетие на ХХ век Япония създаде нов еталон за управление на икономиката, изпревари много други държави и съществува реална възможност още през първото десетилетие на ХХI век тя да претендира за лидерското място в световната икономика;

  10. очертава се силна конкуренция в областта на технологичното развитие и главно на информационните технологии, които са основата на “третата вълна” в развитието на световната икономика;

  11. формира се нова характеристика на ръководителя-предприемач, в която доминират качества като умение за самооценка и ориентация в реалната бизнес среда към реален потребител, умения да поема риск и да оценява личностите, на които възлага изпълнението на задачи, нов начин на мислене, ново отношение към знанието и към човешкия капитал и пр.

Посочената по-горе кратка характеристика на средата на управлението през последното десетилетие на ХХ и началото на ХХІ век показва, че главните причини за настъпващата промяна в подходите и принципите на управление, потребността от структурни промени, от изменения в механизмите и технологиите на управление са продиктувани преди всичко от новите обективни икономически реалности, които определят развитието на световната икономика и промяната в съотношенията на дяловете на водещите държави - САЩ, Япония, Канада, Германия, Франция, Великобритания, Русия, Норвегия и други на световните пазари (10, с. 27-35).
  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница