Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Черният дроб

Да скицираме накратко основните му функции:

Черният дроб е доставчик на енергия. Заболели­ят от черен дроб обаче губи тъкмо тази енергия и жизнена сила. Той губи своята потенция, губи жела­нието си за ядене и пиене. Губи желание във всички сфери, които са свързани с жизнени изяви. По този начин симптомът коригира и компенсира проблема, който се нарича: премного. Това е телесната реак­ция на прекомерността и манията за величие и тя ни учи да се откажем от премногото. По време на болестта пациентът се приучва към ограничение, спокойствие и лишение (секс, ядене, пиене). Най-ясно виждаме този процес при хепатита.

Освен това черният дроб има пряко символично отношение към мирогледни и религиозни сфери. Уста­новяването на произхода на подобно съответствие за някои хора може би съвсем няма да е лесно. Бел­тъчините са строителният материал на живота. От растителните и животинските мазнини в храна­та черният дроб изгражда човешките белтъчни, като променя пространственото подреждане на аминокиселините (модели). С други думи, като запаз­ва отделните тухли (аминокиселини) черният дроб променя пространствената структура и по този на­чин постига качествен или еволюционен скок от рас­тителното и животинското царство към човешко­то. Въпреки еволюционната крачка идентичността на строителните тухли, които поддържат връзката с произхода се запазва. Синтезът на белтъчини е съ­вършено микрокосмическо отражение на това, което в макрокосмоса наричаме еволюция. Чрез размества­не и изменение на качествения модел от едни и същи „първоначални строителни тухли" се създава безкрай­но количество форми. Поради неизменността на „материала", винаги всичко остава свързано едно с друго, затова мъдреците учат, че всичко е в едно и едното е във всичко (pars pro toto).

Друг израз за това разбиране е religio буквално „обратна връзка". Религията търси обратната връз­ка с първопричината, с изходната точка, с единст­вото и я намира, защото многообразието, което ни отделя от единството, в края на краищата е само една илюзия (мая) - тя се осъществява единствено чрез играта на различното подреждане (модел) на еднакво съществуващото. Поради това пътя назад може да намери само онзи, който прозре илюзията на различните форми. Множеството и единството - в това поле на напрежение работи черният дроб.

Който има болен черен дроб би трябвало да си постави следните въпроси:

1. В кои сфери съм загубил способността за правилна преценка и оценка?

2. Къде не мога вече да правя разлива между това, което ми понася, и онова, което е „отровно" за мен?

3. В какво превалявам, в коя област искам твърде много (мания за величие), къде се разпростирам в безмерното?

4. Интересувам ли се от сферата на religio, от мо­ята обратна връзка с първопричината, или множеството ми пречи да погледна и към единично­то. Не достигат ли мирогледните теми в моя живот?

5. Липсва ли ми доверие?

Жлъчен мехур

Казваме за някои хора: бълват жупел и жлъч; на сърце им - жлъчка и отрова. „Холерикът" дори носи името на тази жлъчна, заприщена агресия.

Прави впечатление, че камъни в жлъчката се сре­щат по-често у жени, докато, напротив, камъните в бъбреците са по-обичайни при мъжете. Освен това камъни в жлъчката са значително по-чести при жените с деца, отколкото при нераждалите. Тези статистически данни може би могат да улес­нят малко нашето тълкуване. Енергията иска да тече. Възпрепятства ли се потокът на енергията, стига се до нейния застой. Не намери ли заприщената енергия по-продължително време никакъв отток, тя проявява тенденция да се засилва и натруп­ва. Отлагания и образуване на камъни в тялото ви­наги е израз на коагулирана енергия. Камъните в жлъчката са вкаменена агресия. (Енергия и агресия са почти идентични понятия. Би трябвало да е ясно, че думи, като например агресия, за нас нямат никакъв негативен нюанс. Агресията ни е тъй наложително необходима, както жлъчката или зъбите.)

Поради това честотата на камъните в жлъчка­та не изненадва особено при омъжени жени със се­мейство. Тези жени изживяват семейството си като структура, която им пречи да оставят своя­та енергия и агресия да текат по собствени закони. Те изживяват семейните ситуации като прину­да, от която не се решават да се освободят - енер­гиите коагулират и се вкаменяват. В коликите пациентът е принуден да наваксва всичко, за което преди това не е намирал смелост. С твърде много движения и викове доста от потисканата енергия отново протича. Болестта ни прави честни!