Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
Изтегляне 2.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Гълтането
ЗъбитеХраната постъпва първо в устата и там се раздробява от зъбите. Със зъбите захапваме и отхапваме. Хапенето е много агресивно действие, израз на „мога да хвана", „мога да сграбча", „мога да нападна". Както кучето показва зъбите си, за да демонстрира своята агресивна заплаха, така и ние „се зъбим някому", като имаме предвид решимостта си да се отбраняваме. Лошите или болни зъби са указание, че някой трудно изразява, съответно не съумява да прояви своята агресивност. Тази взаимна връзка не отслабва от факта, че в днешно време почти всички имат лоши зъби, което може да се установи още при малките деца. Това несъмнено е вярно, но колективни симптоми показват само колективни проблеми. Агресията стана един от централните проблеми във всички социално високоразвити култури на нашето време. Изисква се „социално приспособяване", което се дешифрира като „потискай агресивността си!". Всички тези потиснати агресии на нашите мили и миролюбиви, социално тъй добре приспособени съграждани излизат отново на бял свят като „болести" и тормозят социалната общност: в тази видоизменена форма точно толкова, колкото и в първичната. Поради това клиниките са модерните бойни полета на нашето общество. Там потиснатата агресивност води безмилостни битки със своите притежатели. Там хората страдат от своята собствена лошотия, която цял живот не са се осмелили да открият у себе си и да я преработят съзнателно. Не би трябвало да ни учудва, че в почти всяка картина на заболяването отново и отново попадаме на агресивността и сексуалността. И двете са проблемни сфери, които съвременният човек най-много потиска. Може би някой би възразил, че както увеличаващата се криминална престъпност и многото насилия, така и сексуалната вълна противоречат на нашата аргументация. Отговорът обаче е, че както липсата, така и избухването на агресивността са симптоми за потисната агресивност. Двете са само различни фази на един и същи процес. Едва когато не е нужно повече агресивността да бъде потискана и й се отреди подходящо място, така че човек да може да набира опит с тази енергия, е възможно агресивната страна на личността да се интегрира съзнателно. Тогава интегрираната агресия е на разположение на цялостната личност като енергия и виталност, без да се стига нито до сладникава кротост, нито до диви агресивни изблици. Такова състояние обаче първо трябва да бъде подготвено, като се осигури възможност с натрупването на опит то да узрее. Потиснатата агресивност води само до образуването на сенки, с които човек трябва да се справя в трансформирания им вид - болестта. За сексуалността, както и за всички други психични функции, аналогично важи току-що казаното. Да се върнем пак на зъбите, които в животинското и човешкото тяло олицетворяват агресия и желание за надмощие (боря се със зъби и нокти). Често се приема, че здравите зъби у някои първобитни народи са свързани причинно с естествения им начин на хранене. Тези народи обаче съвсем другояче се отнасят към агресията. Наред с колективната проблематика, състоянието на зъбите все пак подлежи на индивидуална преценка. Покрай споменатата агресия зъбите ни показват и нашата виталност, нашата жизнена сила (агресия и виталност са само два различни аспекта на една и съща сила, но двете понятия извикват у нас различни асоциации). Да си припомним израза: „На харизан кон зъбите не се гледат!" Поговорката има предвид, че при покупка на кон по състоянието на зъбите се преценява неговата възраст и жизнеспособност. Психоаналитичното тълкуване на сънища интерпретира падането на зъб на сън като указание за загуба на енергия и сила. Има хора, които нощем редовно скърцат със зъби, понякога толкова буйно, че се налага със специални шини да ги възпират, за да не протрият тотално зъбите си. Символиката е очевидна. Скърцането със зъби е утвърдено понятие за безсилна агресия. Който денем не може да признае желанието си да хапе, нощем трябва да скърца със зъби, докато сам ги изтрие и притъпи тези опасни оръжия... Който има лоши зъби, не му достига виталност и съответно способност да сграбчва и да се бори със зъби и нокти. Неговите проблеми са свързани с това, че бавно и трудно ги предъвква докато се смелят и че дори когато трябва да се защити му е трудно да захапе. В една реклама на паста за зъби желаната цел гласи: „... за да можете отново силно да захапвате!" Така наречените „трети зъби" ни дават възможност да се преструваме пред външния свят, че притежаваме виталност и сили, каквито вече нямаме. Както при всяка протеза, този акт си остава измама и съответства на трика със страхливото, галено домашно кученце, заради което сме окачили на градинската ограда табела: „Внимание! Кучето хапе". Изкуствената челюст е само „купена хапливост". Венците са основа и легло на зъбите. Аналогично те олицетворяват основата на виталност и агресия, първично упование и самоувереност. Липсва ли на човек тази доза първично упование и самоувереност, той никога няма да успее активно и жизнено да се справя с различни проблеми, да захапва костелив орех, никога няма да има смелостта да се залавя с трудни задачи или да се отбранява. Увереността в себе си трябва да дава необходимата опора на тази способност, както венците дават опора на зъбите. Венците обаче не могат да изпълняват тази роля, ако самите те са толкова чувствителни и раними, че при всяка дреболия започват да кървят. Кръвта е символ на живота и кървящите венци пределно ясно ни погазват как при най-малкото предизвикателство жизнената сила изтича от първичното упование и самоувереността. ГълтанетоСлед като храната е раздробена от зъбите, гълтаме пропитата със слюнка хранителна каша. С гълтането ние интегрираме, поемаме; гълтането е инкорпориране. Докато едно нещо е все още само в устата ни, ние можем и да го изплюем. Глътнем ли го обаче, процесът вече става трудно обратим. Трудно гълтаме големи залъци. Ако залъкът е твърде голям, не можем да го преглътнем. Понякога в живота човек трябва да преглъща нещо, макар всъщност да не иска, например уволнение. Има лоши новини, които човек също трудно преглъща. Тъкмо в такива случаи по-леко ни е да преглътнем нещо, като прибавим малко течност, особено ако сръбнем порядъчна глътка. За някой, който много пие, казваме, че му се е отворила глътка. Глътката алкохол обикновено трябва да улесни или дори да замени преглъщането на нещо друго, по-трудно за преглъщане. Човек гълта течното, защото в живота му има нещо друго, което той не може и не иска да преглътне. Така алкохоликът замества яденето с пиене (много пиене води до липса на апетит); той замества гълтането на твърда, корава храна с по-мека, по-лесна глътка - глътката от бутилката. Съществуват голям брой смущения, свързани с гълтането, например чувството за буца, заседнала в гърлото, или болки в гърлото, като ангина. Всички те ни създават чувството, че не можем повече да преглъщаме. В такива случаи потърпевшият би трябвало веднага да се запита: „Какво има в живота ми, което не мога или не искам да преглътна?" Сред тези смущения има и един твърде оригинален вариант - „гълтането на въздух", наречено „аерофагия", което буквално значи „ядене на въздух". Изразът ясно погазва какво става в случая. Човек не иска да гълта, да инкорпорира, обаче симулира готовност, като „гълта въздух". Тази потулена съпротива срещу гълтането се проявява малко по-късно като уригване и ректални газове (сравни: „На звук го докарва, но не и на миризма").
Каталог: Knigi -> Okultna -> Bolestta%20kato%20put Okultna -> Изложение на практиката (Двата входа) Проповед за кръвопотока Проповед за пробуждането Проповед за пробива Okultna -> I двойни стихове 1 Okultna -> Ф н. Бойка Цигова На корицата: Жезъл Дракон, от Хакуин. Тази рисунка е била вид диплом Okultna -> Будизмът : Дао на философията Алън Уотс Посвещава се на живото учение на Шунрю Судзуки, Роши будизмът Bolestta%20kato%20put -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке Okultna -> Дзен (Джобен пътеводител) Bolestta%20kato%20put -> Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке Изтегляне 2.17 Mb. Сподели с приятели:
|