Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Простудни заболявания и грипозни афенции

Главата боли (при тези обстоятелства от нико­го не може да се очаква по-нататъшно съзнателно анализиране на проблема), очите сълзят, лигавиците са разранени и раздразнени. Тази генерализирана чув­ствителност може, в края на краищата, да проник­не „до корените на космите". Никой не бива да се приближава много до нас, нищо и никой не бива по­вече да ни докосва. Носът е запушен и всяка кому­никация (дишането като контакт!) е невъзможна. Със заплахата: „Не се приближавай, настинал съм!" човек: успява да държи всички настрана от себе си. Това поведение на отблъскване може внушително да се подкрепи с кихане, като функцията издишване се превърне в истинско отбранително оръжие. С дрез­гавото гърло говорът, като средство за комуникация, също се редуцира до минимум, във всеки случай недостатъчен за разисквания. Лаещата кашлица, със заплашителния си тон, ясно показва, че удоволстви­ето от общуването е ограничено в най-добрия слу­чай до това да ти духнат под опашката.

При такава отбрана не е чудно, че сливиците, като един от най-важните защитни органи на тя­лото, работят на пълни обороти. Те толкова се подуват, че човек вече не може да преглъща всич­ко, състояние, което би трябвало да подтикне па­циента към самокритичния въпрос какво всъщ­ност той вече не е в състояние да преглътне. Гълтането е акт на поемането навътре, на акцептирането, но тъкмо това вече не искаме. Простудното ни заболяване се проявява на всички плоскос­ти. При грипа болките в крайниците и чувството като че ли сме смазани парализират всяко движение, а болките в раменете понякога дори създават осезаемо впечатление за бремето на проблемите, които тежат на гърба ни и не искаме повече да ги носим.

Голяма част от тези проблеми ние се опитваме да отхвърлим под формата на гнойна слуз и колко­то повече от нея освобождаваме, толкова по-облек­чени се чувстваме. Гъстата слуз, която отначало запушва всичко, пречи на изтичането и на всяка ко­муникация. Впоследствие трябва да се разтвори и втечни, за да може пак нещо да потече и да се зад­вижи. По този начин всяко простудно заболяване, в края на краищата, е обновително и сигнализира за малък напредък в нашето развитие. Природолечението с право гледа на простудното заболяване като на много здравословен прочистващ процес, който промива токсините и ги извлича от тялото. Токси­ните - на психично равнище - съответстват на проблемите, които, аналогично, също се разтварят и отхвърлят. Тялото и душата излизат укрепнали от кризата... до следващия път, когато пак ни дой­де до гуша.

Храносмилането има прилива и с функциите на мозъка, понеже мозъкът (съзнанието) преработва и смила невеществените въздействия от този свят (защото човекът не живее единствено само от хляба). При храносмилането трябва да прера­ботваме веществените въздействия. Храносмила­нето обхваща:

1) Поемането на външния свят под формата на веществени въздействия

2) Различаването на „поносимо" и „непоносимо"

3) Асимилирането на поносимите вещества

4) Отделянето на несмилаемите вещества Преди да разгледаме по-подробно проблемите, които могат да се появят при храносмилането, полез­но е да хвърлим поглед върху символиката на храна­та. По хранителните продукти и ястия, които човек предпочита или отказва, могат да се разберат много неща (кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си!). Добро упражнение е очите и съзнанието така да се изострят, че и във всекидневните, и в най-обичайните прояви да се разпознават взаимоза­висимостите, скрити зад конкретните форми, кои­то никога не са случайни. Когато някой има апетит за нещо специално, това изразява точно определен афинитет и е показателно за самия човек. А когато нещо „не му е по вкуса", тази антипатия подлежи точно толкова на интерпретация, колкото и взема­нето на решение при психологически тест. Гладът е символ на „искам да имам, искам да поема", и из­разява определен ламтеж. Яденето е задоволяване на искането чрез интеграция, чрез поемане и засищане.

Изпитва ли някой жажда и глад за любов, без те да бъдат адекватно утолени, в тялото му се поя­вява глад за сладкиши. Ненаситният глад за сладкиши и постоянното желание да се хруска нещо вина­ги изразяват незадоволена любов. Думи като сладко и хрускам използваме и когато говорим за сладко момиче, което на човек му иде да изхруска. Любов и сладкиш са тясно свързани. Лакомията за сладкиши у децата е ясно указание, че те не се чувстват дос­татъчно обичани. Родителите прибързано протес­тират срещу такава възможност с оправданието, че те „наистина биха направили всичко за децата си". „Правя всичко" и „обичам" обаче не са непремен­но равнозначни. Който непрекъснато хруска сладки неща, копнее за любов и утвърждаване. На това правило човек спокойно може повече да вярва, отколкото на собствената си преценка за своята спо­собност да обича. Някои родители отрупват деца­та си със сладкиши като сами се издават, че не са готови да дарят любов на детето си, затова му предлагат компенсация на друго равнище.

Хората, които активно мислят и се занимават с интелектуален труд, жадуват за солена храна и пикантни ястия. Строго консервативно настроените хора предпочитат консервирана храна, особено пушена, обичат силен чай без захар (изобщо храна, съдържаща танин). Хора, които предпочитат ядене с доста подправки, дори люто, търсят нови дразни­тели и нови впечатления, те обичат предизвикателствата, дори ако понякога са трудно поносими и трудно смилаеми. Съвсем различно е при хората, които ядат диетична храна – пазейки се от сол и всякакви подправки, те се пазят преди всичко от нови въздействия. Избягват страхливо всички предизви­кателства, страхуват се от всяка конфронтация. Този страх може да доведе до консумацията на кашеста храна при стомашноболния, чиято личност ще разгледаме по-подробно след малко. Кашестата храна е бебешка храна. Явно стомашноболният е деградирал до недиференцираното състояние, присъ­що на детството, когато на човек не му се налага нито да различава, нито да анализира и може дори да се откаже от (ах, толкова агресивното) отхапване и раздробяване на храната. Той просто избягва твърда храна.

Подчертаният страх от рибени кости символи­зира страх от агресии. Страхът от костилки изда­ва страх от проблеми - на човек не му се ще да се сблъска с ядрото на нещата. Но и тук има една противоположна група: макробиотици. Тези хора търсят проблемите. Те искат на всяка цена да опоз­наят ядрото на нещата и затова налитат на твър­да храна. Стигат дори до там, да избягват най-безпроблемните области на живота. При сладки десер­ти те искат още нещо, което могат здраво да за­хапят. По този начин макробиотиците проявяват известен страх от любов и нежност, съответно затруднени са и да приемат любовта. Някои хора успяват да доведат ненавистта си към конфликтите до такава крайност, че в последна сметка ги хранят интравенозно в интензивно отделение - не­съмнено най-сигурната форма безконфликтно веге­тиране без собственото им участие.