ИДЕИ НА КИЛО Аида ПАНИКЯН

Десетки излязоха на протест срещу сливането на спешните центрове

Около 60 души излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването вчера. Причината за недоволството им е решението на кабинета и министър Петър Москов да слее спешната помощ в София и Софийска област. Хората скандираха "Оставка" и "Москов, върви си" и бяха подкрепени от депутатите от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Корнелия Нинова, Радослав Стойчев, Жельо Бойчев и Георги Свиленски.

"Министърът пренебрегна мнението на 16 кметове, които се подписаха против промените. Москов не обясни какво прави. Тази реформа ще доведе до по-лошо здравеопазване в Софийска област", заяви Нинова. Тя добави, че от МЗ не са обяснили дали ще закриват сегашните центрове и кога ще се откриват нови. Никой не дава информация какво ще се случи с нашите 300 000 жители, с онези от най-отдалечените села, възмути се Нинова. Тя добави, че е разговаряла с народни представители от други парламентарни групи, които също имали аргументи против сливането. По думите й има слухове, че промените се правят, защото има европейски средства за усвояване за изграждане на нови спешни центрове. "Част от тези средства трябва да дойдат в София област, а Москов прави административна реформа, за да мине през него този финансов ресурс, той да го администрира и да го краде. Да дойде и да каже, че това не е така", добави Нинова. Лидерът на БСП В София Калоян Паргов заяви, че предложението на министъра не е реформа, нито пък е обосновано. Общинският съветник от БСП В Пирдоп Ангел Геров определи решението за сливането като глупаво. Спешният център в Пирдоп обслужва 7 общини, хората се притесняват, че Москов иска да го премести в с. Мирково. "Ако се наложи на човек от Копривщица да му бъде оказана спешна помощ, разстоянието от Мирково е 60 км, а от Пирдоп са 30 км. Колко ще е времето за реакция и колко живота ще спасят тези хора? Знаем кметът на Мирково и г-н Москов от коя партия са. Така ли ще правим здравеопазване - на политическа основа?", възмути се Геров, който е и кандидат на БСП за кмет на Пирдоп.

Вдигат осигурителните прагове за половината сектори в икономиката

"Успяхме да договорим 43 икономически дейности от общо 85", съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той пресметна, че тези минимални осигурителни доходи се отнасят за 1,2 млн. български работещи, което представлява 40% от всички заети у нас. От синдиката са доволни от постигнатите споразумения за предстоящата 2016 г., защото това е 2 пъти повече в сравнение с настоящата година.

През следващите дни споразумения ще бъдат подписани и с представители на работодателските организации от секторите туризъм, горско стопанство, хляб и хлебни изделия и ВиК.

Най-трудно за синдикатите било да се споразумеят за минималните прагове в сектора за производството на алкохолни и безалкохолни напитки, тъй като от бранша отказвали да се ангажират с размера на най-ниските суми, върху които ще осигуряват служителите си.

Въпреки успеха от КНСБ отбелязаха, че на преговорите се вижда масово отсъствие, несериозно отношение, неглижиране на темата от страна на някои работодателски структури. Трудности при договарянето от КНСБ са срещнали и в дейностите от леката промишленост, най-вече в сектора на шивашките услуги. "Именно в леката промишленост сивият сектор е най-голям. Всички знаем, че над 45% от шивашките предприятия работят гаражно", категорични са от синдиката. Въпреки трудностите, в сектора за производство на облекло синдикатите успели да договорят следните минимални осигурителни доходи за идната 2016 г.: ръководителите ще бъдат осигурявани на 890 лв. вместо на 837 лв., специалистите на 650 лв. от 622 лв. Неквалифицираните работници в бранша ще се осигуряват на 420 лв. вместо на досегашните 374 лв.

В сектора растениевъдство и животновъдство най-голямо увеличение ще получат техниците - 10% по-висок минимален осигурителен праг. 10% е увеличението и в търговията на едро и дребно.

При строителството на сгради по-висок минимален осигурителен доход ще усетят квалифицираните работници - със 7% увеличение, а най-малко ръководителите - 2,7%.

От синдиката се оплакаха, че макар и да се водят преговори, все още им е трудно да постигнат споразумения за минималния осигурителен доход в секторите транспорт и здравеопазване. Нискоквалифицираните работници в транспорта ще получат с 4,8% по-високи минимални осигурителни доходи.

В сектор енергетика също ще има увеличение и то ще е най-голямо за помощния административен персонал.