ОСИГУРЕНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА С УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

13. ОСИГУРЕНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА С УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ

1. гр. Стрелча – одобрен със заповед № РД 14-02-873/27.08.1985 г.;

1.1 гр. Стрелча - частично изменение – централна градска част – одобрена със заповед № 138/05.07.1993 г.;

2. с. Дюлево – заповед № 208/25.09.1990 г.;

3. с. Смилец – заповед № 33/08.02.1989 г.;

4. с. Блатница – заповед № 139/05.07.1993 г.;

5. с. Свобода - заповед № 137/05.07.1993 г.;

Забележка: Регулационните, кадастралните и застроителните планове за съответното населено място са одобрени с една заповед.

14. ПЕРСПЕКТИВНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА В КОНТЕКСТА НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ И ПЛАНОВИ ДОКУМЕНТИ: РОЛЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ В РАМКИТЕ НА ОБЛАСТТА И НА ПО-ВИСОКИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ НИВА

Планирането на развитието на община Стрелча следва да е съобразено и да се извършва в пълна обвързаност с предвижданията за развитие залегнали в Областната стратегия за развитие на Област Пазарджик 2014 – 2020г., приета с Решение №10, Протокол №27/02.10.2013г. на Областен съвет за развите на Област Пазарджик. Областната стратегия важна част от системата за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано регионално и местно развитие и се разработва в контекста на актуалното социално-икономическо състояние на областта и съответствие със стратегическата ориентация на регионалната политика в европейския съюз и националните цели и приоритети за регионално развитие при съобразяване нормативна и институционална среда за нейното прилагане, наблюдение и оценка.

Областната стратегия за развитие е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие на съответната област (район от ниво 3), който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие на района от ниво 2. С областната стратегия за развитие се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на област Пазарджик, респективно на всяка от общините от областта.
Предвиждания на Областната стратегия за ризвитие, които в най-голяма степен засягат община Стрелча и отразяват нейната специфика са свързани с развитието на туризма. Стратегията предивжда, че туризмът като отрасъл от икономиката трябва да се разглежда като комплексна дейност, която включва допълнителни производства, услуги, транспорт и специализирано образование. В този смисъл развитието на туризма като приоритетен за областта трябва да се разглежда в цялата му комплексност и възможности, които той дава за разрешаване на проблеми като безработица, ниско ниво на доходи, тясна специализация на икономиката в планинските райони и обща изостаналост в сравнение с по-големите градски центрове. Западните Родопи заедно със Средногорието заемат по голяма част от територията на Пазарджишка област. Ненарушената природна среда, разнообразният релеф, наличието на много минерални и гео -термални находища, не лошата инфраструктура води до извода, че в планинската част от областта съществуват несъмнено условия за развитие на модерен туризъм. Състоянието в момента се характеризира с развитие главно на вътрешния планински и балнео-туризъм, за който областта има огромен потенциал.

През последните десет години се наблюдава тенденция към повишаване на категорията на съществуващите обекти, както и към изграждане на нови. През 2009 г. Велинград беше обявен за Спа Столица на Балканите от IH&RA (Международна асоциация на хотелиерите и ресторантьорите). Това е още едно доказателство за повишеното качество и покриването на междунаридните стандарти в сферата на туризма. Бързото развитие на туристическата инфраструктура в гр.Велинград и добрите резултати са причина и в други общини в Област Пазарджик да започне промяна в отношението към туризма. В гр.Стрелча в последните години са изградени множество малки хотели. Съществуват все още някои проблеми в туризма в Област Пазарджик. До момента не е създаден областен орган по туризма. Съществуват Съвети по туризъм във Велинград, Ракитово, Батак и Панагюрище. Също така изградена система за диверсификация на туристическите дейности и предлагането на комплексни услуги в туризма. Все още са малко опитите за разработването на интегрирани туристически пакети обединяващи различните видове туризъм, за които има ресурс в областта. Не са картотекирани всички субекти на туризма, но се работи в тази насока. Въпреки, че повечето оператори в сектора имат разработени собствени резервационни системи не е създадена единна информационна система за резервации. Възможностите, които дава областта като природни дадености, не са използвани в необходимата степен. Анализът на туристическият продукт показва, че съществуват реални условия за ски туризъм в Родопите, под връх Голяма Сютка, където снегозадържането е над 6 месеца в годината, а местността отстои на около 25 километра от Велинград – център с доказани възможности в областта на туризма. Друг елемент от туристическия продукт е балнеолечебният туризъм. В Пазарджишка област се намират най- популярните извори на лечебна минерална вода, което е давало възможност за развитие на този вид туризъм предимно в района на Велинград, Брацигово, Белово, Панагюрище и Стрелча.

Културният туризъм до сега се е развивал на базата на богатото културно и етнографско наследство, както и исторически и архитектурни забележителности. Този вид туризъм има важна роля за удължаване на туристическия сезон. Той се явява в основата на развитието на професии като консервационно – реставрационни, занаятчийство, сценично изкуство, както и разнообразни методи на реклама. Като продукт, конгресният туризъм е познат в страната, но региона на Пазарджик няма традиции за предоставяне на този продукт

В Пазарджишка област има реални условия за развитие на т.н. селски туризъм. Привлекателни села в екологично чисти райони, подходящ жилищен фонд, богата и оригинална кухня, винопроизводство и традиционни занаяти са основните предпоставки за това. Изследванията показват, че над 36 % от гражданите на страните-членки на ЕС отдават своите предпочитания за прекарване на част от отпуска в селски райони. Развитието на този вид туризъм ще има икономически, социален и екологичен ефект за развитието на селата в Пазарджишка област. Чрез него ще може да се гарантират допълнителни доходи, както и възраждане на традиционни български занаяти, ще се преустанови тенденцията за депопулация на селските, полупланински и планински райони.

Визията и целите в ОСР – Пазарджик за периода 2014 – 2020 г. са формулирани в контекста на следните основополагащи и целеполагащи постановки:

• 
  превръщане на региона в по-атрактивно място за живеене и работа чрез подобряване на транспортната инфраструктура, повишаване на трудовата заетост, нивото и качеството на образованието, на услугите и съхраняване на природното му равновесие и културната му идентичност;
  
• 
  съчетаване на икономическите цели в развитието с опазването на качествата на околната среда;
  
• 
  свързването на екологичните, ландшафтните и културните ценности на общините в областта и разглеждането им като добавена стойност на развитието;
  
• 
  изясняване на степента на уязвимост на общините в областта пред предизвикателствата на глобализацията, демографските промени, климатичните промени, енергийната независимост;
  
• 
  насърчаване и подкрепа за развитие на икономика на знанието и иновациите;
  

Другият важен и от по-горна степен стратегически документ, с който следва да бъде съобразено планирането и превдижданията за община Стрелча е Регионален план за развитие на Южен централен район 2014 – 2020г..

РПР е разработен на основата на интегриран подход и като планов документ от междинно йерархично ниво, осъществява връзката и координацията между стратегическите документи за регионално развитие от другите териториални нива – Националната стратегия за регионално развитие, Областните стратегии за развитие и Общинските планове за развитие. Важна задача на РПР е да следва зададената в Националната стратегия за регионално развитие 2012–2022 г. (НСРР) обща стратегическа платформа, като същевременно я пренесе на по-ниските териториални нива.

В съответствие с основните приоритети на Стратегията „Европа 2020”, на Национална програма за реформи на Република България – „България 2020”, с целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие, със секторните приоритети и инвестиционните намерения на другите структуроопределящи за Южен централен район политики и като се отчитат специфичните му характеристики, потенциалът за развитие на района за следващия период 2014-2020 г. би могъл да се насочи в няколко приоритетни направления:

 Южен централен район се характеризира с изключително богато разнообразие на природни и културно-исторически забележителности. Богатият ресурсен потенциал за развитие на алтернативни форми за туризъм се явява възможност за диверсифициране на икономиката, намаляване на риска от външни шокове, стимулиране на местното предприемачество и овладяване на процесите на обезлюдяване на планинските райони.

 Наличието на научно-изследователски центрове, висши учебни заведения, колежи и голям брой частни училища с добра обезпеченост от сграден фонд, квалифициран преподавателски персонал, е потенциал за развитие на научно-изследователска и развойна дейност.

 Благоприятното географско положение на района създава условия за развитието на всички видове селскостопански култури, за използване на възобновяеми енергийни източници и подобряване на средата за живот и бизнес в района.

 Препоръчително е при изготвянето на РПР за следващия програмен период да бъдат насочени усилия в преодоляването на различни екологични проблеми - замърсяване на въздуха и почвите, шум и др. и подобряване на екологичната инфраструктура.

 Необходимо е създаване на условия за постепенно преодоляване на вътрешно-регионалните различия „център-периферия”, чрез създаване на равностойни условия за живот.

В такава насока е формулирана визията за развитие на ЮЦР за периода 2014-2020 г. - „ЮЦР – привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм, с по-добри условия за комуникация и съхранено природно, и културно наследство”.

Определянето на териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа се базира на икономически, социални и инфраструктурни критерии, отчитащи:

• 
  равнището и динамиката на икономическо развитие, структурата на икономиката; заетостта и безработицата;
  
• 
  степента на изграденост на техническата инфраструктура;
  
• 
  демографската, социалната и селищната структура,
  
• 
  географското положение и наличния потенциал за постигане на целите за развитие на съответната община.
  

Статистическа информация за показателите, по които се определя териториалния обхват, се осигурява от Националния статистически институт и административната статистика на Агенцията по заетостта. В териториалния обхват на РЦП се включват общини (по ясно и точно определени показатели), които се характеризират с по-слабо развита икономика, по-ниска работна заплата от средната за страната, по-висока безработица от средната, застаряващо население, по-ниска гъстота на населението, недостатъчно развита пътна инфраструктура, възпрепятстваща връзките на населените места с общинския център и помежду им, дефицити в канализационната инфраструктура и проблемно водоснабдяване.

• 
  отразява състоянието и потенциала на местната икономика да генерира приходи на базата на платежоспособното търсене на пазара на стоки и услуги. В генерирането на приходи от продажби съществено участието има секторът на МСП.
  

• 
  отразява състоянието на доходите от труд (работна заплата на заетите лица по трудови и служебни правоотношения) и като цяло благосъстоянието на дадена община и възможностите за вътрешни спестявания, получаване на повече и по-качествени стоки и услуги от населението.
  

• 
  отразява състоянието на пазара на труда и безработицата сред трудоспособното население на дадена община и като цяло - състоянието и възможностите на местната икономика да генерира работни места.
  

• 
  отразява състоянието на структурата на населението и степента на зависимост на населението извън трудоспособна възраст, както и потенциала за развитие на човешкия капитал на дадена община.
  

• 
  отразява степента на заселване и количествените характеристики на населението на територията на дадена община, състоянието на урбанизационните процеси, миграцията на населението и възможностите за благоустрояване на населените места.
  

• 
  отразява състоянието на пътната мрежа и възможностите за транспортен достъп до публични услуги, като и потенциала за икономическо развитие на дадена община.
  

• 
  отразява степента на изграденост на канализационните системи и като цяло благоустрояването в населените места на дадена община, която степен оказва влияние върху условията на живот и труд на населението, възможностите за опазване на околната среда и предпазването от рисковете, свързани с здравето на хората, както и последиците от природни и технологични рискове.
  

• 
  отразява степента на изграденост на водоснабдителните системи и качеството на ползваните услугите в населените места на дадена община. Този показател има важно значение за установяване благосъстоянието на общините като цяло и влияе върху общия потенциал за тяхното развитие.
  

В допълнение, при използването на тези показатели общините на територията на областта могат да бъдат категоризирани по степен на „уязвимост” в зависимост от общото влияние на показателите върху конкурентоспособността, устойчивото развитие и просперитета на съответните общини. Категории общини (І категория - висока степен на уязвимост; VІІІ категория - ниска степен на уязвимост):

Определянето на териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа се прави на основание чл.6 от Закона за регионалното развитие (ЗРР, Обн., ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 31.08.2008 г., доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г.), след отчитане на наличието на някой от следните показатели:

1. 
   Нетни приходи от продажби на един жител под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   
2. 
   Равнище на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години;
   
3. 
   Средно равнище на безработица над 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   
4. 
   Коефициент на възрастова зависимост над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   
5. 
   Гъстота на населението под 70 души на един квадратен километър;
   
6. 
   Над 30 на сто от населените места нямат изградена пътна връзка с асфалтово покритие помежду си или с общинския център;
   
7. 
   Над 30 на сто от населените места са без изградена канализационна мрежа;
   
8. 
   Над 30 на сто от населените места ползват питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната, или имат режим във водоснабдяването за последните три години.
   

Определянето на РЦП в област Пазарджик се прави въз основа на набирана и обработена статистическа информация съгласно критериите и показателите за определяне на районите за целенасочена подкрепа, залегнали в ЗРР, като и на експертен анализ на социално-икономическото състояние по групи общини, попадащи в обхвата на тези райони.

В такава насока е формулирана визията за развитие на ЮЦР за периода 2014-2020 г. „ЮЦР – привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм, с по-добри условия за комуникация и съхранено природно, и културно наследство”.

Стратегическите цели за развитие на ЮЦР в периода 2014–2020 година са следните:

1. 
   Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в национален и вътрешнорегионален план базирано на щадящо/еколосъобразно ползване на собствени ресурси
   
2. 
   Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на междуобластните неравенства чрез инвестиции в човешкия капитал и социална инфраструктура
   
3. 
   Стратегическа цел 3: Развитие на трансгранично и транснационално сътрудничество в принос на икономическото и социалното развитие и сближаване
   
4. 
   Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на средата в населените места