Част първа емоционална алхимия
Изтегляне 270.54 Kb.
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, emoc intelig
| Радарът на съзнаването
Съзнаването ни позволява да забелязваме схемите още щом започнат да ни завладявам. Обичайната ни забързаност означава, че емоционалните навици ще се задействат, без изобщо да забелязваме kakво се случва — умовете ни са насочени другаде. Бдumeлното съзнаване в тези моменти забавя скоростта на ума и ни позволява да видим случващото се по-ясно и съответно да имаме по-голям избор, вместо просто да се впуснем в автоматичната си реакция. Както каза една клиенmka, „Съзнаването е kаmо парашут — забавя нещаmа, за да можеш да забележиш повече“. Когато виждаме по-ясно дадена нагласа, отношението ни към нея се променя. Ako cъзнаваме реактивното състояние – да речем, проявата на гняв — виждането ни за него е ново: бихме могли да изживеем гневните чувства изцяло в тялото и ума си, вместо просто да се понесем върху вълните на гнева. Можем да осъзнаем чувствата си и да ги оставим да отминат. Ако не се съпротивляваме на неприятните усещания и не се опитваме да удължим приятните, ще приемаме емоциите и менталните си състояния makula, kakвито са. Вместо да бъдем пометени от емоцията и да реагираме автоматично, kakmo сме правили вече стотици пъти, когато сме се чувствали по същия начин, сега имаме избор: можем да проявим креативност. Има много начини за използване на съзнаването спрямо смущаващите емоции. Може да прилагаме всяко от трите различни по интензивност нива на съзнаването в зависимост от упоритостта и силата на чувствата. Основно правило за отбелязване на различния интензитет на вътрешния ни смут: използвайте възможно най-малкото усилие, което ще ви свърши работа за справяне със смущаващото чувство. Лекият допир, без твърде голям акцент върху подробностите, може да е достатъчен, за да овладеем незначителния емоционален смут, така че да можем да продължим заниманията си. Достатъчно е да отбележим бегло смущаващите мисли и чувства, просто да ги регистрираме сякаш с вътрешно кимване, вместо да водим вътрешен диалог с тях. Понякога този леk допир на съзнаването прочиства ума. Ako смущението не е много силно, ако схемата е само леko akmuluрана или губи властта си над нас, или ако притежаваме голяма сила на вниманието, самото забелязване на смущението може да е достатъчно, за да го изхвърли от ума. Съзнаването засилва способността ни да чуваме шепота на мислите и чувстваma, kоumo мътят водата под повърхността. Съзнаването ни помага да забележим и уловим автоматичните мисли, които — ako бъдат оставени да продължат пътя си — може да предизвикат пристъп на схемата. Например схемата на социалното изключване се задейства от нещо mаkова: „Никога няма да бъда част от групата; винаги ще съм аутсайдер“. Схемата на подчинението: „Чувствам се контролиран", Тези мисли действат незабележимо, без да ги съзнаваме, за да задействат пълнокръвен пристъп на схемата. Но ако използваме радара на съзнаването, за да поставим тези незабележими обичайни мисли върху екрана на съзнанието си, преди присmъпът да започне, ще можем да им се противопоставим и да го предотвратим. Това ни позволява да си спомним уязвимостmа си за схемата, вместо да позволяваме на типичните за нея страхове и мисли да ни контролират. Автоматичните мисли се оказват забележително хилави, щом ги поставим под ясната светлина на съзнанието и ги оборим с доказателства. Например, припомнянето на случай, Когато нечие закъснение изобщо не е означавало проблеми във Връзката, или моменти, kогато на парти сме срещали непознати, с които сме се чувствали напълно комфортно, понякога е достатъчно, за да сломи предизвиканите от схемата мисли за изоставяне или изключване. Разбира се, съзнаването не означава задължително, че ще постигнем мигновена яснота за случващото се. Целта е да подхождаме към преживяването си no OmКрит и приемащ начин, mаka чe kakвото и да се случва и kakmo и да се променя то, да присъстваме с бgumeлeн поглед. Ako сме достатъчно силни, за да продължим съзнаването, доkamo изваждаме на повърхността скритите чувства и мисли. Щом погледнем зад завесата, която ги скрива от погледа ни, можем да започнем да подлагаме на съмнение несmабилните убеждения и заучените емоционални навици, които са дали на схемите mаkава огромна власт. Тогава страховете ни се свиват до поносими размери — или напълно изчезват. Изтегляне 270.54 Kb. Сподели с приятели:
|