Част първа основни характеристики на летищата дял първи общи положения и данни за летище

Приложение № 1

В това приложение са дадени техническите условия за определяне границите на хроматичност на цветовете на наземните аеронавигационни светлини, маркировките, знаците и таблата. Тези условия съответстват на действащите условия на Международната комисия по светотехника (МКC) от 1983 г.

Не е възможно да се поставят такива технически условия за цветовете, че напълно да се изключи възможността за неправилното им възприятие. За достатъчно надеждното разпознаване е важно осветяването на окото значително да превишава прага на възприемане, за да не се промени цветът вследствие на избирателното атмосферно отслабване и цветовото зрение на наблюдателя да е нормално. При много силно осветяване на окото съществува опасност за изкривено възприемане на цвета, което може да е предизвикано от близък силен светлинен източник с голяма интензивност.

Характеристиките на хроматичността са съставени въз основа на възприятията и съответстват на координатната система, приета от Международната комисия по светотехника (МКC) на осмата й сесия в Кембридж (Англия) през 1931 г. (вж. CIE Publication No 15, Colorimetry /1971/).

2. Цветове на наземните аеронавигационни светлини

2.1 Хроматичност

2.1.1. Характеристиките на хроматичността на наземните аеронавигационни светлини са в следните граници:

Уравнения на МКC (вж. фиг. 1-1)

а) червен

равнина на пурпурния цвят y = 0,980 - x;

равнина на жълтия цвят y = 0,335;
б) жълт

равнина на червения цвят y = 0,382;

равнина на белия цвят y = 0,790 - 0,667x;

равнина на зеления цвят y = x - 0,120;

в) зелен

равнина на жълтия цвят x = 0,360 - 0,080y;

равнина на белия цвят x = 0,650y;

равнина на синия цвят y = 0,390 - 0,171x;

г) син

равнина на зеления цвят y = 0,805x + 0,065;

равнина на пурпурния цвят x = 0,600y + 0,133;

д) бял

равнина на жълтия цвят x = 0,500;

равнина на зеления цвят y = 0,440;

и y = 0,150 +0,640x;

равнина на пурпурния цвят y = 0,050 + 0,750x;

и y = 0,382;
е) променливо бял

равнина на жълтия цвят x = 0,55 +0,750y;

и x = 1,185 - 1,500y;

равнина на синия цвят x = 0,285;

равнина на зеления цвят y = 0,440;

и y = 0,150 + 0,640x;

равнина на пурпурния цвят y = 0,050 + 0,750x;

и y = 0,382.

равнина на жълтия цвят y = 0,726 - 0,726x;

равнина на белия цвят x = 0,650y;

равнина на синия цвят y = 0,390 - 0,171x.

2.1.3. Когато е по-важно да се увеличи надеждността на разпознаване отколкото максимално да се увеличи далечината на видимост, зелените светлини са в следните граници:

равнина на жълтия цвят y = 0,726 - 0,726x;

равнина на белия цвят x = 0,65y - 0,041;

равнина на синия цвят y = 0,390 - 0,171x.

2.2. Разлики между светлините

2.2.1. Ако е необходимо да се осигури разлика между бялата и жълта светлини, те или се разполагат близо една до друга, или проблясъците им се редуват с малък интервал, например от една и съща светлина.

2.2.2. Ако е необходимо да се осигури разлика между жълтата и зелената и(или) бялата светлина, например на осовите светлини на изходящата ПР, данните на жълтата светлина по координатната ос Y са не по-големи от 0,40.

Забележка. Равнините на белия цвят са съставени, изхождайки от предположението, че ще се използват в такива условия, когато характеристиките (нивата на цветовия спектър) на източника на светлина са предимно постоянни.

2.2.3. Променливо белият цвят се използва за светлини, чиято интензивност следва да се регулира, например, за да се избегне заслепяване. За да може да се различи този цвят от жълтия, светлините се проектират и експлоатират така, че:

а) координата x на жълтата светлина е по-голяма от координата x на бялата светлина поне с 0,050; и

б) светлините се разполагат така, че жълтите да се виждат едновременно и да са в непосредствена близост до белите светлини.

2.2.4. Проверките за съответствие на параметрите на наземните аеронавигационни светлини със параметрите, показани на фиг. 1-1, се осъществяват чрез измервания в пет точки на зоната, ограничена от най-малката вътрешна крива на изоканделите (вж. диаграмата на изоканделите в Приложение № 9), при номинален ток или напрежение. Когато диаграмата на изоканделите има елипсовидна или кръгла форма, параметрите на цветовете се измерват в центъра и в точките, определящи хоризонталните и вертикалните граници. Когато диаграмата на изоканделите има правоъгълна форма, параметрите на цветовете се измерват в центъра и в крайните точки на диагоналите (ъглите). Параметрите на цветовете на светлините се съпоставят с параметрите, определени от външната крива на изоканделите, за да се удостовери отсъствието на такава промяна на цвета, която би довело до неправилното възприемане на сигнала от пилота.

Забележка 1. За външната крива на изоканделите се правят измервания на координатите на цветовете и регистрирането им, за да може съответния упълномощен орган да направи анализ на резултатите и да вземе решение за тяхното съответствие.

Забележка 2. Някои от светлините могат да се намират в полезрението на пилотите и да се ползват от тях с посока, която не обхваща външната крива на изоканделите (например светлините на “стоп” линията в местата на изчакване на ПИК със значително разширение). В тези случаи съответният упълномощен орган оценява фактическото им използване и при необходимост изисква проверка за определяне промяната на цвета в диапазона на ъглите, необхванати от външната крива.

2.2.5. Параметрите на цвета на визуалните глисадни индикатори и на другите групи светлини, които имат сектори на преход от един цвят в друг, се измерват в точките, показани в т. 2.2.4, като в зоните цветовете се разглеждат поотделно, и в границите на 0,5 в преходния сектор няма нито една светлина.

3.1. Коефициентите на хроматичност и яркост на обикновените цветове и на цветовете на светоотразяващите материали, а също и на цветовете на знаците и таблата (със вътрешно осветление) се определят при следните стандартни условия:

а) ъгъл на осветяване 45;

б) посока на наблюдение - перпендикулярна на повърхността;

в) източник на светлина - стандартен източник на светлина D на МКC.

3.2. Когато коефициентите на хроматичност и яркост на обикновените цветове на маркировката, знаците и таблата с външно осветление са определени в стандартни условия, те са в следните граници:

Уравнения на МКC (вж. фиг.4.2)

а) червен

равнина на пурпурния цвят y = 0,314 - 0,051x;

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на оранжевия цвят y = 0,314 + 0,047x;

коефициент на яркост β = 0,07 (минимум);

б) оранжев

равнина на червения цвят y = 0,265 + 0,205x;

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на жълтия цвят y = 0,207 + 0,390x;

коефициент на яркост β = 0,20 (минимум);

в) жълт

равнина на оранжевия цвят y = 0,108 +0,707x;

равнина на зеления цвят y = 1,35x - 0,093;

коефициент на яркост β = 0,45 (минимум);

г) бял

равнина на синия цвят y = 0,610 - x;

равнина на зеления цвят y = 0,030 + x;

равнина на жълтия цвят y = 0,710 - x;

коефициент на яркост β = 0,75 (минимум);

д) черен

равнина на синия цвят y = 0,570 - x;

равнина на зеления цвят y = 0,050 + x;

равнина на жълтия цвят y = 0,740 - x;

коефициент на яркост β = 0,03 (максимум);

е) жълто - зелен

равнина на зеления цвят y = 1,317x + 0,4;

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на жълтия цвят y = 0,867x + 0,4.

ж) зелен

равнина на белия цвят y = 0,243 + 0,670x;

равнина на синия цвят y = 0,493 – 0,524x;.

коефициент на яркост β = 0,10 (максимум);

3.3. Когато коефициентите на хроматичност и яркост на цветовете на светоотразяващите материали за маркировките, знаците и таблата са определени при стандартни условия, те са в следните граници:

Уравнения на МКC (вж. фиг.4-3)

а) червен

равнина на пурпурния цвят y = 0,345 - 0,051x;

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на оранжевия цвят y = 0,314 + 0,047x;

коефициент на яркост β = 0,03 (минимум);

б) оранжев

равнина на червения цвят y = 0,265 + 0,205x;

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на жълтия цвят y = 0,207 + 0,390x;

коефициент на яркост β = 0,14 (минимум);

в) жълт

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на зелени цвят y = 1,35x - 0,093;

коефициент на яркост β = 0,16 (минимум);

г) бял

равнина на пурпурния цвят y = x;

равнина на зеления цвят y = 0,040 + x;

равнина на жълтия цвят y = 0,710 - x;

коефициент на яркост β = 0,27 (минимум);

д) син

равнина на зеления цвят y = 0,118 + 0,675x;

равнина на пурпурния цвят y = 1,65x - 0,187;

коефициент на яркост β = 0,01 (минимум);

ж) зелен

равнина на белия цвят y = 0,243 + 0,670x;

равнина на синия цвят y = 0,405 – 0,243x;.

коефициент на яркост β = 0,03 (максимум);

3.4. Когато коефициентите на хроматичност и яркост на цветовете на осветяваните (с вътрешно осветление) знаци са определени при стандартни условия, те са в следните граници:

Уравнения на МКC (вж. фиг.4.4)

а) червен

равнина на пурпурния цвят y = 0,345 - 0,51x;

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на оранжевия цвят y = 0,314 +0,047x;

коефициент на яркост β = 0,16 (минимум);

(денем)

спрямо белия цвят 20% (максимум);

(нощно време)

б) жълт

равнина на белия цвят y = 0,910 - x;

равнина на зеления цвят y = 1,35x - 0,093;

коефициент на яркост β = 0,45 (минимум);

(денем)

относителна яркост 30% (минимум);

спрямо белия цвят 80% (максимум);

(нощно време)

в) бял

равнина на пурпурния цвят y = 0,010 + x;

равнина на зеления цвят y = 0,030 + x;

равнина на жълтия цвят y = 0,710 - x;

коефициент на яркост β = 0,75 (минимум);

(денем)

относителна яркост 100%;

спрямо белия цвят

(нощно време)

г) черен

равнина на пурпурния цвят y = x - 0,030;

равнина на синия цвят y = 0,570 - x;

равнина на зеления цвят y = 0,050 + x;

равнина на жълтия цвят y = 0,740 - x;

коефициент на яркост β = 0,03 (минимум);

(денем)

относителна яркост 0%(минимум);

спрямо белия цвят 2% (максимум).

(нощно време)

равнина на жълтия цвят х = 0,313;

равнина на белия цвят y = 0,243 + 0,670x;

равнина на синия цвят y = 0,493 – 0,524x;.

коефициент на яркост β = 0,10 (максимум);

относителна яркост 5% (минимум);

спрямо белия цвят 30% (максимум).

(нощно време)