Част първа основни характеристики на летищата дял първи общи положения и данни за летище
Раздел III Подход за кацане и повърхност за набиране на височина
Изтегляне 5.74 Mb.
|
| Раздел III
Подход за кацане и повърхност за набиране на височина Чл. 694. (1) Всички повърхности, ограничаващи препятствията с цел осигуряване на чисти въздушни подходи на водния коридор (летателната писта), е необходимо да отговарят на изискванията на Глава втора „Ограничаване и отстраняване на препятствия” на тази наредба. (2) Подходите за кацане и набиране на височина следва задължително да са извън установените коридори за корабоплаване и гребане. (3) Надводният подход е за предпочитане пред подхода и набирането на височина над населени места, гори, плажове и крайбрежни съоръжения. (4) При наличие на препятствия, опасни за въздухолаването, те се обозначават съгласно Дял шести “Визуални средства за обозначаване на препятствия“, на част втора. Раздел IV Въздушни течения Чл. 695. (1) Зоните за кацане и излитане се разполагат там, където въздушните течения са под 5,5 km/h (1,53 m/s). (2) Когато скоростта на вятъра е по-висока следва задължително да се отчитат трудностите при управление, в частност при бавното рулиране, използвано за подход към плаващ док или при брегови операции. (3) Задължително се избягват следните отрицателни въздействия: 1. въздушни течения със скорост над 12 km/h (3,3 m/s); 2. места, където въздушната турбуленция е причинена от остър завой на реката, сливането на две течения или места, където преобладават буйни течения, и речни прагове. Раздел V Ниво на водната повърхност Чл. 696. (1) Когато промяната в равнището на водата надхвърля 45-60 cm, плаващите съоръжения е необходимо да са съобразени с въздухоплавателното средство. (2) Когато колебанията в нивото на водата надхвърлят 2 m, е възможно да възникне необходимостта от специална конструкция, която да приема на док въздухоплавателното средство, например по-дълъг кей или специално подемно съоръжение. Раздел VI Височина на вълната и плаващи отпадъци Чл. 697. (1) Избират се зоните, където водната повърхност е умерено набраздена, като се избягват места с образуване на големи вълни, или където те се създават от дълбоководни морски съдове и/или от буксирни кораби. (2) Задължително се избягват зоните, в които има много отпадъци или отпадъци, които са хвърлени отдавна. (3) Дървесината е препятствие за въздухоплавателното средство и за съоръженията на дока, построени особенно на реката. (4) Плаващите със скоростта на морско или речно течение дървета имат значителен въртящ момент и разрушителен потенциал при сблъсък с неподвижен обект. Раздел VII Зона за закотвяне Чл. 698. (1) Препоръчва се защитена от ветрове зона за закрепване или закотвяне. (2) Препоръчителни са открито пристанище, малък залив или други защитени зони, които обикновено могат да се разширят, като включат докови съоръжения и брегови места за паркиране. Раздел VIII Морски коридор Чл. 699. (1) Необозначен морски коридор или водна зона за експлоатация дават възможност на пилота на хидроплан да се възползва от цялата водна зона, за да съобрази операциите по кацане и излитане с течението, вятъра и вълните. (2) Когато морски коридор е маркиран, той се разполага в права линия, предоставяйки максимално ветрово покритие. Раздел IX Дънни условия Чл. 700. (1) Изкуствените водни обекти, като язовири често пъти съдържат дървета или клонки, които не са били напълно изтръгнати преди завиряването. (2) Остатъците от растителност са опасни за самолетните поплавъци и корпуси, тъй като стърчат на повърхността или са полупотопени. (3) Предметите, които се показват от дъното и представляват водна опасност, следва да се отстранят. (4) При невъзможност за отстраняване на предметите, обектите следва ясно да се маркират, за да предупреждават пилотите за наличието си. Раздел X Смущения от птици Чл. 701. (1) Местоположението на защитени обекти или зони за птици, които привличат ята от птици, задължително следва да се вземат предвид, когато се определя ориентирането на летателната писта върху водната зона. (2) Следва да се избягват водните пътища, които се използват от ята от птици. Глава седемдесет и трета Оперативна водна зона Раздел I Общи положения Чл. 702. Оперативната водна зона за хидроплани включва летателна писта, пътека(и) за рулиране, зона(и) за обратен завой и зона за закотвяне. Раздел II Размери на летателната писта Чл. 703. (1) Пистата за излитане и кацане задължително е с размери минимум 750 х 60 m. (2) Широчината по ал. 1 позволява да се прави обратен завой във всеки край на ПИК. (3) Препоръчва се дълбочина от 1.8 m, но за експлоатация минималната дълбочина е 1 m. (4) Дължината на летателната писта е необходимо да се увеличи със 7 % на всеки 300 m над морското равнище, за да се компенсира промяната на плътността на въздуха. Раздел III Размери на пътека за рулиране Чл. 704. (1) Минималната широчина на пътеката за рулиране за малки хидроплани е 38 m, като препоръчителната широчина е 45 m. (2) Пътеката следва да предоставя пряк достъп до крайбрежните съоръжения и при възможност да е ориентирана така, че подходът към местостоянката или поплавъкът да бъде по посока на преобладаващия вятър или течение, с минимално допустимо отстояние 15 m между страничния край на ПР и най-близкото препятствие. Раздел IV Зона за обратен завой Чл. 705. (1) Зона за обратен завой с минимален радиус 60 m, се разполага в близост до крайбрежните съоръжения и на всеки край на летателната писта. (2) Колкото по-силен е вятърът, толкова по-голяма е площта за завиване. (3) Задължително се осигурява минимално отстояние за безопасност 15 m между страничния край на зоната за обратен завой и най-близкото препятствие.
(2) За по-големи въздухоплавателни средства, включително летящи лодки и амфибии, се добавят допълнително 30 m към това разстояние. 
Фигура 66. Зона за излитане и кацане на хидроплани и организация на местостоянки за хидроплани Раздел VI Мрежови заграждения Чл. 712. (1) Мрежовото заграждение се предвижда, ако хидропланите следва да застанат на котва в зона, където течението е силно. (2) Мрежовото заграждение представлява серия от трупи, свързани в краищата си и са закотвени. (3) Функцията на мрежовото заграждение е да отклонява отпадъците далеч от самолетните поплавъци, както и да създава зона от спокойни води по долното течение.
1. дават възможност за обслужване, товаро-разтоварителни дейности и закотвяне, без да се изтегля въздухоплавателното средство от водата; 2. предлагат съоръжения за изтегляне на хидропланите от водата с цел измиване с прясна вода и поддръжка.
(2) Съоръженията по ал. 1 могат да са обикновени дървени рампи, кейове или докове, както и усъвършенствани рампи и релсов път, влизащ във водата. Раздел II Теренни рампи Чл. 715. Правоъгълните теренни рампи се изкопават по бреговата линия с цел по-лесно изтегляне на хидроплана от водата на брега и обратно, не изискват специални странични или накрайни конструкции. Чл. 716. Теренната рампа се изгражда там, където промяната на равнището на водата не надхвърля 0.6 m и нивото на минималните плитки води не е по-малко от 0.5 m. Чл. 717. Вътрешният размер на рампата е с 0,6 – 1 m по-широк от поплавъците и с 1 – 1,2 m по-дълъг от подрулевата дължина на поплавъците. Чл. 718. (1) Задължително се осигурява шлюз, който да разсейва действието на вълните. (2) Стари автомобилни гуми се прикрепят от външната страна на поплавъците, за да се предотврати нанасянето на щети върху поплавъците на въздухоплавателното средство. (3) Препоръчват се планки, които да закотвят или да закрепват въздухоплавателното средство, докато то е на рампата.
Фигура 67. Теренна рампа Раздел III Изкуствени рампи Чл. 719. (1) Изкуствените рампи са различни по размер, форма и строителни материали, например от необработени трупи, които са малко по-широки от поплавъците на въздухоплавателното средство, до широки клинови подемни съоръжения, покрити с високоустойчива стомана и/или железобетонни конструкции. (2) Обикновената рампа се състои от дървена платформа с приблизителни размери 5 х 6 m, поставена върху наклонен бряг, като половината от дължината й е във водата, което позволява на малък самолет с поплавъци да рулира до и извън водата. (3) Широчината на подхода към местостоянката е минимум 30 m, в границите на който водната повърхност е необходимо да е свободна от препятствия.
(2) Неподвижните рампи обикновено имат тежести отдолу или носът им е закрепен към неподвижни опорни точки във водата, а от другата страна са прикрепени към брегова конструкция, като например укрепваща стена. (3) Шарнирните рампи могат да се издигат и слизат заедно с нивото на водата посредством шарнир, намиращ се в частта към брега, докато носовата част е обградена с шамандури на предварително определена дълбочина. (4) Неподвижните рампи са по-разпространени, но цената им е относително по-висока в плитки зони или където колебанията в равнището на водата надхвърлят 2,5 m. (5) Често се използват подпори или кейове, с цел да поддържат горните подпорни греди на неподвижните рампи.
(2) Рампите, предназначени да обслужват амфибии с триколесно шаси, не може да са с наклон над 8:1, тъй като при по-голям наклон корпусът на някои амфибии може да дере рампата при навлизането на съда във водата. Раздел VI Дълбочина Чл. 722. (1) Дълбочина 1,2 m на носа е достатъчна за повечето от въздухоплавателните средства с морско базиране. (2) Дълбочина от 1 m е подходяща за всички амфибии, с изключение на тежките видове. (3) Дълбочина от 45 cm е подходяща за малките леки хидроплани. (4) Дълбочината винаги следва да се определя въз основа на датата на най-ниско равнище на водата във водния басеин в съответната местност. Раздел VII Широчина Чл. 723. (1) Рампа с широчина от 9 до 12 m е подходяща за въздухоплавателни средства в условия на вятър, течения и приливи и отливи. (2) Минималната широчина за рампа, която се използва за обслужване на малки самолети с двойка поплавъци или амфибии, когато водата и вятърът са относително спокойни, е 4,5 m. (3) Леките въздухоплавателни съдове с морско базиране следва да са лесноуправляеми, а пилотите на малките хидроплани да са в състояние да извършват безопасен подход към рампата при неблагоприятни условия, ако се добавят 1,5 m към тази минимална широчина.
(2) Дъските се поставят диагонално или с дългата страна по посоката на движение, нагоре с обработената страна, като разстоянието между всяка дъска е 1,3 cm. (3) Когато са поставени в правите ъгли по посоката на движение краищата на всяка дъска не следва да се показват повече от 2,5 cm, за да може корпусът на самолета да се плъзга лесно, а хората да се разхождат по рампата. (4) Всички скрепителни елементи (болтове, пирони и клинове), използвани за закрепването на дъсченото покритие, се скриват с оглед да се избегне увреждане на поплавъците или на гумите. Раздел IX Неподвижни докове Чл. 725. (1) Необходимо е да има минимум 30 m водна повърхност свободна от препятствия за извършване на завои в посоката, от която обикновено се извършват подходите към плаващия док. (2) Доковете следва да са разположени по такъв начин, че въздухоплавателното средство да е достъпно от двете страни. (3) При лошо време въздухоплавателно средство се завързва от тази страна на дока, която е към брега, за да се използва докът като вълнолом.
(2) Въздухоплавателните средства с морско базиране могат безопасно да рулират покрай препятствията на разстояние половината от разпереността на крилете плюс 5 m. (3) За места където има силни течения и ветрове, това разстояние се увеличава. (4) Свободната от препятствия повърхност на дока с широчина 6,5 m дава възможност за преминаване на крилете над дока и позволява на голяма част от хидропланите или малките амфибии да се движат успоредно с дока или кея. (5) Когато въздухоплавателното средство се управлява със собствена тяга във, извън или между местата на закотвяне, препоръчителното минимано отстояние между границите на тези места е 10 m. (6) Когато въздухоплавателното средство се управлява ръчно отстоянието между центровете на местата за местостоянка или закотвяне не може да бъде под 18 m. Раздел XI Плаващи докове Чл. 727. (1) Плаващите докове дават възможност за голяма гъвкавост. (2) Плаващите докове отклоняват вълните и работят задоволително в зони, където колебанията в равнището на водата са в границите от пренебрежими до значителни. (3) Плаващите докове се посочват като „плаващи платформи”.
(2) По-широки докове, предназначени за закотвянето на две или повече въздухоплавателни средства, се проектират така, че да издържат тежки товари до 2268 kg. (3) Тесните докове, с широчина 2 m се използват там, където има дълъг плаващ док, успореден на бреговата линия.
(2) Дължината на местостоянка за ВС на док или закотвено по протежението на плаващ док е равна на дължината на въздухоплавателното средство плюс 6 m безопасно отстояние, отпред и отзад. (3) Докът следва да е с широчина, която позволява на хидропланите да пристават от всяка страна с минимум 3 m безопасно отстояние между краищата на крилете.
(2) Полиестерните ленти се използват за поддържане надводното положение на плаващите докове, като се постави преграда с размер 1.5 mm от черни полиетиленови торби между допирните повърхности на обработения талашит и плаващите материали. (3) Характеристиките за натоварване на полиестера или стиропора са приблизително 800 килограма на кубичен метър материал, когато лентата е с размер 25 на 50 cm на 3 m. (4) Плаващите планки са облечени в галванизирана телена мрежа, за да се предотврати нанасянето на поражения от водни животни и морски чайки. (5) Следва да се избягва излагането на полиестерните материали на разлив на петролни продукти, горива и т. н. (6) Стоманените варели използвани за плаващи части са с обем 200 литра. (7) Варелите се поставят симетрично около периметъра на плаващия док, за да се гарантира стабилност. (8) Варелите се закрепват за плаващия док с метални ремъци, излизащи извън варела и основните обрамчаващи елементи на дока. (9) Следва да се избягва използването на стоманени варели в солени води, поради бързото им корозиране, в следствие на което се застрашава устойчивостта на изграденото съоръжение. (10) Пилотът е необходимо да знае за корозиращото действие на галваничната реакция, предизвикано от несходни метали. (11) Закрепването на въздухоплавателното средство за стоманени или метални варели, с верига или метален кабел, ще породи галванична реакция, която ще доведе до корозия на алуминиевите поплавъци. (12) Спасителен тип док се изгражда от широки и дълги дъски. Чл. 731. (1) Над плаващата платформа се монтира непрекъсната дървена греда с размери 10 х 10 cm, издигната на около 5 cm, която обикновено се нарича бича релса (bull rail) или tie rail. (2) Гредата се закрепва с дълги болтове за пресичащите се части на дока или дъските. (3) Гредата се закрепва посредством планки, с размери около 1,5 m всяка, които се поставят покрай гредата или страните на плаващия док.
(2) Конструкцията на дълъг, прав док с рампи от двете страни е подходяща за закотвяне или завързване на леки едномоторни хидроплани. (3) Наклонът на рампата не следва да надхвърля 8:1. (4) Рампата се използва от ВС за рулиране, спиране и завързване. (5) Рампите по ал. 1 могат да се изграждат под прав ъгъл към основния док. (6) Плаващ док с размери 44 на 12 m, с 3 m широки плаващи платформи и 4,5 m рампи от двете страни може да се използва за приемане на хидроплани, като при необходимост могат да се добавят докове или плаващи платформи. Раздел XV Подвижни мостове Чл. 733. (1) Плаващите платформи могат да се свързват с бреговата линия или кея посредством подвижни мостове. (2) Дължината на моста зависи от максималните колебания на равнището на водата. (3) Мостът не може да е по-къс от 4,5 m, като нормалният размер е от 12 до 15 m. (4) Широчината на моста е най-малко 1,5 m. (5) Плаващите платформи с широчина 1,5 m или по-тесни, се изграждат с надлъжни конзоли, на разстояние 2,5 до 3 m една от друга, с цел предотвратяване излишно клатене на моста. (6) Когато се използват багажни колички или друго товарно оборудване, широчината на моста следва да бъде от 2 до 2,5 m, като на моста се поставят перила, по възможност от двете страни. (7) За улесняване движението и намаляване опасността перилата да се превърнат в препятствие за крилата на хидроланите, подвижните мостове се изграждат с наклон от 2,75:1 или по-малък.
(2) На борда й се допуска изграждането на офис, стая за отдих и/или магазин, като плаващите докове могат да се подредят по протежението на баржата. (3) Баржата може да се закотви направо за брега или за кей с помощта на трупи и подвижни мостове или неподвижно.
(2) Минимум 30 m водната повърхност свободна от препятствия се осигурява за безпрепятствено завиване на подхождащите хидроплани от посоката, от която те се насочват към кея. (3) Кейовете се разполагат по начин, че достъпът на хората до тях да не налага пресичане на зоната на перона или на хангарите. (4) Кейовете се изграждат във водата на място, където най-ниското средно равнище на водата е 1 m или повече. (5) Носещите греди и покритието на неподвижната конструкция, използвани за обслужване на пътници и товари, е необходимо да са проектирани да издържат товари най-малко от 488 килограма на квадратен метър. (6) Препоръчва се мост за достъп с широчина около 1,5 m с перила от двете страни. (7) Открита зона за товаро-разтоварителни работи с размери приблизително 9 на 15 m се изгражда в края на достъпна за пешеходци зона, като дава пространство за приемане на четири малки или три големи хидропплана. (8) Неподвижните кейове са с широчина от 2,5 до 3 m и са стабилно построени, за да издържат товарите. Чл. 736. (1) Дървесината е най-икономически изгодния материал за изграждане на кейове (2) Разстоянията между дъските на кейовете, следва да е 1,3 cm, за да позволява дренирането на вода от повърхността и поемането на разширенията на материалите. (3) Крепежните елементи на кейовете с докове над средното ниво на водата, се предвиждат такива, че да издържат на редуващи се цикли на мокрене и сушене. (4) Подпорите се обработват с креозот или по друг подобен начин, за предотвратяване процесът на гниене. (5) Дървесината, обработена с креозот се боядисва с уретанова, епоксидна и шеллакова бои за предотвратяване напукването на креозота.
(2) С оглед на безопасността и удобството съоръженията по ал. 1 се осигуряват със собствена пътна връзка. Раздел II Перон за ремонт и обслужване Чл. 738. (1) Перонът за обслужване и ремонти е с такива размери и брой на местостоянките, позволяващи паркирането на очаквания брой въздухоплавателни средства за товарене/разтоварване и ремонти. (2) Минималният размер на перона за ремонт и обслужване е 1000 кв. м. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 5.74 Mb. Сподели с приятели:
|
