Раздел VII Светлини на прицелната точка на приземяване

(2) Вкопани светлини се използват, когато издигаща се над повърхността светлина застрашава безопасността на полетите на вертолетите.

(3) Разпределението на светлините на прицелната точка на кацане е посочено на фиг. 61, илюстрация 5.
Раздел VIII

Светлинна система на зоната за приземяване и излитане
Чл. 665. (1) Системата от светлини на зоната за приземяване и излитане се осигурява на вертолетно летище, предназначено да се използва нощем.

(2) Системата от светлини на зоната за приземяване и излитане се състои от:

1. за вертолетно летище, разположено на равнището на повърхността, от едно или от няколко от следните средства:

а) светлините на периметъра;

б) прожектори;

в) подредени сегментни източници на светлина (ASPSL) или електролуминесцентни блокове (LP) за указване зоната за приземяване и излитане, когато не е уместно използването на светлинни източници от т. а и т. б, но съществуват светлини за финалния подход и зоната за излитане;

2. за вертолетно летище, издигнато над повърхността на земята, или палубна вертолетна площадка:

а) светлините на периметъра;

б) подредени сегментни източници на светлина (ASPSL) или електролуминесцентни блокове (LP) за указване маркировката на зоната за приземяване и излитане и/или прожектори за осветяване на зоната за излитане и кацане.

(3) В зоната за приземяване и излитане на вертолетни площадки на нивото на повърхността, предназначени да се използват нощем, се осигуряват прожектори или електролуминесцентни блокове, когато е необходимо да се подобри насочването по височина и видимостта на повърхността.

1. светлините на периметъра се разполагат по края на зоната, обявена за използване в качеството й на зона за приземяване и излитане или в рамките на разстояние 1,5 m от края на зоната; когато зоната за приземяване и излитане е кръг, светлините се разполагат по прави линии по схема, която осигурява на пилота информация за относителната величина на отклонението, а ако това е неприложимо – светлините се разполагат по периметъра на зоната за приземяване и за излитане със съответен интервал, а в сектора от 45° - с полуинтервал;

2. светлините на периметъра се разполагат равномерно с интервали не повече от 3 m за вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, и палубни вертолетни площадки и не повече от 5 m за вертолетни летища, разположени на повърхността; за зона с форма на кръг минималното количество светлини е десет – по три на всяка страна, включвайки светлината на всеки ъгъл; в останалите случаи – по четири светлини на всяка страна, включвайки светлината на всеки ъгъл; за зона с формата на кръг, когато светлините се разполагат в съответствие с т. 1, буква а - минимум 14 светлини;

3. светлините на периметъра на вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, или на палубни вертолетни площадки върху неподвижни конструкции се разполагат така, че схемата на разполагането им да не е видима за пилота, намиращ се под нивото на надморското равнище на зоната за приземяване и излитане;

4. светлините на периметъра на палубни вертолетни площадки върху плаващи конструкции се разполагат така, че схемата им да не е видима за пилота, намиращ се под нивото на надморското равнище на зоната за приземяване и излитане при хоризонтално положение на площадката;

5. на вертолетни летища, разположени на повърхността, електролуминесцентните блокове се разполагат по края на зоната, обявена за използване в качеството си на зона за приземяване и излитане; ако зоната има форма на кръг, блоковете се разполагат по правите линии, обозначаващи границите на зоната;

6. на вертолетни летища, разположени на повърхността, минималното количество блокове е девет; общата дължина на луминесцентните блокове в схемата е не повече от 50 на сто от дължината на схемата; предвижда се четно число с минимално количество по три блока от всяка страна на зоната, вкл. по един блок във всеки ъгъл; луминесцентните блокове се разполагат равномерно с разстояние между краищата на съседните блокове не по-голямо от 5 m от всяка страна на зоната;

7. при инсталация на луминесцентни блокове на вертолетно летище, издигнато над повърхността, или на палубна вертолетна площадка блоковете не се разполагат редом със светлини на периметъра, а покрай маркировката на зоната за приземяване, която се нанася или съвпада с маркировката за обозначаване на вертолетното летище;

8. прожекторите на зоната за приземяване и излитане се разполагат така, че да не създават блясъци за пилотите в полет или за персонала, работещ в дадената зона; схемата и посоката на прожекторите се избират така, че минимално да се създават сенки.

Чл. 667. Характеристики на светлините на периметъра на зоната за приземяване и излитане:

1. светлините са фиксирани, ненасочени зелени с постоянно излъчване;

2. на вертолетни летища, разположени на повърхността, подредени сегментни източници на светлина (ASPSL) или електролуминесцентни блокове (LP) излъчват зелена светлина за обозначаване на границата на зоната за приземяване и излитане;

3. луминесцентните блокове имат широчина най-малко 6 сm. Панелът в който са поставени има същия цвят като маркировката.”

4. коефициентът на хроматичност и яркостта на цветовете на луминесцентните блокове отговарят на т. 3.4 от Приложение № 9;

5. височината на светлините на периметъра е не повече 25 сm и в случаите, когато издигащата се над повърхността светлина би могла да наруши безопасността на полетите, тя се вкопава;

6. височината на прожекторите на зоната за приземяване и излитане е до 25 сm, когато са разположени в участъка за безопасност на вертолетно летище или в секторите свободни от препятствия на палубните летища ;

7. електролуминесцентните блокове не се издигат над повърхността повече от 2,5 сm;

8. разпределението на светлината на светлините на периметъра е посочено във фиг. 61, илюстрация 6;

9. разпределението на светлината на електролуминесцентните блокове е посочено във фиг. 61, илюстрация 7;

10. разпределението на спектралните характеристики на прожекторите на зоната за приземяване и излитане се избира така, че маркировките на повърхността и препятствията да могат правилно да се разпознават;

11. средното равнище на хоризонталната осветеност от прожекторите, измерено на повърхността на зоната за приземяване и излитане, е най-малко 10 Lx при коефицент на равномерност на осветяването (отношение средно към минимално значение) не по-голям от 8:1.

12. светлините използвани за обозначаване на маркировката на зоната за приземяване се състоят от сегментна окръжност с всенасочени жълти светлини (ASPSL). Сегментните ивици (ASPSL) са с дължина не по-малко от 50 % от обиколката на кръга.

13. Светлините за обозначаване на маркировката на вертолетни летища са всенасочващи зелени светлини.”

(2) Разпределението на спектралните характеристики на прожекторите на зоната за обработка на товари с лебедка се избира така, че маркировките на повърхността и препятствията да могат правилно да се разпознават.

(3) Средното равнище на хоризонталната осветеност с прожекторите, измерено на повърхността на зоната за обработка на товари с лебедка, е най-малко 10 Lx.
Раздел X

Светлини на пътеките за рулиране
Чл. 671. Техническите изисквания към осевите светлини на ПР и крайните светлини на ПР, предназначени за наземно рулиране на вертолетите на вертолетни летища, съответстват на тези на техническите изисквания за летищата.
Раздел XI

Визуални средства и обозначаване на препятствия
Чл. 672. Техническите изисквания към маркировката и осветяването на препятствията за вертолетни летища и към зоните за обработка на товари с лебедка съответстват на тези за летищата.
Раздел XII

Прожекторно осветяване на препятствия
Чл. 673. Ако на вертолетни летища, предназначени да се използват нощем, няма възможност да се установят оградителни светлини на препятствията, те се осветяват с прожектори.

Чл. 674. Прожекторите за осветяване на препятствията се разполагат така, че напълно да осветяват препятствието и, доколкото е възможно, на практика да не заслепяват пилотите на вертолети.

Чл. 675. Осветяването чрез прожектори на препятствията създава яркост най-малко 10 cd/m².
ДЯЛ ПЕТИ

АВАРИЙНИ СЛУЖБИ НА ВЕРТОЛЕТНИ ЛЕТИЩА

Глава седемдесет и първа

Спасяване и борба с пожари

Раздел I

Осигуряване на ниво на защита
Чл. 676. Нивото на осигурената на вертолетното летище защита за аварийно-спасителни и противопожарни операции е на базата на най-дългия вертолет използващ вертолетното летище и съответства на категорията на вертолетното летище определена съгласно Таблица 23-1, с изключение на вертолетни летища с малък брой вертолетни движения.

Категория	Цялостна дължина на вертолета*
H1	до 15 m, не включвайки 15 m
H2	от 15 m до 24 m, не включвайки 24 m
H3	от 24 m до 35 m, не включвайки 35 m
*Цялостната дължина на вертолета включително опашката на вертолета и роторите.

Таблица 23-1 Категория на противопожарна защита на вертолетна площадка.

Чл. 679. Количествата на вода за производство на пяна и допълнителни огнегасящи вещества следва задължително да отговарят на аварийно-спасителната и противопожарна категория на вертолетното летище, определена съгласно чл. 676 и Таблица 23-2 или Таблица 23-3.

Таблица 23-2 Минимални необходими количества противопожарни вещества за вертолетни площадки, разположени на равнището на повърхността.

Таблица 23-3 Минимални необходими количества пожарогасителни вещества за вертолетни площадки разположени над повърхността /върху покривна конструкция/.

(2) Разходната норма на допълнителните огнегасящи вещества се определят за постигане на оптимална ефективност на използваното вещество

1. летището следва задължително разполага минимум с един шланг, който може да осигури разпръскване на пенообразувател под налягане със специфичен разход 250 L/min;

2. на вертолетните летища от 2 и 3 категория на защита следва задължително да се разположат поне два хидромотора, всеки от които е способен да осигури необходимия специфичен разход, гарантиращ подаването на пенообразувател на всеки участък от летището при всякакви метеорологични условия. Хидромоторите е необходимо да са разположени така, че да съществува минимална възможност за повреждането им вследствие на произшествие с вертолет
Раздел III

Аварийно-спасително оборудване
Чл. 683. Аварийно-спасителното оборудване на вертолетните летища, задигнати над повърхността /разположени върху покривна конструкция/ е необходимо да бъде разположено в близост до вертолетното летище.
Раздел IV

Време за реакция/ отговор
Чл. 684. Аварийно-спасителната и противопожарна служба на вертолетно летище на земната повърхност следва да достига до всяка точка на вертолетното летище, като времето за реакция не може да превишава две минути при оптимални условия на видимостта и състояние на повърхността.

Чл. 685. Аварийно-спасителната и противопожарна служба на вертолетните летища, задигнати над повърхността /разположени върху покривна конструкция/ при предприемане на полет, следва задължително да е в готовност за незабавни действия на или в околността на вертолетното летище.
ЧАСТ ШЕСТА

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЛЕТИЩЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 686. (1) Летищната администрация изготвя план и предприема мерки за ограничаване на въздействието на летището върху околната среда.

(2) Планът по ал. 1 обхваща ограничаване на въздействието на следните фактори:

1. авиационен шум, създаван от излитащи и кацащи ВС;

2. шум, създаван при изпробване на авиационни двигатели на земята;

3. чистота на атмосферния въздух, в т.ч.:

а) замърсяване на въздуха от работата на авиационни двигатели;

б) замърсяване на въздуха от местни топлоцентрали и сметогорни пещи;

в) замърсяване на въздуха, почвите и водите при опериране с гориво- смазочни и противообледенителни материали, вкл. при аварийни ситуации;

г) масово замърсяване на въздуха при аварийни ситуации;

4. отпадъци, вкл. токсични отпадъци;

5. замърсяване на подземни и повърхностни води и масово замърсяване при аварийни ситуации;

6. радиоактивно излъчване, вкл. в аварийна ситуация.

(2) Контурите на авиационния шум около летището се определят поотделно за зимен и летен сезон и се актуализират при:

1. промяна на първоначалния самолетен парк, използващ летището, при която се изменя относителният дял на ВС от една група по отношение на шумовите характеристики с повече от 7 на сто;

2. промяна на броя на движенията за типов ден или типова нощ спрямо първоначалните условия с повече от 10 на сто.

1. еквивалентно непрекъснато ниво на звуковото налягане, коригирано по скала „А” поотделно за ден и за нощ;

2. индекс на очакваното въздействие на шума.

Чл. 689. В зависимост от броя на живущите, попадащи в контура на наднормения шум за среди за обитаване, летищната администрация предприема някоя или няколко от следните мерки:

1. ограничава полетите от и до летището нощем;

2. забранява провеждане на полети нощем;

3. ограничава в рамките на летателно-техническите характеристики на използваните ВС, полетите над гъсто населени зони;

4.ограничава за определени периоди от време полети на ВС, неотговарящи на изискванията на Глава 3 от Приложение № 16, том първи „Авиационен шум” към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.

Чл. 690. Когато се констатира, че наземният шум, създаван при изпробване на авиационни двигатели на земята, засяга наднормено среда за обитаване, летищната администрация съвместно с авиационните оператори, чиито ВС създават наднормения шум, предприемат мерки за ограничаване на разпространението на шума и неговото редуциране.

Чл. 691. Летищната администрация изгражда система за постоянно наблюдение над факторите по чл. 686, ал.2.
ЧАСТ СЕДМА

ЛЕТАТЕЛНИ ПЛОЩАДКИ НА ВОДНА ПОВЪРХНОСТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ХИДРОПЛАНИ

Глава седемдесет и втора

Общи положения

Раздел I

Предназначение
Чл. 692. (1) Настоящата глава дава основни насоки за планиране, изграждане и експлоатация на съоръжения на и в близост до водни басейни, предназначени за експлоатация от хидроплани.

(2) Хидропланът е въздухоплавателно средство, което може да излита и каца на вода.

(3) Летателните площадки на водна повърхност се експлоатират само по правилата за визуални полети – VFR.

(4) Доковете за хидроплани са различни в зависимост от тяхната конструкция – пясъчен бряг, дървена местостоянка (дъсчена скара върху брега), шамандура за акостиране, понтон и кей.

(5) По-развитите бази, които поддържат флотилия от самолети, разполагат с докове на бреговата линия, рампи и сгради за офиси, хангари, ремонтни бази и места за отдих.

(6) Летателните площадки на водна повърхност, предназначени за хидроплани по отношение на повърхностите за ограничаване на препятствията се приравняват с изискваниятя към летища с кодови обозначения съгласно чл. 2 и Таблица 1 от тази наредба.

(2) Прогнозата по ал. 1 помага за определяне на приблизителните размери и на условията за опериране на базата за хидроплани.

(3) Размерите на водната зона за експлоатация се определят на база работните характеристики на хидропланите, които ще използват водния басейн, наличието на естествени или изкуствени препятствия, водните потоци и дънната активност, като се отчитат и метеорологичните условия - мъгла и вятър.

(4) При избора на място е необходимо да се избере място с достатъчна дължина, широчина и дълбочина, както и подход за излитане и кацане свободен от препятствия за меродавния тип хидроплани, който ще се приема.

(5) Оперативната експлоатация на хидропланите следва задължително да се координира с другите ползватели и заинтересовани страни на водния басейн, включително собственици на лодки, яхти, уинд и кайт сърфове и др., като се вземат предвид риболовът, туристическите кораби, преобладаващите вълни и течения.