Раздел IX Носимоспособност и настилки на ПИК

(2) Не се допускат неравности по повърхността на ПИК, които могат неблагоприятно да се отразят на излитането или кацането на самолетите, предизвиквайки прекомерно „козлене” (подскачане), изменение на ъгъла на тангажа, вибрации и други явления, затрудняващи управлението на самолета.

(2) За потвърждаване на достигнатите разчетни значения на характеристиките на сцеплението се провежда измерване на характеристиките на сцеплението на нова ПИК или на ПИК с нова настилка, използвайки устройство за непрекъснато измерване на сцеплението, имащо намокрящо приспособление.

(3) Минималната дебелина на новата повърхност не може да бъде по-малка от 1,0 mm., като това изисква специална технология на обработка на повърхността.

(4) Когато повърхността е набраздена или награпена, браздите и грапавините следва да бъдат перпендикулярни на осевата линията на ПИК или успоредни на не-перпендикулярните напречни съединения.

(2) За ПИК с посочена кодова буква F се предвиждат странични ивици за безопасност (СИБ) на ПИК.

1. 60 m, когато е посочена кодова буква D или Е;

2. 75 m, когато е посочена кодова буква F.
Раздел III

Наклони на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)

Чл. 51. Повърхността на СИБ, прилежаща към ПИК, се разполага на едно равнище с повърхността на ПИК, като нейният напречен наклон не се допуска да превишава 2,5 на сто.
Раздел IV

Носимоспособност на странични ивици за безопасност на ПИК (СИБ)
Чл. 52. Страничната ивица за безопасност на ПИК се изгражда или подготвя по начин, че да може при излизане на самолет извън границите на ПИК да издържи натоварването, създавано от самолета, без да пк причинява конструктивни повреди, както и да издържа натоварването от обслужващите наземните транспортни средства, които да могат да се придвижват и извършват операции по СИБ.

Глава пета

Летателни писти

Раздел I

Общи положения

Чл. 53. (1) Летателната писта (ЛП) включва ПИК и прилежащите към нея КУС.

(2) Дължината на летателната писта включва участъците, разположени до прага и след края на ПИК или КУС с дължина не по-малка от:

1. 60 m – когато е посочен кодов номер 2, 3 или 4;

2. 60 m – когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е оборудвана;

3. 30 m – когато е посочен кодов номер 1 и ПИК е необорудвана.
Раздел II

Дължина на летателните писти
Чл. 54. (1) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 150 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 75 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Летателната писта, включваща ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 150 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 75 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) Летателната писта, включваща необорудвана ПИК, се простира в напречно направление от двете страни на осевата линия на ПИК и нейното продължение по цялата дължина на ЛП на разстояние не по-малко от:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m или цялата дължина – когато е посочен кодов номер 1.

(2) По време на използването на ПИК за кацане или излитане не се допуска наличие на неподвижни обекти върху ЛП освен визуалните средства, необходими за целите на аеронавигацията и отговарящи на изискванията за чупливост по тази наредба:

1. в границите на 77,5 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, когато са посочени кодов номер 4 и кодова буква F;

2. в границите на 60 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, когато е посочен кодов номер 3 или 4;

3. в границите на 45 m от осевата линия на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) По време на използването на ПИК за кацане или излитане, в тази част на ЛП не се допуска наличие на подвижни обекти.

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) За намаляване на отрицателните последствия върху ВС в случаите на инцидентно напускане на ПИК от самолетите за които ПИК е предназначена, върху част от ЛП на необорудвана ПИК се правят подравнени участъци, за които се прави вертикална планировка, по осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите най-малко на:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m – когато е посочен кодов номер 1.

(3) Повърхността на тази част от ЛП, която е прилежаща към ПИК, СИБ или КУС, се разполага на едно равнище с повърхността на ПИК, СИБ или КУС.

(4) Частта от летателната писта, която се разполага най-малко в границите на 30 m от прага на ПИК, се обработва така, че да се предотврати ерозията от удара от струята на двигателите и да се предпазят кацащите самолети от опасността от оголено чело на ПИК.

Раздел V

Надлъжни и напречни наклони на летателните писти
Чл. 57. Надлъжният наклон на подравнената част от ЛП не може да превишава:

1. 1,5 на сто – когато е посочен кодов номер 4;

2. 1,75 на сто – когато е посочен кодов номер 3;

3. 2 на сто – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

1. 2,5 на сто – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 3 на сто – когато е посочен кодов номер 1 или 2;

3. 5 на сто – когато за подобряване на отводняването наклонът в границите на първите 3 m след края на ПИК, СИБ или КУС е необходимо да е отрицателен при изменение в направлението от ПИК.

(2) Напречните наклони на която и да е част от ЛП извън границите на подравнения участък не могат да превишават възходящ наклон 5 на сто, измерен в посока откъм ПИК.
Раздел VI

Носимоспособност на летателните писти
Чл. 60. (1) Част от ЛП на оборудвана ПИК се подготвя или конструира така, че при излизане на самолет извън ПИК за тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности при движение на ВС. Тази част се намира от осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(2) Част от ЛП, включваща необорудвана ПИК, се подготвя или конструира така, че при излизане на самолет извън ПИК за тези типове самолети, за които е предназначена ПИК, да се сведе до минимум опасността при движението на ВС, възникваща от различната носеща способност на съответните повърхности. Тази част се намира от осевата линия на ПИК и нейното продължение в границите на:

1. 75 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 40 m – когато е посочен кодов номер 2;

3. 30 m – когато е посочен кодов номер 1.

Глава шеста

Крайни участъци за безопасност на ПИК (КУБ)

Раздел I

Общи положения

Чл. 61. Във всеки край на ПИК се предвижда краен участък за безопасност на ПИК (КУБ):

1. когато за ПИК е посочен кодов номер 3 или 4 ;

2. когато за ПИК е посочен кодов номер 1 или 2 и ПИК е оборудвана.
Раздел II

Размери на КУБ
Чл. 62. (1) Крайният участък за безопасност на ПИК се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от 90 m.

(2) Там, където е възможно, крайният участък за безопасност на ПИК (RESA) се простира след челото на ПИК на разстояние не по-малко от:

1. 240 m – когато е посочен кодов номер 3 или 4;

2. 120 m – когато е посочен кодов номер 1 или 2.

(3) Широчината на крайния участък за безопасност на ПИК следва да превишава широчината на свързаната с нея ПИК най-малко два пъти.

(4) Широчината на КУБ, следва, където е възможно, да е с широчината на подравнения участък на летателната писта.

(2) Надлъжните наклони на КУБ не може да превишават низходящия наклон от 5 на сто.

(3) Измененията на надлъжните наклони, доколкото е възможно, са плавни, като се избягват резки преходи или значителни обратни наклони.

(4) Напречните наклони на КУБ не може да превишават възходящ или низходящ наклон от 5 на сто. Преходите между различните наклони по възможност са максимално плавни.

(2) Летищният оператор изготвя оценка на риска и прилага смекчаващи мерки, осигуряващи безопасността на околността на ПИК в случаите на приземяване преди прага на ПИК или излизанена самолет след прага на ПИК.

(2) Дължината на участъка, свободен от препятствия, не превишава половината от разполагаемата дължина на разбега.

(3) Участъкът, свободен от препятствия в широчина, се простира най-малко на 75 m от двете страни по продължението на осевата линия на ПИК.
Раздел II

Надлъжни и напречни наклони на участъците свободни от препятствия
Чл. 68. (1) Повърхността на участъка, свободен от препятствия, не се допуска да излиза над равнина с възходящ наклон 1,25 на сто, като долната граница на тази равнина е хоризонтална линия, която:

1. е перпендикулярна на вертикалната равнина, съдържаща осевата линия на пистата;

2. минава през точка, лежаща на централната линия на пистата в края на разполагаемия пробег на излитане.

(2) При наличието на напречни или надлъжни наклони на ПИК, странична ивица за безопасност или ЛП, долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия по ал. 1, може да се намира по-ниско от съответната надморска височина (кота) на ПИК, страничната ивица за безопасност или ЛП.

(3) В случаите по ал. 2, когато могат да представляват заплаха за самолетите:

1. повърхностите на ПИК, странична ивица за безопасност и/или ЛП се подравняват за привеждане в съответствие с долната граница на равнината на участъка, свободен от препятствия;

2. теренът или обекти, които са над равнината на участъка, свободен от препятствия след края на ЛП, но под равнището на ЛП, се отстраняват.

(4) Когато наклонът на повърхността на участъка, свободен от препятствия, е възходящ, се избягват резките промени в наклона.

(5) В границите на 22,5 m или половината на широчината на ПИК от всяка страна по продължението на осевата линия, наклоните съответстват на характеристиките на наклоните на ПИК, към която е свързан даденият участък, свободен от препятствия.
Раздел III

Чужди обекти на участъците свободни от препятствия
Чл. 69. Обекти, разположени в участъка, свободен от препятствия, които може да представляват заплаха за безопасността на самолетите във въздуха, се считат за препятствие и се отстраняват.
Глава осма

Крайни участъци за спиране

Раздел I

Местоположение, широчина и наклони на краен участък за спиране /КУС/
Чл. 70. (1) Крайни участъци за спиране се предвиждат там, където условията позволяват изграждането им.

(2) Крайният участък за спиране има същата широчина, както и ПИК, към която е свързан.

(3) Наклоните и измененията на наклоните на КУС, както и преходите от ПИК към КУС се съобразяват с изискванията на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42 – чл. 44 за съответната ПИК, към която е свързан КУС, с изключение на случаите, когато:

1. на КУС не се прилагат ограниченията съгласно чл. 42, ал. 1 относно наклон 0,8 на сто в първата и последната четвъртина от дължината на ПИК;

2. в местата на свързване на КУС с ПИК и по продължение на КУС максималното изменение на наклона е 0,3 на сто на 30 m (минималният радиус на кривата е 10 000 m) за ПИК, когато е посочен кодов номер 3 или 4.

Раздел II

Носимоспособност на КУС
Чл. 71. (1) Крайният участък за спиране се обработва така, че в случай на прекъсване на полета да издържи натоварването, създавано от самолета, за който е предназначена тази КУС, без да предизвиква повреждане на конструкцията на самолета.
Раздел III

Повърхност на КУС
Чл. 72. (1) Повърхността на КУС с изкуствена настилка се обработва така, че да осигурява коефициент на сцепление на ВС на мокра КУС, съответстващ на коефициента на триене на свързаната с него ПИК.

(2) Характеристиките на триене на КУС, без изкуствена настилка не могат да бъдат значително по-малки от тези на свързаната с него ПИК.
Глава девета

Работна зона на радиовисотомер

Раздел I

Местоположение, дължина и широчина
Чл. 73. (1) Работната зона на радиовисотомера се определя така, че да се разпростира пред прага на ПИК, оборудвана за точен подход за кацане.

(2) Работната зона на радиовисотомера се простира най-малко на разстояние 300 m от прага на ПИК.

(3) Работната зона на радиовисотомера се простира от всяка страна на продължението на осевата линия на ПИК на разстояние 60 m, освен когато специални обстоятелства налагат това разстояние да бъде намалено (до не по-малко от 30 m) и ако такова намаление няма да се отрази на безопасността на ВС и полетите.
Раздел II

Промени на надлъжните наклони
Чл. 74. (1) В работната зона на радиовисотомера се избягват промени на наклоните или се свеждат до минимум.

(2) Когато измененията на наклоните са неизбежни, те са максимално плавни, като се избягват резки преходи или остри обратни наклони.

(3) Изменението между два последователни наклона не може да надвишава 2 на сто на 30 m.
Глава десета

Пътеки за рулиране

Раздел I

Площадки за обратен завой на ПИК
Чл. 75. На писта с кодово число D, E и F на края, на която няма ПР или ПР за обратен завой, се изгражда допълнителна площадка за обратен завой с изкуствена настилка, за да може самолетите да извършват обратен завой на 180º (фиг. 1А.).

Фигура 1А - Площадки за обратен завой на ПИК

(2) За ускоряване на извеждането на самолетите на ПИК и напускането на ПИК след кацане се предвиждат достатъчно входни и изходни ПР, а при голяма интензивност на движението – изграждане на скоростни изходни ПР.

(3) Когато в края на ПИК липсва ПР, се изгражда допълнителна площадка с изкуствена настилка за извършване на обратен завой от самолетите.

(4) Площадките по ал. 3 могат да бъдат изграждани и по протежение на ПИК за намаляване на времето и разстоянието за рулиране за някои типове самолети.

(2) Такива площадки могат да бъдат изграждани по протежение на ПИК за намаляване на времето и разстоянието на рулиране, за самолети, за които не се изисква цялата дължина на ПИК.

(2) Обратното завиване може да бъде улеснено, като площадката се разположи от лявата страна на ПИК, тъй като командирът на самолета седи на лявата седалка.

А 1,5 m

C 3 m ако площадката за обратен завой е предназначена за самолети с разстояние между осите на носевия и основните колесници, по-малко от 18 m;

4,5 m ако площадката за обратен завой е предназначена за самолети с разстояние между осите на носевия и основните колесници, по-голямо от 18 m.

D 4,5 m

F 4,5 m
Чл. 82. За писта с кодово число E или F, намираща се в район с преобладаващо дъждовно време в следствие на което, често намаляват характеристиките на повърхностно триене (сцепление), отстоянието от ръба на настилката до външния колесник е необходимо да е 6 m.

(2) Наклоните по ал. 1 са същите като наклоните на настилката на прилежащата ПИК.

(2) Когато площадка за обратен завой е с еластична настилка, тя се оразмерена, така че да издържа на хоризонталните сили на срязване, причинявани от гумите на основния колесник, при маневрата за завой.

(2) Минималната широчина на банкетите е необходимо да по-голяма от разстоянието до външния двигател на най-големия самолет, предвиден да използва ПИК, като е позволено широчината да е по-голяма от тази на на банкета на прилежащата ПИК.

Минимални разстояния на външното колело

на основния колесник от ръба на ПР

Кодова буква	Минимално разстояние от края на ПР
А	1,5 m
В	2,25 m
С	3 m, ако ПР е предназначена за използване от самолети с база на основния колесник, по малка от 18 m; 4,5 m, ако ПР е предназначена за използва- не от самолети с база на основния колесник, равна или по-голяма от 18 m;
D, Е	4,5 m
F	4,5 m; когато интензивността на движение- то е висока, могат да се предвиждат и по- големи отстояния, за да могат самолетите да рулират с по-високи скорости.

(2) Базата на основния колесник е разстоянието от оста на носевия колесник до геометричния център на основния колесник.

(3) Където кодовата буква е F и има голям трафик, отстоянието от колесника до края на ПР може да е по-голямо от 4,5 метра, което ще позволява да се допускат по-високи скорости на рулиране.

(4) Широчината на праволинейния участък на ПР не може да бъде по-малка от посочената в табл. 3.

Минимална широчина на праволинейния участък на ПР