Раздел IV Обекти извън повърхностите за ограничаване на препятствията

(2) Обекти, разположени в зоните извън границите на повърхностите и ограничаващи препятствията, се разглеждат като препятствия, височината на които достига 150 m или повече над земното равнище, освен ако в резултат на специално аеронавигационно проучване не бъде установено, че те не представляват опасност за самолетите.

(2) Всеки обект, разположен в зоната за движение на ВС или пробождащ въздушното пространство в границите на вътрешната хоризонтална повърхност, и коничната повърхност, за който Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е установила, че може да представлява опасност за самолетите, се разглежда като препятствие и се отстранява.

(3) Проекти за изграждане на сгради и съоръжения, като ветрогенератори, измервателни мачти и други, извисяващи се над околния терен, се разглеждат като препятствия както по отношение на повърхностите за ограничаване на препятствията, така и по отношение на влияние върху радионавигационните средства, и подлежат на съгласуване с Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(4) Проекти за изграждане на сгради и съоръжения, извисяващи се над околния терен, се разглеждат като препятствия, когато са разположени в обхвата на повърхностите, ограничаващи препятствията, на съществуващи летателни площадки (включително вертолетни), за които няма издадено удостоверение за експлоатационна годност, освен ако собственикът на летателната площадка декларира изрично отказ от инвестиционни намерения за възстановяване на експлоатационната й годност по изискванията на Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата.

(5) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” съгласува проекти за изграждане на съоръжения извисяващи се над околния терен по ал. 3 след получаване на положително становище от доставчик на аеронавигационно обслужване.
ЧАСТ ВТОРА

ВИЗУАЛНИ СРЕДСТВА ЗА НАВИГАЦИЯ

ДЯЛ ПЪРВИ

УКАЗАТЕЛНИ И СИГНАЛНИ УСТРОЙСТВА

Глава деветнадесета

Общи положения

Чл. 131. (1) Всяко летище се оборудва най-малко с един ветропоказател.

(2) Ветропоказателят се разполага:

1. така, че да има видимост от въздухоплавателно средство, намиращо се в полет или по работната площ на летището;

2. на място, на което не му влияят въздушните течения, създавани от близко разположените обекти.

(3) Ветропоказателят отговаря на следните изисквания:

1. да има форма на пресечен конус, изработен от плат и с дължина не по-малка от 3,6 m. и диаметър в основата не по-малък от 0,9 m.;

2. да е изработен така, че показва ясно посоката на приземния вятър и дава обща представа за неговата скорост;

3. цветът или цветовете му се избират, като се отчита фонът така, че ветропоказателят да бъде ясно видим и разбираем от височина най-малко 300 m., като:

а) по възможност се използва един цвят – бял или оранжев;

б) когато за осигуряване на необходимата контрастност спрямо променящите се фонове се изисква съчетанието на два цвята, предпочитат се съчетанията на оранжев с бял, червен с бял или черен с бял цвят;

в) при съчетанието на два цвята, цветовете се разполагат на пет редуващи се ивици така, че първата и последната да имат по-тъмния цвят

(4) Местоположението на поне един ветропоказател се обозначава чрез ивица във формата на окръжност с диаметър 15 m. и с широчина на маркировъчната линия 1,2 m.

(5) Стойката на ветропоказателя се разполага в центъра на окръжността, а цветът на маркировачната линия се избира така, че да се осигури необходимия контраст, като е желателно да се избере белия цвят.

(6) На летище, предназначено за ползване нощем, се предвижда осветяване най-малко на един ветропоказател.

(2) Указателят на посоката за кацане е с Т-образна форма.

(3) Формата и минималните размери на указателя за кацане "Т" са посочени на фиг. 7.

(4) За "Т" указателя за кацане се избира бял или оранжев цвят, в зависимост от това кой цвят най-добре контрастира на фона, на който указателят ще бъде наблюдаван.

(5) Когато се изисква използването нощем, "Т" указателят за кацане или се осветява, или се очертава с бели светлини.

Фиг. 7. Указател за посоката на кацане

(2) Сигналният прожектор подава червени, зелени и бели сигнали и може:

1. ръчно да се насочва към всеки набелязан обект;

2. да подава сигнал с всеки от посочените цветове и след това сигнал от всеки от другите два цвята;

3. да предава по Морзовата азбука съобщение, използвайки един от трите цвята, със скорост най-малко четири думи в минута.

(3) При избор на зелената светлина се отчита ограничената граница на зеления цвят, определена в Приложение № 1.

(4) Разсейването на лъча е не по-малко от 1º и не по голямо от 3º с незначителна светлина зад границата от 3º.

(5) В случай, че сигналният прожектор е предназначен за използване през деня, интензитетът на цветната светлина е не по-малък от 6000 cd.

(2) Сигналната площадка е плоска хоризонтална повърхност с форма на квадрат със страна най-малко 9 m.

(3) Цветът на сигналната площадка се избира така, че да контрастира с цветовете на използваните сигнални знаци и панели.

(4) Сигналната площадка се огражда с бяла линия с широчина не по-малка от 0,3 m.

(2) Маркировката на страничните ивици на главната ПИК е или продължена в пресичането, или прекъсната.

(3) По отношение на маркировката степента на важност на ПИК се определя в следния ред:

1. I - ПИК, оборудвана за точен подход за кацане;

2. II - ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане;

3. III - необорудвана ПИК.

(4) При пресичане на ПИК и ПР се нанася маркировката на ПИК, а маркировката на ПР се прекъсва, като при това маркировката на страничните ивици на ПИК може да се прекъсне.
Раздел II

Яркост и цвят

Чл. 136. (1) Изискванията спрямо маркировъчните знаци на ПИК са следните:

1. да имат бял цвят;

2. при светли повърхности на ПИК белите маркировъчни знаци да са оградени с черен цвят за да са по-добре видими, когато е възможно;

3. да се използват типове бои, които не влошават чувствително характеристиките на триене на пистата;

4. маркировката да се нанесе като непрекъснато поле или във вид на серии надлъжни линии, създаващи същия ефект.

(2) Маркировъчните знаци на ПР и местостоянките на въздухоплавателните средства са с жълт цвят.

(3) Линиите за безопасност на перона имат цвят, който контрастира с цвета, използван за маркиране на местостоянките на ВС.

(4) Когато летището се използва нощем, маркировъчните знаци върху изкуствените настилки се нанасят със светлоотразяващи бои.

(5) Пътеката за рулиране без изкуствена настилка има маркировка както ПР с изкуствена настилка.
Глава двадесет и първа

Маркировка на ПИК

Раздел I

Маркировка на обозначението на ПИК

Чл. 137. (1) На праговете на ПИК с изкуствена настилка се нанасят маркировъчни знаци, обозначаващи ПИК.

(2) На праговете на ПИК без изкуствена настилка също се нанася маркировка за обозначаване на ПИК.

(3) Маркировката за обозначаване на ПИК се разполага на прага на ПИК, както е показано на фиг. 8.

Фиг. 8. Маркировка на обозначението на ПИК, осевата линия и прага на ПИК

1. на единична ПИК, на двойна или тройна успоредна ПИК това двуцифрено число е цяло число, равно на най-близката стойност на магнитния азимут на оста на ПИК с точност до една десета от градуса, гледано от страната на кацането;

2. при четири или повече успоредни ПИК една група съседни ПИК се номерира с точност до една десета от градуса на магнитния азимут, а другата съседна група ПИК се номерира с точност до една десета от градуса до следващата най-близка стойност на магнитния азимут;

3. ако по посочените в т. 1 и 2 правила се получи еднозначно число, пред него се поставя нула.

(2) При успоредни ПИК всяко число, обозначаващо ПИК, се допълва с буква, която се разполага в посочения ред отляво надясно, гледана от страната на кацането, като буквата е:

1. за две успоредни писти - "L", "R";

2. за три успоредни писти - "L", "C", "R";

3. за четири успоредни писти - "L", "R", "L", "R";

4. за пет успоредни писти - "L", "C", "R", "L", "R" или "L", "R", "L", "C", "R";

5. за шест успоредни писти - "L", "C", "R", "L", "C", "R".

(3) Цифровите и буквените знаци имат форми и пропорции, показани на фиг. 9.

(4) Използваните размери са не по-малки от показаните на фиг. 9, но в случаите, когато цифрите са включени в маркировката на прага на ПИК, размерите се увеличават така, че цифровите знаци по съответен начин да запълнят промеждутъка между маркировъчните линии на прага на ПИК.

Фиг. 9. Форма и пропорции на цифровите и буквените знаци, използвани за маркиране на обозначението на ПИК

(2) Маркировката на осевата линия на ПИК се разполага по дължината на осевата линия на ПИК между маркировката за обозначаване на ПИК, както е показано на фиг. 8, освен в случаите, предвидени в чл. 135, ал. 1 и 2, когато тя се прекъсва.

(3) Маркировката на осевата линия на ПИК представлява линия, състояща се от маркировачни линии с еднаква дължина, разположени на еднакви разстояния една от друга.

(4) Общата дължина на осевата линия с интервала е най-малко 50 m и не повече от 75 m.

(5) Дължината на всяка маркировачна линия е равна най-малко на интервала или 30 m в зависимост от това кое е по-голямо.

(6) Маркировъчните линии имат широчина не по-малка от:

1. 0,90 m за ПИК, оборудвани за точен подход за кацане по категория II и III;

2. 0,45 m за ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, обозначени с кодов номер 3 или 4, и за ПИК, оборудвани за точен подход за кацане по категория I;

3. 0,30 m за ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, обозначени с кодов номер 1 или 2, и за необорудвани ПИК.

Раздел III

Маркировка на прага на ПИК

Чл. 140. (1) Маркировка на прага на ПИК се предвижда на оборудвани ПИК с изкуствена настилка и на необорудвани ПИК с изкуствена настилка с кодов номер 3 или 4.

(2) По възможност на ПИК без изкуствена настилка може да се предвиди маркировка на прага на ПИК.

(3) Маркировъчните линии на прага на ПИК започват на разстояние 6 m от прага.

(4) Маркировката на прага на ПИК се състои от редица надлъжни линии с еднакъв размер, разположени симетрично на осевата линия на ПИК, както е показано на фиг. 8 (А и Б) за ПИК с широчина 45 m.

(5) Броят на маркировъчните линии е в зависимост от широчината на ПИК:

1. при 18 m броят на маркировачните линии е 4;

2. при 23 m броят на маркировачните линии е 6;

3. при 30 m броят на маркировачните линии е 8;

4. при 45 m броят на маркировачните линии е 12;

5. при 60 m броят на маркировачните линии е 16.

(6) На ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, и на необорудвана ПИК с широчина 45 m или повече надлъжните маркировачни линии се разполагат така, както е показано на фиг. 8 (В).

(7) В напречна посока маркировачните линии отговарят на следните условия:

1. разполагат се така, че да се намират не по-далече от 3 m от края на ПИК или на разстояние 27 m от двете страни на осевата линия на ПИК в зависимост от това, кое напречно разстояние e по-малко;

2. когато маркировката за обозначаване на ПИК се нанася в границите на маркировката на прага на ПИК, от всяка страна на осевата линия на ПИК се разполагат най-малко по три маркировъчни линии;

3. когато маркировката за обозначаване на ПИК се разполага върху маркировката на прага, маркировъчните линии се нанасят по цялата широчина на ПИК;

4. маркировъчни линии са дълги най-малко 30 m и широки приблизително 1,8 m с интервали между маркировачните линии, равни приблизително на 1,8 m;

5. между двете най-близки до оста на ПИК маркировъчни линии се спазва двоен интервал, а когато маркировката за обозначаване на ПИК се разполага в границите на маркировката на прага на ПИК, този интервал е 22,5 m.

Раздел IV

Напречна линия и стрелки
Чл. 141. (1) Ако прагът на ПИК е изместен или краят на ПИК не е перпендикулярен на оста на ПИК, към маркировката на прага се добавя и напречна линия, както е показано на фиг. 10 (Б).

Фиг. 10. Маркировка на изместен праг на ПИК

(3) При постоянно изместен праг на ПИК в частта на ПИК, която е разположена пред изместения праг, се нанасят указателни стрелки в съответствие с показаното на фиг. 10 (Б).

(4) При временно изместване на прага на ПИК той се маркира в съответствие с фиг. 10 (А или Б) и всички маркировъчни знаци, предшестващи изместения праг, се ликвидират с изключение на осевата маркировка на ПИК, чиито маркировачни линии се преобразуват в указателни стрелки.

(5) Когато прагът на ПИК е изместен за непродължителен период от време, е достатъчно да се използват маркери с формата и цвета на маркировъчните знаци на изместения праг, вместо да се нанасят знаци на ПИК с боя.

(6) Когато участъкът от ПИК преди изместения праг е непригоден за движение на въздухоплавателни средства, се нанася маркировка, предупреждаваща за затваряне на този участък, както е описано в чл. 373, ал. 1 – 3.

Раздел V

Маркировка на прицелната точка в зоната за кацане, зоната за приземяване и краищата на ПИК

Чл. 142. Маркировката на прицелната точка за кацане се нанася от страната на подхода за кацане до всеки край на оборудвана ПИК с изкуствена настилка с кодов номер 2, 3 или 4.

Чл. 143. (1) За по-добра видимост на маркировката на прицелната точка за кацане, тя се нанася от страната на подхода за кацане до всеки край на:

1. оборудвана ПИК с изкуствена настилка с кодов номер 1;

2. необорудвана ПИК с изкуствена настилка, обозначена с кодов номер 3 или 4.

(2) Маркировката на прицелната точка за кацане започва на разстояние от прага на ПИК не по-малко от даденото в съответстващата колонка на табл. 8, освен за ПИК, оборудвана със система за визуална индикация на глисадата, където началото на маркировката съвпада с началната точка на глисадата.

(3) Маркировката на прицелната точка за кацане се състои от две добре забележими маркировачни линии.

(4) Размерите на маркировъчните линии по ал. 3 и напречният интервал между вътрешните им страни съответстват на стойността в съответната колонка в табл. 8.

(5) Когато има маркировка на зоната на приземяване, страничното разстояние между знаците е същото като това на маркировката на зоната на приземяване.

Таблица 8

Местоположение и размери на маркировката на насочващата точка за кацане

	Разполагаема дистанция за кацане, m
Местоположение и размери	под 800	от 800 до 1200	от 1200 до 2400	над 2400
(1)	(2)	(3)	(4)	(5)
Разстояние от прага на ПИК до началото на маркировката	150	250	300	400
Дължина на маркировъчната линия а	30-45	30-45	45-60	45-60
Широчина на маркировъчната линия	4	6	6-10 b	6-10 b
Напречен интервал между вътрешните страни на маркировъчните линии	6 m с	9 m с	18-22,5 m	18-22,5 m

*а По-големите стойности на указаните размери са предназначени за използване, когато е необходима повишена степен на забележимост.

*b Напречният интервал може да се изменя в границите на указаните размери с цел да се намали замърсяването на маркировъчните знаци от следите на гумите.

*с Тези цифри са получени с отчитане на разстоянието между външните колела на основния колесник, дадени в колона 5 на таблица 1 "Кодови обозначения на летищата", дадени в глава първа.

(2) Зоната за приземяване на ПИК с изкуствена настилка, оборудвана за неточен подход за кацане или необорудвана и имаща кодов номер 3 или 4, е желателно да се маркира с цел да е по-добре видима.

(3) Маркировката на зоната за приземяване се състои от двойки правоъгълни знаци, разположени симетрично по отношение на осевата линия на ПИК.

(4) Броят на двойките знаци по ал. 3 се отнася към разполагаемата дистанция, където маркировка се нанася от двете посоки на подхода за кацане на ПИК с разстоянието между праговете, както следва:

1. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК, по-малко от 900 m, броят двойки знаци е един;

2. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК от 900 до 1200 m (без да включва 1200 m) броят двойки знаци е 2;

3. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК от 1200 до 1500 m (без да включва 1500 m) броят двойки знаци е 3;

4. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК от 1500 до 2400 m (без да включва 2400 m) броят двойки знаци е 4;

5. при разполагаема дистанция за кацане или разстояние между праговете на ПИК 2400 m и повече броят двойки знаци е 6.

(5) Маркировката в зоната за приземяване съответства на една от двете схеми, показани на фиг. 11, като:

1. на схемата, показана на фиг. 11 (А), маркировъчните знаци са с дължина и широчина съответно не по-малки от 22,5 m и 3 m;

2. за схемата, показана на фиг. 11 (Б), всяка маркировачна линия от маркировъчни знаци има дължина 22,5 m и широчина 1,8 m, с интервали 1,5 m между две съседни маркировачни линии;

3. напречният интервал между вътрешните страни на правоъгълниците е равен на аналогичния интервал за маркировката на прицелната точка за кацане, ако тя е предвидена; ако не е предвидена маркировка на насочващата точка за кацане, напречният интервал между вътрешните страни на правоъгълниците съответства на напречния интервал, указан за маркировката на насочващата точка за кацане в табл. 8 (съответно колони 2, 3, 4 или 5);

4. надлъжните интервали между двойките маркировъчни знаци са 150 m, започвайки от прага на ПИК, с изключение на двойката маркировъчни знаци в зоната за кацане, съвпадащи с маркировката на насочващата точка за кацане или разположени в границите на 50 m от тази маркировка, които се изключват от схемата.

Фиг. 11. Маркировка на мястото за приземяване и на зоните за

приземяване (показана е ПИК с дължина 2400 m или повече)
(6) На ПИК с кодов номер 2, оборудвана за неточен подход за кацане, се нанася допълнителна двойка маркировачни линии в зоната за кацане на разстояние 150 m от началото на маркировката на прицелната точка за кацане.

Раздел VII

Странични маркировъчни линии на ПИК
Чл. 145. (1) При липса на контраст между граници на ПИК с изкуствена настилка и страничните ивици за безопасност или околния терен и между праговете на ПИК се нанасят странични маркировачнни линии на ПИК.

(2) На ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, страничните маркировъчни линии на ПИК се нанасят независимо от наличието или отсъствието на контраст между нейните граници и страничните ивици за безопасност или околния терен.

(3) Страничните маркировъчни линии на ПИК са две на брой линии, по една от двете страни, всяка от които се разполага по дължината на страничните граници на ПИК, така че външната страна на линията да съвпада приблизително с ръба на ПИК, освен в случаите, когато широчината на ПИК превишава 60 m.

(4) В случаите по ал. 3 маркировъчните линии се разполагат на разстояние 30 m от осевата линия на ПИК.

(5) При наличие на площадка за обратен завой маркировката на страничните маркировачни линии на ПИК продължава между ПИК и площадка за обратен завой.

(6) Общата широчина на страничната маркировачна линия на ПИК е най-малко 0,9 m на ПИК с широчина 30 m или повече и 0,45 m при по-тесни ПИК.