Част първа основни характеристики на летищата дял първи общи положения и данни за летище

(2) Радиусите на кривите се проектират в съответствие с възможностите за маневриране и скоростите на рулиране на самолетите, за които е предназначена ПР, така, че когато кабината на самолета се намира над маркировката на осевата линия на ПР, разстоянието между външното колело на основния колесник и края на ПР да не е по-малко от разстоянията, посочени в табл. 3.

(3) Увеличението на широчината на ПР за осигуряване на разстоянието по ал. 1 е показано на фиг. 1.

Фиг. 1. Завой на пътека за рулиране

(2) Формата на разширенията или пресичането е необходимо да е такава, че при преминаване на самолетите през пресечните точки да се запази минималното разстояние на колелата от края на ПР, посочено в табл. 2.

Таблица 4

Минимални разделителни разстояния на ПР


Забележки към табл. 4:

1. Разделителните разстояния в колони 2–9, представляват обикновени комбинации на писти и ПР.

2. Дадените в колони 2 – 9 рaзделителни разстояния не гарантират достатъчно безопасно разстояние зад самолета, намиращ се на място за изчакване, за преминаване на друг самолет по успоредна ПР.

3. Разделителните разстояния в колона 10, не е задължително да осигуряват възможност за изпълнение на нормално завиване от една ПР към друга успоредна ПР.

4. Разделителното разстояние между осевата линия на лентата за рулиране на ВС на местостоянката и обекта, посочено в колона 12, е възможно да се увеличи в тези случаи, когато скоростта на изгорелите газове от соплата на самолетите може да създава проблеми на наземното обслужване.

(2) Разполагането на ПР се съобразява с инсталираната ILS и MLS, доколкото ВС, рулиращи или престояващи на ПР, могат да бъдат източници на смущения за ILS.

1. 1,5 на сто при кодова буква C, D, E или F;

2. 3 на сто при кодова буква А или В.

(2) В случаите, когато промяната на наклоните на ПР е неизбежна, преходът от един наклон към друг се изпълнява с вертикална крива с нарастване не по-голямо от:

1. едно на сто на 30 m (минимален радиус на кривата 3000 m), когато е посочена кодова буква C, D, E или F;

2. едно на сто на 25 m (минимален радиус на кривата 2500 m), когато е посочена кодова буква А или В.

(3) Когато промяната на наклона на ПР е неизбежна, тя се изпълнява така, че от която и да е точка, разположена на височина:

1. 3 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 300 m от тази точка – когато е посочена кодова буква C, D, E или F;

2. 2 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 200 m от тази точка – когато е посочена кодова буква В;

3. 1,5 m над ПР, може да се види цялата повърхност на ПР на разстояние най-малко 150 m от тази точка – когато е посочена кодова буква А.

(4) Напречните наклони на ПР е необходимо да са достатъчни, за да предотвратяват събирането на вода на повърхността на ПР, но не могат да превишават:

1. 1,5 на сто – когато са посочени кодови букви C, D, E или F;

2. 2 на сто – когато е посочена кодова буква А или В.
Раздел X

Носимоспособност на ПР
Чл. 94. Носимоспособността на ПР е най-малко равна на тази на ПИК, която тя обслужва с отчитане на обстоятелството, че интензивността на движение по ПР е по-голяма, а в резултат на ниската скорост при рулиране и евентуални спирания на самолетите тя ще бъде подложена на по-големи натоварвания от ПИК, която обслужва.
Раздел XI

Повърхност на ПР
Чл. 95. (1) Повърхността на ПИК се изпълнява без неравности, които могат да предизвикат повреждане конструкцията на самолета.

(2) Повърхността на ПИК с изкуствена настилка се обработва така, че да осигурява добро сцепление с гумите на ВС, дори когато е мокра.

1. 550 m – за кодов номер 3 или 4 и осигурява при мокра повърхност на настилката скорост на ВС за излизане от ПИК най-малко 93 km/h;

2. 275 m – за кодов номер 1 или 2 и осигурява при мокра повърхност на настилката скорост на ВС за излизане от ПИК най-малко 65 km/h.

Фигура 2. Скоростна изходна пътека за рулиране

(2) Скоростната изходна ПР е необходимо да включва праволинеен участък след кривата на завоя при изхода от ПИК, достатъчна за пълно спиране на ВС, излизащо от ПИК, преди достигане друга ПР.

(3) Ъгълът на пресичане на скоростната изходна ПР с ПИК е необходимо да бъде в границите между 25° - 45°, като се препоръчва 30°.
Раздел XIII

ПР върху мостове
Чл. 98. (1) Широчината на участъка от мост с ПР, който може да издържа самолет, измерена перпендикулярно на осевата линия на ПР, не може да бъде по-малка от широчината на подравнения участък на лентата за рулиране, предвидена за тази ПР.

(2) Участъка на ПР върху мост се изгражда така, че в случай на спиране на моста, на най-големия самолет, за който е предназначена ПР, широчината на ПР върху моста да е достатъчна за оперирането аварийно-спасителните автомобили едновременно в двете посоки, включвайки се в обявеното време за реакция.

(3) Когато при преминаване на самолета неговите двигатели са извън мостовата конструкция, се предвижда защита от газовата струя на двигателите на прилежащите площи, разположени под моста.

(4) Мостът се изгражда на праволинеен участък на ПР с прави участъци в двата края на моста за облекчаване на насочването на самолетите, приближаващи към моста.
Глава единадесета

СИБ на ПР
Чл. 99. (1) На праволинейните участъци на ПР в случаите, когато е посочена кодова буква C, D, E или F, се осигуряват странични ивици за безопасност, разположени симетрично от всяка страна на ПР, така че общата широчина на ПР със страничните ивици за безопасност на праволинейните участъци да не е по-малко от:

1. 60 m – когато е посочена кодова буква F;

2. 44 m – когато е посочена кодова буква Е;

3. 38 m – когато е посочена кодова буква D;

4. 25 m – когато е посочена кодова буква С.

(2) На завоите на ПР и на пресечните точки, където участъците с изкуствена настилка имат по-голяма площ, широчината на страничните ивици за безопасност е не по-малка от широчината на страничните ивици за безопасност на праволинейните участъци на ПР.

(3) Когато ПР е предназначена за използване от самолети с газотурбинни двигатели, повърхността на страничните ивици за безопасност на ПР се подготвя така, че да ограничава ерозията и да изключва възможността от всмукване на повърхностни частици от несвързан инертен материал от двигателите на самолетите.
Глава дванадесета

Широчина, чужди обекти, подравняване и наклони на лентите на ПР
Чл. 100. (1) Лентата на пътеката за рулиране включва в себе си ПР с изключение на участъка за рулиране на местостоянката.

(2) Лентата на пътеката за рулиране се разполага симетрично от двете страни на осевата линия на ПР по цялата й дължина, заемайки в широчина, не по-малка от разстоянията от осевата линия, посочени в колона 11 на табл. 4.

(3) Лентата на ПР се поддържа свободна от обекти, които могат да представляват заплаха за безопасността на рулиращите самолети, като:

1. местата за дренажните шахти следва да са избрани така, че да предотвратяват повреждането на самолет, инцидентно излязъл от ПР.

2. се предвидят подходящи решетки за дренажните шахти.

(4) Централната част на лентата за рулиране представлява разчистена и подравнена площ, заемана по широчина от осевата линия на ПР, най-малко:

1. 11 m – когато е посочена кодова буква А;

2. 12,5 m – когато е посочена кодова буква В или С;

3. 19 m – когато е посочена кодова буква D;

4. 22 m – когато е посочена кодова буква Е;

5. 30 m – когато е посочена кодова буква F.

(5) Повърхността на лентата на пътеката за рулиране се намира на едно равнище с краищата на ПР или страничната ивица за безопасност, ако има такава, и възходящият напречен наклон на нейната подравнена част не може да превишава:

1. 2,5 на сто за лентите на пътеките за рулиране – когато е посочена кодова буква С, D, Е или F;

2. 3 на сто за лентите на пътеките за рулиране - когато е посочена кодова буква А или В.

(6) Възходящият наклон се измерва по отношение на напречния наклон на прилежащите повърхности на ПР, а не по отношение на хоризонтална равнина. Низходящият напречен наклон, измерван по отношение на хоризонтална равнина, не може да превишава 5 на сто.

(7) Напречните наклони на произволна част на лентата на ПР, извън тези, които е необходимо да бъдат подравнени, не може да превишават 5 на сто по възходящ или низходящ наклон, измерван в посока от ПР.

(2) Мястото или местата за изчакване за ПИК се разполагат:

1. на ПР при пресичане на ПР и ПИК;

2. при пресичане на ПИК с друга ПИК, когато първата ПИК е част от стандартния маршрут на рулиране

(3) Мястото за изчакване за ПИК се разполага на ПР по начин, че неговото местоположение или ориентация са такива, че рулиращите ВС или МПС да не навлизат в повърхността, ограничаваща препятствията или да не създават смущения в работата на радионавигационните средства.

(4) Мястото за изчакване на ПР се разполага на ПР, различно от това за изчакване при ПИК, на такова разстояние, че да е спазено безопасното отстояние от рулиращия самолет по другата ПР.

(5) Мястото за изчакване на СОТ се разполага преди пресичане на път за СОТ с ПИК или ПР.

Чл. 102. (1) Разстоянието между площадката за изчакване, мястото за изчакване за ПИК, мястото за изчакване на ПР или мястото за изчакване на СОТ и осевата линия на ПИК, е необходимо да съответства на значенията посочени в табл. 5.
Таблица 5

Минимално разстояние от осевата линия на ПИК до площадката за

изчакване, мястото за изчакване при рулиране или мястото за

изчакване по маршрута за движение

Тип на ПИК	Кодов номер на ПИК
	1	2	3	4
Необорудвана ПИК	30 m	40 m	75 m	75 m
ПИК за неточен подход	40 m	40 m	75 m	75 m
ПИК за точен подход за кацане по кат. I	60 mb	60 mb	90 ma,b	90 ma,b
ПИК за точен подход за кацане по кат. II и III			90 ma,b	90 ma,b,c
Писта за излитане	30 m	40 m	75 m	75 m

*а Ако надморската височина на площадките за изчакване, местата за изчакване при рулиране или местата на изчакване на маршрута на движение е по-ниска от прага на ПИК, разстоянието може да се съкрати с 5 m на всеки метър понижаване на местата или площадката за изчакване под прага на ПИК, така че да не се нарушава вътрешната преходна повърхност.

*b Това разстояние, ако е възможно, следва да се увеличи, така че да се избягват смущения в работата на радионавигационните средства, в частност глисадния и курсовия радиомаяци.

Забележка първа: Разстоянието 90 m за кодови номера 3 или 4 се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 20 m, разстоянието от носевата част до най-високата точка на опашната част е 52,7 m и височината на носевата част - 10 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осевата линия на ПИК извън границите на зоната, свободна от препятствия, и което не отчита при разчета на абсолютната/относителната височина на прелитане на препятствие (ОСА/Н).

Забележка втора: Разстоянието 60 m за кодов номер 2 се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 8 m, разстоянието от носевата част до най-високата точка на опашната част е 24,6 m и височината на носевата част - 5,2 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осевата линия на ПИК извън границите на зоната, свободна от препятствия.

*c При наличие на кодова буква F това разстояние е 107,5 m.

Забележка трета: Разстоянието 107,5 m за кодова буква F се отнася за ВС, височината на опашната част на което е 24 m, разстоянието от носевата част до най-високата точка на опашната част е 62,2 m и височината на носевата част - 10 m, мястото за изчакване на което се намира под ъгъл 45° или повече относно осевата линия на ПИК и е извън границите на зоната, свободна от препятствия.

(2) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане, се изисква изчакващото ВС или МПС да не създава смущения в работата на радионавигационните средства.

(2) При надморска височина над 700 m, посоченото в табл. 5 разстояние от 90 m за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане, се увеличава c 1 m за всеки 100 m над 700 m до надморска височина 2000 m.

(3) При надморска височина от 2000 m до 4000 m, посоченото в табл. 5 разстояние от 90 m за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане, се увеличава c 13 m, като се прибавя по 1,5 m за всеки 100 m над 2000 m.

(4) При надморска височина от 4000 m до 5000 m, посоченото в табл. 5 разстояние от 90 m за ПИК с кодов номер 4, оборудвана за точен подход за кацане, се увеличава c 43 m, като се прибавя по 2 m за всеки 100 m над 4000 m.

(5) Мястото за изчакване за ПИК се разполага на ПР, така че неговото местоположение или ориентация да са такива, че рулиращите ВС или МПС да не не навлизат в зоната ограничаваща препятствията или да не създават смущения в работата на радионавигационните средства.

(6) Мястото за изчакване на ПР се разполага на ПР, различно от това за изчакване при ПИК, на такова разстояние, че да е спазено безопасното отстояние от рулиращия самолет по другата ПР.

(7) Мястото за изчакване на СОТ се разполага преди пресичане на път за СОТ с ПИК или ПР.
Глава четиринадесета

Перони

Раздел I

Общи положения
Чл. 105. (1) Пероните се изграждат на места, където се осигуряват условия за слизане и качване на пътници, извършване на товаро-разтоварни операции на карго и поща, както и за обслужване на ВС на безопасно разстояние от летищния трафик.

(2) Общата площ на перона осигурява достатъчна пропускателна способност на движението на летището при неговата максимална разчетна интензивност.

(2) Наклоните на перона, включващи и наклоните на лентата за рулиране (перонните ПР) на ВС до местостоянката, е необходимо да са такива, че да предотвратяват събиране на вода по повърхността, но да съответстват на допустимите за повърхностно отводняване на настилката изисквания.

(3) Максималният наклон на местостоянката не може да превишава 1 на сто.
Раздел III

Минимални безопасни отстояния от местостоянките
Чл. 107. (1) Местостоянката се осигурява със следните минимални безопасни отстояния от използващото я ВС и разположените наблизо сгради, ВС на друга местостоянка или други обекти:

1. когато е посочена кодова буква А или В – 3 m;

2. когато е посочена кодова буква С – 4,5 m;

3. когато е посочена кодова буква D, Е или F – 7,5 m.

(2) На местостоянките на ВС, обърнати с носа към терминала, с кодова буква D, Е или F посочените безопасни разстояния по ал. 1 могат да бъдат намалени:

1. между терминалната сграда, включваща подвижен ръкав за пътници, и носевата част на ВС;

2. над произволна част от местостоянката на ВС, осигурявана с водене по азимута с помощта на системите за визуално направляване за съединяването с ръкава.

(3) На перона се обособяват и служебни пътища, площадки за маневриране и паркиране на самолетообслужваща техника.

(2) Изолиранота местостоянка на ВС по ал. 1 се определя максимално отдалечена и не по-близо от 100 m от други местостоянки, здания или обществени места и т. н.

(3) Местостоянката по ал. 1 не може да се разполага над подземни съоръжения като газохранилища и складове за ГСМ и по възможност – над подземни електро или комуникационни кабели.
Глава шестнадесета

Зона за противообледенителна обработка на самолети (ЗПОС)

Раздел I

Общи положения

Чл. 109. (1) На летища, където възникват условия за обледеняване, се обособява зона за противообледенителна обработка на самолетите (ЗПОС).

(2) Зоната за противообледенителна обработка на ВС се обособява или на местостоянката за ВС, или на обособени отдалечени площадки покрай изходни ПР, водещи към ПИК.

(3) На площадката, обособена като ЗПОС, се изгражда дренажна система за събиране и безопасно неутрализиране на изтичащата се противообледенителна течност с оглед предпазване от замърсяване на подземните води.

(4) Дренажната система се проектира с оглед обема на обработка и не допуска смесване на противообледенителна течност с обикновените повърхностни води.

(5) Зоната за противообледенителна обработка на самолетите се избира в зависимост от времето за защитно действие на противообледенителната обработка и метеорологичните условия на летището.

(2) Дренажната система се проектира с оглед обема на обработка и не допуска смесване на противообледенителна течност с обикновените повърхностни води.

(2) Отдалечена ЗПОС да се разполага така, че да се осигурява бърз поток на движението с възможност за заобикаляне, без да са необходими специални маневри за влизане и излизане от площадката.

(3) Ефектът, причинен от ударната струя на двигателите е необходимо да се взима предвид за движещи се самолети, самолети които в момента се обработват с антиобледенителна течност или рулиращи отзад, за предотвратяване на унищожаване на антиобледенителната защита, на вече обработен самолет.
Раздел IV

Големина и брой на ЗПОС
Чл. 112. (1) Площадката за противообледенителна обработка на самолетите включва:

1. вътрешна зона за спиране на подлежащия за обработка самолет;

2. външна зона за придвижване на две или повече подвижни средства за противообледенителна обработка.

(2) Размерът на площадката за противообледенителна обработка съответства на размера на местостоянката, необходима за най-големия, обслужван самолет за категорията на летището, като от всяка страна на самолета е необходимо да има минимум 3,8 m свободно пространство, покрито с изкуствена настилка, за придвижване на моторни средства за противообледенителна обработка.

(3) Когато се използват няколко площадки за противообледенителна обработка, за всяка от тях се предвижда отделна работна площ за моторни средства за противообледенителна обработка, като работните площи на съседни площадки не могат да се припокриват.

(4) Необходимото количество площадки за противобледенителна обработка се определя с отчитане на метеорологичните условия, типа на обработваните ВС, метода за прилагане на противообледенителна течност, типа и производителността на наличните подвижни средства за противоообледенителна обработка.