Раздел V Проектиране на летища, разполагане и монтаж на оборудване в оперативните зони

(2) Проектите на летища отговарят на изискванията на тази наредба, като отчитат действащите стандарти и препоръки, отразени в Приложение № 14 "Летища" към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и препоръките на документите на ИКАО 9157 "Ръководство за проектиране на летища", 9184 "Ръководство за планиране на летища", 9137 "Ръководство за обслужване на летища", Ръководството за планиране на летища на Международната организация на авиационните превозвачи и препоръките на Федералната авиационна администрация на САЩ.

1. на летателната писта, в крайните участъци за безопасност, на пътеката за рулиране или в границите на разстоянието, посочено в колона 11 на табл. 4, ако това ще представлява опасност за ВС;

2. в участъка, свободен от препятствия, ако това ще представлява опасност за самолет, намиращ се във въздуха.

(2) Всяко оборудване или съоръжения, необходими за целите на въздушната навигация и аеронавигационното обслужване, е необходимо да е чуплива конструкция и се разполага колкото се може по-ниско:

1. в тази част от летателната писта, която се намира в границите от:

а) 75 m от осевата линия на ПИК с кодов номер 3 или 4;

б) 45 m от осевата линия на ПИК с кодов номер 1 или 2;

2. в крайния участък за безопасност на ПИК, ивицата на пътеката за рулиране или в границите на разстоянията, дадени в табл. 4;

3. в участъка, свободен от препятствия, ако представлява опасност за ВС в полет.

Чл. 410. Всяко оборудване или съоръжения, нужни за целите на въздушната навигация, които се разполагат на подравнения участък от летателната писта, се разглежда като препятствие и са чуплива конструкция, като се поставят колкото е възможно по-ниско

Чл. 411. На писта, оборудвана за точен подход за кацане по категории I, II или III, не се разполага оборудване или съоръжения освен необходимите за целите на въздушната навигация в границите на 240 m от края на летателната писта и:

1. в границите на 60 m от продължението на осевата линия на ПИК с кодов номер 3 или 4;

2. в границите на 45 m от продължението на осевата линия на ПИК с кодов номер 1 или 2.

Чл. 412. Всяко оборудване или съоръжение, необходимо за аеронавигационното осигуряване, е с чуплива конструкция и монтирано колкото се може по-ниско, когато е необходимо то да се разполага на летателната писта или в близост до тази ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категории I, II и III, ако:

1. се поставя в тази част на летателната писта, която се намира в границите на 77,5 m от осевата линия на ПИК с кодов номер 4 и кодова буква F;

2. (в сила - виж § 6) се намира в границите на 240 m от края на летателната писта или в границите:

а) 60 m от продължението на осевата линия на ПИК с кодов номер 3 или 4, или

б) 45 m от продължението на осевата линия на ПИК с кодов номер 1 или 2;

3. пресича (или пробожда) вътрешната повърхност на подхода за кацане, вътрешната преходна повърхност или напречната повърхностт при кацане.

(2) Правилата за наземното движение, които са различни от изискваниятав от Annex 14, което се декларират пред ICAO

1. по маневрената площ само с разрешение на ЛКК, а за летищата, които не са за обществено ползване - само с разрешение на службата или лицето, отговорно за провеждане на полетите;

2. на перона само с разрешение на летищната администрация и под контрола на службата, отговорна за организацията на дейността на перона.

Чл. 415. (1) На работната площ се допуска само технически изправна и функционално работоспособна автотранспортна и специализирана самолетообслужваща техника.

(2) Техническата изправност и функционалната работоспособност на техниката по ал. 1 се установяват планово най-малко на всеки 6 календарни месеца в периода на подготовка за преход към есенно-зимна и пролетно-лятна експлоатация.

(3) Летищната администрация осигурява техническата изправност и функционалната работоспособност на автотранспортната и другата специализирана техника за обслужване на летището или въздухоплавателните средства.

(4) Операторите и службите, ползващи автотранспортна, специализирана и самолетообслужваща техника на територията на летище, отговарят за ежедневното изпълнение на изискването по ал. 1.

(5) Всяко транспортно средство, работещо в работната площ, има в кабината си план с отбелязани забранени за съответното средство зони за достъп.

Чл. 416. (1) Водачът на транспортно средство, намиращо се по работната площ, изпълнява всички задължителни указания, предвидени от маркировката и знаците, ако друго не е разрешено от:

1. ЛКК, когато транспортното средство се намира по маневрената площ;

2. службата, отговорна за организацията на дейността на перона, когато транспортното средство се намира на перона.

(2) Водачът на транспортно средство, намиращо се на работната площ, изпълнява всички задължителни указания, подавани от светлини.

(3) Водачът на транспортно средство, намиращо се по работната площ, задължително притежава свидетелство за правоспособност за изпълняване на задачите му и изпълнява указанията, издавани от:

1. ЛКК, когато транспортното средство се намира на маневрената площ;

2. летищната служба, отговорна за координацията на дейността на перона, когато транспортното средство се намира на перона.

(4) Водачът на радио-оборудвано транспортно средство, установява сигурна двустранна радиовръзка с ЛКК преди навлизане в маневрената площ или с летищната служба, отговорна за координацията на дейността на перона преди навлизане на перона и поддържа непрекъснато прослушване на предаванията на определената честота, когато транспортното средство се намира по работната площ.

(2) Основните правила за безопасност на движението на територията на летището са свързани с:

1. даване на предимство пред всички други транспортни средства на аварийно или противопожарно транспортно средство, придвижващо се към място на авария;

2. транспортните средства, изпълняващи работа на перона, които дават път на:

а) аварийно или противопожарно транспортно средство, на рулиращо ВС, на ВС, започващо да рулира, или на буксирано ВС;

б) движещи се горивозареждащи машини;

в) други транспортни средства съгласно правилата, определени от летищната администрация и утвърдени от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавтелна администрация”.

(3) Основните правила за безопасно движение по перона са:

1. скоростта на движение на перона до свободните местостоянки за всички типове автотранспортна техника да не превишава 20 кm/h;

2. скоростта на придвижване при движение към и около въздухоплавателните средства в района на местостоянката е до 5 кm/h;

3. движението на техниката, когато не е свързано с летищното обслужване на конкретно въздухоплавателно средство, се извършва на разстояние не по-малко от 3 m от крайните точки на ВС, освен в случаите, когато зоната на местостоянката е очертана и навлизането в нея е забранено;

4. забрана на движение по перона на автотранспортна или прикачена техника със замърсени колела или с вериги;

5. приближаването (изтеглянето) и поставянето на самолетообслужваща техника в работно положение при летищно обслужване на ВС се извършва в съответствие с утвърдени от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” схеми;

6. самолетообслужващата техника се приближава до ВС на разстояние, което изключва повреждането му;

7. при лоша видимост (нощем, при мъгла, обилен снеговалеж) и в аварийна обстановка се ползват звуковите сигнали на самолетообслужваща техника или се спира движението; разпореждане за спиране на движението се издава от службата, отговорна за координация на дейността на перона;

8. забрана за участниците в движението на територията на летището:

а) да пресичат пътя на рулиращ самолет;

б) да стоят или преминават през зоната на действие на струята на реактивните двигатели на напускащ стоянката или рулиращ самолет;

в) да оставят без наблюдение техника, преди да са взели всички мерки, изключващи възможността за самопридвижването й;

9. в случай на повреда водачите вземат необходимите мерки за незабавно изтегляне на управляваната от тях машина от работната площ.

1. интензивността на въздушното движение;

2. условията на видимост, при които се предполага изпълнението на полетите;

3. изискванията, свързани с осигуряване ориентирането на пилотите;

4. сложността на схемата на летището;

5. движението на транспортните средства.”

(2) Системата за управление на наземното движение и контролът върху него се проектират като средство, помагащо да се предотвратят нерегламентирани навлизания на ВС и транспортните средства на работната ПИК.

(3) Cистемата се проектира като средство, помагащо за предотвратяване на сблъскване между ВС, а също така между ВС и транспортни средства или обекти на всяка част от работната площ.

Чл. 421. Там, където системата за управление на наземното движение и контролът върху него се осигуряват чрез изборно включване на светлинна "стоп" линия и осевите светлини на ПР, се изпълняват следните изисквания:

1. на маршрутите за рулиране, обозначени чрез включени осеви светлини на ПР, движението да може да се прекрати посредством включването на светлинната "стоп" линия;

2. управляващите схеми се монтират по такъв начин, че при включване на светлинната "стоп" линия, разположена пред ВС, съответната секция на осевите светлини на ПР извън нейните граници да се изключва;

3. осевите светлини на ПР се включват пред ВС след изключването на светлинната "стоп" линия.

(2) Примери за аварийни обстановки са: аварийни ситуации с въздухоплавателни средства, саботажи, включително бомбени заплахи, незаконни намеси в дейността на гражданската авиация, произшествия и инциденти с опасни товари, пожари и предпоставки за възникване на такива, природни бедствия, извънредни ситуации, заплахи за здравето на обществото и други събития свързани със застрашаване на безопасността в гтажданската авиация.

(3) Примери за заплахи за здравето на обществото са: повишения риск от пренасянето и разпространението от пътници или товари на тежка заразна болест в международен план посредством въздушния транспорт и тежка епидемия от заразни заболявания, които потенциално да засегнат голяма част от летищния персонал.

Чл. 426. (1) Планът осигурява координинацията на отговорността и участието на всички съществуващи служби и организации, които по мнението на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” могат да окажат помощ при възникване на аварийна ситуация.

(2) Примери за служби на летището и извън летището са:

1. на летището: служителите на ръководство на въздушното движение, службата за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване, летищната администрация, службата за спешна медицинска пломощ, авиационните оператори, службата по сигурността и полицията.

2. извън летището: службите за пожарна безопасност, полицията, здравните органи (включително спешна медицинска пломощ, болниците и местните медицински служби), военните и бреговата охрана.

(3) Местните медицински служби планират намаляването на неблагоприятните последици за обществото от свързани със здравето събития и се занимава с въпросите за здравето на населението, а не предоставянето на здравни услуги на физически лица.

Чл. 427. Планът осигурява необходимото сътрудничество и координация с координационния център за спасяване, при необходимост

Чл. 428. Планът за мероприятия в случай на аварийна обстановка на летище е необходимо да включва най-малко следните елементи:

1. типове на аварийните ситуации, за които има изготвени планове;

2. служби и организации, участващ в плана;

3. отговорности и задължения на всяка служба и организация, аварийния оперативен център и командния пункт, за всеки вид аварийна ситуация;

4. информация за имена и телефонни номера на служби или лица, с които е необходимо да се установи връзка в случай възниквзне на конкретна аварийна ситуация.

5. карта на летището и неговата околност със съответните координати.

1. пълномащабна тренировка в случай на аварийна обстановка на летището в период не по-дълъг от две години;

2.отделни мероприятия в случай на аварийна обстановка на летището през годината, за да се гарантира, че недостатъците набелязани по време на пълномащабната тренировка са корегирани;

3. в последствие анализирани, или след конкретен случай на аварийна обстановка, с цел отстраняването на всеки недостатък, набелязан по време на такива тренировки или реална аварийна ситуация.

(2) За движение се счита както излитането, така и кацането.

Категория	Цялостна дължина на самолета	Максимална широчина на корпуса на самолета
(1)	(2)	(3)
1	от 0 m до 9 m, не включвайки 9 m	2 m
2	от 9 m до 12 m, не включвайки 12 m	2 m
3	от 12 m до 18 m, не включвайки 18 m	3 m
4	от 18 m до 24 m, не включвайки 24 m	4 m
5	от 24 m до 28 m, не включвайки 28 m	4 m
6	от 28 m до 39 m, не включвайки 39 m	5 m
7	от 39 m до 49 m, не включвайки 49 m	5 m
8	от 49 m до 61 m, не включвайки 61 m	7 m
9	от 61 m до 76 m, не включвайки 76 m	7 m
10	от 76 m до 90 m, не включвайки 90 m	8 m

1. пяна, отговаряща на минималните характеристики ниво А; или

2. пяна, отговаряща на минималните характеристики ниво В; или

3. комбинация от тези вещества по т. 1 и т. 2.

1.за летищни категории 1 и 2 се допуска заместването на количеството вода до 100 % от допълнителни вещества;

2.за летищни категории от 3 до 10, когато се използва пяна, изпълняваща изискванията на ниво А, до 30 % от количеството вода може да бъде заместено от допълнителни вещества.

(2) За заместването на веществата се използват следните равенства (еквиваленти):

- 1 kg = 1.0 L вода за образуването на пяна допълнително вещество, отговарящо на изискванията на ниво А;

- 1 kg = 0.66 L вода за образуването на пяна допълнително вещество, отговарящо на изискванията на ниво B.”

(2) Количеството пянообразуващ концентрат осигурен на транспортно средство е необходимо да бъде достатъчен за производството на най-малко два заряда (пълнения) с пенен разтвор.

(2) Сухите химически прахообразни вещества могат да бъдат заместени единственно с вещество /агент/, който е еквивалентен или е с по-добри пожарогасителни свойства, за всички видове пожари в които се очаква допълнителните огнегасящи вещества (агенти) да бъдат използвани.

(2) В случай на значително закъснение при попълване на тези запаси, е необходимо да се увеличи количеството на резерва.

(2) Оперативната цел на аварийно-спасителната и противопожарна служба би могла да достигне две минути за време за реакция, необходимо за достигане до всяка точка на всяка оперативна ПИК, при оптимални условия на видимостта и състояние на повърхността.

(3) Оперативната цел на аварийно-спасителната и противопожарна служба се състои в това, че времето за реакция, необходимо за достигане до всяка точка от работната площ при оптимални условия на видимостта и състояние на повърхността, да не превиши три минути.

Чл. 460. (1) Време за реакция се счита времето от първоначалното оповестяване /съобщаване/ на аварийно-спасителната и противопожарна служба, до момента в който първото(първите) отзовало(и) се аварийно-спасителен(спасителни) автомобил(и) е(са) на позиция и в готовност да приложи(ат) количество пяна в размер най-малко на 50 процента от посоченото в таблица 18Б.

(2) За оптимални условия на видимост и състояние на повърхността се приемат дневно време, добра видимост, без валежи с нормален път за реакция без усложняващи фактори по повърхността му например вода, лед или сняг.

(2) Препоръчително е да се търсят възможности всички превозни средства, с изключение на първото(първите) отзовало(и) се аварийно-спасителен(спасителни) автомобил(и), които е необходимо да доставят количествата на огнегасящи вещества указани в табл. 18Б, да пристигнат не по-късно от три минути след момента от първоначалното оповестяване /съобщаване/ за да осигурят непрекъснато прилагане на огнегасящи вещества.

(2) Особено внимание е необходимо да се обърне на осигуряването на лесен достъп до районите за подход, които се намират на разстояние до 1 000 m от прага на ПИК, или най-малкото в границата на летището.

(3) При наличие на ограда, следва да се отчита необходимостта от осигуряането на удобен достъп до външните зони на летището.

Чл. 465. (1) Аварийните маршрути за достъп е необходимо да съответстват на носещата способност за най-тежките транспортни средства, които ще използват тези маршрути при всякакви атмосферни условия.

(2) Пътищата, в рамките на 90 m. от ПИК е необходимо да бъдат с такова покритие, че да предпазят повърхността от ерозия и възможността за прехвърляне на отломки от тях на ПИК.

(3) За достъпа на извънгабаритни транспортни средства следва да се осигури достатъчен запас от ширина и височина при надземни преграждения и оргади.

Чл. 466. Там където повърхността на пътя не се различава и се слива с обкръжаващата го местност или където е невъзможно да се различи направлението на заснежените маршрути, страничните маркери е необходимо да бъдата монтирани на интервал през 10 m.

Пожарни станции.

Чл. 467. (1) Всички аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства е необходимо да се помещават в пожарно депо.

(2) В тези случаи, когато времето за реакция не може да бъде гарантирано от единична пожарна станция/ депо, тогава се предвижда наличието на спомагателна пожарна станция/ депо.

(2) Подготвеният персонал по ал. 1 следва да използва подготовката си по такъв начин, че да осигури минимално време за реакция и съответното количество вещество да може да се поддържа напълно.

(3) Необходимо е да се осигури персонал при използването на ръчни шлангове, стълби и друго аварийно-спасително и противопожарно оборудване, обикновено свързано с аварийно-спасителните операции и борба с пожари на ВС.

Чл. 475. При определен брой персонал, нужен за провеждането на спасителни операции, се взимат под внимание типовете ВС, използващи даденото летище.

Чл. 476. Целият отговорен персонал от аварийно-спасителната и противопожарна служба е осигурен със защитно облекло и респираторни устройства/ оборудване, с които да могат ефективно да изпълняват своите задължения.