Раздел III Oпознавателни знаци на местостоянките на ВС

(2) Надписите върху знака за мястото за изчакване на СОТ се изпълняват на български език, съответстват на правилата на пътното движение и съдържат следната информация:

1. команда за спиране;

2. в съответните случаи:

а) изискване да се получи разрешение от органа за УВД;

б) условно обозначаване на местоположението.

(2) Маркерите, разположени близо до ПИК или ПР, се поставят достатъчно ниско, с оглед осигуряване свободно пространство под витлата и гондолите на двигателите на реактивните ВС.

(3) При необходимост, за да се предотврати отнасяне от въздушната струя на откъснатите от опорите маркери, се използват котви или вериги.
Раздел I

Странични маркери на ПИК без изкуствена настилка.
Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 336. (1) Когато дължината на ПИК без изкуствена настилка не е обозначена точно поради липса на достатъчен контраст между повърхността на ПИК и околния терен, се поставят маркери.

(2) Когато на ПИК са поставени странични светлини, маркерите се обединяват със стойките на лампите.

(3) Когато не са предвидени светлини, се поставят маркери с плоска правоъгълна или конична форма, за да се обозначат точно границите на ПИК.

(4) Плоските правоъгълни маркери имат минимален размер 1 х 3 m и се поставят така, че по-дългата страна да е успоредна на осевата линия на ПИК, а коничните маркери имат височина, непревишаваща 50 сm.

(2) Страничните маркери на КУС се отличават достатъчно от останалите маркери на ПИК, за да се избягне на объркване между двата типа маркери.

(3) От експлоатационна гледна точка са приемливи маркерите, състоящи се от неголеми вертикални щитове, замаскирани от обратната страна, ако се гледа от ПИК.
Раздел III

Странични маркери за покрити със сняг ПИК.
Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 338. (1) На ПИК, покрити със сняг, се използват маркери за обозначаване на границите на пригодената за използване площ от покритите със сняг ПИК, когато тези граници не са обозначени по някакъв друг начин.

(2) За обозначаване на границите на пригодената за използване площ от ПИК, покрита със сняг, може да се използват светлините на ПИК.

(3) Страничните маркери за покритите със сняг ПИК, се поставят по продължение на краищата на ПИК с интервали, непревишаващи 100 m.

(4) Страничните маркери се разполагат симетрично на осевата линия на ПИК на такова разстояние от нея, че да осигурят необходимия свободно пространство за крайните части на крилата и двигателите.

(5) Поставят се достатъчно количество маркери за обозначаване на прага и края на ПИК.

(6) Страничните маркери на ПИК, покрити със сняг, се състоят от добре видими обекти - зелени растения и дървета с височина около 1,5 m или олекотен тип маркери.

(2) Страничните маркери на ПР се поставят най-малко на местата, където са разположени страничните светлини на ПР, ако такива биха били използвани.

(2) Маркерът за края на ПР е със светоотражаващо покритие със син цвят.

(3) Повърхността на маркера, видима от пилота, е правоъгълна с минимална видима площ 150 сm².

(4) Страничните маркерите на ПР са с чуплива конструкции. Височината им е достатъчно ниска, за да осигури свободно пространство до витлата и гондолите на двигателите на реактивните ВС.
Раздел IV

Осеви маркери на ПР.
Приложениe, местоположение и характеристики.

Чл. 340. Осигуряват се осеви маркери на ПР на ПР с кодов номер 1 или 2 и където не са предвидени осеви и странични светлини на ПР или странични маркери на ПР.

Чл. 341. (1) Маркери се поставят по осевата линия на ПР с кодов номер 3 или 4, където осеви светлините на ПР отсъстват и е необходимо да се подобри ориентировката, осигурявана чрез маркировката на осевата линия на ПР.

(2) Маркерите по осевата линия на ПР се поставят най-малко на тези места, където би следвало да се разположат светлините по осевата линия на ПР, ако такива биха били използвани.

(3) Маркерите по осевата линия на ПР по правило се разполагат върху маркировката й, като се допуска изместване на не повече от 30 сm, ако е невъзможно да се поставят върху маркировката.

(4) Маркерите по осевата линия на ПР имат светоотражаващо покритие със зелен цвят.

(5) Маркираната повърхност, намираща се в полезрението на пилота, е с правоъгълна форма и минимална площ на обзора 20 сm².

(6) Маркерите по осевата линия на ПР се проектират и поставят така, че при сблъскването им с колелата на ВС да не се нанасят повреди нито по маркерите, нито по ВС.

(2) В случаите, когато на ПР са поставени светлини, маркерите се обединяват със стойките на светлините. Когато не са предвидени светлини, се поставят маркери с конична форма, за да се обозначи точно границата на ПР.

(2) Граничните маркери се разполагат по продължение на границата на площадката за кацане с интервали не по-големи от 200 m, ако се използва маркер от типа, показан на фиг. 34, или приблизително 90 m, ако се използват маркери от коничен тип, поставяни по ъглите на площадката за кацане.

(3) Граничните маркери имат форма, аналогична на показаната на фиг. 34, или форма на конус с височина най-малка 50 сm и диаметър на основата не по-малък от 75 сm.

(4) Маркерите се оцветяват с цвят, контрастиращ на околния фон, като се използва един цвят - оранжев или червен, или два контрастиращи цвята - оранжев и бял или червен и бял, с изключение на случаите, когато тези цветове се сливат с фона.

(2) Основните данни, свързани с разполагането на светлините върху препятствията, са дадени в Приложение № 12.

1. такова препятствие се засенчва от друго неподвижно препятствие;

2. не се маркира, когато препятствието се осветява денем от преградни светлини от тип "А" със средна интензивност и височината му над равнището на околната местност не превишава 150 m;

3. не се маркира, когато препятствието е осветено с преградни светлини с висока интензивност през деня;

4. светлинна индикация може да не се прави, ако препятствието е светлинен фар /маяк/ и авиационно изследване показва, че в този случай е достатъчно наличието на светлината на светлинния фар /маяк/.

(2) Неподвижен обект, който не е препятствие, но се намира в непосредствено съседство с повърхността за набиране на височина при излитане, се маркира и ако ПИК се използва през нощта, се снабдява с преградни светлини в случаите, когато се смята, че маркировката и светлинната индикация са необходими, за да се избегнат съприкосновения с него.

(3) Маркировка не се прави, ако:

1. обектът се осветява денем с преградни светлини със средна интензивност от тип "А" и височината му над равнището на околната местност не превишава 150 m; или

2. когато обекта е осветен с преградни светлини с висока интензивност през деня.

Чл. 346. (1) Неподвижно препятствие, "пробождащо" повърхността за подхода за кацане или преходната повърхност в границите на 3000 m от вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане, се маркира и ако ПИК се използва през нощта - се снабдява с преградни светлини, освен в случаите, когато:

1. такова препятствие се засенчва от друго неподвижно препятствие;

2. не се маркира, когато препятствието се осветява денем с преградни светлини със средна интензивност от тип "А" и височината му над равнището на околната местност не превишава 150 m;

3. не се маркира, когато препятствието е осветено с преградни светлини с висока интензивност през деня;

4. светлинна индикация може да не се прави, ако препятствието е светлинен фар /маяк/ и авиационно изследване показва, че в този случай е достатъчно наличието на светлината на светлинния фар /маяк/.

(2) Неподвижно препятствие, издигащо се над хоризонталната повърхност, се маркира, и ако летището се използва през нощта, се осигуряват преградни светлини.

(3) Маркировка и светоограждение не се правят, когато:

1. препятствието е засенчено от друго неподвижно препятствие;

2. има значително количество препятствия в обхвата на вътрешната хоризонтална повърхност, във вид на неподвижни обекти или теренни препятствия и са въведени специални процедури за осигуряване на безопасно вертикално отстояние от публикуваните полетни треактории;

3. авиационно изследване свидетелства за това, че препятствието не влияе на експлоатационните условия.

(4) Може да не се прави маркировка:

1. ако препятствието се осветява денем със заградителни светлини със средна интензивност от тип "А" и височината му над равнището на околната местност не превишава 150 m;

2. ако препятствието се осветява с преградни светлини с висока интензивност през деня.

(5) Светлинна индикация може да не се прави, ако препятствието представлява светлинен фар /маяк/ и авиационно изследване показва, че в този случай е достатъчно наличието на светлината на светлинния фар /маяк/.

(2) Ако транспортните средства и летището се използват през нощта или в условията на ниска видимост – задължително се оборудват със светлини и сигнални маяци /жълт цвят/.

(3) Изключение от ал. 2 е оборудването, предназначено за обслужването на ВС и наземните транспортни средства, които се използват само на перона.

Чл. 349. (1) Наземните аеронавигационни светлини, намиращи се в границата на работната площ на летището, се маркират за да бъдат забележими през деня.

(2) Върху повдигнатите светлини или знаци в работната площ не се поставят заградителни светлини.

(2) Препятствията, определени в чл. 129, ал. 2, се маркират и ако летището се използва през нощта, се осветяват.

(3) Маркировка не се извършва, ако препятствието се обозначено с преградни светлини с висока интензивност през деня.

Чл. 351. (1) Висящите колектори, кабели и др., пресичащи река, долина или път, се маркират, а техните стълбове върху които са инсталирани, се маркират и оборудват с преградни светлини, ако аеронавигационно изследване свидетелства за това, че линиите или кабелите могат да представляват опасност за ВС.

(2) Маркировка на стълбове върху които са инсталирани може да не се прави, ако са оборудвани с преградни светлини с висока интензивност, светещи през деня.

(3) Когато висящи колектори, кабели и други е необходимо да се маркират на, но от практически съображения на колекторите, кабелите и др. не могат да се поставят маркери, върху носещите опори се поставят преградни светлини с висока интензивност от тип "В".


Глава двадесета

МАРКИРАНЕ НА ОБЕКТИТЕ

Чл. 352. (1) Всички неподвижни обекти, подлежащи на маркировка, когато това е практически осъществимо, се оцветяват.

(2) Когато не се оцветят върху или над тях се поставят маркери или флагове.

(3) Обекти, които по своята форма, размер или цвят са достатъчно забележими, не се нуждаят от допълнителна маркировка.

(4) Всички подвижни обекти, подлежащи на маркиране, се оцветяват или обозначават с флагове.

1. каретата се състоят от правоъгълници със страни не по-малки от 1,5 m и не по-големи от 3 m, като ъглите се оцветяват в по-тъмен цвят;

2. използваните за оцветяване бои контрастират една с друга, а също така и с фона, на който ще се гледат;

3. използва се оранжев и бял или червен и бял цвят, които се редуват с изключение на случаите, когато тези цветове се сливат с фона (вж. фиг. 35).

(2) Обектът се оцветява с редуващи се контрастиращи ивици, ако има практически непрекъснати повърхности, едната страна на които в хоризонтално или вертикално измерение превишава 1,5 m, а другата страна в хоризонтално или вертикално измерение е по-малка от 4,5 m или представлява скелетно съоръжение, височината или широчината на което превишава 1,5 m, като:

1. ивиците се нанасят перпендикулярно към най-големия размер с широчина приблизително 1/7 от най-големия размер или 30 m, в зависимост от това кое е по-малко;

2. цветовете на ивиците осигуряват контрастност с околния фон, използват се оранжев и бял цвят, с изключение на случаите, когато тези цветове се сливат с околния фон;

3. ивиците по краищата на обекта се нанасят с по-тъмен цвят (виж фиг. 35 и 36).

(3) Обектът се оцветява в един добре забележим цвят, ако проекцията на произволна вертикална равнина има широчина и височина, по-малка от 1,5 m, като при това се използва оранжев или червен цвят, освен ако тези цветове се сливат с фона.

(4) Широчината на ивиците се определя съгласно табл. 14. Техният брой се получава четно число, което позволява да се оцветят най-горната и най- долната ивица в по-тъмен цвят.

Таблица 14

Широчина на маркировъчните ивици

Най-голям размер, m		широчина на ивицата
повече от	не повече от
1,5	210	1/7 от най-големия размер
210	270	1/9 от най-големия размер
270	330	1/11 от най-големия размер
330	390	1/13 от най-големия размер
390	450	1/15 от най-големия размер
450	510	1/17 от най-големия размер
510	570	1/19 от най-големия размер
570	630	1/21 от най-големия размер

Чл. 354. Когато подвижни обекти се подлагат на цветова маркировка, се използва един забележим цвят - червен или жълто-зелен за аварийните транспортни средства и жълт за обслужващите транспортни средства.
Употреба на маркери.

Чл. 355. (1) Маркерите, поставени върху препятствията или близо до тях, се поставят така, че да се виждат добре, да дават обща представа за препятствието и да могат да бъдат опознати в ясно време на разстояние най-малко 1000 m от въздуха и 300 m от земята от всички посоки, от които ВС може да се приближи към този обект.

(2) Маркерите имат отличителна форма, различна от други маркери, предназначени за предаване на друга информация, за да не увеличават опасността на обекта, който маркират.

Фиг. 36. Примери за маркировка и светлинно ограждане на високи съоръжения

(2) Разстоянието между два съседни маркера или между маркера и опората съответства на диаметъра на маркера и това разстояние не се допуска да превишава 30 m, когато диаметърът на маркера е 60 сm, постепенно увеличавайки се заедно с диаметъра на маркера до 35 m - когато диаметърът на маркера на 80 сm и по-нататък постепенно се увеличава до максималното значение от 40 m - когато диаметърът на маркера е равен най-малко на 130 сm.

(3) Където се намират няколко колектора, кабели и др., маркерът се разполага в точка, която се намира не по-ниско от най-високото ниво на самия колектор.

(4) Маркерите са едноцветни при следните условия:

1. Оранжеви и бeли или червени и бели маркери се поставят така, че да се редуват по цвят.

2. Избраният цвят задължително е контрастен по отношение на фона, върху който ще се вижда.

(2) Когато флаговете се използват за маркиране на обекти, имащи голяма дължина, или на групи близко разположени обекти, те се поставят най-малко на всеки 15 m.

(3) Флаговете осигуряват безопасността на обекта, който маркират.

(4) Използваните флагове за маркировка на подвижни обекти имат шахматно оцветяване, като всеки квадрат е със страна не по-малка от 0,3 m. при следните условия:

1. цветовете на флаговете с подобно оцветяване контрастират един с друг и с околния фон.

2. използват се оранжев и бял цвят или червен и бял, които се редуват с изключение на случаите, когато тези цветове се сливат с фона.

(5) За маркировка на неподвижни обекти се използват оранжеви флагове или състоящи се от две половини с триъгълна форма, едната от които е с оранжев цвят, а другата е бяла, или едната червена, а другата бяла.

(6) Ако подобни цветове се сливат с фона, се ползват други добре различими цветове.

(7) Използваните флагове за маркировка на подвижни обекти имат шахматно оцветяване, като всеки квадрат е със страна не по-малка от 0,3 m.

(8) Цветовете на флаговете с подобно оцветяване контрастират един с друг и с околния фон.

(9) Използват се оранжев и бял цвят или последователно червен и бял, с изключение за случаите, когато тези цветове се сливат с фона.
Глава двадесет и първа

СВЕТЛИННА ИНДИКАЦИЯ НА ОБЕКТИ
Използване на преградни светлини.
Чл. 358. (1) Обектите, подлежащи на светлинна индикация, описани в чл. 344 - 351, се обозначават с преградни светлини с ниска, средна и висока интензивност или комбинация от такива светлини.

(2) Преградните светлини с висока интензивност са предназначени за използване през деня и през нощта, като се предвидят мерки тези светлини да не оказват заслепяващо действие.

(2) Когато използването на преградни светлини с ниска интензивност от тип "А" или тип "В" се окаже нецелесъобразно или когато се изисква специално ранно предупреждение, се използват преградни светлини със средна или висока интензивност.

(3) Преградни светлини с ниска интензивност от тип "С" се поставят на транспортни средства и други подвижни обекти без ВС.

(4) Преградни светлини с ниска интензивност от тип "D" се поставят на самолетоводещи автомобили “Follow-me”.

(5) Преградни светлини с ниска интензивност от тип "В" се използват или поотделно, или в комбинация с преградни светлини със средна интензивност от тип "В", в съответствие с чл. 360, ал. 1 и ал. 2.

Чл. 360. (1) Там, където обектът има голяма дължина или височината му над равнището на околния терен превишава 45 m, се използват преградни светлини със средна интензивност от тип "А", "В" или "С".

(2) Преградните светлини със средна интензивност от тип "А" и тип "С" се използват поотделно, а преградните светлини със средна интензивност от тип "В" се използват или поотделно, или в комбинация с преградни светлини с ниска интензивност от тип "В".

(3) Група дървета или сгради се разглеждат като обект, имащ голяма дължина.

Чл. 361. (1) Преградните светлини с висока интензивност от тип "А" се използват за обозначаване на съществуването на обект, височината на който е над 150 m от равнището на околния терен, и резултатите от авиационно изследване свидетелстват за това, че такива светлини са необходими за разпознаване на обекта през деня.

(2) Преградните светлини с висока интензивност от тип "В" се използват за обозначаване на наличието на опора на висящи колектори, кабели и т.н., там където:

1. резултатите от авиационно изследване свидетелстват за това, че такива светлини са необходими за различаване наличието на колектори, кабели;

2. се счита за нецелесъобразно да се поставят маркери на колектори, кабели.

(2) В системата по ал. 1 се включват преградните светлини с висока интензивност от тип "А" или "В" или при необходимост - преградни светлини със средна интензивност от тип "А" за използване денем или при сумрак и преградни светлини със средна интензивност от тип "В" или "С" за използване нощем.

(2) При светлинна индикация на комин или друго съоръжение с аналогично предназначение светлините на върха се поставят значително по-ниско от най- високата точка на препятствието за намаляване замърсяването от дим и т.н. (вж. фиг. 36 и 37).

(4) На връх, върху които е невъзможно да се постави заграждаща светлина с висока интензивност, тя се разполага по възможност в най-високата точка, а на върха се монтира бяла заграждаща светлина със средна интензивност от тип "А".

(5) При светлинна индикация на обект, имащ голяма дължина, или на група близко разположени обекти светлините по върха, най-малко в точките или по ръбовете на обектите с най-голямо превишение по отношение на повърхността, свободна от препятствия, се разполагат така, че да може да се определят общите очертания и дължината на обекта при спазване на следните условия:

1. ако два или повече ръба на препятствието се намират на една и съща височина, се маркира ръбът, най-близък до летателната писта.

2.когато се използват светлини с ниска интензивност, надлъжното разстояние между тях не може да превишава 45 m.

3.когато се използват светлини със средна интензивност, надлъжното разстояние между тях не превишава 900 m.

(6) Когато повърхността, свободна от препятствия по ал. 1, има наклон и най-високата точка над повърхността, свободна от препятствия, не е най-високата точка на обекта, се поставят допълнителни преградни светлини на най-високата част на обекта.

(7) Когато обектът е обозначен с преградни светлини със средна интензивност от тип "А", а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 105 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който маркираме е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива.

(8) Допълнителните междинни светлини по ал. 7 по възможност се разполагат на равни разстояния една от друга между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 105 m. ( чл. 360, ал. 1 и ал. 2).

(9) Когато обектът се обозначава с преградни светлини със средна интензивност от тип "В", а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 45 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който маркираме е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива.

(10) Допълнителните междинни светлини по ал. 9 са преградни с ниска интензивност от тип "В" и преградни светлини със средна интензивност от тип "В"

(11) Допълнителните междинни светлини по ал. 9 по възможност се разполагат на равни разстояния една от друга между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 52 m.

(12) Когато обектът се обозначава с преградни светлини със средна интензивност от тип "С", а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 45 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който маркираме е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива.

(13) Допълнителните светлини по ал. 12 по възможност се разполагат на равни разстояния между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 52 m.

(14) При използване на преградни светлини с висока интензивност от тип "А" те се разполагат на еднакви интервали, не по-големи от 105 m между равнището на земята и светлината (светлините) на върха, посочени в ал. 1 , освен когато маркираният обект е заобиколен от сгради и когато превишението на най-високите точки на тези сгради може да се използва в качеството на еквивалент на равнището на земята при определяне на броя равнища на светлините.

(15) При използване на преградни светлини с висока интензивност от тип "В" те се поставят на три равнища:

1. на най-високата точка на кулата (опората);

2. на най-ниското равнище на провисването на кривата на колекторите или кабелите;

3. приблизително по средата между равнищата по т. 1 и 2.

(16) В някои случаи може да се наложи поставянето на светлините по ал. 11 вън от опората.

(17) Ъглите на монтиране на преградните светлини с висока интензивност от тип "А" и "В" отговарят на значенията, дадени в табл. 15.
Таблица 15

Монтажни ъгли за настройка на светлини за препятствия с висок

интензитет, монтирани върху препятствия

Височина на осветителното тяло над терена (m)	Ъгъл на пиковия интензитет на снопа над хоризонтала (°)
над 152	0
122 до 151	1
92 до 122	2
под 92	3

(2) Ако в която и да е посока светлината се засенчва от близко разположени обекти, на този обект се поставят допълнителни светлини и те се разполагат така, че да дават обща представа за обекта, подлежащ на светлинно ограждане.

(3) Преградни светлини не се поставят, ако те не способстват за определяне на общото очертаване на обекта, подлежащ на светлинна индикация.

Преградни светлини с ниска интензивност.
Ххарактеристики.

Чл. 365. (1) Преградните светлини с ниска интензивност от тип "А" и "В", поставени върху неподвижни обекти, са червени с постоянно светене.

(2) Преградните светлини с ниска интензивност от тип "А" и "В" отговарят на техническите изисквания, дадени в табл. 16.

(3) Преградните светлини с ниска интензивност от тип "С", монтирани на транспортните средства, използвани от аварийната служба или службите за безопасност, са мигащи със син цвят, а поставените на други транспортни средства - мигащи с жълт цвят.

(4) Преградните светлини с ниска интензивност от тип D, монтирани на самолетоводещите автомобили, са мигащи с жълт цвят.

(5) Преградните светлини с ниска интензивност от типове С и D отговарят на техническите изисквания по табл. 16.

(6) Преградните светлини с ниска интензивност върху обекти с ограничена подвижност, като пътническите телескопични ръкави, са червени светлини с постоянно светене, като интензивността им да е достатъчна за осигуряване на тяхната забележимост с отчитане на интензивността на съседните светлини и общите равнища на осветеност, на фона на които се наблюдават.

(7) Преградните светлини с ниска интензивност върху обекти с ограничена подвижност отговарят на техническите изисквания към заградителните светлини с ниска интензивност от тип А по табл. 16.
Преградни светлини със средна интензивност. Характеристики.

Чл. 366. (1) Преградните светлини със средна интензивност от тип А са бели мигащи; светлините от тип В са червени мигащи, а светлините от тип С - червени с постоянно светене.

(2) Преградните светлини със средна интензивност от типове А, В и С, е необходимо да отговарят на техническите изисквания, дадени в табл. 16.

(3) Разположените върху обекта преградни светлини със средна интензивност от типове А и В задължително мигат едновременно.
Преградни светлини с висока интензивност. Характеристики.

Чл. 367. (1) Преградните светлини с висока интензивност от типове А и В са бели мигащи светлини.

(2) Преградните светлини с висока интензивност от типове А и В, е необходимо да отговарят на техническите изисквания по табл. 16.

(3) Поставените върху обекта преградни светлини с висока интензивност от типа А задължително мигат едновременно.

(4) Поставените върху кула /стълб, опора/ преградни светлини с висока интензивност от типа В мигат последователно - първо блясва средната светлина, след това светлината, поставена на върха, и последна - светлината, разположена в основата на опората. Интервалите между проблясъците са съответно:

1. между средна и горна светлина - 1/13 част от общия цикъл;

2. между горна и долна светлина - 2/13 части от общия цикъл;

3. между долна и средна светлина - 10/13 части от общия цикъл.

(5) Интервалите между проблясъците са съответно:

1. между средна и горна светлина - 1/13 част от общия цикъл;

2. между горна и долна светлина - 2/13 части от общия цикъл;

3. между долна и средна светлина - 10/13 части от общия цикъл.
Вятърни електрогенератори.
Чл. 368. Вятърните електрогенератори индикират светлинно и/или маркират, ако представляват препятствие съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2.
Mаркировка.
Чл. 369. Витлата на роторите, корпусите и 2/3 от горната част на кулите на вятърните електрогенератори следва да бъдат боядисани в бял цвят, освен ако аеронавигационно проучване не сочи нуждата от друго маркиране/светлинно индикиране на обекта.
Светлинна индикация.
Чл. 370. (1) При светлинно индикиране се използват преградни светлини със средна интензивност за обозначаване на препятствия.

(2) Вятърен електрогенераторен парк, т.е. група от два или повече вятърни електрогенератора, се разглежда като обширен обект и преградните светлини е необходимо да бъдат инсталирани така, че:

а) да се очертава периметърът на вятърния електрогенераторен парк;

б) да се спазва максималното разстояние между преградните светлини по периметъра в съответствие с чл. 363, ал. 5, освен ако има специална оценка, показваща, че може да се разполагат на по-голямо разстояние;

в) ако се използват мигащи преградни светлини, те е необходимо да мигат едновременно; и

г) ако в рамките на вятърния електрогенераторен парк има значително по-високи вятърни турбини, те също е необходимо да бъдат светлинно индикирани, където и да са разположени.

(3) Преградните светлини за обозначаване на препятствия се инсталират на корпуса по такъв начин, че да осигуряват безпрепятствена видимост за въздухоплавателните средства, приближаващи се от която и да е посока.

Таблица 16

Характеристики на светлините за препятствия


Забележка. Тази таблица не включва препоръчаните хоризонтални разходимости на лъча. Чл. 364 изисква 360° покритие около препятствие. Следователно броят на светлините, необходими за изпълнението на това изискване, ще зависи от хоризонталната разходимост на лъчите на всяка светлина, както и от формата на препятствието. Така при снопове с по-малка разходимост ще са необходими повече светлини.

а) Виж чл. 365, ал. 3.

б) Ефективен интензитет, определен в съответствие с Ръководство за проектиране на летища, Част 4, документ на ИКАО, 9157.

в) Разходимостта на лъча се дефинира като ъгъла между две посоки в плоскост, за която интензитетът е равен на 50 % от долната допустима граница за интензитета, показана в колони 4, 5 и 6. Картината на снопа не е непременно симетрична около ъгъла на елевация, за който интензитетът има максимум.

г) Ъглите на елевация (по вертикала) са измерени спрямо хоризонталната плоскост.

д) Интензитет за дадено хоризонтално радиално направление като процент от действителния пиков интензитет при същия радиус за работа при всеки от интензитетите, показани в колони 4, 5 и 6.

е) Интензитет при определено хоризонтално радиално направление като процент от долната допустима граница на интензитета, даден в колони 4, 5 и 6.

ж) Освен посочените стойности светлините са с достатъчен интензитет, за да осигуряват отчетлива далечина на видимост при ъгли на елевация между ± 0° и 50°.

з) Пиковият интензитет е приблизително при 2,5° по вертикала.

и) Пиковият интензитет е приблизително при 17° по вертикала.