Чернобилска молитва
Монолог на защитника на съветската власт
Изтегляне 2.23 Mb. Pdf просмотр
|
| Монолог на защитника на съветската власт „А-а-а… Ваш’та мама… А-а-а! (Дълга псувня.) Сталин ви трябва на вас! Желязна ръка… Какво си записвате? Кой ви е разрешил? Снимате… Събирайте си партакешите… Разкарайте ги. Преди да съм ги потрошил. Какво сте ми се довлекли! Живеем. Страдаме, а вие ще ми пишете. Драскачи! Подлудихте народа… Разбунтувахте го. Питате не това, което трябва. Няма ред сега! Ред няма! Довлекли ми се тука… С магнетофона… Да, защитавам я! Защитавам съветската власт. Нашата власт. Народната! При съветската власт бяхме силни, всички се страхуваха от нас. Целият свят нас гледаше! Едни ги тресеше от страх, други ни завиждаха. Да го е…..! А сега какво? Сега? При демокрацията? Вкарват „Сникерс“ и залежал маргарин, лекарства с изтекъл срок, джинси втора ръка, сякаш сме туземци, наскоро слезли от дървото. От палмата. Обидно ми е за държавата! Довлекли ми се тука, видиш ли… Такава държава беше! Да го е ! Докато не налетя Горбачов… Цар да става… Дявол да го вземе! Горби… Горби действаше по техните планове, по плановете на ЦРУ… Какво ще ме убеждавате? Айде, питайте да… Те взривиха Чернобил… ЦРУ и демократите… Четох във вестниците… Ако не беше гръмнал Чернобил, държавата нямаше да рухне. Великата държава! Мама ви… ! (Пак псува.) Питайте… При комунистите хлябът беше двайсет копейки, а сега е две хиляди. За три рубли си купувах водка, и за мезе оставаше… А при демократите? Втори месец не мога да си купя един панталон. Ходя със съдрана фланелка. Разпродадоха всичко! Заложиха го! И внуците ни не могат да го изплатят… Не съм пиян аз, аз съм за комунистите! А те бяха за нас, за простите хора. Приказки не ми трябват на мене! Демокрация… Отмениха цензурата. Каквото искаш, това пиши. Аз съм свободен човек… Да го е ! А като умре този свободен човек, няма с какво да го погребеш. Тук една баба умря. Сама, без деца. Два дни си лежа горката у дома си… С една стара блуза… Под снимките … Ковчег не можахме да купим… Беше някога стахановка, звеноводка. Два дни не отидохме на полето. Протестирахме. Мамка му! Докато не излезе председателят на колхоза… Пред народа… И не обеща, че сега, когато някой умре, колхозът ще дава безплатен дървен ковчег, теленце или прасенце и две щайги водка за Бог да прости. При демократите… Две щайги водка… Безплатно! По бутилка на човек за пиене и по половин - за лечение. Заради радиацията… Защо не си записвате? Моите думи. А записвате само каквото ви изнася. Подлудихте народа… Разбунтувахте го… Политически капитал ли ви трябва? Да си напълните джобовете с долари ли? Ние тук живеем… Страдаме… А виновни няма! Кажете ми кои са виновните! Аз съм за комунистите! Те ще се върнат и веднага ще намерят виновните… Мамка му! Довлекли ми се тука… Ще записват… А-а-а… Ваш’та мама…“ (Не си каза фамилията.) Изтегляне 2.23 Mb. Сподели с приятели:
|