Четиридесето народно събрание четиристотин четиридесет и шесто заседание

Госпожо Иванова, напълно съм съгласен с Вас, че трябва да се направи нещо да не са толкова големи партиите. Вие говорихте за противоконституционност.

Ако въведем някакви рестрикции – да ограничим възможността на гражданите да се сдружават, няма ли да бъдем обвинени отново в противоконституционност?

Не съм съгласен с последните думи от Вашето изказване, моля да бъда извинен, че трябва да стимулираме представянето на фалшиви подписи. Това го казахте: по-добре в областния град да се намерят 30 фалшиви подписа или 30 фалшиви човека - тук не съм съгласен.

Друг е въпросът – нека да си имат свободно сдружение, могат да станат и 5000. Изборите показват тези, които могат да участват в парламентарния и политически живот на страната. Това, което казвате, може би трябва да го поднесете по друг начин.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика не виждам.

Госпожо Иванова, заповядайте за Вашата дуплика.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колега, дълбоко погрешно сте ме разбрали. Аз съм последният човек, който ще апелира за създаване на фалшиви структури. Не съм казала „фалшиви подписи”. Казах: по-добре всяка партия да си даде труда да намери по 30 души във всеки областен град. Това беше смисълът на моето изказване.

Що се отнася до това кой има право на съществуване или не, това е друга тема, ще дойдем и до нея, но в никакъв случай поне съобразно нашата конституция участието на избори, още по-малко резултат, постигнат на определени избори, може да бъде условие за съществуване на политическа партия. Няма такова нещо. Не можете да задължавате политическата партия да се явява на избори и да печели някакви гласове. Тя може да има и други форми на съществуване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Александър Радославов има думата за изказване.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Току-що гласувахме Декларация по случай 60 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от Обединените нации. В същата тази зала на Народното събрание Седмото Велико Народно събрание, за негова чест, прие една демократична Конституция, която положи темелите на парламентарна република с разделение на властите. Тогава по най-добър начин бяха защитени правата на българските граждани, включително и правото им да се сдружават в политически партии, включително и правото да се явяват на избори, където да изразят своята свободна воля – правото на вот.

Всички разбираме, че вероятно се спекулира с тези възможности от много хора и се създадоха доста партии, което е необичайно за размерите на страната. Според мен нещата са съвършено различни. Едно е правото на гражданите да се сдружават и да правят политическа партия, друго е възможността да се явяват на избори, като явяването не е само на олимпийски принцип. Мисля, че трябва да разделим нещата.

Аз съм категорично против всякакви рестрикции по отношение правата на българските граждани да формират политически партии и да се сдружават. В конкретния случай подкрепям това, което предлага Комисията по правни въпроси, защото в края на краищата това си е една рестрикция – точно правото да се сдружават в политически партии. Като дойде времето да приемаме промени в Закона за избор на народни представители, за местни избори, там можем съвсем с основание да търсим решение на някои съществуващи проблеми. Но тук да се смесват нещата?!

Мисля, че тази позиция на Комисията по правни въпроси е правилна с оглед на еволюцията, която виждаме, че настъпва в нея в процеса на многото дискусии. Включително, както знаете, днешната дискусия ненапразно се отложи във връзка с някои препоръки на така наречената Венецианска комисия на Съвета на Европа.

Аз ще приветствам всичко, което е в унисон с решенията на Великото Народно събрание, на отците на днешната Конституция. Тази Конституция безспорно е гарант за развитието на държавата. Искам да припомня, че тя беше основно подкрепена - не само създадена, а гласувана и подписана – именно от депутати социалисти, социалдемократи и земеделци. Казвам „основно”. Това са политическите партии, които и по времето на монархическия режим са се борили за политически права, а пък и след промените от Втората световна война земеделци и социалдемократи продължиха да се борят за тези права. Това е достояние на българското общество и аз винаги, като бъдещ социалдемократ, ще защитавам тези принципи – за свободата на личността и нейните права. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Радославов? Няма.

Има ли желаещи да вземат думата?

Госпожо Манолова, заповядайте за изказване.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Ще използвам дебата по първия текст, който повдига въпроса за целите на този законопроект и за начините, по които следва да бъдат реализирани чрез неговите текстове, за да не се връщам отново към това в следващите текстове, които отново ще повдигнат подобни въпроси.

Безспорно целите на този законопроект са две. Първата е да въведе ясни правила по отношение функционирането на политическите партии, за да направим крачка срещу съществуването на кухи партийни структури, срещу продажбата на партийни регистрации, срещу всички користни и неприятни явления, на които бяхме свидетели през последните местни избори.

Втората цел е да се въведе ред в партийното финансиране в посока повече прозрачност и повече реален контрол на гражданите по отношение на това какво точно и по какъв начин харчат партиите. Ако направим преглед на проведените през последните няколко години местни избори, няма как да не си дадем сметка, че в тях участват или по-точно зад определени партийни регистрации се крият неясни субекти – икономически, финансови и други групировки с различни интереси, които използват една или друга партийна регистрация, за да влизат в местната власт. Създават се коалиции, които се наричат „Бъдеще за Сандански”, „Настояще за Несебър”, „Развитие на Петрич”, които най-условно могат да бъдат наречени отбор „Калинка” и отбор „Малинка”, защото самите им наименования нищо не означават. Зад тях се крият партийни регистрации, които се използват от една или друга неясна структура с цел реализиране на икономически интереси чрез местната власт.

Няма как чрез този закон да не се опитаме да сложим точка на тези порочни явления, които, представени чрез статистически данни, показват, че в България в момента съществуват около 400 партии. Огромна част от тях за последните десет години не са правили никакви промени в своите партийни регистрации, което означава, че не са свиквали заседания на своите върховни органи през последните десет години. Или поне това сочат данните от регистъра на Софийския градски съд.

Това означава, че на пазара на политическите партии има субекти, които съществуват само заради това да предлагат своите партийни регистрации, които да бъдат използвани от неясни субекти с ясни цели или поне в това се убеждаваме от действията на местната власт. Така че ние трябва да сложим точка на това. Въпросът е по какъв начин да го направим и докъде да влезем с регламентация в сфера, в която Конституцията определя като основно политическо право, основна политическа свобода на гражданите именно да се сдружават и чрез партиите да изразяват своите интереси.

Наистина възможностите са няколко. Ние, от Коалиция за България, също бяхме вносители на предложение за създаване на изискване към политическите партии да имат определен брой регионални структури, както и във всеки един момент да поддържат определен членски състав. В процеса на дебата, който се проведе както в Правната комисия, така и с неправителствени организации се убедихме, че това е една прекалена рестрикция, която още повече поставя в неизгодно положение така наречените електорални партии.

Още повече се поражда въпроса за реалния измерител на влиянието на една политическа партия. Предполагам, че всички присъстващи в залата ще се убедят в това, че не е важен броят на структурите, още повече, че има безкрайни възможности за тяхното манипулативно представяне, а реалният измерител за влиянието, за тежестта на една политическа партия в политическия живот е нейното представяне на избори. Затова в по-нататъшните текстове ние предлагаме решение на въпроса, който се повдига и от колегата Иванова, а именно наистина да се сложи преграда пред тези партии, които съществуват само за да предлагат своите партийни регистрации на политическия пазар и които реално нямат никаква тежест в политическия живот, и нещо по-лошо – зад които не стоят хора, а стои някакъв ограничен брой граждани, които използват просто тези партийни регистрации.

Ние смятаме, че по-добрият подход, по-правилният подход – подходът, който е в интерес на гражданите, е да бъдат ограничени тези партии чрез поставяне на изискване на тяхното представяне на национални избори, така че реалният измерител за тежестта и влиянието на една партия е не броя на регионалните структури, не членския състав, а начинът, по който тя се представя на избори, именно нейният изборен резултат. Затова и ние считаме, че предложението, което правим е по-добро. Надявам се, че то ще бъде подкрепено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Манолова?

Господин Камов, имате думата.

НИКОЛАЙ КАМОВ (независим): Аз съм съгласен, че партийния модел на прехода е безнадеждно изчерпан, но не мисля, че точката, за която госпожа Манолова говори, може да бъде сложена по този начин. Впрочем, у нас винаги е слагана по този начин – тези, които са на власт и имат възможността да наложат правилата, при това в последния момент, го правят в ущърб на конкурентите си.

Аз питам госпожа Манолова и като вносител на предложенията, и като отговорник за други предложения, къде останаха клетвите, включително Вашите, на Кръглата маса, организирана от президента през м. юли т.г. за промяна на законодателството, засягащо политическите партии и изборното законодателство? Там беше обещано от трите управляващи партии, че до Коледа законите за промяна на изборното законодателство ще бъдат внесени. Къде са тези закони? Даже имаше обещание от господин Лютви Местан, и даже предложение, те да бъдат приети преди приемането на държавния бюджет.

Отново у нас в последния момент, когато няма никаква възможност за подготовка, ще се предложат тези промени. Това е порокът на модела. Иначе, принципно аз приемам, че трябва да има по-висока летва за участие в политическия живот. И има такива формации, които са доказали това, но има и такива, които още не са го доказали. В зародиш ли ще бъде пресечен техния опит да направят това?

Аз мисля, че сериозно трябва да се подходи към всичко това и цялостната концепция, за която тук стана дума, не е ясна на обществото. Тя беше дискутирана през м. юли т.г. и тя не е подкрепена със законодателни предложения от тези, които имат задължението да направят това.

Очаквам конкретен отговор на въпроса защо ние нямаме изборните закони днес в дневния ред на парламента?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми господин Камов, ще се съгласите, че Вие не направихте реплика на онова, което е предмет на обсъждане на второ четене. Вие отправихте въпрос, безспорно по съществен проблем, който Народното събрание тепърва следва да обсъжда и приеме съответните текстове.

Аз бих предложил на всички народни представители да сме с ясното съзнание, че независимо от това, че досега не са внесени такива предложения за промени в законодателството, това е задачата, която още в началото на следващата сесия трябва да бъде № 1 в програмата на парламента. И при цялото огорчение, което звучи и от изказването на господин Камов, да не считаме, че това е основание да се откажем от възможно най-отговорно обсъждане и приемане на съответните текстове.

За втора реплика има думата госпожа Иванова.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз съм дълбоко несъгласна да делим партиите на влиятелни и невлиятелни. Ако ние приемем, че право на съществуване имат само партии, които са влиятелни към дадения момент, нека да ги посочим поименно в закона и да кажем сбогом на демокрацията в нашата родина.

Нека да ви припомня, че малките партии стават големи, но и големите стават малки. В Конституцията е казано много ясно, че със закон се определят реда и условията - нищо друго, за създаването на партиите, редът и условията! Никакви други допълнителни изисквания или пречки за осъществяване на тяхната дейност не могат да бъдат създавани със закон. Смятам, че много добре се разбираме за какво говорим.

Вярно е, че е абсурд. И аз се изказах, смятам доста убедително по въпроса за крайната необходимост да се сложи действително край на тези кухи структури, на несъществуващите партии, които имат само председател и юридическа регистрация. Чрез този закон по начина, по който това се прави, тази цел не се постига. Дори не беше прието и моето предложение, което го считам за абсолютно резонно – тези, които са извън закона да бъдат прекратени час по-скоро, тоест да дадем срок на прокуратурата да си свърши работата, защото очевидно няма да стане по друг начин. Дори това не се прие. За какво говорим тогава? Как ще се борите с кухите структури? Като им давате възможност от избори на избори за национален парламент да се явяват ли? С какво ги ограничавате? Ограничавате ги само с това, че не могат да отидат на местни избори ли? Няма да се преборят по този начин.

Колеги, не се удрят кухите структури, несъществуващите, фалшивите партии, а се прави опит да се ударят тези, които в момента са малки.

Понеже този въпрос ще бъде повдигнат и по-нататък в дебата искам да заявя, че партията, която аз представлявам няма този проблем, включително и онези проценти, заложени в един от последните параграфи. Това тук е въпрос за принципи. Смятам, че ако наистина хората, които проявяват интерес към тази материя, а както гледам не са много, ако те претендират да са политици, а не партийци, трябва да погледнат малко по-далеко от моментния интерес на своите партии. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трета реплика няма.

За Вашата дуплика заповядайте, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, аз напълно разбирам вашето притеснение. Наистина това е закон, който урежда правилата, по които функционират политическите партии. Той касае най-вече естествено и всички седящи тук предвид на това, че ние сме членове и представляваме определени политически партии.

За мен е ясно притеснението на представителите на малките партии, доколкото наистина се въвеждат известни правила по отношение най-вече на тяхното явяване на избори, а също така и по отношение на демократизма в тези политически партии като въвеждаме по-нататък изискването те редовно да провеждат заседания на своите върховни органи като критерий и като гаранция за демократичните процеси, които ще протичат в тези партии.

Искам да ви успокоя, че за малките партии остава възможността да се явяват на съответните местни избори, ако не са постигнали определен процент след самостоятелно явяване в коалиции, така че тези, които нямат достатъчно сили да се справят сами на едни избори, биха могли чрез коалирането с други партии в същия спектър да реализират своята възможност за участие в местни избори.

По отношение на всичко останало възможностите на политическите партии да съществуват остават и без да се явяват на избори, тогава когато те не желаят това, така че в това отношение техните права по никакъв начин не са застрашени.

По отношение на изборното законодателство не мога все пак да не кажа, че Коалиция за България е първата политическа сила, която започна дебата за необходимостта от промени в изборното законодателство, за необходимостта от повече мажоритарност в него. Ние сме готови с нашия законопроект още от м. август т.г. Той широко се обсъжда както в средите на БСП, така и сред неправителствени организации, и в цялото общество. Тъй като, така или иначе, нямаше възможност, виждате колко е напрегнат графика в тази пленарна сесия, заедно с другите законопроекти, които бяха внесени от други политически сили, предполагам че ще бъде поставен на разглеждане още в началото на м. януари 2009 г. от състава на това Народно събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Стоилов, имате думата за изказване.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Мисля, че дискусията по този текст не е излишна, защото тя ориентира към тази тема, която се появява и на няколко други места в законопроекта, и до голяма степен можем да я изчерпим още в началото на дискусията, защото въпросът за изискванията при създаването и дейността на политическите партии е една от темите на предлаганите изменения.

Аз винаги съм поддържал влиянието на партиите да се измерва чрез тяхното реално влияние в обществото, а не чрез допълнителни и прекомерни изисквания на закона, отнасящи се към тяхната вътрешна организация. Дори и тези, които искат да гарантираме по-голяма представителност на партиите чрез определянето на брой членове, брой организации, няма как реално да го постигнат. Аз ще поставя въпрос на тези, които претендират за подобен подход: кой е органът и как ще провери колко структури имат партиите и колко хора участват в тях? Кой орган ще отиде в един областен център, ще извика местното ръководство и то ще се яви да каже: аз съм представителят на тази партия. Освен това нашето законодателство не забранява един и същи гражданин да членува в няколко партии и ние ще се изправим пред парадокса едни и същи хора да представляват различните партии. Още повече че за тези години се нагледахме на случаи как много хора участваха в създаването на редица партии, прехвърляйки се от една в друга. Следователно този подход е на всичкото отгоре и неприложим, освен това, че той не е правилен.

Има друг въпрос: какъв е балансът между изискванията за организацията на една партия и прокарването на граница между политическата дейност на партията и влиянието на икономически фактори върху нея? Един от изтъкнатите европейски експерти в тази област – и аз споделям това разбиране, отбелязва, че в България, от една страна, има контраст между много прецизните условия за създаване, регистрация и поддържане на политическите партии и от друга страна – недостатъчният контрол върху финансовата дейност на партиите. Защото липсват достатъчно конкретни разпоредби, които позволяват да се идентифицират съществуващите връзки между политическите фактори и някои фактори в икономическия живот. Това е главният проблем на българската политика днес.

По отношение на представителността. Ние самите предвиждаме задължение партиите през определен период, съответстващ в техния устав, но не по-дълъг от пет години, да се събират и най-малкото да потвърждават своето съществуване чрез избора на ръководство. Имаме партии, които са регистрирани преди 15-20 години, и някои от тях въобще не са се събирали дори според собствените си устави. Тук е въпросът наистина и прокуратурата да бъде по-активна, за да създаде звено от няколко души, които да проверяват липсата на дейност. Защото имаме партийни лидери, които говорят често с менторски тон, но почти никой не стои или малки групи стоят зад тях, без те да са събрали своите членове или представителни органи, за да кажат: тази партия потвърждава доверието към своето ръководство, приема определени решения и участва по начин, който намери за необходим в политическия живот.

Това трябва да бъде изискването: от една страна - влияние в обществото, от друга – минималната ритмичност в съществуването на партията, която потвърждава нейното наличие и елементарни правила за водене на демократичен политически живот. Затова именно не е подкрепено предложението в законопроекта в посочената му част. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Стоилов? Не виждам.

Желаещи да вземат думата?

Има думата господин Павел Шопов.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, ясно е, че досега действаше принципът на пълната свобода на партиите. Тя беше още по-голяма преди втория закон хронологически, но видя се, че предвид някои уродливи явления, най-вече на избори, се налага да се въведат някои рестрикции. Всъщност това е въпросът: какви да бъдат тези рестрикции? Каквито и да бъдат тези рестрикции, те във всички случаи ще бъдат против свободното право на гражданите да се сдружават. Това е факт, който не подлежи на съмнение, но те са наложителни и трябва да бъдат въведени. Въпросът е доколко да бъдат въведени те, какъв да бъде критерият за тези рестрикции?

Подходите са два, разбира се: единият е да се въведат изисквания спрямо структурите - броят на хората, организациите на една определена партия. Другият критерий е - резултатите на изборите. Ние от „Атака” сме да бъде въведен вторият критерий, защото първият е неприложим, както и преди това беше казано. Да се преброяват членовете на партиите е нещо като да се преброяват дивите зайци. Перефразирам един култов български филм. Да се преброяват структури е също непосилно занятие. Тук би трябвало да се въведе още един контролен орган, още една институция, което е абсолютно излишно и нередно за условията и възможностите на нашата държава, такива каквито са в момента. Но критерият за резултатите на изборите е приложим и този критерий трябва да бъде съобразен явно с резултатите от парламентарните избори. Ако някой има друго становище и виждане за кои други избори – дали президентски, дали евроизбори, или местни избори, също може да направи доводи, но най-представителни са точно изборите за парламент.

Не можем да въвеждаме критерия относно брой на членове и брой на структури предвид политологическото правило и формула, че общо взето в съвременния свят партиите се делят на две основни групи: партии от англосаксонски тип и континентални партии. Тоест първите не са корпоративни, нямат определен членски състав, нямат организационни структури. Те са така наречените електорални партии, такива може да има и в България. Естествено има такива. Могат да ме опровергаят колегите, но моето усещане е, че една от партиите от управляващата коалиция е точно такава – тип електорална партия, което е заявявано от тях в дадени моменти.

Другият тип партии от континентален тип са структурираните партии – тези, за които всъщност не можем да наложим този модел, нямаме това право в българския политически живот да изискваме всички партии да възприемат този модел. Това е нелепо, това не е конституционно, не е и демократично, разбира се. Това би работило против партиите като институция изобщо. Така че ние възприемаме критерия да бъде въведен един изискуем праг за съществуването, за участието на избори най-вече на партиите и този праг може да бъде, както е дадено в законопроекта, половин процент или един процент в зависимост от това дали партиите са участвали в коалиции на парламентарни избори, или самостоятелно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Шопов? Няма.

Желаещи да вземат думата?

Господин Янев, заповядайте.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа, няма да повтарям аргументите, които бяха изложени в дискусията, просто бих желал да ви обърна внимание, че конкретните текстове, които обсъждаме в момента, касаят въпроса за възникването на една политическа партия. Всички сме наясно, че поводът да се работи по тези текстове е именно онова явление, което констатирахме на местните избори, с бързо сформираните партии и навлизането в политическия живот на политически структури, които очевидно не толкова следва да защитават обществените интереси, а повече конюнктурни и лични интереси.

Тук се сблъскват два основни принципа. На първо място, ние трябва да сме наясно, че не трябва да се създават прекалено големи пречки, а обратното – за възникването на една политическа партия трябва да има един нормален, естествен, обикновен ход в нейното възникване. Такива са и онези препоръки, които разглеждахме и във Венецианската комисия. Обратното е – ограничаването на това явление е много по-важно да бъде направено по повод на функционирането на политическата партия, а не по повод на нейното възникване.

Следователно текстовете, следващи от закона, където предвиждаме редица условия, при които да се отива към закриването на политическата партия, са втората страна на въпроса. Струва ми се, че нашите усилия повече трябва да бъдат насочени именно към това, а не към създаване на прекомерни пречки или прекомерно формални изисквания по отношение на възникването на политическите партии.