Четиридесето народно събрание четиристотин четиридесет и шесто заседание

Аз обаче смятам, че ние недостатъчно добре и прецизно направихме текста на чл. 35а за включване на органите на Националната агенция за приходите като допълнителен контролен орган в случаите – записахме ние - когато партиите не са направили отчет. Искам да се спра на становището на Националната агенция за приходите, което ние получихме, когато работихме по тези текстове, което е абсолютно резонно. Защото като законодатели трябва да си даваме сметка за характера на отделните закони, за характера на различните контролни органи и функциите, които те по същество имат да изпълняват.

Така или иначе, Националната агенция за приходите би могла да намери своето място, защитено и обосновано, като проверител на допълнителна информация на партиите, само ако предварително е установено, че партиите са извършвали стопанска дейност, тоест имали са качеството на търговец, което е недопустимо, или са имали качеството на осигурител по отношение на лицата, които са на трудовоправни отношения при тях. Защото по същество партиите са сдружения с идеална цел, на тях стопанската им дейност априори, по закон е отказана, тя не е разрешена. И тъй като това е така, няма как след това ние да приравним партиите към статута на търговци и да дадем възможност те да бъдат проверявани със средствата на ДОПК.

В този смисъл аз искам да концентрирам вашето внимание върху обстоятелството, че ако този текст остане, поне трябва да запишем, че НАП действа в случаите, когато има констатирана стопанска дейност, тоест че партиите са придобили забраненото им качество на търговец или че са осигурители. Иначе съвършено правилно госпожа Мургина в становището си казва, че ние приравняваме в този закон партиите с най-рисковите субекти по ДОПК, което е недопустимо. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да коментират изказването на госпожа Николова? Няма.

Госпожа Манолова има думата за изказване.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, прочетените текстове са едни от най-важните в законопроекта, защото чрез тях ние въвеждаме механизми и вменяваме ангажименти на орган, който да следи за това дали наистина партиите са привили своята финансова дейност съобразно нововъведените правила. Едно са изискванията и едно е въвеждането на правила, съвсем друго е осъществяването на реален контрол върху това дали партиите съблюдават правилата. Естествено е, че всички политически партии или поне по-сериозните сред тях ще приведат в съответствие своите финансови отчети към изискванията на закона. По-важно е наистина да се вменят правомощия на орган, който да контролира дали това, което партията реално е извършила, е отразено в нейните финансови отчети.

В Правната комисия имаше доста спорове по отношение на това кой да е органът, който да извършва контрол, финансов одит върху това дали партиите реално отразяват в своите финансови отчети извършените от тях разходи и дали изразходването на средства става по правилата, предвидени в този закон.

След дебатите в Правната комисия възприехме решението, че това ще бъде Сметната палата, като не случайно с подробни текстове са разписани нови правила на Сметната палата, които включват нови правомощия, включително и такива Сметната палата да може да извършва проверки в юридически и други лица, които са влизали в съответни взаимоотношения с политическите партии например по време на кампания. Това означава, че ще може да се прави една съпоставка, една проверка дали това, което партията е отразила в своя финансов отчет, кореспондира с реално извършените от нея финансови операции.

Така че тези текстове са много важни, включително и с възможността когато Сметната палата констатира нарушения във финансирането и в изразходването на средствата от дадена политическа партия, да изпрати одита в съответната прокуратура.

Всъщност това не е нова хипотеза. И днес финансовите одити, които Сметната палата извършва, и техните заключителни документи са основание за започване на действия от Прокуратурата, когато се установи или има предположения, че са извършени правонарушения.

Но аз бих искала да кажа, че тези текстове ще останат недокрай адекватни с целите, които им възлагаме, а също така и правомощията, които даваме на Сметната палата няма да бъдат докрай реализирани, ако не въведем съответни промени в изборните закони. Според мен това може да стане по пътя на разширяването на правомощията на избирателните комисии, които отделно от това, което прави Сметната палата, в реално време, по време на предизборните кампании да контролират, да проверяват дали политическите партии съблюдават правилата за финансиране и дали предизборните кампании отговарят на изискванията на този закон. Така че задачата ще бъде приключена тогава, когато се разпишат и съответни правомощия на избирателните комисии.

Съществуваше и предложение евентуално да се мисли за създаването на специален орган, който да следи партийните финанси, каквото законодателно решение има в някои европейски държави. Но в крайна сметка с тези предложения ние се придържаме към политиката, която води този парламент, а именно не да разширяваме, а да редуцираме администрацията и да не създаваме нови административни органи там, където техните правомощия могат да бъдат извършени от сега съществуващите.

И няколко думи по опасенията на колегата Николова. Правомощията, които даваме на Националната агенция за приходите, в никакъв случай не надхвърлят сега съществуващите й правомощия. Тоест, разбира се, че те ще извършат проверка на партиите тогава, когато партиите не са представили своите финансови отчети и е по отношение на това, което е предмет в дейността на Националната агенция за приходите, а именно тогава, когато партията се явява осигурител на лица, които работят по трудови правоотношения в нея, когато партията е придобила имущество, по отношение на това дали са внесени съответните данъци, когато партията има издателска дейност, от която се реализират някакви приходи и постъпления, тоест по отношение на данъците, по отношение на осигуровките, каквито отношения има всяка политическа партия, когато встъпва в подобни взаимоотношения.

Тези текстове бяха приети с абсолютно съгласие от представителите на НАП. НАП възразяваше срещу предоставянето на правомощията, които сме предоставили в § 12, в чл. 35, на Сметната палата. И с основание, защото Сметната палата е органът, който контролира партиите. А в случаите, в които партията се явява осигурител или когато осъществява възмездни сделки, в резултат на които дължи данъци, това са данъци и осигуровки, които се контролират от Националната агенция за приходите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Желаещи да вземат думата? Не виждам.

Заповядайте, господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че този подход е добър и дано той е предвестник на цялостно рационализиране на управлението, защото това е един от малкото случаи, в които ние възлагаме допълнителни правомощия на съществуващи органи, вместо, както понякога е било и то неотдавна, едни и същи функции да бъдат изпълнявани от няколко органа, без това да е нито ефективно, нито пък да бъде свързано с най-рационалното изразходване на средствата, които са необходими за тяхната дейност. Така че използването на Сметната палата и на Националната агенция за приходите мисля, че е съществено допълнение в този законопроект между двете четения, защото без той изцяло да решава проблемите мисля, че дава отговор и пред българските граждани и пред европейските ни партньори, че се предвиждат реални средства за контрол върху приходите, които получават партиите, и разходите, които те извършват.

С това приключваме този блок от законопроекта и преминаваме към следващата част – от § 16, по вносител.

Има предложение от народния представител Елеонора Николова – § 16 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.

Има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено от комисията.

Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – т. 4 става т. 3 и се изменя – "няма структури във всеки областен град."

Точка шеста отпада.

Алинея трета отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители, което по принцип е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17 със следната редакция:

"§ 17. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 4 и 5:

"4. политическата партия не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години;

5. политическата партия не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на пет години и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство."

Това е вече обсъжданата тема в кои случаи се пристъпва към закриване на партията, свързани с обсъжданите в началото изисквания за провеждани от нея заседания на върховните органи.

Комисията предлага да се създаде нов § 18 със следната редакция:

"§ 18. В чл. 43, ал. 1 и 2 се изменят така:

"(1) На политическа партия, която не представи в срок финансов отчет по чл. 34, ал. 1 и декларация по чл. 34, ал. 4 или не изпълнява задължението си за създаване и водене на публичен регистър, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) Лице от политическа партия, което възпрепятства извършването на одит от Сметната палата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв."

Този текст аз го представих вчера. По него имаше предложение от господин Янев – "санкцията по ал. 1 да бъде завишена от 5 на 10 000 лв”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: В Допълнителния доклад има и една т. 2 – "Алинея 3 се отменя", господин Стоилов.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, тя остава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат думата.

Представете следващите текстове.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, който става § 19 и предлага следната редакция:

"§ 19. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:

1. В точка 2 думите "възмездна или" се заличават.

2. Точка 3 и 6 се отменят."

Има предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители – § 17 да отпадне, което комисията не подкрепя.

Комисията предлага да се създаде нов § 20 със следната редакция:

"§ 20. Параграф 5 от Преходни и заключителни разпоредби се отменя."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към "Преходни и заключителни разпоредби".

Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на този раздел.

По § 21 има предложение от народния представител Елеонора Николова, което е оттеглено.

Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – в Преходните и заключителни разпоредби в § 21 думите "до 31 декември 2008 г." се заменят с "в шестмесечен срок от влизане на този закон в сила".

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Яни Янев, което е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната редакция:

"§ 21. До 31 март 2009 г. прокуратурата извършва проверка и внася в съда предложение за разпускане на политическите партии, които не отговарят на изискванията на чл. 40."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предложението на вносителя за § 22 е:

"§ 22.  (1)  Политическите партии внасят декларация по чл. 32, а за наличното недвижимо имущество, което е тяхна собственост или ползват под наем, както и за притежаваните моторни превозни средства в срок от един месец от влизане на този закон в сила.

(2)  Публичният регистър по чл. 32а, ал. 2 се създава от Сметната палата в срок от три месеца, а достъпът до него чрез Интернет се осигурява в срок от шест месеца от влизането на този закон в сила."

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 22 и предлага той да отпадне.

Комисията предлага да се създаде нов § 22 със следната редакция:

"§ 22.  (1) В едномесечен срок от влизане в сила на този закон регистрираните политически партии декларират банковите си сметки по чл. 28а, ал. 1.

(2) Сметната палата утвърждава образците на отчетите за набраните и изразходваните в предизборните кампании средства по чл. 37а, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не виждам желаещи да вземат отношение.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Сега продължаваме с текстовете, които се съдържат и в Допълнителния доклад.

По § 23 има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов – § 23 отпада, което не е подкрепено от комисията.

Има предложение от народния представител Петя Гегова и група народни представители – § 23 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне, което също не е подкрепено от комисията.

Има предложение от народния представител Елеонора Николова – в Преходните и заключителни разпоредби да отпадне § 23, което не е подкрепено от комисията.

Има предложение от народния представител Мая Манолова, което е подкрепено по принцип.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23 и предлага следната редакция:

"§ 23. В чл. 40 от Закона за местните избори се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова алинея 3:

"(3) Не се регистрира за участие в изборите за общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства политическа партия, която в последните избори за народни представители е получила по-малко от 1% от действителните гласове, ако участва в изборите самостоятелно. Ако партията е участвала в последните избори за народни представители в коалиция и е получила не по-малко от четири на сто действителните гласове, тя може да бъде регистрирана за участие в изборите за общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства."

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това фактически е текстът от Допълнителния доклад, който замества този в основния.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, само още едно пояснение. Тъй като в основния доклад има още един текст, който, забелязвате, че е изписан по-особено, по който комисията реши да внесе предложение, без обаче да се смята, че това е становище на комисията Той беше обсъждан като предложение за дискусия, тъй като иначе нямаше да има възможност в залата да бъде разисквана тази тема.

Създава се нова ал. 4:

              „(4) Изискването по ал. 2 не се отнася за политически партии, които не са регистрирани към момента на провеждане на изборите за народни представители."

Този текст има и алтернативен вариант по-нататък – да влезе в сила след приключването на следващите парламентарни избори. Така че два различни начина на въвеждането на този проблем в действие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разбирам.

Преминаваме към дискусия.

Заповядайте, госпожо Иванова.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което искам да споделя с вас по повод този текст, е продължение на моето становище, изказано в началото на дебата. Този текст, по доброто ми убеждение, противоречи на Конституцията на Република България. Наистина е тъжно, че Конституцията се явява едно доста непопулярно четиво сред народните представители. Може би си струва да я поглеждаме от време на време, преди да се правят такива предложения и те да се отстояват с цената на всичко. Какво имам предвид? Въвежда се едно задължение на политическите партии да участват в избори, което е абсурд само по себе си. Това противоречи на всякакви норми и на всякакви принципи. Още повече да постигнат и определен резултат, като това бъде условие за участието им в друг вид избори. Сами разбирате, че това е дълбоко алогично. Каквито и аргументи да се кажат за противното, трудно бих могла да бъда убедена.

Не е логично, освен всичко друго, това, което се предлага, защото нормалната логика е една партия, независимо тя новосъздадена ли е или съществуваща отдавна, независимо, ако няма действително преобладаваща тежест в политическия живот, нормално е първо тя да се докаже на по-ниското ниво - на местни избори в определени области, в определени общини и тогава да има претенции да представлява своите членове и симпатизанти на национално ниво.

Ако например една партия има в дадени общини десет или двадесет на брой кметове, общински съветници, мнозинство в общинския съвет, тя на тази територия доказва на практика – не на празни думи, това, което обикновено политиците са обвинявани, доказва практика, че нейните виждания за управление са правилните. Тя на практика ще убеди хората, че това е правилният път и по този начин ще ги мотивира да й гласуват доверие да управлява държавата по същия начин. Ние казваме: „Не, в никакъв случай няма да ви дадем даже възможност да докажете, че вашият модел, вашата идея действат.”

Освен това, което е заложено в текста опорочава идеята за принципа на коалиране между политическите партии. Този принцип би трябвало да бъде на идейна основа. Коалират се партии със сходни политически платформи, със сходни идеи, със сходни виждания. Ние тук казваме: „Не, ще се коалирате на основание на елементарната сметка – имам ли изгода или нямам?! Брой евентуални гласове, брой получени на не знам си какви избори и т. н. ”Къде отиват идеите, колеги? Къде отиват принципите? Къде отива самата същност на базата на създаване на политически партии, респективно коалиции на такива?”

Ако една политическа партия, водени от своите принципи, направи една неудачна коалиция, партньорът ще се окаже, че не е могъл да мобилизира своите членове и симпатизанти и тази коалиция не получи фиксирания процент, значи ние ще я санкционираме за неудачния избор. Каква логика има във всичко това? Каква политическа и каква нормална човешка логика има?

Освен това, така предлаганите разпоредби – тук те бяха още по-драстични, разбира се, поне това недоразумение се отстрани, влиза в противоречие с един друг принцип, заложен в друг избирателен закон – този за избор на народни представител.

В момента, ако една партия самостоятелно се явява на избори за Народно събрание и в коалиция - 4% имат представители. А тук процентите са различни. Защо? Каква е логиката? Няма обяснение на това нещо, но го има. Това упорито се провежда в този текст. Отново ще повторя това, защото мен то силно ме притеснява – това, което казах и в началото – това не е удар срещу кухите партии. Това е опит да се ударят малките, но реално съществуващи политически партии. Това е истината колеги. Една партия, която се състои от председател и регистрация, с която той търгува, ще се явява на национални избори, пак ще си продава регистрацията, ще се явява и на европейски избори, пак ще си продава регистрацията. Няма да я продаде на местно ниво. Няма да постигнем целите, към които се твърди, че е насочена тази разпоредба. Това е, което излиза, когато човек направи един елементарен анализ на тези текстове, които се предлагат. Ето защо мисля, че подобно драстично нарушаване на всякакви установени принципи на другите закони, на тази идея, която прониза цялото наше изборно законодателство и на Конституцията в крайна сметка, е просто абсурдна. Такова конюнктурно решение, което противоречи на всякаква логика, мисля, че не бива да се допуска. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Следващото изказване е на господин Радославов.

Заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! От досегашните дебати се разбира, че аз подкрепях почти всички предложения, които досега бяха направени в интерес на едно регулиране – по-доброто регулиране на съществуването и дейността на политическите партии. Позициите на „Движение за социален хуманизъм”, което представлявам в Коалиция за България в парламента, са категорични. Това директно е нарушение на конституционни права на българските граждани. Точно тази поправка, която ни се предлага. Ще ви я цитирам:

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Конституцията се казва, че: „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.”

Алинея 3 от същия член:

„(3) Партиите съдействат за формиране и изграждане на политическата воля на гражданите.”

Предлаганите промени на практика облагодетелстват точно четири партии, съгласно сегашните социологически проучвания. Това са ГЕРБ, Българската социалистическа партия, Коалиция „Атака” и ДПС. Не става въпрос, колежке, за малки партии, имам предвид колежката Иванова, която говори, а става въпрос за вторите партии, които ще пострадат с тази поправка. На практика какво се предлага? Предлага се, фактически тези партии, при всички положения, които сами не могат да направят 4%, трябва да направят коалиция. То е ясно. С кого ще правят коалиция? Има две възможности – или да се коалират с една от четирите големи, или да потърсят на някаква идейна база – това е нормалният принцип, помежду си и някакви други, също така по-малки партии от тях.

На практика при тази угроза, ако не се прескочат четирите процента, аз благодаря, все пак на Комисията по правни въпроси, че първоначалният текст беше по процент на член от коалицията, което означаваше, че ако шест партии правят коалиция трябваше да си получат 6%. Тоест може да влязат в парламента, но нямат право да се регистрират за местни избори. Добре, че това поне е коригирано, в това, което се предлага като краен текст. Така или иначе тези партии, за да могат да се регистрират за участие в местни избори вероятно някои от тях биха се отказали да участват. Тогава питам аз: тук влизат всички тези партии, които са тук – говорим, че даже и НДСВ влиза в тази графа, според социологическите проучвания, и ДСБ, и СДС, и ВМРО, влизат и партньорите на лъвската партия, които са в България, които сме ние.

Мисля си, че фактически това може на практика да се получи така, че стотици хиляди български граждани да не могат да упражнят правото си на вот, защото тези, които подкрепят тези партии, ако те не участват в някаква изкуствена коалиция само и само да влязат в парламента и по-скоро да могат да участват на местни избори, тези граждани на практика ще им се нарушат конституционните права и правото да упражняват свободно правото си на избор.

Аз категорично, от името и на „Движение за социален хуманизъм” се противопоставяме на това смесване на резултати от някакви си парламентарни, да важи за местни... Това не е стилът в Европа. Кажете ми в коя държава на Европа има такова нещо?! Няма такива норми. Всички знаем, че в Европа има така нареченият Съвет на регионите, където се стимулира поначало регионализирането. Ако някой тук не е наясно, все повече ще отпада държавният суверенитет на държавите – членки на Европейския съюз, и все повече се увеличават регионалните права. И ненапразно фактически реагира и тази Венецианска комисия, дето се казва на тези промени в закона. Там важи точно обратният принцип. Ние, като че ли се стремим на първо време едва ли не да останат само четири партии. Дайте да си остане една партия „Закрилници”, която си беше и преди това, да няма никакви партии и всичко си е автоматично.

Това просто според нас, засяга конституционни права и днес, да не се преповтарям, в предишното си изказване го казах – аз лично мисля, че това би било срамно решение на парламента да приеме такива текстове в деня, когато гласувахме 60-годишнината от Хартата за правата на човека. Това категорично не можем да го приемем, защото то действително потъпква правата и политическите свободи на гражданите. (Реплика на народния представител Павел Чернев.)

Аз лично ще гласувам „против”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Думата има господин Каракачанов. Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много глупости натвори Четиридесетото Народно събрание, но подобен репресивен текст в друг закон мисля, че няма. Освен че е репресивен, освен че нарушава граждански права на български граждани, той е и абсолютно безсмислен.

Какво решаваме с този текст - питам аз Комисията по правни въпроси? Нищо. Нищо не решаваме. Под знамето дайте да спрем бизнес партиите, които на местни избори ходят и купуват гласове, всъщност не удряме бизнес партиите, казвам бизнес партии в кавички, а удряме реални политически формации, които съществуват от много години, които имат резултати на местните избори традиционно, имат и кметове, и общински съветници, и участват в местното самоуправление. Това правим.

Този текст по никакъв начин не решава въпроса, който коментираме от миналата година след местните избори – как да избягаме от възможността с фантомно създадени партии за едни избори в една община да се купуват гласове и да има вмешателство в местната власт? Защо не го решава? Защото съществуващи такива партии, участвали на последните месни избори, които дори да се сдружат – изпълнят това условие – на тях не им пука. При тях няма идеология, няма ценности, при тях дори няма лидери, има икономически интереси. Те просто се пререгистрират като нова партия. Същите тези 3-4 фирми, които са събрали 5-те хиляди подписа, за да регистрират партия, да речем, „Български орел” във Варна, на следващите избори във Варна ще регистрират „Нов български орел” или „Варненски орел” със същите гласове, които те държат като структура и пак ще влязат в общинския съвет. Нищо не решаваме с този текст. Предишният, разбира се, беше още по-безумен. (Реплика от господин Янаки Стоилов.) Никой не може да спре хората да се сдружават. Те просто забравят формално тази партия, понеже говорих за „Български орел”, същите хора обаче създават „Нов български орел” или „Български орел-2”. Кой ще ги спре? Никой. Пълно безумие.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не е така.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Как да не е така? Ще им забраните, като са направили един път една партия, втори път да учредява друга ли? Няма как да го направите.

Има нещо друго парадоксално. Казва се, че партия, която се е явила сама на изборите и е взела 1%, може да се регистрира. Добре, но след това текстът е: коалиция трябва да вземе 4%. Добре, но ако коалицията е от две партии и е взела 3-3,5%, какво правим? Въобще безумен текст, абсолютно безсмислен. Той няма да реши проблема, за който предполагам е била идеята.

Пак повтарям, тези партии, които се създаваха с цел да влязат в дадена община, за да докопат някакви средства или да влияят политически на чисто икономически процеси в дадената община, с този текст никой не ги спира. Спират се формации или биха могли да се спрат формации и партии, които традиционно съществуват. Защото няма логика в самия текст, дори да се препраща резултат от парламентарни избори към местни избори.

Добре, задавам въпроса: защо не сте ги ограничили за евроизборите? Значи две партии или три партии, явили се на изборите и взели 3%, нямат право да участват на местните избори, но имат право да участват на евроизборите. Или пък да ги ограничите за президентските избори – да не могат да издигат за президент. Каква е логиката? Няма логика. Здравата логика се губи.

Имаше предложение, не мога да се сетя кой го беше направил, ако търсим подобен механизъм - 0,5%-1% - иди-дойди, но принципно не решаваме нищо с подобни текстове. Нищо не решаваме!

Докато политиката в България не стане нормална, ще има възможност подобни икономически интереси в малките общини да се защитават по този начин. Този текст не издържа нито като логика, нито като право, защото действително се ограничават конституционни права на български граждани. В същото време обясняваме как поради ниската избирателна активност купеният и етническият вот управлявали държавата. Ние правим точно това. Защото като забраните на 3-4 формации, които имат реални гласоподаватели, да се явят на местни избори, те просто няма да отидат да гласуват. Например, ако забраните на ВМРО да участва в изборите, аз няма да отида да гласувам. Е, какво става? Вдигаме избирателната активност или я намаляваме? Давам конкретен пример, за да не си говорим пак за „Български орел” или „Български орел-2”. Какво ще стане? Нищо не решаваме.

Мисля, че когато започна дебатът за това как да решим проблема с купуването на гласове с несъществуващите партии, които се бъркат в местната власт, заради своите икономически интереси, нямаше като идея да се създават подобни текстове. Мисля, че има достатъчно механизми в предходни текстове на този закон, поправки, които до голяма степен решават тези проблеми. Този текст е абсолютно неудачен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.

Нашето становище е, че този текст няма никакво място, освен в главите на някои хора, които правят задкулисни машинации и във връзка с това им трябва подобен текст, който касае Закона за местните избори.

Задавам въпроса на вносителите и на председателя на Комисията по правни въпроси: защо няма изменение в Закона за избор на представители в Европейския парламент? Защо няма изменение в Закона за избор на народни представители? Защо няма изменения, които сигурно се налагат, в Закона за избор на президента и вицепрезидент? Изведнъж тук се появява някакъв странен текст за местни избори ни в клин, ни в ръкав. Съжалявам за народния израз, но хубаво е, когато се поднася някаква идея, да се поднася в цялост, ако ще има релации с друга подобна проблематика, тя да засегне тази проблематика в другите изборни закони. Защото, съжалявам, че го казвам, мирише на конспирация. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Елеонора Николова.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Безспорно добра идея с лоша реализация. Само това можем да кажем за този текст, защото дневният ред налагаше по някакъв начин да се реагира срещу създаването на партии еднодневки, които обслужват местни феодални интереси. Много грозно явление, което всички отричаме и срещу което като че ли сме безсилни в момента да намерим рецепта.

След изказването на госпожа Иглика Иванова и на Красимир Каракачанов аз нямам повече аргументи, те бяха изчерпателни, досежно това, че ние нарушаваме пряко Конституцията, досежно това, че няма как да свързваме изборите за местни органи на власт с изборите за парламент, за европарламент и така нататък, защото това са съвършено различни избори. Защото една партия може да желае да участва само в местни избори и никога да не желае да се намеси в централно ръководство, в централни органи на властта.

Още повече няма никаква пречка да се създават партии за решаване на регионални проблеми. Например като партия „Зелена”, която се бори за проблемите на Странджа Сакар или на Черноморието, и така нататък. Тази партия си е поставила за цел нещо, което сме казали в чл. 2 от Закона за политическите партии: да формира воля и политика за решаване на определен значим обществен проблем и тя го прави. Тази партия не е задължена да участва в избори.

Виждам, че и текстовете, които са изписани, са нескопосани. Дадох пример в Комисията по правни въпроси, че, ако пет партии са участвали в коалиция и са получили 4,7%, ние бяхме казали първоначално, че тези партии трябва да са получили задължително 5%, за да могат поединично да участват в избори, това би значело, че тези четири партии са парламентарно представени, биха могли да бъдат в коалиция, която участва в изпълнителната власт, тоест тези партии участват в управлението на България, а пък ние им казваме, че не могат да се явят за местни органи на власт.
Това са нонсенс текстове и дори опитът това да се оправи е нескопосан, защото текстът е непрецизен. В допълнителния текст казваме: ако партията е участвала в последните избори за народни представители в коалиция и е получила не по-малко от 4 на сто от действителните гласове, тя може да бъде регистрирана за участие. Коя тя? Партията ли трябва да получи 4 на сто или коалицията?

Безспорно е, че текстът не е ясен. Но мисля, че с този текст въобще не решаваме проблема за феодалните заграждения и за участието в местни избори, защото сме казали, че могат да участват в местни избори новосъздадени партии. След като сме казали това, всички опити преди са безплодни, няма да дадат резултат. Те са действително против смисъла и логиката на Закона за политическите партии – да дадат право на хората самостоятелно да се сдружават, за да участват в правенето на политика - било национална, било по отделни, значими проблеми на нашето общество. Поради това смятам, че този текст трябва да бъде оттеглен. Ако не бъде оттеглен, аз категорично ще гласувам против и ще убеждавам всички хора, седнали около мен да гласуват против!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика, господин Янев.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Колега Николова, в дебата в комисията се поставяше въпроса за противоконституционността на този текст. Няколко пъти прочетох Конституцията, не виждам конкретен текст и много моля, ако има конкретен текст, който Вие считате, че се нарушава с това наше предложение, тъй като то е внесено, посочете го! Посочете го!

И второто: питам ви, колеги, след като считате, че това е противоконституционен текст, защо не е противоконституционен текстът, с който въведохме имуществен ценз за участие в изборите за национален парламент? Защо той не е противоконституционен, хайде, обяснете ми го – това е противоконституционно, онова не?!

На това държа да чуя отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за втора реплика, господин Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато беше внесен първоначалният текст, реагирах, защото там действително имаше противоконституционни изисквания с въвеждане на критерии, които ограничаваха правото на сдружаване. С тези текстове никъде не се ограничава правото на политическо сдружаване, но се слага изискване, когато една партия иска да участва на избори, да отговаря на определени условия. Мисля, че с оглед и на порочните практики, които възникнаха в България, да се правят местни партии, е редно да бъдат въведени такива ограничения.

Тук въпросът е чисто политически. Партиите, според мен, трябва да бъдат сформирани, за да участват в националната политика. Ако някой иска да участва за решаване на местни проблеми, тогава може да се прави граждански сдружения и да си издига независими кандидати. Смисълът на политическата партия е да формира национална политика, а действително тази ал. 4, която е предложена, е абсурдна и трябва да отпадне, защото действително обезсмисля логиката. Има и такива практики в Европа – партията трябва да е минала през национални избори, за да говорим за национална партия, за да няма този тип брокерски партии, които след това си продават регистрациите на местни избори. Когато се докаже на национално ниво, тогава вече да участват на местни избори. Така че абсолютно резонно е това, което е предложено. Действително трябва да падне тази ал. 4.

Освен това коалициите трябва също да имат това изискване, защото иначе се получава това, което се получава в този парламент – създават се фиктивни партии, за да се имитира коалиция и това го правят основни политически партии. Включително и БСП участва в коалиция с фиктивни партии, които да имитират Коалиция за България, но в голямата си част те са измислени формации, които просто създават впечатление, че БСП прави голямо ветрило.

Няма смисъл тук да говорим за някакви идейни и други такива аргументи при създаването на коалиция. Коалицията трябва да бъде и партията, която да участва на избори, а не трябва да участват партии ментета, които да пропиляват вота на избирателите, а партии, които искат да участват и да реализират вота на своите избиратели в парламента. Това е много важно – да не се пропиляват гласовете.

Иначе никъде няма забрана за политическо сдружаване, защото действително партия не би трябвало да бъде създавана само за участие в избори, за да формира мнение. Но ако иска да участва на избори, трябва да има критерии.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.

Заповядайте за дуплика.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаеми господин Сотиров, ще Ви дам казус, защото всички ние тук правим Закон за партиите, които в момента са тук. Въобще не си даваме сметка, че една голяма част от тези партии след пет години няма да съществуват. Ние не можем да направим закон занапред. След като политическите партии възникват на правото на хората да се сдружават и да правят политика, аз ще попитам какво ще стане десните партии, ако евентуално не влязат в парламента? Това значи ли, че всички местни кметове, особено на земеделските партии... Казвам ви, че по селата земеделците вървят, както се казва на политически език. Припознати са като общински съветници, припознати са като кметове. Те участват много реално в местния живот, във формирането на политиките. И в малките общини има избрани много кметове, много общински съветници. Ние им казваме на тези земеделски партии, че те не могат повече да правят и да формират политики и по места, особено когато това са аграрни райони.

Това е нонсенс, защото не можем да правим закон само за да възстановим и да възпроизведем статуквото с два текста – с това, че слагаме политическите партии на страшна ясла – тези, които са тук, и второ, като казваме, че трябва да има определен процент, в голяма степен работим за статуквото и можем да бъдем обвинени съвършено сериозно от партиите, които в момента се формират.

Какво да кажем за политически партии... Ще дам пример с “Атака” – те се появиха един месец преди националните избори и спечелиха. Ако тази партия се беше регистрирала и беше участвала в местни избори, щяхме да им кажем: не, вие не можете да участвате в местни избори, защото не сте се явили на национални. (Реплики.)

И обратното да е. Мисля, че какъвто и процент да сложим, няма да можем да ограничим създаването на това грозно явление. Напротив, ще го поощрим. Тарикатите ще си направят партии в навечерието на изборите – така, както правят. Ние ще им забраним да направят коалиция от партии, които са си запазили само абревиатурата и я търгуват, защото все още имат някаква регистрация, но ще им разрешим съвършено безотговорно да си направят нови партии, за да обслужват своите местни феодални интереси. Нищо не решаваме с това.

Ако искаме да запазим чист политическия живот, това значи да дадем възможност гражданите сами да изолират тези грозни явления и да помислим как да ограничим роенето на партии, създаването на партии с оглед на това да се запазват икономическите интереси, но това е много сложен философски разговор. Мисля, че с тази редакция не го решаваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чернев, имате думата.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, този закон, който се предлага, е косвено връщане на разпоредбата на чл. 1 от старата Конституция на Народна република България. Категорично този закон – съгласявам се с колегата Николова, обслужва интересите на партиите на статуквото. Категорично този закон не е насочен срещу местните тарикати, както тук ни продънихте главите, защото те ще се регистрират в местни сдружения и ще си издигат отново листите, и отново ще счупват от бой на местните избори партиите на статуквото, както това става в Петрич, както стана в Казанлък и на много други места.

Този закон обаче е закон на страха на статуквото, на големите партии от зараждащите се нови партии. На основателния страх, че една малка, нищожна днес партия може да направи такова говорене, такова действие на улицата, че да доведе хора в парламента. Затова това е политическа забрана, това е политическа репресия, това е погазване на Конституцията и на основно човешко право – правото на сдружаване и правото на пряко участие в политиката.

Колко души ще се сдружат не може да бъде забранено. Римското право казва ...

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Никой нищо не забранява.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Двама души, колега Янев, са дружество.

Двама души да се сдружат под признака да правят политика за зелената горичка над с. Смядово, те трябва да имат това право.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Имат право.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Всичко останало, включително и най-вече тази промяна е забрана за правене на реална политика от хората. Това е възстановяване на режима отпреди 10 ноември 1989 г. Така че аз директно ви предлагам: разпуснете Народното събрание, докарайте милиционерите в залата, за да ни изведат и върнете чл. 1, за да се успокоите. Защото явно това е целта ви. Вие погазвате Конституцията, видяхте, ...

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Кой текст, дайте да видим, кажете!

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: ... брахте горчивите плодове ...

Ако ми дадете да чета, ще чета.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Няма го.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: В момента говоря от трибуната, не се обаждайте, ако обичате!

Това правите в момента. И тези горчиви плодове ги ядохте след 10 ноември на два пъти. Искате да ги ядете още веднъж ли?! Ще се получи.

Категорично няма да подкрепя този текст, категорично го обявявам за противоконституционен, недемократичен и текст на страха, страха на големите партии от новозараждащите се.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?

Господин Сотиров, заповядайте за първа реплика.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин Чернев, първо, има достатъчно милиционери дори в българския парламент, така че нямате проблеми с милиционерите. Това, в рамките на шегата. (Оживление.)

За зараждащите се нови партии Вашите опасения биха били валидни, ако ни предстояха местни избори. Сега предстоят парламентарни избори и бих се радвал, ако зараждащите се нови постигнат поне 1% на тези избори и направят коалиция от реални партии, които ще имат толкова процента, колкото е броят на партиите. Защото от началото на прехода се сблъскваме с едно явление – създаване на фиктивни партии, имитиране на коалиции, раздробяване на вота. Партии се създават целево, за да водят негативна кампания срещу реални партии и политици. Това не е почтено спрямо българските избиратели. Не е почтено да съществуват партии, които само да създават шум в политическата система, да размиват вота и да късат гласове. И това се прави и е точно част от сценария. Спомняте си в началото колко фиктивни партии от колко поставени лица бяха създадени, за да цепят партии и да създават. За това става въпрос.

Ако някой от юристите тук ми посочи противоконституционен текст, но никъде не се ограничава правото на политическо сдружаване. Ако хората искат да се сдружат, просто за да популяризират определени идеи, те имат това право. Но ако искат да участват на избори, трябва да участват сериозно, защото другото е некоректно към избирателите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.

Има ли втора реплика? Няма.

Право на дуплика.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми господи Каракачанов, прав сте.

Господин Сотиров, не мога да разбера нещо много просто. Ако се обърнете с лице към мен, ще бъда безкрайно щастлив човек. (Народният представител Иван Сотиров разговаря с гръб към трибуната с други народни представители.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Сотиров, господин Сотиров, моля Ви!

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Сигурно от ДПС биха харесали тази ситуация. Нека не губим ценно парламентарно време.

Господин Сотиров, учудвам се от логиката, казана не само от Вас, но и от други изказали се. Учудвам се, вие като че ли вземате българския избирател за бавно развиващ се или може би за полуидиот. А той не е нито бавно развиващ се, нито полуидиот. И той има пълната свобода да гласува за който желае и колкото желае.

И в никакъв случай не трябва да е критерий това, че нечий вот ще бъде разбит. Ами, не си разбивайте вота, бе!

ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Ние нямаме проблем.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Имате проблем, точно вие имате.

Не си разбивайте вота! Но не разбиването на вота, дирижирането на вота не става чрез законови положения, а става чрез едно много просто нещо: реална политика. И тук е заровено кучето. Тези от вас, които сте партии на статуквото и вече нямате реална политика, се опитвате да забраните политиката на тези, които биха могли. Има забрана и това е категорично забрана за правене на политика.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Петър Манолов.

ПЕТЪР МАНОЛОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги! Освен че се присъединявам към предишното изказване на моите колеги, искам да обърна внимание върху това, че политическата подкрепа за политическите партии непрекъснато се мени. Това се вижда в социологическите изследвания от процентите. Така че залагането на едни проценти за избори, а след това за други избори, не може да бъде гаранция, че получените проценти на националните избори няма да бъдат повишени две години след това, когато дойде време партиите да се явяват на местни избори. И по този начин партия, явила се на национални избори, новосъздадена и неполучила съответен процент, за да се класира на местните избори, може вече да има достатъчно популярност и основания да се яви и на местните избори. С този текст ние лишаваме такива партии от възможността да се явяват на местни избори.

И второто нещо, да не се случи така, че тези, които подкрепят сега този текст, в бъдеще да не могат да се явяват на местните избори, тъй като популярността им е толкова спаднала, че не могат да съберат необходимия процент от сегашните парламентарни избори през 2009 г. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗО: Има ли реплики? Няма.

Господин Янев, заповядайте.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, опасявам се, че настоящият дебат получи една линия на развитие, която, ако съпоставим само преди няколко месеца с говоренето на политик или политическа формация, струва ми се, че няма изключения, когато се получиха изкривявания в частичните местни избори за това, че е необходимо да се предприемат законодателни мерки, които да доведат до ограничаване на възможността именно на възникването на конюнктурни политически формирования, нямаше човек, който да говори обратното, че това е нещо много хубаво и полезно за нашата политическа система, за нашата демокрация. Обратно, всички гласове бяха точно в тази посока – да се намери механизъм.

Единствените политически формации и партии, които предложиха някакъв механизъм, бяха БСП и нашето предложение в подобен стил – да има ограничения за участие в местни избори, като критерият за това участие да бъде, първо, проверката при едни национални избори, каквито са изборите за национален парламент.

Интересното се получи тогава, когато започнахме да обсъждаме това предложение. Всичкото политическо говорене, насочено против явлението купуване на гласове, против явлението създаване на конюнктурни партии за участие в местните избори, не беше подкрепено с каквато и да е политическа воля, макар и изразена с две изречения. И когато вече има предложено нещо, което е възможно да работи, не е невъзможно да работи, не възразявам дали това е най-великото нещо, което сме измислили, казвах го и в комисия: „Колеги, дайте и други идеи, дайте предложения, дайте да направим така, че това явление, което всички осъждаме, да го няма”. Но нямаше други идеи. И в момента единственото, което е предложено и има потенциал да реши, макар и частично, този проблем, то се отрича с всички сили, на първо място, като се твърди категорично и необосновано, че е противоконституционно.

От тази трибуна аз призовавам всеки един от вас, защото говорещите преди малко, които заявяваха за противоконституционност, не се позоваха на нито един текст от Конституцията. Ами, позовете се, колеги! Дайте да видим кой е този текст от Конституцията!

Второ, аз предложих да има коментари и по другата тема. Когато за предишните парламентарни избори беше въведено изискването за депозит с конкретно количество пари, които да се депозират преди участието на избори: 20 хил. лв. за политическа партия; 40 хил. лв. – за коалиция и 5 хил. лв. – за независим народен представител, това не беше ли имуществен ценз? Това не беше ли ограничение за възможността на политически партии да се явяват на национални избори? Защо никой не каза за това предложение, че е ограничение на политическата дейност за правото на сдружаване и всички други приказки, които се изговориха тук, от тази трибуна? Питам: защо? Защото не е така.

В Конституцията пише едно-единствено нещо: че редът и условията за функционирането на политическите партии се определят със закон. И в Конституцията никъде няма ограничение по отношение на това кой ще се явява и няма да се явява на местни и национални избори. Това е нещо, което този парламент е решавал и никой не е подскачал, когато е поставян принципният въпрос за конкретни мерки за противодействие на това уродливо явление, което се появи през последните години на местните избори.

Следващото нещо, на което искам да обърна специално внимание. Допълнението, което се предлага с новата ал. 4, колеги, трябва да е предварително ясно, че обезсмисля по категоричен начин предложението за действие на ал. 3. Ако въведем записаното в ал. 4, практически все едно нищо не правим. Това означава, че такива формации ще могат да се регистрират между парламентарните избори и да се явяват на местните избори между парламентарните избори без да са минали през критерия, който изискваме, за да има известно ограничение във връзка с проверката за национална представителност на едни национални избори, каквито са изборите за национален парламент. Въпросът за това, че ние въвеждаме ограничения да има партии, които да се борят за техните регионални интереси, няма никакъв проблем, колеги.

Аз искам да попитам коя е тази партия, която ще си защитава регионалните интереси без да може да присъства и да заяви своите претенции в националния парламент и как точно ще заяви регионалните си интереси, без да може да ги каже от трибуната на Народното събрание?

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Ще участвам в местния парламент.

ЯНИ ЯНЕВ: Добре, добре, но там ще защити местните интереси на партията в рамките на местния парламент. А тези местни интереси в национален мащаб как ще ги защити? Как ще ги защити, господин Ралчев, когато няма никакво национално присъствие, никакво национално представяне?

Така че този въпрос отново не преминава през това, че може да бъде създадена някаква партийка, която да си защитава някаква котерийна или някакви тясно местнически интереси. Проверката през националните избори е проверката за възможност за национално присъствие. Така че тук този текст трябва да бъде подкрепен.

И последното, което ще кажа, макар и при изтичане на времето, има необходимост от корекция на текста по отношение на това, че четирите процента трябва да са заложени като преграда по отношение на коалиции, които са с повече от четири партии. И другото, което е – те не трябва да бъдат преграда по отношение на коалиции, които имат по-малко от четири партии. Това трябва да се конкретизира в текста.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колегата Сотиров да говори това, че дискутираният текст нямал никакво противоречие с българската Конституция го разбирам, защото той май не е юрист. Ама да го говори уважаваният от мен господин Янев, който е юрист и заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ, това не го приемам.

Колеги, как да разсъждаваме по следното? Аз го казах в моето изказване, може би не сте обърнали внимание. Член 11, ал. 1 от Конституцията гласи: “Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм”. И в ал. 3 от същия член пише: “Партиите съдействат за формиране и изграждане на политическата воля на гражданите.”

Тези действащи партии, които не са се пръкнали преди 1-2 години, говорим за тези, които са втория ешелон, които самостоятелно трудно биха могли да преминат 4%, но имат солидно присъствие. Тук искам да отговоря на господин Сотиров – той, който с апломб говори каква велика партия е СДС, ние видяхме, че са 10 хил. члена. Даже седем хиляди и колко гласуваха. Аз съм готов при всякаква комисия на този парламент да представим колко е членската маса на Движението за социален хуманизъм. И не приемам приказки, че Българската социалистическа партия се коалира с апатия симптоми, за да прави известни коалиции. Защото всяка една от партиите в Коалиция за България се доказа на местните избори миналата година, че реално я има. Ние имаме 84 съветника с директно наше участие в Движение социален хуманизъм, 23 кметове на общини и 10 кметове на кметства. Чудя се къде имат самочувствие Съюзът на демократичните сили, като нашата членска маса, примерно, е 12 хиляди и мога още утре да го докажа и да донеса всички списъци. Те ще говорят, че ние сме партии фантоми, като много добре знаят откъде произлизаме – от Българската социалдемократическа партия. Това е традиционната българската социалдемокрация и той не може с такова арогантно отношение да се отнася към нас.

Но сега по темата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По темата, но времето изтече. (Оживление.)

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ: Ами изтече. Ще кажа, че най-малкото не е в духа на Конституцията, ако не е точно по някакъв казус това, което говорим - § 23, чл. 40. Много хора се изказаха, че това най-малкото не е логичен текст.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Каракачанов, имате думата за реплика.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаеми господин Янев, Вие направихте едно изказване, с което всъщност подкрепихте моята теза, че с този закон не решаваме проблема на така наречените местни бизнес партии. Във вашия град има поне четири, ако не ме лъже паметта. Какъв им е проблемът с тези ограничения, които им въвеждате, на другия избор да се създадат отново като нови партии? Нищо не им пречим, нали? Вие много добре знаете кои са тези партии, кои икономически групировки стоят зад тях, кой ги финансира и какво правят те? Въобще не приемам Вашата теза, че тези партии се създават, за да влияят от трибуната на Народното събрание. Те въобще нямат интерес към Народното събрание. Те имат интерес на местно ниво във вашия роден град Варна да влязат и да си въртят далаверата. И го правят успешно. С този текст обаче Вие по никакъв начин не им пречите. Ама по никакъв начин. С този текст по никакъв начин не пречите, госпожо Манолова, тази партия, примерно, пак ще кажа хубавото име “Български орел” просто да се саморазпусне и на следващите избори се регистрира. За следващите местни избори, след като минат парламентарните, както знаете има две години и половина разлика между парламентарните и местните избори. И на другите избори се регистрира като “Български орел 2”. Ставате смешни.

Целта на този текст е ясна – вие се опитвате да разчистите терена от онези партии, които са реални, съществуващи и на местните избори на редица места ви спукаха от бой. Направо ви отнесоха. Но това не е нормално.

Не искам да коментирам младия Ленин - Иван Сотиров. Той се изказва като болшевик, а не като демократ. Не искам да го коментирам. Той си мисли, че като въведе тези ограничения, всички бивши членове на СДС, които са си направили партии, ще отидат да му се помолят да застанат под тяхното знаме. Смешно и прозрачно, но не е демократично.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Иванова, имате думата.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Колега Янев, Вие казахте, че с този закон, с този текст ще се предотврати създаването на конюнктурни партии. Просто не е така. Те пак ще се създават. Не го предотвратявате. Защото говорим не за създаване, тук говорим за един много по-следващ етап от тяхното съществуване, а именно участието в един от четирите вида избори.

Второ, по отношение на депозита, отворете протоколите на настоящото Народно събрание. Когато се постави въпросът за тези изисквания, аз лично като представител на българските социалдемократи бях против. Доколкото не ме лъже паметта, бях единствената против. Защото моята партия, колега Сотиров, не знам дали сте тук, е със 117-годишна история. Не е партия фантом и винаги е стояла на едни принципни позиции. Включително и срещу всякакъв имуществен ценз.

Що се касае до противоречието с Конституцията, колега Янев, в Конституцията има принцип на равнопоставеност на субектите. След като две партии, отговарящи на изискванията на закона, са регистрирани и съществуват, съгласно българското законодателство, не може едната да е по-равна от другата. Не може на едната да дадете право да се яви на местните избори, а на другата да го отречете. Не може. Ето там е нарушена Конституцията. Този принцип е нарушен. Ако едната от тях не отговаря на изискванията на закона за съществуване, прокуратурата може би ще си свърши работата и ще поиска тя да бъде заличена. Но след като я има, след като тя отговаря на закона, никакви други ограничения на нейната дейност не могат да бъдат поставени. Защото и в Конституцията ги няма. Със закон не можете да дописвате Конституцията. Съжалявам, че трябва от тази трибуна на такъв уважаван юрист като Вас да припомням елементарни правни принципи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на дуплика – господин Янев.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Господин Радославов познава много добре чл. 11 на Конституцията. Това, което Вие четете, няма нищо общо с Вашата теза. Повече не смятам за необходимо да коментирам. Ако искате, извън тази зала можем да седнем да си говорим, колкото искате.

На колегата Каракачанов ще кажа, че ме е чул, но не е разбрал вероятно това, което казах. Твърдението ми е, че предложената ал. 4 ще обезсмисли действието на този текст.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН, от място): Това казах и аз.

ЯНИ ЯНЕВ: Това не е основание за реплика, това е основание за подкрепа.

Второто е, че на тези партии, за които казахте, че са влезли във варненския местен парламент, при наличието на това ограничение ще им бъде трудно да влязат и в този парламент.

Другото – тъй като на тях ще им бъде трудно да покрият и критериите, които слагаме с този текст, следващия път няма да могат да участват, господин Каракачанов, в изборите за местен варненски парламент. Няма да могат да покрият тези критерии, защото няма да могат да съберат единия процент или, ако се обединят, съответно трите процента. Или ако са седем, поне до четири да стигнат. Няма да могат. (Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.)

За да могат да участват в следващите избори като такива представители на местен избор – това е смисълът на ограничението. (Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.)

Когато се регистрират наново, ще трябва отново да минат през парламентарни избори, за да могат да участват в местния парламент. Това е смисълът на предложения текст, това е смисълът на текста на ал. 3 – прочетете го внимателно.

Затова казвам, че ал. 4 обезсмисля тази логика. Ако ние допуснем възможността между два избора за национален парламент новорегистрираните партии да имат възможност да се явяват на местните избори, все едно, че нищо не сме направили.

По отношение на колегата Иглика Иванова. Колега Иванова, за мен е пределно ясно, че Конституцията е много общо написан закон, оповестяващ принципи и едва ли в него са изписани всички възможни ограничения. Когато седнем с Вас в коректен юридически спор, ще видите колко много текстове и забрани съществуват извън това, което е записано в Конституцията.

Най-простото, което ще Ви кажа: ето, днес обсъждаме Закона за политическите партии. Конституцията записала ли е някъде минимален брой на инициатори на политическа партия или минимален брой на учредители на политическа партия? Пише ли в Конституцията? Не, но ние в Закона за политическите партии казваме: ако не са 50 – няма политическа партия, ако не са 500 на конгреса й – няма политическа партия. Е, тази забрана има ли я в Конституцията? Няма я. Но има Закон за политическите партии, а ние сега разискваме именно закони, които се създават в изпълнение на Конституцията.

Така че недейте да ми казвате колко съм добър или лош юрист – нося си греха и на едното, и на другото. Просто има неща, които трябва да казваме в прав текст. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, макар обяснен с много думи и с много примери, въпросът, който се обсъжда в момента, се свежда до едно - искаме ли да ограничим продажбата на партийни регистрации или не?

ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Да!

МАЯ МАНОЛОВА: Кои от нас са били лицемерни, когато се присъединяваха към парламентарните декларации срещу купуването на гласове и срещу продажбата на партийни регистрации? Дали в крайна сметка ще направим следващата стъпка след провъзгласяването на нашето желание да се обявим срещу политическата корупция, срещу политическото брокерство и срещу предлагането на пазара на кухи партийни структури? (Реплика от народния представител Павел Чернев.)

Дали тези наши изявления ще останат само на думи или ще приемем някакви конкретни текстове, които да покажат, че, освен да правим празни декларации, ние имаме политическата воля да предприемем конкретни законови мерки за ограничаване на тези явления?

Въпросите, които се задават тук, аз не искам да характеризирам като смешни или несъстоятелни. Но например при въпроса: защо ограничаваме участието на партии в местни избори, нека направим най-бегъл преглед върху това какво се случи на последните частични местни избори и да погледнем какво е политическото представителство в парламентите в Сандански, в Петрич, в Несебър. Моделът Несебър - там нито една политическа партия от сериозните няма свой съветник! (Реплика от народния представител Павел Чернев.)

Там, както и в Сандански, спечелиха едни коалиции, които са нарекли себе си „Настояще за Сандански”, „Бъдеще за Несебър”, „Перспектива пред Петрич” и които, както казах, ние можем условно да наречем отбор „Малинка” и отбор „Калинка”, които имена нищо не означават, но зад които стоят партии, които се явяват победителки в местния вот и които на никого, сериозно занимаващ се с политика човек, даже не са известни.

Кои са Народняшката партия, Радикалдемократическата партия, Българската радикалдемократическа партия и всякакви партии с имена, които никому нищо не говорят?

Знаете ли какво чух в един разговор между регионални лидери по време на изборите в Бобошево? Те седяха и си задаваха въпроса един на друг: ти с какъв лиценз участва на изборите в Петрич? Партийните регистрации от политически представители в момента се наричат лицензи и те представляват обект на покупко-продажба.

Искаме ли да сложим край на това явление или не? Правим ли го или не? Даваме ли си сметка, че в момента на политическия пазар от тези 400 регистрирани партии има един огромен брой, които съществуват, само за да се търгуват по време на местни избори? Елементарният преглед на последните избори показва именно това.

Аз мисля, че могат да бъдат направени стъпки, както вече бяха направени от Комисията по правни въпроси, в посока либерализиране на текста, който беше предложен, така че никой от седящите тук и толкова активни по тези текстове да не се чувства засегнат например за собствената си партия, ако има някакви притеснения. Като например разширим обхвата за допускане до участие с изискването партията да е показала като резултат на последните избори за народни представители, за членове на Европейския парламент, даже на предишните местни избори поне един процент от гласовете в страната, независимо на какви избори участва.

Иначе, ако не въведем някакво реално ограничение, в крайна сметка ще убедим гражданите за кой ли път, че в политическите си декларации и срещу купуването на гласове, и срещу политическото брокерство, и срещу партиите фантоми, и срещу продажбата на партийни регистрации ние просто говорим!

Когато стане дума за предприемане на реални действия, на реални законодателни промени, които да гарантират това, всеки един от нас дава назад поради едни или други лицемерни съображения. В случая, ако направим анализ на изказванията досега, те касаят притесненията на изказващите се до този момент.

Правя конкретно предложение текстът да бъде разширен: освен национални избори и последните местни избори, да се включи т. 2 със създаването на ал. 4 – изискването по ал. 3 да не се отнася за новорегистрирани партии, тъй като на всяка новорегистрирана партия следва да бъде даден шанс да започне своето участие в местни избори.

Що се касае до аргумента за създаването на нови партии, тези от депутатите, които присъстват в залата и които се опитваха да правят свои партии, знаят много добре, че това не е толкова лесно упражнение, че то отнема технологично време поне в рамките на една година и е достатъчно сериозно начинание регистрацията на нови партии.

Освен това, няма съвършени текстове. Така или иначе, текстът, който предлагаме, няма да бъде идеален, но ще покаже политическата ни воля поне да се обявим срещу продажбата на партии.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: И за евроизборите, освен за местните, трябва да има.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте поне текста да видим. Дайте писмено текста – тук говорим, прехвърляме, но доколко е редакционна поправка е доста съмнително.

Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, господин председател.

Аз ще кажа нещо различно, все пак – госпожо Манолова, репликата „който не е с мен, е против мен” е разрешена само на един човек – на Богочовека! Излишно е тук да ни подозирате в нещо друго, само защото не сме съгласни с Вашето мнение и да ни обявявате в лицемерие.

Питат Ви последователно седем оратора как с този текст решавате въпроса, който твърдите, че решавате? И накрая завършихте своето изказване с това, че: да, не е съвършен, но нека покажем политическа воля.

Ние се опитваме по административен път, тоест по нормативен път, да решим политически проблем. Появата на местни бизнеспартии е политически проблем. Това е криза на политическото в тези региони, където те се появяват – във Варна, в Несебър, в Петрич, в Сандански. И политическите партии, които смятат, че са пълноправни и пълноценни политически субекти трябва да търсят политически средства, за да се справят с това, а не по силата на своето парламентарно представителство да забранят една политическа дейност, която е конституционно постановена. Тоест, има други начини, с които да се бориш срещу появата на бизнеспартии – с обяснения сред хората, с агитация, с разказване кой – кой е. Ние го правим в тези градове – навсякъде. Примерно, „Гергьовден” се явяваше самостоятелно на избори, в някои печелеше, в други губеше, но го правеше.

Няма как да забраним това, което казвате Вие – продажба на партийни регистрации по този начин, просто защото който го прави, ще намери начин да го направи. Седем примера Ви дадохме. Напротив, обратното – вървим срещу самия смисъл на политическото. Самата дума „партия” е „парт ъв”, тоест „част от” обществото. Това значи партия – „част от”. И ти искаш да кажеш: не, българските граждани нямат право да се сдружават и да се явяват като „част от”.

РЕПЛИКА: Ама, има партия от трима! ...

ЛЮБЕН ДИЛОВ: Трима – трима, те са част от обществото. Част от обществото са трима, а Айнщайн е един! Даже и трима не са! Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А, моля ти се! Какви са тези неща? Отиди при Слави Трифонов, и без това е закъсал със сценаристите... Остави законите за прозаичните хора! ... (Оживление.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Николова, заповядайте, имате думата.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Госпожа Манолова, аз се подписвам зад всичко, което Вие казахте. Няма нищо различно във Вашето виждане и моето, за това, което се случва, от тези уродливи практики.

Аз просто казвам, че ние правим една правна фигура в правото – опит с негодни средства. Защото какво значи от една страна едното явление, че се продават регистрации – да, вярно е? Евентуално бихме могли с този текст да помогнем за това. Ще ви кажа кой е Народняшката партия. В Търново – Митьо Пищова я регистрира, казвам го, понеже попитахте - велик мъж! ... (Оживление.)

От една страна, се продават регистрации, хубаво. Да кажем, тук ще помогнем. Ами новите партии? Ами, те всичките като нови партии се регистрират. Ами, независимите?

Аз ще му кажа нещо на господин Янев, дето ми дава акъл за Конституцията. Господин Янев, НДСВ няма нито един човек в общинския съвет в Русе, нито сега, нито в следващия общински съвет ще има, просто защото няма никакво влияние. Така че това, че сте тук сега, в момента, съвсем не значи, че при следващите избори въобще ще ви има.

Искам да кажа, че този текст е дискриминационен и не трябва да решаваме конкретни казуси, а трябва да говорим по същество, защото и конкретните казуси не са решени май.

Казвам Ви – аз съм за всичко, което казахте. По някакъв начин тази уродлива практика на местните феодали, защото това са такива хора, с икономически интереси, които си купуват тези неща, те ще се регистрират като независими. И тези кметове – затова се бориха толкова много кметовете да имат политически растеж, защото кметът, който се е превърнал във феодал, той задължително ще се регистрира като независим или ще направи своя партия, защото не играе честно. Не играе честно!

В този смисъл са нашите възражения. Те също са продиктувани от тази тревога, която имате Вие, че не можем да решим въпроса.

Аз мисля, че новият текст, който го предлагате, трябва да го огледаме, да видим дали нещо решава, но съм сигурна, че сега не го решава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Каракачанов, Вие ли искахте думата за трета реплика?

Колеги, още няколко закона трябва да докладваме...

Имате думата, господин Каракачанов.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ДН): Уважаема госпожо Манолова, никой не е правил празни декларации. Пак казвам, че с този текст, който Вие предлагате, не решавате проблема, а създавате проблеми на реално съществуващи партии.

Няма да се връщам пак, за да си повтарям аргументите. Давам Ви един конкретен пример.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но недей да даваш пак примера с „Орел”!

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, няма да има „Орел”. Ще дам конкретен пример от не толкова далечната история на България – 2001 г.

Тогава две партии – ВМРО и “Гергьовден” в коалиция взеха 3,7%. Това бяха две партии. Според вашия текст тези партии трябва да се заличат и да не участват за местните избори. (Реплики.)

Е, как? Две партии... (Шум и реплики в залата.) Не, няма 2%! Според текста, господин Паунов, е 4%. Две партии вземат 3,7%. Това е конкретен пример, не си говорим с измислени, виртуални неща. Това са 3,7% и Вие казвате, че тези две партии нямат право да съществуват и да се явяват на избори. Няма логика.

В същото време, малко преди това в текста пише, че една партия трябва да вземе 1%, а двете вземат 3,7%. Е, какво правим?

Аз обаче не мога да разбера нещо друго – ние правим Закон за политическите партии в момента или Закон за местните избори? Не мога да разбера каква е логиката в Закона за политическите партии да вкарваме текстове, които касаят Закона за местните избори, които, ако е рекъл Господ, ще се проведат след три години, когато ще има нов парламент и не знам дали въобще този текст или пък въобще Закона за местните избори ще бъде същият. Ще има и частични избори, и така нататък. Не виждам логиката!

Давам ви конкретен пример от живия живот, не ви говоря вече за „Български орел” – 1, 2, 3. Не ви говоря за „калинка” и „малинка”, примерът, който Вие дадохте. Говоря ви за конкретен пример. Какво правим? Всъщност унищожаваме две реални партии, а не решаваме проблема с купуването на гласове, защото пак с примера за „калинка”, „малинка” и „Български орел” от 1 до 3, този проблем просто с нова партия се решава и приключва. И пак ще има купуване на гласове.

Ето, на този въпрос ми отговорете – справедливо ли е, нормално ли е и трябва ли да се случва?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, ако желаете, имате право на дуплика. (Още народни представители искат думата за реплика.)

Няма как да Ви дам думата, защото това ще бъде четвърта реплика.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, не мога да добавя почти нищо към това, което се говори от тази сутрин в тази зала, а именно, че с този текст ние трябва да отговорим на въпроса дали сме “за” или сме “против” приватизацията на политическата система и приватизацията на партиите; дали сме “за” или “против” това едни хора с икономическо влияние, с икономически и други интереси, да си пазаруват партии, да участват с тях на местни избори и по този начин да феодализират изцяло местната власт.

Дали ние ще си затворим очите и ще кажем, че такъв проблем не съществува, или че това е проблем, който е абсолютно неразрешим, и да им дадем картбланш да продължават да търгуват с партийни регистрации, да ги обменят като лицензии, да ги пазаруват, да ги продават или в крайна сметка ще се опитаме да сложим някакъв ред в този процес.

Да, може би текстът не е съвършен, може да бъде подобрен, но тук става дума за политическа воля. Ще се опитаме ли ние да ограничим политическата корупция по места?

Иначе можем да приказваме много красиви приказки срещу купуването на гласове и срещу продажбата на партии, но ако не направим това с конкретни законодателни решения, всичко това ще си останат празни приказки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, имате думата.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, аз се обърках напълно!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всички сме така.

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Радвам се да го чуя, особено от човек като Вас.

Не можах да разбера какво става в тази зала.

Направи се едно предложение, което казва, че всяка една голяма и велика партия трябва да има местни структури – отхвърли се. Защо се отхвърли, не можах да разбера.

Направи се друго предложение, което в крайна сметка да заличи бизнеспартиите. Че, каква е тази велика партия, която не може да се наложи над една бизнеспартия?

Принципите са два – единият е откъде да тръгнем да заличаваме – от парламентарните избори към местните избори или е друг.

Сега аз ще направя едно предложение, вие ще го запишете в протокола, заради моята голяма молба. (Реплики.) Да, пряко процедурата.

Нека да обърнем принципа, защото той е по-справедлив – този, който няма успех в местните избори, защото ние говорим за предстоящите парламентарни избори и те са важните, да не бъде допуснат до парламентарни избори. И ще въведа няколко критерия. Примерно този, който няма общински съветници в Плевен, започваме по Северна България – Велико Търново, Русе, Варна, прескачам Шумен, Търговище и по-малките градове, но и те може да са включени, Несебър, Пловдив, Благоевград, хайде да го обобщим – половината областни градове, за да бъдем принципни, да не участва в парламентарните избори. Нещата ще се наместят на мястото им. Това е моето предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дайте ни го като текст. Напишете го...

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Аз веднага ще го формулирам – участниците...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Откъде да го четем сега?

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: От протокола.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ама, то протокол не се гласува, закон се гласува! (Шум и реплики в залата.)

БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Много ви моля да ми помогнете.

Протоколът ще го дешифрират и затова ще кажа: този, който е участвал в местните избори и не е добил участие от името на своята политическа партия в половината от областните центрове – градове, не се допуска до парламентарни избори. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Паунов, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми колеги, искам да ви запозная с един казус и вие да решите дали е правилно да остане единият процент, или да не остане.

Сега на изборите в Петрич се появи една партия „Съюз на комунистите в България”, която няма никъде структури. (Реплика.) Не е конкурент, тя няма никъде структури. Просто нейният шеф почина и едно старче я наследи. Дадоха му пари, взеха регистрацията. Той е давал винаги нулеви декларации в Сметна палата. Митничарят от Петрич, който познава съответния човек от Варна – казва се Велико Иванов, плаща и взема регистрацията. Регистрира жена си като водач на листата и всички цигани отзад и вкара двама съветници, без да има никаква политическа дейност, без да е имало никога конгрес, както Янаки предлага на пет години. Просто човекът си плати и вкара двама съветници в Петрич.

ГЕРБ беше се разбрал и вкара секретарката си и една друга жена на трето и четвърто място. Понеже от ГЕРБ не можаха да влязат четири човека, а влязоха двама, преби първия и втория, за да отстъпят местата, за да имат четирима съветници. Ето ви конкретен пример как с пари и с побой може да вкараш примерно четирима съветници в един парламент, както е в Петрич.

Има логика и ще ви кажа защо има логика да има все пак някакви ограничения. На изборите, които бяха миналата година за Европейски парламент, имаше две много малки бариери: 15 хил. лв. депозит, ако не я прескочиш, 2% отиват във Фонда за лечение на децата в чужбина – една благородна кауза, и 15 000 подписа. Колко партии се явиха? От 400 партии се явиха 15 сериозни партии, за това става дума, които можеха да развият кампания, макар че там бариерата беше по-висока – 5,66.

На следващите избори същата година, когато бяха местните избори без никакви бариери, се явиха 94 партии, но много от тях не вкараха и един съветник. Нека да помислим едни реални критерии – партии, които имат политическа дейност, които имат влияние в обществото, да се явяват на изборите - това е истинският политически живот. Иначе другото – тези 400 кухи партии с нищо не допринасят за политическия живот и за влиянието в страната. Нека се сдружават, нека да има реално влияние и тогава да се явяват на избори.

Нямам нищо против, както предлага и колегата, обратната релация, която трудно е вярна, защото тогава ще се явят само БСП и ГЕРБ. Само те имат представители навсякъде. Това, което предлага той, вече е дискриминация към всички останали партии.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики не виждам.

Доктор Георгиев, заповядайте за изказване.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Съгласен съм и с едните, и с другите, обаче има едно нещо – казва се малките партии. Питам: вие с какво примерно ще докажете, че на едни следващи избори моята партия няма да бие вашата партия?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Коя е Вашата партия, д-р Георгиев?

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Говорим като казус – партия Хикс.

Това, което искате да наложите в момента, понеже вие сте в транс, големите партии защо нямали представителството в тези градове, не са могли да спечелят. Ами нямате влияние бе, господа! Нямате влияние, вие го загубихте това влияние! На хората им трябва нещо ново. Хората искат да видят, когато се погледнат в огледалото, да не се гледат сбръчкани и с побелели коси. Искат да се видят по-млади, по-красиви. Двадесет години в оборот са тези стари партии мастодонти, някои сте на по сто години. Ами на хората им омръзна да ви гледат.

Защо поставяте всички тези неща?! Може да се мисли в съвсем друга посока, но това - новосъздадени партии нямат право на местни избори, новосъздадени партии не знам на какво нямат право. Няма да разсъждавате от позиция на това, че имате пари. Няма да казвате на хората как да се сдружават и как да не се сдружават. Това са съвсем човешки предложения, не ви обвинявам. Това е наистина рестрикция, това е наистина неравнопоставеност.

Това, че и дясно, и ляво, и център са се обезличили и сега в момента малките партии били проблем на големите партии. Това е лошо, господа. Лошо говори за вас. Лошо, след като малките партии са някаква пречка за вас. Значи те са носители на по-свежи, на по-демократични и по-човешки идеи. Защо искате да им отнемете правото да ги представят на обществото? А защо не и мастодонтите да се поучат от тях?

Дори и бизнес партии да има. В бизнес партиите може да се помисли в тази насока– точно какви спирачки да се поставят. Защото не е тайна, че малките партии наистина са носители на по-човешки, по-хуманни и по-прогресивни идеи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусията по този текст за приключила.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, тъй като посветихме повече от един час на този текст, да кажа какви предложения са направени, за да се ориентират народните представители утре какво ще се гласува по тях.

Едно от предложенията, в рубриката почти на редакционните, което направи госпожа Манолова: в ал. 3 на § 23 да се добави след израза: „в последните избори за народни представители или избори за членове на Европейския парламент, или избори за общински съветници и кметове”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как да го напишем това нещо?

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Как да се напише, не е трудно, но това вече разширява спектъра на изборите. Пак казвам, то е на границата на редакционно и същностно предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Че не е редакционно, не е редакционно. Да си го кажем ясно.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, ще прецените дали да се гласува.

В изказването си господин Янев направи предложение към основния доклад - да се добави ново изречение към ал. 3, което е уточняващо смисъла: „Когато коалицията е съставена от повече от четири партии, то общият брой на получените действителни гласове на последните избори за народни представители трябва да бъде не по-малко от 4%”.

Имаше предложение за отпадане на ал. 4; имаше предложение за отпадане на целия текст на комисията; има и основен текст по вносител, но за него като че ли не се говори.

Това са вариантите, между които може да се избира утре при гласуването.

„§ 24. Неуредените до момента правоотношения, свързани с неполучени суми от държавната субсидия, се уреждат съгласно настоящия чл. 25 от Закона за политическите партии.”

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 24 и предлага той да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение на Петя Гегова и група народни представители, с което предлагат промяна в Закона за избор на народни представители във връзка със сумите за дарения.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Йордан Бакалов и група народни представители за промяна в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, за списъци на лицата, които да се представят.

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на Елеонора Николова, което комисията подкрепя и предлага да се създаде § 24 със следната редакция:

„§ 24. В Закона за местното самоуправление и местната администрация в чл. 41, ал. 1, думите „ръководители на политически партии” се заличават.”

Това трябва да отпадне, при положение, че тази промяна вече е гласувана в самия Закон за местно самоуправление.

Комисията предлага в Преходните и заключителните разпоредби да се създаде § 25:

„§ 25. (1) До 31 март 2009 г. политическите партии представят заедно със заверения финансов отчет на Сметната палата и декларация по образец, към която се прилага списък на юридическите лица, направили дарения на партията, техния вид, размер, стойност и цел, както и списък на юридическите лица с нестопанска цел, в които учредители и/или членове на управителните или контролните органи са членове на ръководните или контролните органи на съответната политическа партия, техни деца или съпрузи.

(2) Декларация по ал. 1 подават и юридическите лица с нестопанска цел, които са направили дарение в полза на политическа партия.

(3) Сметната палата публикува в интернет страницата си в срок до 15 април 2009 г. декларациите по ал. 1 и имената на политическите партии, които не са ги подали.

(4) Лице, определено от ръководните органи на политическа партия или на юридическо лице с нестопанска цел, което не подаде декларация по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.”

Това предложение се прави с оглед на досега съществуващия начин на финансиране на политическите партии, така че да може по досегашния ред те да направят отчета пред Сметната палата за следващата година като един преходен период.

Последният параграф, § 26, е в някаква степен допълващ или алтернативен на ал. 4 от § 23 и гласи:

„§ 26. Параграф 23 влиза в сила от датата на провеждането на изборите за народни представители през 2009 г.”.

Това е по широко дискутираната тема за въвеждането на критерий за участие в местните избори.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Доктор Колчаков, заповядайте.

ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да мотивирам нашето предложение за обявяване на принадлежност към службите, тъй като на пръв поглед може да бъде изтълкувано като една традиционна позиция на СДС, дори като известен дълг за някакъв вид лостриране.

Нещата са много по-дълбоки и от името на моите колеги ще кажа нашата позиция. Ние всички имаме интерес в България да има пълноценна демокрация, защото тя най-добре работи за нацията и за всеки гражданин поотделно. В България обаче нямаме пълноценно развитие на демокрацията и това е и политическият модел, който разискваме в момента.

Защо според нас е опасно да има хора, които са свързани със службите? То е по следната проста причина. Аз като избраник на моите избиратели нямам свободна воля, това значи, че има възможности други сили да диктуват дневния ред на обществото. И тук ще кажа, че това не е просто една констатация, а това, колеги, е реалността в България и дава отговор защо българската демокрация е толкова непълноценна до днес. Защото изкушени от страх или от интерес, левицата, наследявайки БКП, успя за имплантира в демократичните сили достатъчно свои представители на службите, които деформираха волята на българските граждани. И днес аз, човекът, който има свободна воля, който няма никакъв страх от службите, който изпитва уважение, знам, че службите във всяка страна са имунната система и отдавам дължимото към труда на тези хора, които работят в службите, им казвам: не можете да бъдете привързани към някакъв водещ офицер, да нямате свободна воля и да бъдете народен представител! Не можете да бъдете шеф на партия, не можете да бъдете министър! Защото вие сте зависими хора и сте се клели да вършите тази работа.

В България трябва да е много ясно едно нещо: кой представлява суверена, излъчва правителството, правителството ръководи службите, службите работят почтено за нацията, отговарят пред министъра, министърът – пред парламента, парламентът – пред народа и ако не е доволен, го сменя. Тази обаче гавра, подмяната на демокрацията, на мен да ми командироват хора от службите и по този начин ние да правим фалшива демокрация, е нетърпима, недопустима.

И тук се обръщам изцяло към левицата и основно към БСП: затова, колеги, вие днес носите цялата отговорност за 19-годишния преход в България, защото вие успяхте в частност, но провалихме България. Защото България не ходи на два крака като нормалните демокрации, а ходи на куция крак на бившата комунистическа партия. И днес редовите членове на БСП са недоволни от вас, защото не берем плодовете на една добра демокрация.

Затова, като повтарям пак, нямам никакви комплекси от службите, аз съм офицер от резерва от Българската армия, уважавам труда на тези хора, но лицемерието и лъжата, ние да подменяме демокрацията и вота на гражданите със служби, с подчинения, със зависимости са недопустими за една държава от Европейския съюз през ХХІ век. Затова тази практика моментално трябва да я отречем и затова отговорността носи наследството на БКП, което днес се държи от БСП.

Колеги, вие трябва да срежете пъпната връв с миналото си!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е извън предмета на настоящия закон. Между първо и второ четене се пробутват промени в Закона за разкриване на еди-какви си досиета!

Заповядайте, господин Паунов, за реплика.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Дайте да направим разлика, когато говорим за досиета, макар че вие бяхте четири години на власт и не отворихте досиетата. По разбираеми причини не ги отворихте. Но правете разлика между хора, които са работили в разузнаването, и хора доносници.

ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Правим! Но искаме да знаем кой кой е.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Президентът на Съединените американски щати Джордж Буш беше шеф на Централното разузнавателно управление и беше президент.

ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): Ама го знаеха!

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Путин, който също беше президент на Русия, беше от органите на КГБ. И бяха добри президенти.

Така че, разделете разузнавачите, което е една почтена професия, няма държава без разузнаване, от доносниците. Правете разлика между тези две категории, а не ги поставяйте всички под общ знаменател!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Колчаков, заповядайте за дуплика.

ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми колега Паунов, ние сме съграждани и изпитвам уважение, без значение, че Вие сте генерален секретар на ЦК на БКП, Вие сте мой съгражданин, даже ми е кеф, че сме съграждани.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Първи секретар.

ИВАН КОЛЧАКОВ: Аз допреди пет години бях член на Социалдемократическата партия в България и бях член на Социнтерна и плащахме членския внос. Бях заместник-председател на тая партия и съм отстъпил това място, за да може БСП да стане нормална европейска партия, член от европейската левица, и това е гордост. Аз мисля, че това е норма. Обаче ние с тия служби, с тия фалшификати, с това купуване, с тая фалшива демокрация разбихме българската десница и ние ходим на куц крак.

Какво печелите вие от това? Печелите, че монополизирате цялата отговорност и тепърва ще платите огромна цена. Огромна! Ние няма да плащаме вече, защото ние сме мижава работа. И СДС е една малка партия, която отива в историята. Вие обаче трябва да прекратите тая практика на съсипване на възможността България да има демокрация, когато има над 2 млн. българи, които искат демокрация и десница. Това да не го бламирате чрез непочтени средства и въобще не ме плашете с това разузнавачи и агенти – доносници. Аз в тоя дебат не влизам! Казах ви службите са имунна система. Уважавам ги, тия хора са нормални български граждани и трябва да ги уважаваме. Обаче не можем да живеем в лъжа. Живееш ли в лъжа си най-бедният европеец. Това е истината, която трябва да разберем. Дайте да се обърнем почтено към нашите деца, кой какъв бил – бил, да излезе и да го знаем. Защото се знае, че американският президент е от ЦРУ, руският президент се знае, че е от КГБ, обаче нашия президент не се знаеше, че е от ДС. Това е истината!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обявявам дискусиите за приключени.

Гласуването вероятно ще стане утре, както беше обявено. Имаме доста гласувания. Имаме още други закони, които не сме гласували на второ четене. Надявам се да приемем още няколко, за да бъдат гласувани утре.

Господин Янаки Стоилов иска почивка до 15,30 ч.

Почивка за народните представители, които са в залата. (Звъни.)

Продължаваме